Елена Хаберман, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят.
Сред традиционната сценография на Димо Костадинов, напомняща повече Шекспир, Огнян Драганов бе развил своите режисьорски виждания. С доста странни, невинаги с добър вкус идеи и без никакво доверие към музиката на Доницети. С поукрасен пролог сме свикнали, но така да развалиш Torre di Wolferag, е само по себе си постижение. Вместо една събрана картина, се виждат двама певци, единият отляво, другият отдясно в края на сцената, възседнали два бутафорни коня, като две нещастни статуи – акустично това въобще не проработи.
Поднасям голямото си възхищение на Маестра Николета Конти на диригентския пулт. Не само че всичко бе инсценирано крайно неблагоприятно за пеене, ами се развали и димната машина, която непрекъснато произвеждаше излишен пушек, дразнеше с шума си и никой от сценичните работници не се осмели да изключи съоръжението. Маестра Конти поднесе една фино стилизирана интерпретация и спаси честта на Доницети инеговата музика.
Като Лучия видяхме сопраното Илина Михайлова. Добре воден лиричен глас с добри колоратури. Тя не е сладка субретна Лучия, а глас с много плът и въпреки това леки височини. В артистично отношение със сигурност би могла да направи много повече, отколкото й беше позволено от тази режисура. Същото се отнася и за Едгардо.
Михаил Михайлов всъщност не е Tenore di grazia, гласът отива вече в Spinto. Би се представил добре в дуета с Енрико, но заради режисурата нищо не се получи. Накрая Едгардо също изпълни голямата си ария в неудобна позиция и се опитваше да направи най-доброто. Гласът има приятен тембър, технически би могъл да подобри това или онова, при една нормална режисура определено би пожънал успех.
Злият, всъщност честолюбив брат на Лучия, Енрико е Свилен Николов. Много стабилен и красив баритон с голяма издръжливост, той също би се представил по – добре, ако му беше дадена тази възможност. Гласът му хармонираше много добре с тенора на Едгардо, ако не беше... Недолюбваният годеник Артуро бе Христо Ганевски, можеш да се осланяш на него, но и той не е виновен, че беше въвлечен във всичко това. В ролята на Раймндо Евгений Станимиров излъчваше бащинска топлота и спокойствие, той единствен от всички беше освободен от режисьорски глупости. Като Алиса и Нормано екипа допълниха Вяра Железова и Пламен Долапчиев.
Хорът, с диригент Цветан Крумов, се представи много добре. Костюмите на Салваторе Русо съвпадаха с епохата, макар и в някои случаи да бяха прекален разкошни.
Публиката недоволстваше от странните смущаващи шумове и някои дори си тръгнаха след антракта.
Накрая имаше големи овации за тримата протагонисти и Маестра Конти.
Превод Виолета Тончева
https://onlinemerker.com/varna-bulgarien-opernsommer-lucia-di-lammermoor/