ОБИЧАМ ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА И СЪМ ЩАСТЛИВ, ЧЕ МОГА ДА РАБОТЯ ЗА НЕЯ
- Създадена на Петък, 17 Септември 2021 18:48
ДАВИДЕ ЛА БОЛЛИТА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си като Артистичен консултант на Държавна опера Варна, печелившата стратегия, осъществените и някои бъдещи проекти, какво харесва в българите и защо живее до Римските терми във Варна.
Зад бравурната Карузо Гала, с която започна XII Опера в Летния театър 2021, стои Артистичният консултант на Държавна опера Варна от 2018 година Давиде Ла Боллита, един от прочутата музикална фамилия на тенора Фабио Армилиато и диригента Марко Армилиато. Давиде, колко станаха вече варненските ти проекти?
Не съм ги смятал, защото след като завърши даден проект, продължавам да работя за следващия и не остава време за сметки. Първият проект, който ми идва наум, е „Recital CanTango“ от световното турне на Фабио Армилиато. Успешни бяха също „Звездите на италианското белканто“ с Дария Масиеро и Карло Коломбара, под диригентството на Марко Боеми, мултимедийният концерт „4 х 4. Четири сезона с четирима композитори", изявени солисти и маестра Джанна Фрата, концертът "Четирима италиански тенори" и т.н. Още са пресни емоциите около участието ни преди няколко дни в ММФ „Елена Теодорини“ в Румъния с балета "Дон Кихот" и премиерната продукция от тази година „Вълшебната флейта“, колаборация между Държавна опера Варна и Оперния театър в Крайова.
Благодарение на теб чухме за пръв път Карло Коломбара, Дария Масиеро, Фабио Армилиато, Сузана Бранкини, Анджело Фиоре, Мария Комарова, Елена Роси...
Да не забравим големия пианист Фабрицио Моката, който направи тук световната премиера на своята „Песен за Варна“.
Каква е печелившата ти стратегия, когато уговаряш гастроли на артистите, чиито изяви менажираш?
Работя от години с различни артисти, които добре ме познават и ми вярват. Представям Варненската опера в най-добра светлина и когато дойдат тук, те сами се убеждават в правотата на думите ми. Нещо повече, всички без изключение искат отново да се върнат във Варна. Приемам това като оценка за работата ми, която може да бъде успешна, само ако се гради на базата на взаимно уважение и доверие.
Какво изненадва италианските певци и музиканти тук?
Те са очаровани от близостта на центъра до морето и прекрасната Морска градина, харесва им пешеходната зона, в която дори можеш да забравиш за автомобилите и досадния трафик, с който сме свикнали в Италия.
Твоят варненски дом също е в центъра, при това не къде да е, а близо до Римските терми.
О, да, тук съм си в Римската империя (смее се). Харесва ми да живея във Варна, непосредствено до такава архитектурна забележителност като Римските терми, най-голямата римска баня на Балканите от II век. Знам също, че със своите 7 000 м2 м площ и височина над 20 м Римските терми във Варна са четвърти по големина в Европа. Не пропускам възможността да покажа на гостите си Римските терми и други интересни места във Варна.
Българското оперно пеене търси своите образци в италианското белканто, а първият български белкантов тенор, покорил световните сцени, е варненецът Петър Райчев, режисьор, професор в Музикалната академия и основоположник на Варненската опера.
Да, знам за Петър Райчев, един изключителен творец, който прави чест на Варна. Италианската певческа школа има влияние в цял свят, включително в България. Тук непременно искам да подчертая, че българското музикално образование е на много високо ниво. Впечатлен съм от българските музикални традиции, които продължават да живеят във времето. Талантливи и добре подготвени, българските гласове са високо ценени заради своите певчески и артистични качества. Затова моята дългосрочна цел е не само да каня чуждестранни творци във Варна, а и да създавам възможности за изява на български певци в Италия и други страни. Тук бих споменал гостуването в Парма на операта „Турандот“, копродукция между Държавна опера Варна и Парма ОперАрт, с участието на сопраното Илина Михайлова и тенора Валерий Георгиев. Той пя също в Малта "Трубадур" и в Италия „Риголето“, а басът Евгений Станимиров бе ангажиран за двумесечно турне в Китай. Ще се стремя и занапред да предлагам международни изяви на варненски оперни творци.
Карузо Гала беше една от кулминациите на изминалото оперно лято с двама италиански и трима български тенори. До колко тенора предвиждаш да стигнеш в бъдеще
Ааа, нямам предвид това количествено измерение (смее се). Карузо Гала посветихме на 100-годишнината от смъртта на първия от големите италиански тенори и нашият концерт с Фабио Армилиато, Анджело Фиоре, Иван Момиров, Валерий Георгиев и Даниел Дамянов, под диригентството на Лоренцо Бизари, беше наистина забележителен. Публиката пееше заедно със солистите, атмосферата беше въодушевяваща.
Как се отнасяш към „географското“ разпределение на гласовете – най-добрите тенори в Италия, най-добрите баси в България, за баритоните не знам...
И на мен не ми харесва подобна категоризация, но ако все пак трябва да спомена някои български образци в световен мащаб, за мен това са Гена Димитрова сред сопраните, Борис Христов и Николай Гяуров сред басите. Людовик Тезие пък е моят фаворит сред съвременните баритони.
Ще ни го доведеш ли във Варна?
Ще видим (смее се)
Идеите ти срещат ли разбиране сред ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна?
С госпожа Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, сме в перфектен синхрон. Диалогът с нея, както и с целия екип на Държавна опера Варна, винаги е креативен и конструктивен.
Бъдещите проекти...
Обичам Варненската опера и съм щастлив, че мога да работя за нея. Приятно ми е, че съм в основата на много от осъществените досега нейни проекти, но в тази пандемична обстановка е трудно да се кроят планове. Разбира се, имам нови идеи, които сега са в процес на обсъждане и уточняване. Тенорите и сопраните са основните гласове в операта, с най-красивите и предпочитани арии, така че след теноровата Карузо гала 2021, през 2023 може би ще има интересна сопранова гала, по повод 100 години от рождението на феноменалната Мария Калас.
След тези няколко години в България, колко процента вече си българин?
Процентът става все по-голям, расте в crescendo (смее се). Живея от 2014 година в България, така че се чувствам все повече българин.
Кои български качества харесваш?
Гордостта ви. Предаването на традициите, което както споменах и преди, го има в музиката. И отношението ви към живота - няма проблеми (казва го на български, смее се).
ДАВИДЕ ЛА БОЛЛИТА
Давиде Ла Боллита е роден на 24 септември 1975 г. в Генуа. Следвайки интереса си към музиката, поезията и театъра, той отрано се насочва към попрището на музикален посредник. Работи с творци от световна класа, които гастролират на престижни сцени като Wiener Staatsoper, Royal Opera House London, Grand Teatro del Liceu Barcelona, Teatro Real Madrid, Opernahaus Zurich, Teatro alla Scala Milan и др. Партнира си с Marco Armiliato, Daniela Dessì, Fabio Armiliato, Marco Boemi, Carlo Colombara, Sonia Ganassi, Marco Camastra, Fabio Previati, Daria Masiero, Elena Rossi, Carlos Almaguer и др.
През 2011 г. работи за „Фанатикът на музиката“, музикална рубрика, посветена на операта, в рамките на програмата „Ridotto dell` opera” на RSI Radio Svizzera Italiana. Композира музиката, с която се открива предаването.
През 2013 г. активно участва в проектите на компанията “Reset Music”, сред които музикално-театралният проект „Stasera Decido io” и благотворителни събития, свързани с националния екип на италианските певци. През същата година започва сътрудничеството му със звукозаписната компания „RealSound” на продуцента Peter Ghirardini, с който през следващата година основава импресарска агенция „RealSound Management”.
През април 2018 г. става Артистичен консултант на Държавна опера Варна и основава нова агенция “Music Art New Imagine”, с която реализира проектите „Четиримата италиански тенори“, “Recital CanTango” на Фабио Армилиато, „5 италиански оперни звезди“, „4 х 4. Четири сезона с четирима композитори“ и др.
През 2020 г. получва рицарско звание от Ордена на San Jean de Jerusalem (Knight of the Order of San Jean de Jerusalem), като признание „за управленските умения, демонстрирани през годините както в областта на изкуството, така и в личните и човешки взаимоотношения на международно ниво“.