МАЕСТРО ЯКОПО СИПАРИ ДИ ПЕСКАСЕРОЛИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сложността, загадките и хипотезите около недовършената последна опера на Пучини; за саможертвата, любовта и християнствотото; Фестивала за сакрална музика „Sacrum“ и музиката като молитва.

„Турандот“ от Пучини – 13 ноември, 19.00, Държавна опера Варна

Маестро Якопо Сипари ди Пескасероли, добре дошъл за пръв път във Варна.

За мен е голямо удоволствие да бъда във Варна. Дирижирал съм в София, Пловдив и Стара Загора, но сега съм за пръв път във Варна, за което дължа благодарност на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Тя беше толкова мила да ме покани да дирижирам тук „Турандот“ от Пучини. Впечатлен съм от красивите гласове на варненските солисти, с които ми е много приятно да работя. Връзката с България за мен е важна, защото страната ви е богата с прекрасни музиканти и както вече казах - с изключителни оперни певци.

„Турандот“ – 13 ноември 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Оперният артист, както казват италианците, е educatore santimentale (възпитател на чувства), защото ние пеем нотите и изговаряме текста с душата си. Опитваме се да предадем различни чувства - любов, страст, раздяла, така че те да достигнат до публиката и тя да излезе от театъра извисена, променена, да излезе с една друга нагласа.

Предизвикателствата в „Турандот“ са много сериозни, защото Пучини по принцип се пее тежко, оркестърът е много голям и гласът трудно пробива. Неслучайно Пучини изисква специфични гласове. Оркестрацията в неговите шедьоври „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“ и „Турандот“ е сложна и това предполага специална постановка, мощни гласове, които да надвишат оркестъра и не на последно място - певческа акробатика. Моят герой Калаф е еталон за тенор, който знае да пее. Освен големия и богат глас, освен чувствителността, с която трябва да пее, тенорът трябва да бъде също и добър актьор. В партията на Калаф се съдържат всички ноти за теноровия глас - от най-ниската до най-високата нота. Прочутата му ария „Nessun Dorma Vincero” завършва с онова най-високо си.

Маестра Николета Конти е една от малкото жени, които се издигат до най-високото ниво в света на диригентите, доминиран от мъже. Ученичка на Ленард Бърнстейн и Сейджи Озава, тя е дирижирала оркестрите на Ковънт Гардън и Арена ди Верона Оркестър „Артуро Тосканини”, Филхармонията на Щутгарт, Симфоничния оркестър на Израел, Кралския филхармоничен оркестър на Холандия, Хайдн Оркестър в Болцано, Верди Оркестър в Милано, Оркестъра на Театро Лирико в Каляри, Фестивалния оркестър „Густав Малер“ във Валенсия и още много други. Отличена с наградите "Città ди Стреза", „Николай Малко“, „Минерва”, удостоена от президента на Италия с почетното звание „Кавалер на Република Италия”, Маестра Николета Конти избира Оркестъра на Варненската опера за своя дебют като симфоничен диригент през 2021 г.

„Тоска“ – 10 декември, 19.00, Държавна опера Варна

Какво означава за Таня Иванова да пее в „Тоска“ - операта, в която най-често е била на сцената с любимия Камен и как в посветения на незабравимия тенор спектакъл се готвят за дебютите си Валерий Георгиев в ролята на Каварадоси и Иво Йорданов в ролята на Скарпия 

Интервю на Виолета Тончева

Таня, какво е усещането да си на оперната сцена без Камен, в посветен на него спектакъл?

И да не е посветен спектакълът на Камен, аз винаги пея за него и с него. Посвещавам всички свои спектакли на Камен. Откакто той ни напусна, единственото нещо, което ме държи, което ме крепи и ми дава някакво спасение, това е пеенето. Единствено тогава се чувствам по-близко до него, сякаш живея в стария си живот. Сегашният живот е объркан и не е мой още. 

МАЕСТРО ДИМИТЪР КОСЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за най-голямата си награда в живота; за уникалния Симфоничен концерт с Оркестъра на Варненската опера, в който едновременно се изпълняват два изключително рядко свирени концерта на Прокофиев и Рахманинов; за предизвикателствата, които обожава, защото карат музиканта да излезе от зоната си на комфорт; за русенско-варненската връзка и защо обича да дирижира във Варна.

22 октомври 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Симфоничен концерт с диригент Димитър Косев и солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка и Николай Желязков – пиано. В програмата: П. Владигеров - Малък марш и Сарабанда от цикъла "Класично и романтично"; С. Прокофиев – Концерт за цигулка и оркестър №2; С. Рахманинов – Концерт за пиано и оркестър №2. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

AННА ФУРНАДЖИЕВА И НИКОЛАЙ ЖЕЛЯЗКОВ - СОЛИСТИ НА

СИМФОНИЧНИЯ КОНЦЕРТ С МАЕСТРО ДИМИТЪР КОСЕВ 

22 октомври 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Димитър Косев. Солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка и Николай Желязков – пиано. В програмата: П. Владигеров - Малък марш и Сарабанда от цикъла "Класично и романтично"; С. Прокофиев – Концерт за цигулка и оркестър №2; С. Рахманинов – Концерт за пиано и оркестър №2. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

АННА ФУРНАДЖИЕВА

През тази година се навършват 130 години от рождението на Сергей Прокофиев и аз съм щастлива, че по този повод мога да представя неговия Концерт за цигулка и оркестър №2. За мен е отдавнашна мечта да изпълня този концерт, който съм свирила като студентка, но само с пиано, а сега използвах паузите покрай Covid, за да си го възстановя и да му придам нов облик.

След толкова години човек се променя, променят се и възприятията му. Тази версия на концерта, който сега свиря, е в 3 части, по-късна и по-дълга от първата версия. Концертът е много философски и труден за изпълнение, поради което и не се свири често. Харесвам Прокофиев, той е един от класиците на XX век, а музиката му е гениална. Прокофиев е огромно предизвикателство за всеки цигулар.

Благодарна съм на ръководството на нашата опера, че ми предостави възможността да поднеса моята интерпретация на тази негова творба в концерт, под палката на талантливия маестро Димитър Косев. Радвам се, че другият солист в симфоничния концерт е великолепният млад пианист Николай Желязков, който е роднина на моя съпруг Димитър Фурнаджиев, така че се получава нещо като семеен концерт.

СОПРАНОТО ЙОАНА ЖЕЛЕЗЧЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Норма в „Норма“ от Белини, предизвикателството на белкантовото пеене, любимите оперни героини и защо обича да страда на сцената

„Норма“ - 19 октовмри, 19.00, Държавна опера Варна

-Добре дошла отново във Варненската опера, Йоана. Тук, ако не греша, последно бяхте Мадам Бътерфлай.

-Да, точно така и сега много се радвам, че отново ще мога да пея на сцената на този прекрасен театър.

-Ще изпълните Норма, една роля, която украсява кариерата на всеки сопран.

-Норма, може да се каже, е перлата в короната на всеки сопран. Който е дръзнал да се занимае с нея, знае, че това е една от най-трудните във вокално отношение роли. „Норма“ е много важно да се пее белкантово. Белини пише тази опера в период, когато белкантото е било в апогея си.

Костюмографът ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за агресията към дрехата на хипикултурата и театрално изведените костюми в „Коса“ (1 юли 2021); за огледалото, в което трябва да виждаш не себе си, а героя; за съвременната визия и идеята за другост, както и за необходимостта изкуството да се интерпретира, а не да се повтаря 

Толкова цветни, разнообразни и щастливи изглеждат хипитата в твоите костюми...

Наистина в „Коса“ прави впечатление най-вече хипарската група, известна и от едноименния филм на Милош Форман. Хората, които са гледали филма, имат своята представа, но ние правим друга, по-театрална интерпретация. Костюмите са изведени театрално, в театъра имаме този лукс, да ползваме някаква условност. В този смисъл аз интерпретирам темата за хипи в театъра, а не в киното. С нашите костюми не може да излезеш на улицата, те са пригодени за сцена. Изхождам от идеята за хипикултурата, която е контракултура, включително и като отношение, като агресия към дрехата. В този смисъл моето отношение към дрехата съвпада с отношението на героите в „Коса“ към дрехата.

Маестро ЕРАЛДО САЛМИЕРИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Имре Калман, Вера Немирова и юбилейната „Графиня Марица“ във Варна, както и за Херберт фон Караян, който препоръчва оперетата, какво означава чувството за оперета. За перфекционизма на Барбара Хендрикс и Николай Гяуров, който репетира 45 минути 2 такта. За фантазията и креативността, които правят човека такъв, за музиката като приказка и акт на сътворението... 

- Във Вашата впечатляваща творческа кариера дирижирате творби от много и различни композитори, но Имре Калман като че ли сега се появява за пръв път в репертоара Ви?

- С оперета през последните 10 години се занимавах само в концерти. Спомням си в Прага един прекрасен концерт с Eva Lind, известна като „Царицата на нощта“ („Вълшебната флейта“, Моцарт), но в същото време тя беше и великолепна „Графиня Марица“. Сега във Варна за пръв път правя цялото произведение. 

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за новия живот на мюзикъла «Коса» на варненска сцена, 20 години след първата българска версия с патрон американския посланик Джеймс Пардю и за филма на Милош Форман. За хората от племето, останали 22 от 106 претенденти за ролите, за “dance power” и за посланието на феноменалния мюзикъл.

Как изглежда две седмици преди премиерата „Коса“?

Шармантно.

Какво по-точно означава това?

Чудесно, възхитително, превъзходно, завладяващо – идва от френското „charmant“.

Защо е завладяващо?

Заради артистите, артистите правят харизмата. Нашите артисти са 22, избрани от 106 кандидати в един голям кастинг, който проведохме online по време на пандемията.