Очаквахме, разбира се, много впечатляваща премиера на „Фалстаф“, но това, което преживяхме, се оказа нещо по–различно. Това беше един зашеметяващ с динамиката, модерността и стила си спектакъл, в който веднага се влюбихме.
Маестро Григор Паликаров, режисьорът Нина Найденова, художникът Елена Иванова и хореографът Анна Пампулова сякаш едва бяха дочакали момента, за да се съберат в тази компания и да поставят „Фалстаф“. Резултатът е импониращ съвременен прочит на тази последна опера на Верди, в която той виртуозно е заложил дългогодишния си опит на композитор, подплатен с философските си прозрения за живота. Създал толкова драматични и трагедийни творби, в края на творческия си път великият маестро се обръща назад с чувството за хумор на мъдрец, осъзнал смисъла на живота.
А смисълът се съдържа в самия живот. В прозрението да живеем този живот и да му се радваме, вместо да го „похабяваме“ с разни терзания, които в крайна сметка не си струват усилието. Тази витална философия триумфира най–напред в сложната музикална фактура и бравурните ансамбли, в които брилянтният Кирил Манолов, неподражаем и ненадминат Фалстаф, и примата Мариана Пенчева като Мисис Куикли зададоха посоката към върха за целия спектакъл. Там се събраха безукорните Свилен Николов – Форд и Гео Чобанов – Пистол, великолепните Рейналдо Дроз – Фентън и Момчил Караиванов – Бардолф, очарователните Ирина Жекова – Алис Форд, Мария Павлова – Нанета и Мег Пейдж – Силвия Ангелова, защитили вокално и актьорски характера на своите героини.
„Фалстаф“ беше едно невероятно красиво надпреварване по професионализъм, в което водещи са не състезанието и личната амбиция, а удоволствието от самото музициране и от срещата точно с този Верди и точно с тези колеги. Осезателно се усещаше това от началото до края на спектакъла. Емоцията и динамиката на преживяването диктуваха в еднаква степен точната палка на маестро Григор Паликаров и безкомпромисната режисура на Нина Найденова. Нейната трактовка проникваше не само в текста, но и в подтекста както на музиката, така и на диалозите, за да даде друга, по–различна и по–всеобхватна гледна точка на случващото се. Решаваща роля бе отредена на усмивката, но не ехидната или злобна, а всеопрощаващата и сближаваща усмивка. Усмивката, която ни позволява да се надсмиваме над егото си, но и да съхраняваме достойнството си.
В тази толкова фина философска материя Нина Найденова изгради с елегантен режисьорски размах един първокласен театрален спектакъл с великолепни оперни певци, интригуваща визия и експресивна хореография. Дължимото трябва да отдадем също на асистент-режисьорите Марк Фаулър и Димитър Левичаров, светлинния дизайнер Даниел Йовков, особено на перфектния звуков дизайнер Александър Грюн от Виена, както и на оркестъра с концертмайстор Анна Фурнаджиева, балета и хора на Държавна опера Варна с диригент Надежда Маккюн.
Толкова много хора, влюбени във „Фалстаф“! Нищо чудно, че те накараха и публиката да се влюби в този самонадеян, дори арогантен, но пък толкова харизматичен, макар и винаги губещ ухажор на недостъпни дами, Сър Джон Фалстаф. Представете си колко скучен би бил животът без такива като него... :)
Виолета Тончева