Първите награди ФЕНИКС на Държавна опера Варна

На 15 декември, в рамките на XV Kоледен музикален фестивал, за пръв път ще бъде връчена наградата ФЕНИКС на Държавна опера Варна при Тетрално-музикалния продуцентски център в морския град.

Изящната статуетка от специално синьо стъкло, изобразяваща крилете на феникс, е изработена със съдействието на НПО „Варна Дизайн Форум”, с председател проф. д-р арх. Росица Никифорова, по проект на младия варненски архитект Христо Топчиев.

Продължавайки традицията на българските награди в областта на музикалните и танцови изкуства КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД, с наградата ФЕНИКС ще бъдат удостоявани институции и личности, подкрепили с дейността и високите си творчески постижения културния институт. 

Директорът на ТМПЦ Даниела Димова ще поднесе първите статуетки ФЕНИКС, придружени с грамота за съпричастие и подкрепа на Държавна опера Варна и Опера в Летния театър 2014, на тържествена церемония преди предпремиерата на балета „Лешникотрошачката” от Чайковски – авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров. Нейни асистенти ще бъдат балетните артисти, които изпълняват главните роли - Илияна Славова – Мари и Павел Кирчев – Принцът.

С награда ФЕНИКС 2014 се удостояват генералният спонсор на Опера в Летния театър Алфа Банк, основният партньор Община Варна, спонсорите Гранд хотел Варна, Св. Св. Константин и Елена, Грифид Хотели и музиковеда Юлияна Караатанасова.  

„Лешникотрошачката” през погледа на Сергей Бобров, Илияна Славова и Олеся Алдонина

В търсене на истинския Чайковски

Не може да не харесваш „Лешникотрошачката”, както не може да не харесваш и приказката на Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”, върху която Чайковски създава своя шедьовър. Всъщност това е не само последният балет на великия композитор, но и единственият Рождественски балет в световната музикална съкровищница. Неизменна част от духа на големия християнски празник, „Лешникотрошачката” е символ на възможността да се променим за добро.

Докато традиционните постановки на балета не се придържат особено към Хофман, моят прочит – напротив, се стреми да се доближи до него. В този смисъл варненската ми постановка е напълно оригинална.

Връщането към първоизвора, в търсене на истинския Чайковски, е красиво и вдъхновяващо предизвикателство, идеята, която следвам. Да следват своите мечти и никога да не се отказват от тях – това пожелавам на децата и на всички, които не са забравили, че са били деца.

Сергей Бобров – хореограф-постановчик, з. а. на Русия

Мари е любимата ми роля

„Лешникотрошачката” е любимият ми балет, а Мари е любимата ми роля. Щастлива съм, че имам възможността да танцувам в спектакъла на Сергей Бобров и да пресъздам образа на главната героиня.

Музиката на Чайковски ме грабва, вълнува ме, усещам я близо до себе си. Моята Мари сънува прекрасен сън, в който изживява мечтите си, подобно на всички деца, които вярват, че по Коледа стават чудеса. Възрастните може и да не си признават, но тайно се надяват на същото.

Ето защо „Лешникотрошачката” е нашата вечна вълшебна приказка – приказка за доброто, което заслужаваме и очакваме.

Илияна Славова – Мари

Отвъд всекидневието

И аз обичам Мари, танцувала съм я неведнъж. Тя попада в един приказен свят, в който всичко е различно и вълшебствата нямат край. Кое момиче не си мечтае за подобно преживяване?

А когато една балерина успее да се потопи с всичките си сетива в невероятния свят на „Лешникотрошачката”, то нейното вълнение няма как да не се предаде и на зрителите. Балетната трупа работи с огромно желание и проповдигнат дух, за да се получи един пълноценен спектакъл.

Очакваме зрителите да ни се доверят, за да ги пренесем отвъд всекидневието в един по-щастлив свят.

Олеся Алдонина – асистент-хореограф

„Лешникотрошачката” на з.а. на Русия Сергей Бобров – предпредпремиера на XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014 ще прикове вниманието на 15 и 16 декември със своята предпредпремиера на „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, постановка и хореография на един от големите съвременни балетни творци Сергей Бобров - з.а. на Русия, артистичен директор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и от този сезон главен балетмайстор на Държавна опера Варна.

„Лешникотрошачката” (Щелкунчик р., The Nutcracker– англ.) е балет в две действия по музика на Пьотр Илич Чайковски и либрето на Мариус Петипа върху приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата на първата постановка на Л. Иванов, обединена с операта „Йоланта”, се състояла в Мариински театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г. «Лешникотрошачката” и „Йоланта” са последните две произведения на Чайковски за музикалния театър, неговото духовно завещание да съхраним чистите пориви на детството.

Въпреки провала на първата премиера, днес „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност. От средата на XX век насам, балетът е едно от предпочитаните произведения, които престижните световни сцени поднасят на своите зрители за Коледа и Нова година.

Хронологията показва, че в Болшой театър първият прочит е на А. Горский (1919), също там Ю. Григорович прави първата си „Лешникотрошачка” (1966), И. Белский поставя балета в Ленинградски Малий театър по сценография на М. Петипа (1969) и така във времето непрекъснато се множат руските постановки на вълшебната балетна приказка. 

Извън Русия първата постановка е на М. Фроман в Миланската скала (1938), Дж. Баланчин предлага своя версия в New York City Ballet (1954), a M. Баришников в America Balley Theatre (1976). Морис Бежар, както и други известни хореографи от различни страни се занимават с „Лешникотрошачката”, но най-много са интерпретациите на големите руски имена в балетното изкуство.  

Варненската „Лешникотрошачка” от 2011 г. на Желка Табакова и Генадий Иванов-Гендони също пълнеше залата. Със сигурност щастлива ще бъде съдбата и на сегашната, най-нова постановка на з.а. на Русия Сергей Бобров, асистенти Демид Зиков, Олеся Алдонина и Наташа Боброва, корепетитор Радослава Кареева.

От участниците в постановката, избрани с кастинг, солисти са Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова, Евгения Минкова (Мари), Павел Кирчев, Мартин Чикалов (Принц). На сцената в различни роли танцуват още Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Лили Георгиева, Галина Велчева, Николай Димитров и др.

Почетна грамота за „Алиса в страната на чудесата” от Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора

Мюзикълът на Държавна опера Варна „Алиса в страната на чудесата” от Александър Йосифов, успешна първа постановка на Сребрина Соколова, диригент Стефан Бояджиев, сценограф Ралица Русенова, костюмограф Елена Иванова, се завърна с Почетна грамота от Стара Загора.

Спектакълът бе представен на 3 декември 2014 на сцената на Държавна опера Стара Загора в рамките на 45-то издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство, в който участваха всички оперни театри в България.

"Спазихме традицията на нашия спектакъл, зрителите да бъдат посрещани в страната на чудесата от облечени в красиви сценични костюми разпоредители. Вдъхновено играха варненските артисти - Лиляна Кондова в главната роля, Надежда Радкова, Александър Панайотов, Николай Димитров, Ростислав Байрактаров, Христо Ганевски и всички останали.

 

 Те успяха да спечелят младата публика с интерактивна игра, замислена и изчислена по времетраене според особеностите на детската психология.

Държа да съобразявам всеки спектакъл с конкретната възрастова група в залата, така че  предварителното запознаване с аудиторията, обсъждането и мотивацията на артистите, са съществена част от моята работа преди всеки спектакъл",

разказва младата режисьорка.

„Поощрявам артистите да внасят свои идеи или скечове в интерпретацията на образите, за да бъдат постоянно нащрек, да не свикват с някакви заучени поведенчески модели, да са винаги свежи и интересни на себе си, а оттам и на зрителите. Този подход се оказва работещ  от мартенската премиера до днес и ние всички много се забавляваме непрекъснато да обогатяваме вълшебното пътешествие на нашата „Алиса в страната на чудесата”, обобщава Сребрина Соколова.

Тя очаква с нетърпение да прочете есетата върху варненската Алиса, които са се заели да напишат група ученици от Стара Загора, посетили спектакъла.