Държавна опера Варна беше първият гостуващ театър на 53. Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) в Стара Загора.

Комплимент за този авторитетен форум е фактът, че само два дни след премиерата на постановката „Летящият холандец“ на варненска сцена се реализира на фестивалната сцена в града на липите. Немалко бяха причините за интереса на публиката. „Холандецът“ е представен от Старозагорската опера повече от 30 години (в главните роли Денчо Белев – Холандеца и Евдокия Здравкова – Сента). Общо взето Вагнер е малко познат на меломаните в Стара Загора. Освен това режисьор е уникалната Вера Немирова, която на старозагорска сцена постави грандиозното платно на „Африканката“ от Майербер. Не на последно място големи бяха очакванията към диригента Росен Гергов, оркестър, хор и солисти.

Много са легендите свързани с Летящия холандец. Според преданието, през 1700 г. холандският капитан Филип ван дер Декен (в други версии – ван Стратен) се завръщал с кораба си от Индия. На борда пътували младеж и девойка, които били сгодени. Капитанът харесал момичето, убил годеника и й предложил да се ожени за самия него. В отговор девойката се хвърлила зад борда. Когато се опитали да заобикалят Нос Добра надежда (в други версии – нос Хорн), корабът попаднал в силна буря. Но капитанът се заклел, че ще заобиколят носа – дори ако трябвало да плават цяла вечност. В отговор се чул глас от небето: „Така да бъде. Плавай!“ Оттогава ван дер Декен и неговият екипаж станали безсмъртни, но вече не можели да спрат никъде и били обречени да браздят морските вълни до деня на Страшния съд.

Изследователите на морската история смятат, че в основата й стои реално събитие, което се случило през 1641 г. с холандски търговски кораб. Капитанът му се опитал да заобиколи нос Добра надежда и да намери удобно място за селище, което трябвало да се превърне в транзитен пункт за почивка и попълване на запасите на корабите на известната Ост–Индийска компания. Силната буря, в която попаднали, не уплашила екипажа и корабът продължил опитите си – но оттогава изчезнал безследно. И оттук вече започнала легендата…

Има и друг вариант, също доста по–реален. В края на 1770 г. на остров Малта акостирал холандски кораб, чийто екипаж от 23 моряци бил заразен с жълта треска – смъртоносна болест, сходна по проявите си с чумата. Великият магистър на Малтийския орден забранил на екипажа да слиза на брега и корабът отплавал за Тунис – но там вече били предупредени и не го пуснали в пристанището. Същото се случило в Неапол, Франция и Англия. Екипажът бавно умирал и накрая се превърнал в група скелети…

Митичният кораб–призрак бил срещан дори през XX век. През март 1939 г. го видели много южноафрикански курортисти, които почивали на плажа. За това писали тогавашните вестници по цял свят.

В популярната си приказка „Корабът на призраците” немският писател романтик Вилхелм Хауф пресъздава една от тези легенди. Подобни мотиви носи и автобиографичната новела на големия немски поет Хайнрих Хайне „Спомените на господин фон Шнабелевопски” (1834), която впечатлява Вагнер и у него се поражда желание да напише опера по този сюжет.

Либретистът на операта е бил по–благосклонен от жестоките легенди. Според него на седем години веднъж Холандецът има право да слезе на земята, а зловещо проклятие може да бъде победено само от истинска любов.

„Летящият холандец“ е митично, драматично и много красиво произведение, което през цялото действие те държи в напрежение. И в увертюрата, и в цялото произведение, музиката е в унисон с природните стихии, със страховете или радостта на моряците, с живота и мечтите на девойките, със ситуациите на героите. Много тръби, много бури, много романтика и копнежи. Партитурата е написана на границата на човешките възможности – яко пеене, което иска мощни гласове.

Дъщерята на капитан Далант (Гео Чобанов) Сента (украинката София Солови) е различна от дружките си и мечтае да избяга от средата, в която живее. На портрет, които стои в стаята й, тя вижда Холандеца и счита, че той е човекът, който може да я отведе от бащиния дом. В детството си тя и Ерик (Валерий Георгиев) се вричат във вечна обич, но в младостта си, девойката желае друг живот. Когато се появява Холандеца, в негово лице Сента вижда мечтания мъж и му се врича във вярност. Това е най–голямата радост, която спохожда Холандеца, но става свидетел на обясненията между Сента и Ерик, т. е. това не е вярната влюбена жена, която най–сетне ще донесе покой на бродещата му душа. В името на любовта и стремежа към свобода Сента се хвърля във водите на океана. Проклятието е победено!

И макар че става дума за събития преди столетия, човешките отношения, разгърнати в повествованието са днешни – класически триъгълник – Тя, Той, Той, неприемане на различните и неразбиране на тяхното поведение, алчност, обреченост, безпомощност пред природните стихии…

Блестящи са сценографските и режисьорските решения. В началото Вера използва дори портала на сцената, за да покаже силата на морската стихия. Обигран максимално е подиума, който има редица предназначени Мултимедията, заела половината дъно на сцената, не е самоцелно. Там се прожектират ретроспекциите на минали събития, на поведение на героите. В някои случаи операторите на камерите излизат на сцената, за да покажат още по–ясно основни моменти от поведението на героите. Морящите от кораба „Летящият холандец“, облечени като призраци, бяха заели ложата в салона и от там „кореспондираха“ с норвежците. В този смисъл мултимедията, дело на Димитър Иванов, е главно „действащо лице“ в постановката.

Павлина Остерхус е художник на костюмите. Вероятно с това, че те са съвременни, е търсен още един мост с днешния ден.

Хористите с хормайстор Надежда МакКюн бяха в стихията си. На мене особено много ми допаднаха мъжете, не само гласово, но и актьорски.

Концертмайстор е Красимир Щерев.

Кастът на солистичния състав е бил много прецизен. Всички солисти бяха в превъзходна гласова и артистична форма. Те изградиха цялостни запомнящи се образи: Даланд – Гео Чобанов, Сента – София Солови, Ерик – Валерий Георгиев, Мари – Калина Жекова, Кормчия – Артьом Арутюнов и Холандеца – Марсел Бакони (от Унгария).

Благодарим за голямото удоволствие! На добър час на „Летящият холандец”, който сега започва своето щастливо плаване!

Росица Ранчева – https://dolap.bg/