Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как

Създадена на Понеделник, 29 Май 2017 05:44

Ованес Торосян – от Арамис до Д’Артанян

Известният театрален и филмов актьор Ованес Торосян пред Виолета Тончева за ролята си на Д`Артанян в българската премиера на „Тримата мускетари”

„Тримата мускетари”

Mюзикъл на Максим Дунаевски по романа на Александър Дюма-баща

Либрето и сценична реализация: Николай Априлов

Диригент и оркестрация: Страцимир Павлов

Сценография и костюми: Ася Стоименова

Хореография: Татяна Янева

Сценичен бой и фехтовка: Николай Дериволков

Стихове на песните: Мария Донева

Диригент на хора: Стефан Бояджиев, Цветан Крумов

Асистент-режисьор: Сребрина Соколова

Фотограф: Моис Файон

Изпълнява се на български език.

Премиера за България 29 юни, 21:00, Опера в Летния театър – Варна 2017

Спомняш ли си кога за пръв път прочете романа „Тримата мускетари”?

Бях на 13 години, когато с известна досада прочетох романа. Не бях голям привърженик на четенето, а и в Армения съм израснал с легендарния руски филм „Д`Артанян и тримата мускетари”. С по-големия ми брат Тигран Торосян, който също стана актьор и също живее в България и двамата ми братовчеди, които останаха в Армения, непрекъснато разигравахме историята на мускетарите. Тигран беше Портос, аз – Арамис, фехтовахме се с пръчки, батковците ни режисираха, непрекъснато измисляхме нови приключения и в сравнение с тях книгата ми се видя като досадно упражнение.

Предполагаше ли, че след години отново ще влезеш в екипа на мускетарите, при това като Д`Артанян ? Как се случи всъщност?

Никога не съм предполагал, че ще участвам в мюзикъл, още повече „Тримата мускетари”. Всичко стана съвсем случайно. Режисьорът Николай  Априлов ме познава от малък, още  от първите години, когато семейството ми се пресели в България. Веднъж пътувахме в неговата кола и той ми разказа идеята си да постави „Тримата мускетари”. Искаше да му предложа някого за ролята на Д`Артанян, обсъдихме няколко имена и това беше. След няколко дни ми се обади, за да ми каже, че няма да търси повече Д`Артанян, защото е спрял избора си върху мен.

Д`Артанян е описан в романа като „18-годишен гасконец, дързък и смел, нечувано ловък с шпагата за възрастта си, набит и дребен с мургаво лице, раздразнителен и горд, винаги готов да защити честта си”. Как би се сравнил с този персонаж?

Ами да, всичко съвпада, с изключение на „набит”.

Как възприемаш сега, от позицията на времето, „Тримата мускетари”?

Сега, когато отново чета текста, погледът ми е съвсем различен. След първата репетиция изпитах особено чувство, сякаш се връщам в детството. Мисля, че днес младите хора имат нужда от герои, искат да бъдат герои, но не знаят как да бъдат герои. Аз също искам да бъда герой и в някаква степен за времето на представлението ще бъда герой. Това ми харесва. Все едно, че се връщам в детската си стая или минавам покрай училищния двор, където някога се преобразявахме в мускетари. В съзнанието ми изникват незаличими спомени, усещането е странно и хубаво.

В театъра и киното обикновено пресъздаваш сложни психологически характери, докато сега героят ти е изцяло положителен. Това превключване изглежда лесно, а може би не…

Драматургично погледнато, Д`Артанян наистина няма проблеми, освен когато на финала загубва любовта си. От друга страна и кардиналът, който в ролята си на злодей е противоположният образ, също е изведен еднозначно. Ето защо персонажите трябва да бъдат решени в комбинация. Успехът се крие в синхрона между актьорите, а не в успеха на отделния актьор. Този подход е зададен и в самия девиз на мускетарите „Един за всички, всички за един”.

Да не забравяме, че става дума и за мюзикъл…

Да, за пръв път ще участвам в мюзикъл, един съвсем различен жанр от дълбокия психологически театър, с който се занимавам и като актьор, вече и като режисьор. Последната ми актьорски занимания бяха в „Разкази от лудницата”, „Без същност” – документален verbatim спектакъл (без слушалки) за живота в една психиатрия и „Вишнева градина” от Чехов. И след тази тежка актьорска работа изведнъж попадам в коренно различен жанр, със съвсем друга органика. Ще трябва и да пея.

Тази смяна на амплоато като че ли идва съвсем навреме за живеещ на максимум творец като теб…

Ролята на баща и съпруг ми е най-трудна, защото искам да съм повече време със семейството си, сега очакваме още едно дете. Но ми харесва да живея паралелно живота на театрален и филмов актьор, на режисьор и драматург. В последно време написах и музиката за няколко театрални спектакъла, водя също театрални курсове. И ето как, от едни дълбоки психологически пластове, сега изведнъж попадам в освежителната атмосфера на „Тримата мускетари”. Приемам това предизвикателство с благодарност, както се казва и в химна на мускетарите: „Пора, пора, порадуемся на своем веку / Красавице и кубку, счастливому клинку / Пока, пока, покачивая перьями на шляпах / Судьбе не раз шепнем – мерси боку!”

В ролята на Д`Артанян са блестели редица прочути актьори като Дъглас Феърбанкс, Жан Пол Белмондо, Майкъл Йорк, разбира се Михаил Боярски в музикалния филм от твоето детство. Какъв ще бъде твоят Д`Артанян?

Не по-малко добър от тези, които изброи.

Виолета Тончева

Прочетете още:

ГАРДЕРОБЪТ И АКСЕСОАРИТЕ НА „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ”

МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА

ДА ПРЕЖИВЕЕМ ДЮМА