НИВОТО, ОТ КОЕТО МУЗИКАТА СТАВА ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ

Създадена на Понеделник, 05 Юли 2021 07:59

Маестро МАКСИМ ЕШКЕНАЗИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за отговорността към прочутото име на своя музикален род, преодоляването на жанровите граници в премиерния концерт за новия албум на Михаела Филева „Ин§Ян“ и предисторията със Сталин на „Фестивална увертюра“от Шостакович. За баланса между Ин и Ян и песента „Опора“, цигулковото соло и лукса, който диригентът Максим Ешкенази си позволява. За нивото, от което музиката става от първо лице и още...   

Ако приемем, че имената не са случайни, Вие изглежда подхождате към всичко с максимална отдаденост – на макс, както се казва на сленг. Защо го правите?

Ами за да си оправдая името, нямам друг избор. Щом съм се родил с такова име, трябва да правя всичко на макс (смее се).

Може да бъдете „заподозрян“ и в склонност към буквата М, ако съдим по Вашите сценични партньорки – Михаела Филева, Михаела Маринова...

Мила Георгиева.

Ето виждате ли....

Явно има нещо значимо в тази 13-та буква от азбуката (смее се). Разбира се, главният фактор, по който избирам хората, с които работя, е колко са добри като професионалисти. Щастлив съм, че досега съм работил само с най-добрите.

Вие сте част от големия музикален род Ешкенази – братя и братовчеди, цигулари и диригенти със световна известност. Как се отстоява високото музикално име Ешкенази, мислите ли въобще за това?

Да Ви кажа, мисля за това. Като предприемам нещо, внимавам, защото ако си сам със собственото си име и направиш нещо не както трябва, то ще навредиш само на себе си, а в нашия случай ще навредиш и на всички тези прекрасни музиканти от нашия род. Имам това чувство за отговорност и мисля, че останалите също го притежават. Опитвам се да работя за името Ешкенази, да съм на неговата висота и да докажа, че го заслужавам.

Винаги подчертавате, че музиката е общуване без предрасъдъци и в предстоящия премиерен концерт „Ин§Ян“ във Варна също преодолявате границите между музикалните жанрове – от поп с Михаела Филева и филмова музика до опера със солистите на Варненската опера Даниела Дякова и Валерий Георгиев.  

Включваме даже и оркестрова музика, която е от класическия жанр, дори още по-специфично – Шостакович. Започваме с неговата увертюра „Фестивална“, която вече рядко се свири, защото е силно свързана с името на Сталин. След премиерата на една от оперите на Шостакович, на която присъствал и Сталин, композиторът изпаднал в немилост. Причината била в една секс сцена – не в сегашния смисъл, просто двамата герои си говорели в леглото - , което обаче било достатъчно, за да се преобърне животът на композитора. В „Правда“ още на следващия ден излязла голяма статия за упадъка в музиката на Шостакович. Знае се, че ако не си бил любимец на Сталин, обикновено изчезваш. Шостакович не изчезва, но всячески спъват работата му. И тогава, за да се „реваншира“ пред вожда, той композира „Фестивална увертюра“. Цялата тази предистория всъщност няма нищо общо със самата музика. Става дума за прекрасна творба и аз се опитвам точно това да изведа като послание на концерта. Няма значение откъде идва или кой е написал музиката, тя носи собствения си заряд и се харесва или пък не се харесва на хората заради самата нея, а не поради причините за нейното написване. Затова в концерта ще чуете и оперна музика, музика от класическия оркестров репертоар, но естествено най-важната част в нашия спектакъл са произведенията на Михаела Филева в нейно изпълнение.

Какво е Ин и какво Ян в този концерт?

Трябва да питаме Михаела за това. Важно е в нашия живот да съществува баланс между доброто и злото, щастието и нещастието, здравето и болестта, всички противоположности да бъдат в баланс. Колкото и да се опитваме да бъдем само щастливи, това е балансирано за нас от природата.

Аранжиментите са направени предимно от Румен Бояджиев – син.

Повечето да, но има и от Славил Димитров, който е прекрасен аранжор, предимно в класическата сфера, въобще случили сме този път на много добри аранжори. Румен дори е повече от аранжор, той взима песента и прави от нея оркестрова версия, което е много труден и бавен процес.

Един некоректен въпрос. Коя от песните на Михаела Филева харесвате най-много?

О, голям фен съм на една от песните. Естествено всички нейни песни са хубави, някои от тях са свръхпопулярни. Но аз особено харесвам „Опора“, една от съвсем новите й песни. Харесвам я по няколко причини. Една от причините е, че и на записа и на концерта аз ще изпълнявам соло цигулка.

Това онази цигулка Страдивариус ли е, която сте получили преди години?

Не. Братовчед ми свири на Гуарнери, моята цигулка също е специална, но ще задържа името й в тайна. Солото не е дълго, но пък е много прочувствено. А и самата песен, без да навлизам в личния свят на Михаела, е посветена на страданието от загубата на близък човек. В ерата на Ковид това засяга всички нас. Какво се случва с хората, които остават, как те се подкрепят един друг и колко е важна любовта между тях. „Опора“ е много специална песен и за мен. 

Кога диригентът Максим Ешкенази тъгува за цигуларя Максим Ешкенази?

Претърпях сериозен инцидент, в който си счупих ключицата и ми сложиха метални планки, така че на цигуларя Максим в момента му е много трудно и болезнено да свири. Въпреки това успях да запиша музиката за българския сериал „Отдел „Издирване“. Записах я изцяло преди и след инцидента, така че „функционирам“ още (засмива се). Със сигурност обаче оттук нататък диригентът Максим Ешкенази ще бъде по-зает от цигуларя Максим Ешкенази.

Ще си мисля за това, когато свирите солото на концерта. Но като говорите за трудност, искам да Ви попитам, как постигате онази лекота, с която се отличават и Вашето дирижиране и Вашите концерти?

Това, което правим на сцената, е резултат от дългогодишен труд. Повечето от нас започват да свирят още на пет години и оттогава цял живот се работи непрекъснато върху техниката, изучават се теория и хармония на музиката и всичко останало, свързано с доброто музикално образование. Само професионално добре подготвеният музикант може да излезе на сцената след лимитиран брой репетиции. Всичко това е трудно, а за да изглежда леко, е още по-трудно. Моят респект пред всички тези музиканти. Малцина се посвещават на изпълнителското изкуство, защото то изисква огромен труд, а моментите, когато споделяме нашата музика с публиката и сме наистина щастливи, са малко.    

Кой е луксът, който си позволявате, когато дирижирате?     

Аз си позволявам лукса да не се опитвам да спечелвам оркестъра. Най-важното нещо за мен е да работим, колкото може по-ефективно, за да постигнем бързо онова техническо ниво, от което вече музиката да става от първо лице. Това е моето верую. Разбира се, характерът на всеки диригент излиза, проявява се при всеки концерт и това е естествено, така че и да се правиш на някой друг, няма да стане.

Последно изречение с покана към зрителите...

Датата е 6 юли 2021, 21.00, Летният театър. Елате на премиерата на „Ин§Ян“, топ албумът на Михаела Филева, с който след Варна тръгваме на национално турне. Вие първи ще го чуете.