Как „Кармен“ се превръща във фламенко спектакъл?

Създадена на Сряда, 15 Юли 2020 13:39

Интервю с творческия екип на иновативната постановка, която ще се играе премиерно на 16 юли в Летния театър на Варна.

Постановката е съвместен проект на фестивала „Опера в Летния театър“ и ММФ „Варненско лято“.

Най-популярната опера, създавана от френски композитор – „Кармен“ от Жорж Бизе, сега е претворена във фламенко формат в Държавна опера – Варна от диригента Страцимир Павлов и режисьора Сребрина Соколова в съвместния проект на ТМПЦ – Варна и ММФ „Варненско лято“. Премиерата в рамките на на фестивала „Опера в Летния театър“ е на 16 юли, четвъртък, от 21:00.

„Фламенко Кармен“ в иновативната фламенко версия стъпва върху нов режисьорски прочит на новелата на Проспер Мериме, а диригентът Страцимир Павлов е автор на съвременния фламенко аранжимент на музиката на Бизе. 

Преди генералната репетиция част от творческия екип сподели мисли за предизвикателствата, които поставя иновативния спектакъл.

Разговаряме с диригента Страцимир Павлов, режисьора Сребрина Соколова и солистите на Държавна опера - Варна Илина Михайлова – Микаела и Деян Вачков – Ескамилио.

Как се роди от идеята за този толкова различен спектакъл - „Фламенко Кармен“?

Диригентът Страцимир Павлов:
Идеята се роди в късната пролет, във връзка с пандемията, когато разбрахме, че трябва да осъществим летния сезон с намалени сили на оркестъра и с отстояние при солистите. Освен това трябваше да предвидим варианти на спектаклите без антракт, което наложи да измислим как в рамките на час и половина - два да представим опера, която обикновено трае около 3 часа или повече. И така се сетих, че докато бях диригент в САЩ, правихме една версия на „Кармен“, в която включихме китарист и перкусионист, и направихме една близка до фламенкото версия тогава, която също беше доста съкратена. И тази идея се хареса от ръководството на Варненската опера. В музикален план подчертаваме етното, защото „Кармен“ е разделена всъщност на три жанра музика - едната е чисто френска класическа музика от романтичния период, другата е с военно звучащи фанфари и маршове, и третата е испанска фолклорна, етно музика бих я нарекъл. Ние оставяме класическата част непроменена, но етно елементите ги подчертаваме с фламенко китара, с традиционния за фламенкото перкусионен инструмент кахон, вкарваме и щипка джаз заедно с фламенкото.

Режисьорът Сребрина Соколова:
Когато ми се обадиха и ми предложиха да направим този проект, на мен ми беше изключително интересно, а и това си е моят стил - да хвана нещо и да го погледна от друга гледна точка. Аз съм работила и в класическата опера още като асистент на маестро Кузман Попов, така че прекрасно знам цялото оперно съдържание и не беше никак трудно заедно да разкажем историята. Но не можем да я разкажем по същия начин и оттам дойде идеята да се върнем назад в литературния източник за либретото. Така стигнахме до идеята това да бъде един разказ за Кармен от името на Дон Хозе. В началото, когато мерките още бяха много строги, се получи така, че събрахме фламенко представянията с една хоегра в автентичен вид. Впоследствие обаче благодарение на това, че все пак ни дадоха възможност да работим все по-спокойно, се разви идеята да направим и декори, и костюми и да стане всъщност едно представление в този иновативен вариант, подсилено от прекрасните гласове на нашите солисти. Чисто режисьорски акцентираме и подсилваме емоционалността, подчертаваме и засилваме тази експресия, което още повече се вързва с концепцията за това, че всичко е просто спомен, а споменът в голяма степен е все по-експресивен. Защото ако се съберем всички тук и гледаме една случка, след това всеки един от нас поотделно ще я разкаже в зависимост от това какво на него му е направило впечатление и какво го е докоснало като емоция. Това използваме и ние в нашия спектакъл, естествено стъпвайки на музикалната основа и наблягаме върху тази емоционалност, която пък е свързана с фламенкото. Защото кой танц е по-емоционален, кой с едно движение може да покаже толкова сила и страст?

Диригентът Страцимир Павлов:
Само да добавя, че като музикант съм изключително щастлив, че имам възможност да осъществя този проект с такива изключителни солисти, както Илина Михайлова и Деян Вачков, както и двамата ни солисти от Румъния Флорентина Соаре и Даниел Магдал, които са наистина на много високо ниво, всички взети заедно са прекрасни.

Режисьорът Сребрина Соколова:
Много е важна атмосферата, в която се работи, защото ние работим на емоция и ако най-малкото нещо подразни някой артист или музикант, или който и да е било от нас, би се стигнало да сериозни конфликти. Всеки едни от нас набира, набира в тази емоционалност, ние сме такива хора - не можем просто да стоим, да се изключим, защото музиката ни въздейства и затова е много важна атмосферата. Изключително съм благодарна на екипа за много добрата, приятелска атмосфера, леко се работи и продължаваме така до премиерата на 16 юли в Летния театър.

Каква ще бъде изненадата за публиката, какво ще стъписа познавачите на класическата опера?

Режисьорът Сребрина Соколова:
Вижте, не искам да издавам, защото иначе няма да е изненада, но да очакват - при всички случаи и във визията, и в музикално отношение ще има изненади. Ще има и 3D мапинг решение на сцената, което е по-скоро анимация, специално рисувана за нашия спектакъл и има за цел да подсили още веднъж експресивността и емоционалността, и да разтвори още веднъж пред зрителите спомена на Дон Хозе за историята му с Кармен.

Ще имат ли и танците, и костюмите по-съвременен прочит?

Режисьорът Сребрина Соколова:
Естествено, в една фламенко постановка трябва да имаме типично фламенко, обаче в нашия случай имаме фламенко опера, което означава, че и фламенко танците са всъщност стилизирани. Отново виждаме експресивността в линия, танците са фламенко, но са стилизирани във фламенко. Силата на танците я има в много голяма степен и те са свързващият елемент в историята, но зрителите ще разберат как. Костюмите са дело на Ася Стоименова, при всички случаи ще бъдат малко по-съвременни и там ще има изненади. Във визията правим комбинация с дълбок респект към класическата постановка, но и с поглед към една модерност, съвременност, с която се надяваме да спечелим и по-младата публика.

Какви са предизвикателствата пред изпълнителите?

Деян Вачков – Ескамилио:
Трябва да ви кажа, че в тази продукция се усещам изключително удобно. Тя действително доста се доближава до класическия вариант на операта „Кармен“, а това, което много ми допада, са точно тези новости, които Страцимир Павлов и Сребрина Соколова описаха - тези фламенко нотки, елементите на джаз - звучи по невероятен начин операта. А чисто технически и от гледна точка на певците нещата се случват почти по същия начин, както в класическата опера. Пеем почти всичко, орязани са повечето масови сцени от хора, някои речитативи, които са певчески или говорни, така че операта в целостта си е почти непокътната. Искам да се присъединя към това, което казаха диригентът и режисьорът, че нашата работа върви много гладко, приятно, всички работим с много голям ентусиазъм и всички са много добри професионалисти, затова всичко е както трябва. Това, че има и фламенко, и танци, е много интересно и хубаво. Надявам се да се получи много добър спектакъл, да има много публика.

Илина Михайлова – Микаела:
Безкрайно съм щастлива да участвам в този великолепен спектакъл, в който моят персонаж Микаела остава класически – нежен, силен, но едновременно с това парфюмиран с модерното ухание на Бизе. Влагам и испанска кръв – все пак живея в Испания – и моята Микаела е малко по-страстна, и с повече живец, благодарение на малкия фламенко оркестър, който е в помощ на моя персонаж.

Много сме щастливи всички артисти, че можем да работими и да имаме репетиционен период в това толкова трудно време, в което всички спектакли се правят бързо. Ние работим усилено всеки ден и наистина, когато нещо е репетирано и екипът е сплотен, усещането е прекрасно. Всички колеги от екипа на Варненската опера и великолепните солисти от Букурещката опера, които дават една нова искрица енергия в нашия колектив – всички сме въодушевени. А когато всеки работи с желание, ентусиазъм и дава цялата си енергия на 100%, спектакълът се получава прекрасен. Със Страцимир Павлов сме съученици още от Музикалното училище, още от деца, и е чудесно, че вече четвърта година работя заедно с него в мюзикълите, постановка на Варненската опера. Но аз мечтая тайно той да влезе и в класическия оперен репертоар, защото е енергичен млад дух, което е точно необходимото на класическата опера, за да достигне до младите хора и по-широкия кръг публика. Той е невероятен многостранен талант – и кларинетист, и пианист, и диригент, и композитор – много, много ценен музикант.

През тази карантина, когато всички бяхме вкъщи, някак узря у нас още по-голямото желание да споделяме нашия талант с хората и това вибрира във всеки такт от спектакъла. Сигурна съм, че зрителите на „Фламенко Кармен“ ще си тръгнат от премиерата заредени, с трептящо сърце и с желание за живот, за забавление – ще бъдат два часа наслада за всички сетива и за духа. 

Разговаря Нина Локмаджиева