Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Интервюта

ПОБЕЖДАВА ТОЗИ, КОЙТО ПОБЕДИ СЕБЕ СИ

РЕЖИСЬОРЪТ ПЕТКО БОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерните вълнения около първата българска професионална продукция на мюзикъла „Красавицата и Звяра“, предизвикателствата за постановъчния екип и авторските решения, водещата роля на музиката, емблематичната песен “Change In Me” и останалите хитове, импровизациите и защо в крайна сметка побеждава този, който победи себе си.

 

Първа постaновка на професионална сцена в България на мюзикъла „Красавицата и звяра“, създаден по анимационния филм на Дисни, а след това и по едноименния игрален филм. Според историята на мюзикъла, най-голямото предизвикателство е било пренасянето на героите от филма на сцената с живото изкуство.

 

Да, това са предизвикателствата на този невероятен мюзикъл, характерен със своите вълшебства, нека така най-общо ги наречем, които трябва така да бъдат пресъздадени, че всичко да изглежда истинско, а не бутафорно. С мисъл за публиката, която трябва да ни повярва, ние го правим честно, искрено, с похватите и техниките на музикалния театър.

 

Всички знаем за „Красавицата и звяра“, но е любопитно как ще разкаже сюжета на мюзикъла режисьорът на първата професионална българска продукция на този мюзикъл Петко Бонев.

 

-ова е историята на момиче, което се преселва с родителите си в едно малко село във Франция. Бащата, който е изобретател, отива да продаде свое изобретение на панаира в съседното селище, но по пътя натам, в гората го нападат вълци. В същото време вълшебство преобразява зелената гора в снежна и човекът се озовава в двореца на звяра, който го пъха в затвора. Бел намира изплетеното от нея и подарено на баща й шалче в гората, разбира, че той е изчезнал и тръгва да го търси. Намира звяра, моли го тя да замести баща си в затвора, звярът се съгласява. Грубо и недодялано той настоява Бел да вечеря с него, тя упорито отказва. Бел успява да избяга от замъка, но в гората я нападат вълци и тогава звярът я спасява. Той вече се държи по различен начин, има по-изискани обноски, за пръв път употребява думи като „моля“, той вече не е предишният звяр. Бел му благодари, оттам тръгва промяната и в нея: „Нещо се променя в мен“, разказва тя на баща си в известната песен „Change In Me“.

 

ТВОРЧЕСКИЯТ ПРОЦЕС КАТО ЕДНО ДИХАНИЕ

ХОРЕОГРАФКАТА АННА ПАМПУЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за подхода си към първата българска постановка за професионална сцена на мюзикъла „Красавицата и Звяра“; въвеждането за пръв път на палцова техника в мюзикъл и преплитането на танцовите партитури на героите; изграждането на отделна движенческа партитура за всеки омагьосан предмет; за съвместяването на професионалната дисциплина с чувството за хумор; и още за „Красавицата и Звяра“ или свободата да избираме със сърцето си. 12, 13 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022.

 

Анна Пампулова, която след „Омагьосани картини“, „Цар Лъв“ и „Дама Пика“ във Варна, сега поставя и хореографията за мюзикъла „Красавицата и Звяра“, в който също не липсват магии. Но във всеки случай говорим за магията на хореографията.

Понеже говорим за омагьосване, няма да издавам магията (засмива се). Мюзикълът все повече ме вълнува като жанр и усилено следя съвременните тенденции.

Разбирам, че в „Красавицата и Звяра“ ще ни изненадаш с някаква иновация?

В балните сцени въвеждам неокласика като танцова техника. В началото и в края на мюзикъла нашите балетни артисти танцуват на палци. Преплетени са танцовите партитури на всички герои. Понякога деликатно, на места открито, танцът присъства във всяка сцена.

Кастингът отнасяше ли се и за балетните артисти?

Танцьорите от балетната трупа на Държавна опера Варна влязоха директно в мюзикъла. Избрах дванайсет балетисти. За основните персонажи кастингът премина през двуетапен тур. Характерното за режисьора Петко Бонев е, че има изключителен усет за подбор на артисти, освен това избраните винаги приличат визуално на героите си (засмива се). Селектираните изпълнители се отличават с добра вокална и движенческа подготовка.

ДА ИМАШ НУЖДА ОТ КРАСОТАТА

 

Разговор с българските певци от световния оперен елит Красимира Стоянова, Владимир Стоянов и Милен Божков, които в ММФ „Варненско лято“ 2022, под диригентството на маестро Павел Балев, ще поднесат на 17 август концертно изпълнение на „Отело“ от Джузепе Верди

Виолета Тончева: Очакваме с вълнение събитието „Отело“ в Опера в Летния театър с вашето звездно участие, под диригентската палка на маестро Павел Балев, което ще придаде на Варна имиджа на световна оперна столица. От миналогодишния концерт на Красимира Стоянова с Варненската филхармония и маестро Георги Димитров ни остана усещането за съвършенство, спомняме си и великолепния Енцио на Владимир Стоянов през 2017 г. Сега сте отново тук, заедно с Милен Божков, при това Красимира Стоянова ще пее Дездемона веднага след рождения си ден. Високо ценим този жест, маестра! Какво означава за вас да пеете в българска компания във Варна?

Красимира Стоянова: За нас, като приятели, да пеем заедно е голямо удоволствие. Варна е прекрасен културен център, особено привлекателен през лятото не само с великолепния си климат и хубавото наше Черно море, но и с богатия си културен афиш. Щастлива съм, че с моите великолепни приятели и колеги Милен Божков, Владо Стоянов и маестро Павел Балев ще претворим прекрасната опера на Верди „Отело“.

Владимир Стоянов: Както каза и Краси, за мен е удоволствие винаги, когато сме заедно на сцената. Освен че сме приятели, аз я ценя като невероятен артист с изключителна класа и за мен винаги е било невероятно изживяване да пея заедно с нея. Това е първият мотив, който ни събра заедно. Вторият мотив е, да повторя на свой ред, притегателната сила на Варна и Летния театър, където зрителите могат да се докоснат до големите оперни заглавия. За мен е едно приятно откритие и тенорът Милен Божков, с когото не се познавах досега, но вече го чух и наистина моите адмирации за неговото пеене. С маестро Павел Балев се познаваме вече много години и винаги ни е приятно да сме заедно на сцената, така че Варна ме привлича с едно голямо заглавие и с много добри колеги – тази симбиоза може да роди нещо много хубаво за публиката, за града и за всички нас.

Вера Немирова: В момента моето театрално семейство е във Варна

ИНТЕРВЮ ЗА РОЖДЕН ДЕН

29 септември 2022 година. Честит рожден ден на Вера Немирова! Режисьор с международно признание и постоянен гост режисьор на Държавна опера Варна. В динамичния й творчески живот ангажиментите следват бързо един след друг и така се събраха няколко премиери преди кръглата годишнина. Нека да ги изброим.

Може би да спомена най-напред майсторския клас в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с моцартова програма „В очакванена Моцарт“, която показахме в МФ „Моцартови празници“ в Правец. После оперният сезон 2021-2022 в Нюрнберг започна с „Кармен“ от Бизе и продължи в Дрезденската Земперопер с „Дон Карлос“ от Верди. Успяхме да го реализираме след дълго чакане, премиерата трябваше да излезе още през 2020 г., но пандемията попречи. През януари 2022 г. имах възстановка на „Дама Пика“ от Чайковски във Виенската Щатсопера, една постановка, която от 2007 г. не е слязла от афиша на оперния театър. Сега представихме „Дама Пика“ в чисто нов състав, на пулта с Валерий Гергиев и много интересни руски солисти от Мариински театър. Имах щастието да работя с тях, защото след войната, знаете, се наложиха ограничения.

После дойде варненската „Дама Пика“, оперната кулминация в юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна.

„Дама Пика“ във Варна поставих в нов прочит и с нова визия, предпремиерата изнесохме на Основна сцена, а премиерата беше в Летния театър, в рамките на ММФ „Варненско лято“. Следващото заглавие, върху което работих, беше „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус в Софийската опера и балет. Сега през октомври са планирани серия от представления, първото от които ще бъде на 13 октомври.  

ТЕНОРЪТ ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Каварадоси, един от тримата в личната му класация с герои на Пучини, за живота, който често го сблъсква с нещо, което вече е изиграл на сцената, за съдбата на артиста и щастието да работиш това, което обичаш.

"Тоска" от Пучини в XXIII Коледен музикален фестивал, 2 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна.

Защо Каварадоси украсява репертоара на тенора?

Каварадоси е знакова роля за всеки тенор. Изпях я за пръв път в концертно изпълнение на „Тоска“ в "Konzerthaus" Виена преди 4 години. В моята лична класация с герои на Пучини, бих поставил Каварадоси в Топ 3, заедно с Калаф от „Турандот“ и Де Грийо от „Манон Леско“. Музиката на Пучини винаги е красива, но ако все пак трябва да посоча конкретна ария в „Тоска“, то това е арията на Каварадоси от трето действие „E lucevan le stelle”.

Щастлив съм да пея отново „Тоска“, при това с такъв прекрасен солистичен състав - Йоана Железчева, която ще дебютира в ролята на Тоска и Пламен Димитров с неговия чудесен Барон Скарпия. И след като на диригентския пулт ще бъде носителят на „Кристална лира“ 2022 маестро Григор Паликаров, вярвам, че „Тоска“ ще стане музикален празник, нашият коледен подарък за варненската публика.

ОБОЖАВАМ ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ГЕРОИ

БАРИТОНЪТ ПЛАМЕН ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Барон Скарпия в „Тоска“ от Пучини, бутиковите роли в репертоара му, разликата във въздействието върху артиста на положителните и отрицателните герои, сравнението между публиката в Европа и САЩ. XXIII Коледен музикален фестивал, 2 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна.

Ще ни срещнеш отново с коварния Барон Скарпия, който в твоето изпълнение е много убедителен и въздействащ.

Радвам се да изпея за пореден път една от любимите си роли.  Обичам ролите от типа на Барон Скарпия, които подхождат на моя глас като драматичен баритон, отговарят на моя натюрел и затова се изграждат по-лесно, отколкото останалите роли. Всъщност повечето роли в репертоара, който съм натрупал в кариерата си, са ми любими. Догодина се навършват 20 години, откакто съм излязъл на оперната сцена и отсега мисля какво събитие да подготвя по този повод. Може би ако участват и други колеги, ще стане по-интересно…

МАЕСТРО ЕМИЛ ТАБАКОВ НА 75

Има много произведения, които харесвам и още не съм издирижирал

Искам да композирам и нова музика, затрупан съм с поръчки

МАЕСТРО ЕМИЛ ТАБАКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за варненската премиера на своя Концерт за цигулка и оркестър със солист Светлин Русев на 25 ноември 2022, 19.00, ФКЦ, зала 1; виртуозността на солиста и оркестъра, формулата за добър оркестър и творческите намерения. Диригентът и композиторът Емил Табаков през погледа на другите - анкета.

Маестро Табаков, за екипа на Държавна опера Варна е чест и радост, че с варненската премиера на Вашия Концерт за цигулка и оркестър със солист Светлин Русев ще отбележим 75-годишния Ви юбилей. Защо от голямото си творчество избрахте това произведение?

Не го избрах аз. Концертът за цигулка и оркестър беше предложен от Светлин Русев на госпожа Даниела Димова и аз, разбира се, нямах нищо против (усмихва се). Написах този концерт за Русенския фестивален оркестър и специално за Светлин Русев, който беше солист на премиерите в Русе, София, сега и във Варна. Във всичките ми концерти за различни инструменти, съм заложил драматургия, която изисква виртуозност не само от солиста, но и от оркестъра. Оркестърът за мен никога не е акомпаниращ, така че и в Концерта за цигулка и оркестър той също е равнопоставен и изпълнява отговорни задачи.

Според диригент с дългогодишен опит и световно признание като Вас, какъв трябва да бъде добрият оркестър?

Моето най-важно изискване за един добър оркестър е да знае как се свири Бетовен, как се свири Брамс, как се свири Моцарт. Да знае как се интонира, как се фразира в дадения случай. Добрите оркестри го могат, тогава диригентът няма нужда да обяснява разликите в интерпретацията на различните композитори и нещата стават по-лесни. Оркестрите в цяла България станаха оперни и макар че добрите оркестри могат да изпълняват и оперна, и симфонична музика, подготовката на един симфоничен концерт предполага повече време, докато се навлезе в спецификата му. Обратно, един симфоничен оркестър също би имал нужда да се настрои на оперно свирене. И в двата случая диригентът има какво да върши (усмихва се).

Именитият тенор ЕМИЛ ИВАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за влиянието на географската ширина върху височината на гласа, любимия си герой Отело, клакьорството в Италия и майсторските класове в ММФ „Варненско лято“; за първата си любов астрономията, докторската си дисертация и астрофотографските снимки, заради които построява своя обсерватория на връх Рожен; още за слънчевото затъмнение в Чили, изследването на Бягащите сенки, звездата, която открива и мечтите, които осмислят живота.

„Тенорите са това, което бихме искали да бъдем, но не можем. Затова ги обичаме и обожаваме“, пише Марин Бончев в книгата си „Великите тенори на България“. Защо публиката обича тенора? Задавам този въпрос на тенора Емил Иванов, един от елитните певци, аплодирани в четирите най-престижни оперни театри в света и - за чест на Варненската опера, също неин солист за няколко години.

Предполагам (засмива се), че публиката има пристрастие към високи тонове и изпитва болезнена необходимост да чува високи гласове, в очакване на това дали тенорът ще се справи с високите ноти или не. От позицията си на певец, но и на физик съм добре запознат с честотните характеристики на тенора и на всички гласове, но не смятам, че това има значение. По-важно е как е поставен гласът, колко добре пее и какво изразява най-вече.

МАЕСТРО СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия процес в първата постановка на операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно в Държавна опера Варна; за хармонията, логиката и симбиозата между текст и музикална фраза при Гуно; опасността от прекаляване с романтичното и болезненият контраст с драматичното; съвършената вокална техника на Артур Еспириту – Ромео и предизвикателството към двете Жулиети – Илина Михайлова и Мария Павлова при изграждането на полюсните нюанси в образа на героинята; неустоимите дуети в „Ромео и Жулиета“; още за срещата с режисьорката Урсула Хорнер, диригентското ежедневие и най-честния начин, по който диригентът може да бъде приет и разбран от оркестъра. Премиера 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър.

- Какво е усещането да поставиш за пръв път едно произведение в оперния театър, на който си бил главен диригент?

- За мен е чест и същевременно голяма отговорност да поставя за пръв път в 75-годишната история на Варненската опера „Ромео и Жулиета“ от Гуно. Това е много красива творба, която ще обогати почитателите на оперното изкуство. Надявам се, че постановката, заедно с другите заглавия от репертоара, ще заеме достойно място в афиша на нашия театър.

- С какво е специална тази опера?

- „Ромео и Жулиета“ на Гуно не се изпълнява често както у нас, така и по света. Това е така, не защото операта не е хубава, а може би защото Гуно не е така популярен като Верди и Пучини. Аз харесвам Гуно, дебютирах с неговия „Фауст“ в оперния театър на Магдебург, където сега съм първи диригент и заместник-генерален музикален директор.

- В Магдебург също си дирижирал „Ромео и Жулиета“...

- Да. И веднага се почувствах комфортно в света на Гуно, допаднаха ми неговият музикален израз и неговата хармония. Можеш да го следваш инстинктивно, защото е логичен и изгражда органична симбиоза между текст и музикална фраза. Доставя ми голямо удоволствие. Още преди 6 години, когато дирижирах за пръв път „Фауст“, си казах – да, този френски романтизъм ме вълнува. А преди 2 години, в „Ромео и Жулиета“ ролята на Ромео изпълни блестящо Артур Еспириту, който предложих и за варненската продукция. Радвам се, че ръководството на ТМПЦ, в лицето на Даниела Димова, прие идеята, защото Артур е великолепен певец, има чудесна техника, владее гласа си до съвършенство, борави с цветовете и нюансите в гласа, освен това е добър човек и с него - макар да е звезда, се работи лесно. Всичко това не е маловажно, защото добрият певец представлява съвкупност от професионални и лични качества, така че би било чудесно, ако Държавна опера Варна продължи творческия си контакт с Артур Еспириту.

 

Изтъкнатият диригент ГЕОРГИ ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с размишления за света на класическата музика и истории за големите цигулари Хенрик Шеринг и Георги Бадев; за разликата между музикантите у нас и в чужбина, пагубното побългаряване на класическата музика и неглижирането на професионализма в противовес на изкуството, което не е развлечение, а висше откровение и катарзис.

13 май 2022, 19.00, Държавна опера Варна

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ с диригент Георги Димитров. В програмата: Концерт за цигулка и оркестър от П. И. Чайковски, солист Граф Муржа и „Любовна магия“ от Мануел де Файя, солистка Бойка Василева. Оркестър на Държавна опера Варна.

Маестро Димитров, радвам се, че след брилянтния концерт с Красимира Стоянова миналото лято, сега отново ще дирижирате във Варна. През последните години Вие сякаш се ангажирате само с интересни и трудни произведения...

Не. Аз се ангажирам с хубава музика и качествени произведения.

TOP