Прочетете статията > кликнете тук

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

Чуйте интервюто на Валери Великов с Маестро Йордан Камджалов за БНР, по повод премиерата на "Борис Годунов" в Опера в Летния тетър - Варна  на 11.08.2016 г. >> кликнете тук

Прочетете повече:

Не просто правене на опера на открито, а раждане на опера на открито

Eмблемите на „Борис Годунов”

„БОРИС ГОДУНОВ” ПОД ЗНАКА НА ТРИТЕ „К” - КОЛОМБАРА, КАМДЖАЛОВ, КАРТАЛОВ

Суперлативно за варненския „Борис Годунов”

http://imedia.bnt.bg/predavanyia/denyat-zapochva-s-kultura/sashtnost-na-obshtestvenite-medii?609299

11 юли 2016

Прочетете повече:

З.а. на Русия Сергей Бобров за своя прочит на „Дон Кихот”

З. а. на Русия Сергей Бобров поставя „Дон Кихот” и Балетна гала за Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято” 2016

Примата на Болшой Елена Андриенко гостува в балетната гала утре

В. "Стандарт" за Балетните събития на Опера в Летния театър и ММФ "Варненско лято" 2016

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2016-07-11&article=258041
  11 юли 2016

Баритонът Венцеслав Анастасов и диригентът Светослав Борисов за "Петел.бг" и в. "Народно дело"

Източник: http://petel.bg/m/index.php?action=view&id=156231&opinion

Специално за "Петел"! Диригент и солист от "Силата на съдбата" тази вечер: Съдбата зависи от избора, който правим - и в държавата, и в живота си

Майският акцент в програмата на Държавна опера Варна е „Силата на съдбата” от Джузепе Верди, чийто предпремиерни спектакли са предвидени за 13 и 14 май 2016, а премиерата предстои в Опера в Летния театър през август, отново на „фаталното” число 13, съобщават от там.

В историята на Варненския оперен театър, след постановките през 1971 и 1994 г. това е третата сценична версия на творбата. Тя е дебютен прочит на главния диригент Светослав Борисов и на гост-режисьора Деян Прошев, директор на Македонската национална опера и балет. Завършил НМА „Панчо Владигеров”, той дебютира като режисьор в България в миналогодишното издание на Опера в Летния театър с „Адриана Лекуврьор” от Умберто Джордано. Спектакълът бе посрещнат изключително ласкаво както във Варна, така и в София.

За сегашната постановка е поканен още един македонски творец – сценографа Живойн Траянович. Костюмограф е дългогодишната художничка на Варненската опера Кина Петрова, диригент на хора е Стефан Бояджиев, хореограф - Гергана Георгиева-Караиванова.

В главните роли ще видим Линка Стоянова – Леонора ди Варгас, Валерий Георгиев – Дон Алваро, Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров – Дон Карлос ди Варгас, Евгений Станимиров и Деян Вачков – Падре Гуардиано, Свилен Николов - Мелитоне, Силвия Ангелова и Олга Куличева – Прециозила, Гео Чобанов – Маркиз ди Калатрава и др. 

Ето какво разкриват за работата и възгледите си пред "Петел" двама представители на творческия колектив в първия спектакъл тази вечер от 19 часа в операта - Главният диригент Светослав Борисов и баритонът Венцеслав Анастасов.

Светослав Борисов, главен диригент в Държавна опера - Варна

Вкус към хубавата музика се изгражда още в детска възраст

След уроците по пиано в родния си град Русе, Светослав Борисов завършва Музикалното училище „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира в Университета за музика и сценични изкуства в Грац. Също в Грац през 2010 г. завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране при Мартин Зигхарт, по оперно дирижиране при Волфганг Бозич и по хорово дирижиране при Йоханес Принц.

След двата успешни сезона 2013-2015 като постоянен диригент на Бохумските симфоници, Светослав Борисов продължава работата си с тях като гост. В запълнения си график намира винаги място и за концерти с основания и ръководен от него камерен оркестър „Con Fuoco” в Грац.
Открива любовта си към операта, която го отвежда най-напред в оперния театър на Клагенфурт - Австрия като асистент, по-късно като гост-диригент в Държавна опера Варна, на която през 2013 г. става главен диригент. През лятото на 2016-та започва работа и в Магдебургската опера. 
Тази вечер ще дирижира премиерния спектакъл в Държавна опера – Варна „Силата на съдбата“ от Верди.

- Как оценявате работата си по новата премиера на Варненска опера „Силата на съдбата”?

- С този екип, оркестър, хор и голяма част от солистите работя вече 3 години. Изградили сме хубава връзка, знаем какво можем да получим един от друг и това прави работата още по-ползотворна и хармонична. "Силата на съдбата" е рядко поставяна творба. Тя е много сложна, драматична и мащабна във всеки смисъл на думата. Всяко ново заглавие е предизвикателство и когато се прави отново, прочитът е различен. Преди да започна, имам генерална концепция, която търпи промени в процеса на работа, но има яснота от къде се започва и до къде се стига като градация, кулминация и цялостна линия на музиката. 
Всяко нещо е трудно, когато трябва да се направи хубаво и качествено. В това се крие изкуството – да внушиш всичко на музиканти, артисти и публика. 

- Кой е любимият Ви образ от „Силата на съдбата”?

- На Съдбата! Тая съдба, която има такава „сила“. Не случайно избрахме и петък 13-ти за премиерата. Акцентът пада върху „силата”, защото знаем колко е важна тя! Определяме ли ние съдбите си или тя определя нашия път. Човек се пита винаги. Акцентът е в „силата”, защото едно стечение на обстоятелствата, дори да е наивно и глуповато, едно хвърляне на оръжие, което гръмва, убива бащата на Леонора – този съдбоносен момент, обърква много животи след това и се стига до смърт. Това показва каква е силата. Че ние сме безпомощни пред тази сила. 

- Вярвате ли, че съдбата изцяло определя нашия човешки живот, или всичко зависи от нас самите?

- Не съм толкова самонадеян да кажа, че всичко зависи от нас, но се опитвам да правя това, което зависи от мен, да правя нещата, в които вярвам, да се стремя към тях, да бъда честен към себе си, към това, в което съм убеден. 

- Каква е ролята на публиката в целия творчески процес?

- Всичко е в момента. Живото изкуство – случва се на момента и не можем да го повторим. И това е чарът. По-хубаво е, отколкото да си пуснеш диска вкъщи и той да е един и същ. Въздействието е различно според това дали човек е имал хубав или лош ден. Тези емоции въздействат по различен начин. Вкусът на човека е различен, а вкус се изгражда. 

- Всяка публика ли може да възприеме такъв тип произведения?

- Хубаво е публиката да бъде научена да изгражда вкус към качественото. Важно е да се започне от детска възраст. Малко сме изпуснали влака в последно време и не знам как да го хванем отново, но вкус се изгражда най-вече в семейната среда. Семейството е много важен фактор. Какво да очакваме от деца, чиито родители чакат да стане петък, за да отидат в чалга клуб? Децата не са виновни. И се завъртаме в един омагьосан кръг. 

- Вашият международен опит е не малък. В него се открива нова страница съвсем скоро. Каква е тя?

- Моята германска одисея продължава. Там започвам четвърта година работа от есента. Аз съм австрийски възпитаник. Учих, живях и работих във Виена. 2012-та -2013-та година спечелих конкурс и подписах договор с Бохумските симфоници, паралелно с това спечелих конкурса и във Варна. Съчетавах двете длъжности. 3-годишният ми договор в Бохум изтича сега, в края на този сезон и февруари спечелих в Магдебург 3- годишен договор. Той започва от август 2016-та до 2019-та. Това е ново предизвикателство, защото от симфоничен оркестър отивам в оперен. Не мога да кажа кое от двете ми харесва повече, но откакто се занимавам с опера, се влюбих много в нея. 

- Всеки пита къде е по-добре? У нас или в чужбина? И всеки знае отговора за себе си. При вас как е?

- Това е много болезнен въпрос. Първо трябва да уточним коя чужбина. Защото от чужбина до чужбина има разлика от земята до небето. Ако можем да вземем от там доброто, ако можем да го адаптираме тук, ще е добре. А самото изкуство в държавите се поддържа много различно. Навсякъде се говори, че има криза. Но можем да кажем, че в България нещата са генерално сбъркани от най-високо ниво. И то не от вчера и онзи ден. Въпрос е на държавна политика, която я няма нито за култура, нито за образование. Говорим за семейната среда, която е следствие на това объркване последните 20 години. Ако не се промени нещо генерално и да се започне отнякъде с дългосрочна визия къде сме, какво трябва да се направи, къде искаме да отидем, няма как да стане. Трябва да се работи с деца, да се дава на тези деца качество, да се възпитават в идеали, в ценности и култура. 

Венцеслав Анастасов: 

Съдбата зависи от избора, който правим всеки миг от живота си

   Венцеслав Анастасов е роден през 1971 г. в Русе в семейството на именитите български оперни певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов.

Завършва Музикалното училище в Русе в класа на Георги Делиганев и ДМА при проф. Асен Селимски. Постепенно се издига до най-високите нива на оперното изкуство.

Репертоарът му включва централните баритонови партии от най-известните опери на Верди, Пучини, Бизе, Леонкавало, Маскани, Гуно, Доницети, Росини, Моцарт, Чайковски, Бородин и др. Гастролира в Италия, Испания,Холандия, Швейцария, Белгия, Англия, Франция .

Ще го видим тази вечер в една от главните роли в новата премиера на Варненската опера „Силата на съдбата” от Верди.

Разговор с Даниела Димова, директор на ТМПЦ – Варна за програмата на VII-то издание на „Опера в летния театър“

"Щрихи от утрото" (15.06.2016) - "Минути за култура" по ТВ "Черно море" с водещ Кирил Аспарухов > вижте видео:

 

Готов е проектът по ОП "Региони в растеж" за ремонта на сцена "Филиал"

С 266 000 лв. ще финансират общината и министерството на културата варненската опера и театър през тази година. Договорът беше подписан по време на срещата на министъра Вежди Рашидов с кмета Иван Портних в сградата на община Варна. „Това е едната добра новина в сферата на културата, която касае морския град. Другата е, че преразгледахме решението си, с което в хода на реформата бяхме ощетили варненската опера и театър, приемайки ги като единен субект, с което те получаваха общо финансиране, а не по отделно, както останалите опери и театри в страната. След корекцията, направена с решение на Министерски съвет, операта ще получава по 6 лв. на билет, а не 4,50 лв. както до момента, а театърът 2,50 лв., вместо 1,50 лв. Извиняваме се за грешката, която сме допуснали, но реформата на един жив организъм, какъвто са оперите и театрите не е лесна работа, може и един човешки живот да не е достатъчен, за да се направи окончателно“ – подчерта Вежди Рашидов.<p"> 

По време на гостуването си във Варна министърът посети и обновената сграда на операта и сподели, че е доволен от състоянието й след ремонта. Предстои да бъде реновирана и сцена „Филиал“ на театъра. Вече е готово проектното предложение на община Варна за 6 млн. лв., с което ще се кандидатства по оперативна програма „Региони в растеж“. То ще бъде съгласувано с Министерството на културата. 

Полина Петрова
Снимки Пламен Гутинов

Източник: http://www.chernomore.bg/kultura/2016-05-16/s-266-000-finansirat-obshtinata-i-ministerstvoto-na-kulturata-varnenskata-opera-i-teatar

Проф. Боянка Арнаудова за сп. "Музикални хоризонти", бр. 9, 2015 г.

Изтеглете цялата статия: кликнете тук

Гастрол на Варненската опера в София

 След гастрола през 2012 с Вердиевите „Аида”, „Ернани” и рядката „Граф Ори” на Росини, трупата на Варненската опера отново се представя в София с продукцията си от последния сезон - „Андре Шение” от Джордано, „Адриана Лекуврьор” от Чилеа и „Дон Паскуале” от Доницети. Съвсем основателно е търсенето на по-рядък и любопитен репертоар, който да очертае образа и характера на трупата и да привлече повече ценители, като същевременно подпомогне и личното развитие на артистите. Тъкмо тази гъвкавост и излизането от клишето могат да обогатят стагнираната оперна стилистика у нас, която се е ограничила до няколко заглавия по всички сцени на страната. През последните сезони се подмлади и съставът на оркестъра и това се отразява на енергията и качеството на звукоизвличането. Не на последно място, постоянната политика да се привличат известни наши солисти от световните сцени прави възможно постигането и на чувствително по-високо художествено ниво.

Терминът веризъм се използва като название за художествените търсения в литературата и музиката от края на ХІХ век. От една страна, веризмът се родее с натурализма и се противопоставя на високия романтизъм, а от друга, има своите корени именно в романтическото усещане за живота-роман, в който страстите и съдбата се преплитат в сложна екзистенциална амалгама. Веристичната естетика е ориентирана както към изобличаването на жестоката социална истина, съчувствие и състрадание към „унижените и оскърбените”, така и към психологическа достоверност. Веризмът на Маскани и Леонкавало обаче е преобразен от Джордано и Чилея.

„Андре Шение” (1896) на талантливия Умберто Джордано (1867-1948) е затъмнила всичките му последващи творби и е останала най-популярна сред 12-те му опери и редицата симфонични, камерни, хорови, песенни и пианистични работи. Преди успеха й, 27-годишният Джордано, вече автор на три опери, толкова бил разколебан от поредицата неудачи и липса на признание, че за малко не станал учител по фехтовка, която владеел до съвършенство.

В центъра на операта е реалната съдба на френския поет Андре Шение по време Великата френска революция и изстраданата истината, че всяка революция изяжда децата си. Операта, четвърта подред, не може да се побере в нормите на чистия веризъм, въпреки острия драматизъм, опита да се наподобява реалността и отчетливата тенденция към илюстративност и натуралистични елементи. Все пак, на преден план тук е късно романтическа версия на фигурата на поета гений, който може да изрази и защити с живота си истината. Но остава водеща оригиналността на мелодичната инвенция. Лирико-драматичното начало личи най-силно при изграждането на музикалния портрет на персонажите. В партитурата лесно може да се долови влиянието на Пучиниевата „Манон”, но също и дълбокото единство с южноиталианската традиция на Меркаданте и спонтанната народна кантиленност. Джордано никога не преекспонира, а с естествена оперно-театрална интуиция долавя психологическата достоверност и я превежда на богат мелодичен език. Като че ли именно тази елегантност и спонтанност най-вече отсъстваше в оркестъра под палката на Борислав Иванов. Непревзетостта и спонтанността, стремежът към оркестрова чистота се тълкува повече като сила, отколкото като изразителност, деликатност или нюансираност.

Най-сполучливият, драматургично многоизмерен и нееднозначен образ на Джордано Жерар получи внушителна и плътна интерпретация от Венцислав Атанасов. Баритонът отлично познава гласа си и го ръководи безупречно; в него клокочат мощни героически интонации, сурови и смътни тембри до горчивина и разкаяние – неочаквано обединили се в знаменития монолог от ІІІ действие, в който Атанасов променя изцяло тембровата си оцветеност и постига особена съкровеност с отсянка на трагизъм. Венцислав Атанасов е модерен оперен изпълнител, с изострена чувствителност и рефлексивност, което изгражда умението му за стилистична премереност и артистична убедителност.

Вокално изряден е и Шение на Бойко Цветанов – като изключително умел вокалист, той успява да преодолее капаните в партията и дори отсъствието на известна плътност в ниските тонове не може да помрачи майсторството на Цветанов при извайването на фразите. Забележителна е интерпретацията му на може би най-известната ария-импровизация от творбата – „Un di al’azzurro spazio” („Обръщам взор към свода небесен, лазурен ,чист”), в която лирично и героично се преплитат. Като Мадалена се представя Димитринка Райчева – една от големите надежди на оперната ни сцена. Присъствието й е все по-убедително и органично. Тук тя отлично се справя с множеството серии от елегантни и бързи преходи от ниски към високи тонове. Изработена и много добре постигната е арията-изповед „La mamma morta”, изградена на принципа на острия контраст, който Райчева уверено овладява. Бойка Василева в двете партии на Графиня дьо Коани и Мадлон е много цветна и радва с умението си да долови вокално характерността на образа.  

Постановката е дело на Кузман Попов и не се отличава с ярки сценични решения, въпреки опита за създаване на втори план с иронично представяне на аристократическата върхушка.

Втората вечер бе представено още по-рядкото заглавие „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа (1866-1950). Спектакълът е копродукция с Македонската национална опера – Скопие. Чилеа е бил съученик с Леонкавало и Джордано и той, подобно на тях, дължи славата си на един шедьовър, но Чилеа, въпреки веристичния стремеж за придържане към действителността и изобразяване на реалността, като че ли по-смело върви към зараждащия се музикален модернизъм – с особеното инкорпориране на декламационни елементи вместо речитативи, неочаквани оркестрови съчетания и търсене на по-особена психологическа експресивност. Макар и представител на южноиталианската композиторска школа, създава свой разпознаваем почерк, който кулминира тъкмо в тази четвърта подред опера след преминалите с успех „Джина”, „Тилда” и „Арлезианката”, посветена на прословутата френска актриса, знаменита изпълнителка на Расин от времето на Луи ХV, издъхнала в ръцете на самия Волтер. Композиторското своеобразие на Чилеа е поетическият тон на композициите му и особената мелодична лекота. В „Адриана Лекуврьор” (1902) обаче мелодраматичното начало е по-интензивно, подчертано от оригинална оркестрация, в която личи вкус към търсене на нетипични, силно експресивни звукови образи и хармонични съчетания.

Навярно поради това младата диригентка Вилиана Вълчева налага някак прекомерно елегантно оцветен характер на интерпретацията си. В прочита личи стремеж към прецизност, на който обаче липсва цялостна визия за характера на творбата, за нейното общо сценично внушение, на което се дължат и затрудненията в комуникацията с певците.

В пълния си блясък като красавицата Лекуврьор се представи Цветелина Василева. В нейното превъплъщение актрисата е достолепна жена, надарена както с грация, така и със сила и ненакърнимо достойнство. Не само артистично, но най-вече вокално Василева е покоряваща. Богатството от тембри и нюанси е подкрепено от неочаквана сила и мощ, които са мобилизирани да се справят с виртуозната партия, наситена с резки темпови обрати и сложни вокални преходи. В моментите на драматична експресивност гласът е тъмен и сочен, а в лиричните е надарен с окриляваща чистота и някаква меланхолична нега. Така е в особено красивата ария от І действие с акомпанимент на английски рок „Io son l’umile ancella”, („Аз скромна съм служителка на Троица”), където вокална и мелодична линия се преплитат с неочаквано изящество, а сдържаните пианисими говорят за особена скрита мощ. Мощ, която ще се разлее във въздействаща предсмъртната ария „Poveri fiori” („Бедни цветя”), където предиханията ще прераснат в трагични прозрения. Тук вокалното майсторство е в стихията си - Василева намира както болезнена носталгия за пропуснатото, така и достолепно надмогване на страданието с много красиви паузи и резки преходи от дълбоки тъмни и гърлени тонове до остри бляскави височини.