French (FR) 
English (UK) 
БЪЛГАРСКИ
АРТИСТИЧНИТЕ ЛИЦА НА МИЛЕНА ЗАХАРИЕВА
- Създадена на Петък, 06 Декември 2019 15:56
"Уестсайдска история" - 6 декември, 19.00, Основна сцена
Въпреки че неотдавна се присъедини към хора на Варненската опера, вече имаш забележителни солистични изяви на сцената, а тази вечер отново ще те аплодираме в ролята на Анита, приятелката на Мария от „Уестсайдска история“.
Да бъда артист хорист в операта е моята професия – мечта. Но съм много щастлива, че ми повериха и самостоятелни роли. Започнах с Баба Гицка в мюзикъла „Големанов“, продължих с Мисис Айнсфорд - Хил в мюзикъла „Моя прекрасна лейди“ и с Флек в мюзикъла „Любовта никога не умира“. Така стигнах до Мама Мортън, една от важните роли в мюзикъла „Чикаго“. За пръв път се явих на кастинг за този мюзикъл и още от първия миг на прослушването имах чувството, сякаш винаги съм била с тези хора. Мюзикълът се получи, но сега пък репетициите с Борис Панкин и хореографката Анастасия Неделчева ми липсват.
Как премина от Мама Мортън, властната надзирателка от женския затвор в „Чикаго“, към полюсния образ на Анита в „Уестсайдска история“?
Да, Мама Мортън е властна, безскрупулна и алчна, а Анита е нежна, добра и състрадателна натура. И двете са еманиципирани жени, но докато Мама Мортън е силната мъжкарана, която винаги успява да постигне своето, латиноамериканката Анита е олицетворение на женствеността, мек характер, наивна и доверчива. Водена от желанието да помогне на влюбените Мария и Тони, тя се опитва да сближи враждуващи банди в квартала, но вместо това става жертва на насилие и претърпява дълбок катарзис. Анита е типичен представител на имигрантите, които искат да се докажат в чужда среда и в този смисъл тя е много актуален образ и днес.
На какво те научи Анита?
На много неща. Разбрах какво означава някой жестоко да нахлуе в личния ти свят. Научих се да танцувам сложна хореография, особено в динамичната сцена с нападението, в която участват много хора и напрежението е съвсем истинско.
Това обаче не ти попречи, след напрегната премиера на „Уестсайдска история“ да се включиш и като флейтистка в декемврийския концерт, посветен на Маестро Михаил Ангелов.
Това беше един изключителен концерт, в който имах удоволствието да бъда на една сцена с такива величини като пианиста Людмил Ангелов и сопраното Ина Кънчева. Всъщност аз започнах музикалното си образование като инструменталист – с пиано и флейта, завърших със специалност флейта Консерваторията в Биил, Швейцария. После се ориентирах към рок и джаз, но в края на краищата се захванах с класическо пеене и
завърших с тази специалност НМА „Проф. Панчо Владигеров“.
Не само мюзикълът, но най-вече той, се нуждае точно от такива многожанрови артисти. Мечтаеш ли за следващата роля?
Надявам се ролите да се появят сами. Не се стремя към тях. Искам просто да се случат. Това, което искам, е всеки ден да свиря, да пея. Хубаво ми е, че след почти 30-годишно отсъствие, съм отново в родния град. Теглеше ме да се върна във Варна, това си е моето място. Чувствам се добре, имам усещането, че познавам всички хора, забавлявам се и искам да съм си просто вкъщи.
Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА
Фотография РОСЕН ДОНЕВ
Още по темата :
УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ“ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДИРИГЕНТА КРЪСТИН НАСТЕВ
МАРИЯ ПАВЛОВА ЗА МАРИЯ ОТ „УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ“
http://operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2665-interviu-s-maria-pavlova
