Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

ДАРЕНИЕ ЗА АРХИВА НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ОТ ПЕНКА ЛИЧЕВА

Нови свидетелства за началото на Варненската областна народна опера предостави за архива на институцията Пенка Личева. При последното си завръщане в България варненката, която отдавна живее със семейството си в Швейцария, открива албум със снимки от премиерни спектакли на Варненската опера, принадлежал на неин роднина. 

В албума са документирани моменти от постановки на "Мадам Бътерфлай", "Севилският бръснар", "Княз Игор", "Отвличане от сарая" и други заглавия от репертоара на Варненската опера от началото на нейното създаване до 1956 г. Дарението, за което дължим огромна благодарност на Пенка Личева, допълва и обогатява оперната история на Варна.

Класика и джаз в концерт, посветен на Милчо Левиев

11 август, 21:00 часа, Опера в Летния театър – Варна 2023

Със „Соната ‘57“ – концерта, носещ името на последния албум на великия джазмен – Варненската опера ще почете 85-ата годишнина от рождението на Милчо Левиев. На сцената на Летния театър на 11 август ще се събере изключителен отбор от музиканти, които ще представят класически откъси с джаз аранжименти на Маестрото. Концерта ще дирижира Ганчо Ганчев, който тази година празнува 40 години творчески юбилей.

„Соната ‘57“ е албум, създаден след смъртта на Милчо Левиев и представлява мащабен проект, в който се включват над 40 музиканти от цял свят. Приживе Маестрото записва теми от големи класически произведения, като ги адаптира за вокални изпълнения в джазов аранжимент и прави студийни записи със семплирани инструменти. Намерението му е да изпрати тези записи до свои приятели, музиканти от цял свят, които да запишат мелодиите с истински инструменти. Скоро след това Милчо Левиев напуска този свят, но това намерение е реализирано от Вики Алмазиду, Валери Костов и Иван Минчев заедно с внушителен брой участници, които в продължение на година записват про боно. „Всички казваха, че имат усещането, че свирят заедно с Милчо. За мен това е лебедовата песен на Милчо и мисля, че направихме този албум точно както би му харесало“, споделя джаз певицата Вики Алмазиду, спътник на Милчо Левиев в живота и в музиката.
В албума са включени творби на Чайковски, Шопен, Бела Барток, Равел, Рахманинов, както и авторската пиеса на Левиев, „Соната ‘57“, завършена през 1957 година, когато той е бил едва двайсетгодишен. Смесването на музикални стилове е негов почерк от ранна възраст и той вярва, че с него могат да се достигнат много по-високи върхове, че няма „чиста“ музика и даже най-големите класически композитори са повлияни от своя национален фолклор.

За да почетат Милчо Левиев и да потопят публиката в необятната му музикална вселена, на варненска сцена пристигат Антони Дончев, който на всяко представяне на този проект „влиза в обувките“ на Милчо Левиев; Братя Владигерови; Human Touch – фюжън трио от Атина, което свири музика, повлияна от класика, етно и джаз; Васил Хаджигрудев и Тодор Бакърджиев – любими ученици на Милчо Левиев; Димитър Семов, Вики Алмазиду, Валерия Василенко. Очакват ни виртуозни изпълнители и много естетична музика, съвсем в духа на човека-епоха, какъвто е Милчо Левиев за джаза.

Концертът се реализира в партньорство с ММФ „Варненско лято“.

Маестро Давид Хименес Карерас е диригент със световна кариера, специализирал във Виена при Карл Остерхайер и в Лондон при сър Колин Дейвис. Работи с някои от най-известните солисти и оркестри в света. Дирижирал е Виенската, Мюнхенската и Лондонската филхармония, Оркестъра на Париж и Оркестъра на Миланската скала. Племенник е на звездния тенор Хосе Карерас. На 9 август във Варна ще дирижира концерта „Испански страсти“, който включва микс от сарсуела и класически испански романси.

Музиката заема важно място в семейната Ви история. Беше ли предначертан професионалният Ви път в известна степен или сам се насочихте към кариерата на диригент?

Може би по малко и от двете. Човек не избира семейството, в което да се роди, но аз съм имал късмета да се родя в музикално семейство, израснах сред музика, майка ми свиреше на пиано, чичо ми пееше и съм сигурен, че това ми оказа много силно влияние още докато бях дете. Имаше един момент, в който започнах да уча икономика, но спрях, за да се посветя изцяло на музиката.

Как работехте заедно с чичо си Хосе Карерас, помагаше ли Ви роднинската връзка или се случваше да Ви пречи?

Работата с него винаги е била удоволствие за мен и мисля, че мога да кажа същото и от негово име. Смятам, че ключът на успешните ни професионални отношения е фактът, че винаги сме били в състояние да разделяме нещата. На сцената не сме роднини, а професионалисти. Успявахме да се насладим и на двата аспекта, докато пътувахме по света – на сцената като професионалисти, които се сработват добре, и извън сцената като семейство, което се наслаждава на ситуациите, в които попада.

„ГРАНД БАЛЕТ ГАЛА“ СЕ ОТЛАГА ЗА 7 АВГУСТ

Уважаеми почитатели на балетното изкуство,

Поради неблагоприятните климатични условия и продължаващите валежи спектакълът  „Гранд Балет Гала“ на Държавна опера Варна, обявен за днес, 27 юли, се отлага за 7 август от 21 часа, отново в Летния театър.

Закупените билети важат без заверка.

Съжаляваме за прчиненото неудобство и Ви благодарим за разбирането!

„ФАЛСТАФ“ – ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПО-УСМИХНАТ

Отзвук от медийната среща с екипа на „Фалстаф“ на 26 юли преди премиерата на 29 юли в Опера в Летния театър – Варна 2023 

Нина Найденова, режисьор

„Фалстаф“ е една гигантска крачка в друго пространство, уникална музика, която сама по себе си е шега, и едно послание, че животът ни може да бъде по-усмихнат, ако просто използваме тази формула. Верди и комедия са най-прекрасното съчетание, което можем да предложим на публиката в днешно време. Изключително сложно е да правиш комедия, защото първо трябва да се надсмееш на собствените си недъзи, за да можеш да отправиш този критичен поглед така, че хем да говори и да изпраща послания, хем да може да усмихне всички. Надсмиваме се над егото, над онова, което губи мярка. Всеки трябва да може да покаже собствените си недостатъци, да ги признае пред света и да върви напред. Непосредствената близост между публика и изпълнители в едно такова пространство като сцената на Летния театър е много по-голяма и много по възторжена. Вече е традиция с Варненската опера да правим заедно концепции, смели планове и да поставяме доказали се, но трудни заглавия, като обединяваме усилия, за да ги покажем на колкото се може повече публика.

Григор Паликаров, диригент

Драматургията и музикалната фактура в тази опера са доста сложни. Нина Найденова е поставила операта много музикално, с пълно съобразяване на трудността за изпълнителите и за оркестъра, така че режисьорските задачи, колкото са интересни и впечатляващи, толкова са съобразени с музиката. Верди прави един много голям мост между първите си опери и последната. Дълго време критикуват Верди, че оркестърът му представлява една голяма китара, с която се съпровождат певците, т.е. че не е достатъчно добре развит. Верди пише „Фалстаф“ в епоха, когато започват да творят по-младите композитори като Леонкавало, Маскали, Пучини. Усеща се неговото желание да надрасне това, което е писал, да не изостава, не да бъде просто модерен, а да бъде в съзвучие с времето. „Фалстаф“ драматургично и архитектонично е изграден по един съвършен начин – една опера, в която не се маха нито една нота, не се правят съкращения. Щастлив съм, че имам възможността да работя с певци на световно ниво в постановка, която е само в помощ на Вердиевата драматургия и сама по себе си е много красива и интересна. Летният театър във Варна е естествен декор и тази уникална зеленина ще се върже много добре със сценографията и режисурата. Бих поканил всеки, който още не си е купил билет, да го направи максимално бързо – ще е нещо, което си струва.

27 юли 2023, 20.30, Основна сцена

Поради нестабилното време днешният Празничен концерт по повод Овобождението на Варна, ще бъде изнесен, вместо на площада, както беше предвидено, на Основна сцена със същия начален час - 20.30. Входът е свободен.

Концертът, под диригентството на маестро Григор Паликаров, с водещи солисти на Държавна опера Варна, се осъществява с финансовата подкрепа на Община Варна. В програмата са включени арии, дуети, ансамбли и пиеси от В. А. Моцарт, Дж. Верди, Ж. Бизе, Г. Доницети, Дж. Росини, К. Сен-Санс, А. Лара, Жак Офенбах, Румен Бояджиев-син и други композитори.

Марк Фаулър е от Мелбърн, но негов дом е България. Част от екипа на Пловдивската опера от 2014 г., тенорът – ученик на Райна Кабаиванска – участва в концертни и оперни спектакли, а напоследък активно работи и като асистент-режисьор. Каузата за привличане на все по-млада публика към оперната аудитория му е особено важна. Марк е дясната ръка на режисьора Нина Найденова в постановката на „Фалстаф“ в рамките на Опера в Летния театър – Варна 2023. Ето какво споделя той пред Пламена Александрова.

- Рядкост е чужденец да говори такъв чудесен български. Личи си, че в България сте у дома си, от колко време сте тук и кое Ви задържа най-силно?

- Благодаря за милите думи, може би преувеличавате малко, не знам дали е чудесен, но се старая хората да ме разбират. Тук съм от 17 години, обичам българския език, но повече обичам как хората се смеят, когато говоря. Българите подкрепят чужденците, които опитват да говорят езика, което е фантастично. Освен семейството ми, в България ме задържа прекрасният Пловдив, където животът ми е айляче, обичам природата тук, плодородната земя, времето. 

Изключително съм поласкана от отношението на Борис Панкин към мен и му благодаря за това, че ми позволява да реализирам идеите си, а те понякога са доста щури (усмихва се). Истината е, че той е човекът, който ме предизвиква по прекрасен начин да давам още и още от самата себе си на първо място, а след това да изисквам същото и от колегите.

„Бодигард“ танцува с много емоция и както при всеки мюзикъл, така и тук, се стремя да направя нова, различна интерпретация. За мен е важно хореографиите ми да не си приличат. Ако трябва да откроя някоя от хореографиите в „Бодигард“, то това е хореографията на лостове за сцената в караоке бара, където Рейчъл изпява, най-напред под чуждо име, песента “I Have Nothing”. Поставих хорeoграфията на лостове, изобразяващи рамки на огледала, в тях виждаме две групи, които опитват да се достигнат, но не успяват. Трудоемко е, но пък се получава интересно.   

Борис Панкин събира в „Бодигард“ изявени професионалисти заедно с много млади хора, някои от които стъпват за пръв път на сцена. Те обаче са толкова отдадени и с такъв ентусиазъм искат да научат как се случват нещата, не само в хореографията, че работата с тях не ме затруднява. Точно обратното, вдъхновява ме.

Изключително съм поласкана от отношението на Борис Панкин към мен и му благодаря за това, че ми позволява да реализирам идеите си, а те понякога са доста щури (усмихва се). Истината е, че той е човекът, който ме предизвиква по прекрасен начин да давам още и още от самата себе си на първо място, а след това да изисквам същото и от колегите.

„Бодигард“ танцува с много емоция и както при всеки мюзикъл, така и тук, се стремя да направя нова, различна интерпретация. За мен е важно хореографиите ми да не си приличат. Ако трябва да откроя някоя от хореографиите в „Бодигард“, то това е хореографията на лостове за сцената в караоке бара, където Рейчъл изпява, най-напред под чуждо име, песента “I Have Nothing”. Поставих хорeoграфията на лостове, изобразяващи рамки на огледала, в тях виждаме две групи, които опитват да се достигнат, но не успяват. Трудоемко е, но пък се получава интересно.   

Борис Панкин събира в „Бодигард“ изявени професионалисти заедно с много млади хора, някои от които стъпват за пръв път на сцена. Те обаче са толкова отдадени и с такъв ентусиазъм искат да научат как се случват нещата, не само в хореографията, че работата с тях не ме затруднява. Точно обратното, вдъхновява ме.

Ролята на Ники Марон, сестрата на звездата Рейчъл Марон, е голямо предизвикателство за мен, защото като певица рядко съм се сблъсквала с актьорската професия. Сега Борис Панкин ме предизвиква в тази посока и аз съм му много благодарна за това. Образът на Ники е драматичен и труден, но в същото време и близък до всеки от нас. Кой ли не се е чувствал недооценен или не е успял да прескочи летвата, която си е поставил, или пък не е постигал големите си мечти. Като Ники аз се отказвам от любовта си, претърпявам и други сериозни лични крахове, а накрая ме убиват. За да пресъздам всичко това, разчитам на интуицията си. Следвам себе си и първото усещане, което обикновено остава най-вярно. Съобразявам се с всички указания и корекции на режисьора и съм открита за всякакви препоръки, защото искам да натрупам опит в актьорската игра. Чувствам се прекрасно в екипа на „Бодигард“ и този мюзикъл ще остане завинаги в сърцето ми.

TOP