Кръстин Настев: Предизвикателство е да претворим „Бал с маски“ с режисьора Игнаси Кристиа. Очакваме впечатляващ спектакъл.

Създадена на Вторник, 08 Септември 2020 07:42

Маестро, каква е Вашата концепция за "Бал с маски"? Как я приема оркестърът на Варненската опера?

Мисля, че за концепция може да говори режисьорът, сценографът или дизайнерът на костюмите. Диригентът претворява партитурата на базата на традицията и на собствения си опит. Но, ако трябва обаче, наистина да използвам думата концепция, то тогава ще кажа, че моята концепция е базирана на принципа да следвам авторовия замисъл. За мен музикалната идея при поставянето на една опера е част от общата идеята на екипа, който има нелеката задача да осъществи премиерата. Операта е колективно изкуство и най-важното условие за успешен спектакъл е стабилният екип. Ако някой елемент в екипа липсва или не функционира добре, тогава работата става много трудна, тягостна и понякога финалният резултат е незадоволителен.  

Що се отнася до оркестъра на нашия театър, мисля, че колегите свирят музиката на Верди с желание и емоция. Някои от тях си спомнят предишни постановки на операта и затова работата върви по-леко и по-бързо. Надявам се да им е интересно това, което правим. 

Моята задача с тях е да ги накарам да ме следват в търсенето на детайла, в изпълнение на всички нюанси в партитурата и чрез тяхното свирене да подсилим драматургията в заглавието. Всеки образ в „Бал с маски“ има тема с различен характер. Например, заговорниците са изразени с мрачна тема с кратки, накъсани мотиви в минор и гласовете в оркестъра се наслагват полифонично. За тях търся по-отчетлив звук и по-кратък, остър щрих. Темата на Рикардо е лирична - свързана е с любовта му към Амелия. Търся за нея изразителност и по-напевен звук във флейтата и кларинета, когато той се появява. За темата на Амелия, която Верди е възложил на ефирен акомпанимент, наподобяващ едно леко трептение на въздуха в струнните инструменти, едно вълнение в хармонията и една солираща флейта, която се извисява над всички в ре мажор, за да покаже надеждата на Амелия, че ще открие билка срещу любовните страдания, търся по олекотен, по-мек и светъл тон. Мисля в тази посока, когато работя с оркестъра.

Какви предизвикателства имате в работата с Игнаси Кристиа? Бихте ли разкрили основните моменти от неговата идея за постановката - като режисура и като сценография, и как се преплита тя с вашите виждания?

Игнаси Кристиа е артист, когото срещнах в Барселона. Той е известен сценограф, който е преподавал актьорско майсторство в Театралния институт в Барселона и е организирал множество изложби в престижни музеи по целия свят. Като истински човек на театъра, Игнаси разбира оперния свят отвътре. Бих го нарекъл „учител“, защото работейки с него, за първи път наистина разбрах ролята на визуалния образ в оперна постановка. Не ме разбирайте погрешно, не говоря за това дали една продукция изглежда красива, а за начина, по който сценографията трябва да отразява настроението и атмосферата на партитурата. Игнаси е майстор в това, при него всеки детайл говори. Той  ме насърчи и вдъхнови никога да не се предавам в трудната си професия.

Големият руски режисьор Борис Покровски от дългогодишната си работа по оперните театри е разделил диригентите в няколко категории, които няма да описвам с подробности. Но ще отбележа, че аз попадам в категорията „съ-режисьор“ в тази постановка, защото се опитвам да приложа концепцията на режисьора при работата ми със колегите солисти, оркестъра и хора. Това е концепция, която сме обсъждали часове и дни наред. Съ-режисьор не е буквално да режисираш заедно с режисьора - все едно да има двама режисьори (което не е изключено в театъра и операта), но Покровски има предвид онзи тип диригенти, които разбират много добре изразните средства на музикалната материя, съотнесени към драматwргията и режисьорското виждане. Т.е диригентът да не остава равнодушен към случващото се на сцената. Затова за мен е предизвикателство да отговоря на нивото на Игнаси, което смятам за изключително високо и се надявам да покрия чрез музикално-изразните възможности на нашия колектив неговия цялостен замисъл. 

Още един чужденец има в творческия екип на "Бал с маски" - костюмографът Яго Бласи. Бихте ли го представили на варненската публика? Какви костюми да очакваме в спектакъла - с повече традиция, или с повече съвременен стил?

Яго Бласи работи заедно с Игнаси Кристиа в творческо съдружие в Барселона. Костюмиje и маските за новата постановка имат по-скоро съвременен облик, спазвайки традицията и същността на либретото, отколкото костюми в класически стил. Петте главни персонажа ще бъдат облечени в костюми, отговарящи напълно на предписанията в либретото. Няма да издавам повече подробности, за да не подведа читателя на тези редове с предварителна представа, която би нарушила елемента на изненадата при визуdлната среща със спектакъла. 

Солистите Валерий Георгиев, Венцеслав Анастасов и Габриела Георгиева чувстват ли се в свои води в тази опера на Верди? Как вървят репетициите с тях?

Колегите познават много добре заглавието, защото са участвали и в други постановки. Определено мога да кажа, че е удоволствие да се работи с тях. Само истинските професионалисти могат да се адаптират бързо към нови музикални търсения; към детайли и темпа, които със сигурност са различни в моя прочит. Винаги се стремя да изразя първо онова, което се вижда с просто око в партитурата и после да погледна „между“ нотите, на базата на собствения опит и натрупани знания. Знаете, че всеки чете една книга и вади различни заключения. Така е и в партитурата – много диригенти четат една музика и всеки намира нещо различно. Работата на солистите е да се адаптират към изискванията на диригента, доколкото е възможно, а от друга страна - той да се адаптира към техните певчески възможности. Репетициите вървят добре и се надявам трудът ни да е ползотворен. 

Вие имате силна година във Варненската опера, независимо от пандемията. Кои спектакли бихте отбелязали като особено специални в творческата ви кариера и накъде гледате в предстоящите месеци на есенно-зимния сезон?

За мен двата септемврийски спектакъла са много важни: от една страна „Дон Карлос“ – едно от мащабните и най-сериозни заглавия на Верди и от друга - премиерата на „Бал с маски“. И двете творби са специални: посещавал съм двореца на Филип II в Ескориал, където се погребват испанските крале. И сега, когато изпълнявам творбата, ми е интересно да претворявам тази трагична история; от друга страна „Бал с маски“ е специална за мен заради участието на Игнаси Кристиа и неговия колега Яго Бласи. Намирам работата ни за свръхинтересна и вярвам, че ще се получи един впечатляващ спектакъл, който ще остави отпечатък в летописите на нашата опера. 

Разговаря Нина Локмаджиева

Кръстин Настев е роден през 1980 г. в Пловдив. Първите си уроци по музика получава в Хора на пловдивските момчета, завършва Музикалното училище в родния си град и е един от последните ученици на Маестро Крикор Четинян в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Завършва с отличие Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София, в класовете по хорово и оркестрово дирижиране на Мирослав Попсавов и Пламен Джуров (2005). Специализира дирижиране в Музикалната академия – Базел, Швейцария (2016). Участва в майсторските класове на: Frieder Bernius (2014), Lutz Köhler, Gianluigi Gelmetti (2013), Donato Renzetti, Marc Shanahan (2012), Bruno Aprea (2011), Георги Димитров (2006), Васил Казанджиев (2004), Alain Haseldine (2003).

Отличен е със Специална награда от конкурса за млади диригенти “Europa Cantat“ в Санкт Петербург (2013) и с Трета награда от Академичния конкурс за изпълнение на творби от „Й. С. Бах“ в АМТИИ Пловдив (2001).

Дирижира Софийската филхармония и Националния филхармоничен хор (2018), прави записи със Симфоничния оркестър на БНР (2017), гост-диригент е на Държавна опера Пловдив и на Плевенската филхармония (2017). Ръководи, заедно с Крикор Четинян, майсторски класове по дирижиране в Пловдив (2015, 2016, 2017), дебютира с операта „Селска чест“ в Софийската опера и балет (2016).

Журира Международния хоров фестивал в Хонг Конг (2015) и Международния хоров фестивал в Санкт Петербург (2014). Музикален ръководител е в Teater del Cercle – Барселона (2012-2013) и на London Chamber Opera на турне в Азия (2012).

Работи като диригент на Операта в Анталия –Турция (2008- 2011), гост-диригент е на Симфоничните оркестри в Бурса, Анталия, Ескишехир (2008-2011), дирижира Пловдивска филхармония на турне в Италия (2007) и е диригент на Оперно-филхармоничното дружество Пловдив (2005-2008).

През януари 2019 г. Кръстин Настев е назначен за диригент на Държавна опера Варна.

Повече: www.krastin.com

Билетите за премиерата са по 15, 20, 30 и 40 лв.
БИЛЕТНИ КАСИ:
ТМПЦ - ВАРНА, пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-20:00; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020
Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10:00 до 21:00 /почивка 14-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214.
БИЛЕТИ ОНЛАЙН: EVENTIM и ФКЦ