„СЪН В ЛЯТНА НОЩ“ – СИТКОМ КАТО КОТКА, КОЯТО СИ ГЛЕДА ОПАШКАТА
- Създадена на Четвъртък, 31 Май 2018 07:38
Композиторът ХРИСТО ЙОЦОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за респекта към Шекспир и неговия музикален еквивалент, за баланса между сериозното, младежкото и съвременното, разбира се и за джаза, в първия в света мюзикъл по „Сън в лятна нощ“. Продукция на Държавна опера Варна, Общински детски комплекс Варна и фондация „Нова идея“. Либрето и постановка Костадин Бандутов. Диригент Ганчо Ганчев. Оркестър на Държавна опера Варна и екип на Варненската детско-юношеска опера
31 май 2018, 19.00 – Предпремиерно концертно изпълнение
Христо Йоцов, харизатичен перкусионист, автор на музика и аранжименти за джаз формации и биг-бенд, композитор на симфонична, филмова и театрална музика, а сега вече и на мюзикъл. При това първия мюзикъл по Шекспировия „Сън в лятна нощ“. Как решихте да го направите?
Винаги има пръв път. Привлече ме Ганчо Ганчев, той ме въвлече в тази авантюра и аз приех. Казах си защо пък не. След като знам как добре работи той с децата от Варненската детско-юношеска опера и вярва, че тъкмо аз съм подходящият композитор, защо да му отказвам.
И как се създава музика по Шекспир?
Вече съм композирал музика по Шекспир. „Бурята“ за столичния Куклен театър, един спектакъл за възрастни, който се оказа доста успешен. Сега за „Сън в лятна нощ“ се опитах да спазя, заради себе си, две правила. Първото – да се усеща респекта ми към Шекспир като степен на сериозност и музикален еквивалент на нивото на този велик драматург. Второто - все пак да бъде и младежко, и в някаква степен съвременно, без да минава една определена граница, да не се превърне в кич, следвайки някакви псевдосъвременни „моди“.
Христо Йоцов и кич са несъвместими понятия...
Да, да. Искам да кажа, че музиката не бива да се плъзга към някаква лековатост и че балансът между сериозното и младежкото е от изключително значение.
Труден баланс, постигнахте ли го?
Ще разберем утре на предпремиерното концертно изпълнение (усмихва се). По реакцията на децата съдя дали съм успял, защото децата са искрени и не цепят басма никому. Те определено се палят по мюзикъла и за мен това означава, че нещата се получават.
„Сън в лятна нощ“ изобилства с объркани ситуации, любовни дуети, чувство за хумор и въпреки че за нуждите на мюзикъла либретото е доста олекотено, все пак сложността си остава.
Наистина „Сън в лятна нощ“ е един калейдоскоп от всичко, всъщност на съвременен език бихме го нарекли комедия на ситуациите. Направо си е ситком, защото ситуациите постоянно заплитат и преплитат различни връзки между героите, появяват се нови любовни триъгълници, които се завъртат и няма край... Като котка, която си гледа опашката. Всичко това е много интересно предизвикателство от музикална гледна точка.
Някои дори прокарват паралел между „Сън в лятна нощ“ и Нощта срещу Еньовден, когато според нашенските вярвания небето се разтваря, билките омайват и стават какви ли не чудеса с хората.
Това трябва да е българската връзка в Шекспир (усмихва се).
Въодушевлението сред артистите в Детско-юношеската опера обикновено се измерва с желанието на всички да играят всички роли, а най-добре – главните
И сега е така. Затова са разпределени по двама и трима за всяка главна роля, възможност за изява имат всички. Научили са ролите и ариите си и аз вярвам, че ще се представят добре както сега на концертното изпълнение, така и на премиерата.
Джаз ще чуем ли?
О, да, ще чуете. Колкото повече към края на „Сън в лятна нощ“ вървим, толкова повече джаз и драматизъм ще има.
Прочетете още:
ЗА ПРЪВ ПЪТ В СВЕТА МЮЗИКЪЛ ПО „СЪН В ЛЯТНА НОЩ“ ОТ ШЕКСПИР