За краткия си, но много интензивен живот, започнал като дете-чудо, Волфганг Амадеус Моцарт (1756 – 1791) е написал повече от 700 произведения.

Няма област от музикалното изкуство, в която той да не  създава творби с най–висока стойност и непреходно значение.

За него П. И. Чайковски пише: „Моцарт е най–високата кулминационна точка, до която е стигнала красотата в областта на музиката”.

Моцарт е автор на 22 опери, 50 симфонии, 7 концерта за цигулка и оркестър, 23 концерта за пиано и оркестър, сонати за цигулка, пиано и орган, квартети, квинтети, 70 вокално – симфонични творби, кантати, оратории, меси, един Реквием и др.

Един от най–привлекателните образи за творците от всички области на изкуството е Дон Жуан. Той е станал герой на огромен брой художествени произведения – опери, балети, оперети, драми, комедии, романи, поеми, картини, скулптурни фигури, симфонични творби и др.

За първи път легендата за неуморимия авантюрист и покорител на женските сърца намира място като сюжет на сценично произведение в пиесата „Севилският съблазнител” (1630) от испанския драматург Тирсо де Молина. След него писатели, между които Молиер, Голдони, Хофман, Байрон, Мериме и Пушкин, композитори като Глук, Даргомижски и Рихард Щраус създават произведения върху същия сюжет. Едно от най–значителните от тях си остава операта на Моцарт.

През януари 1787 г. Моцарт заминава с жена си за Прага на почивка у неговия приятел и голям почитател граф Тун. Там директорът на пражкия театър Бондини предлага на композитора да напише опера срещу възнаграждение от сто дуката. Моцарт приема предложението и се обръща към придворния либретист Лоренцо да Понте.

Поетът бързо съчинява либретото и през май с. г. композиторът започва работа над музиката на „Дон Жуан”. За бързината, с която е завършена тази опера се разказват легенди. Една от тях е, че Моцарт пише прекрасната увертюра в деня на премиерата – на 29 септември 1787 г. в Прага. Спектакълът има невероятно голям успех. На следващата година операта е представена във Виена, като за австрийската постановка Моцарт прави известни поправки в партитурата.

Операта „Дон Жуан” е един от върховете в творческите достижения на гениалния композитор.

Това музикално – сценично произведение представлява едно рядко сполучливо съчетание между драматична и комична опера.

Сам авторът я нарича „драма джокозо” (весела драма). Драматургичното изграждане на творбата показва неповторимия усет на Моцарт към сценичното действие. В същото време всички музикални номера са висше съвършенство на музикалната форма.

Образите са ярки, релефни и живи, изваяни с неповторимо майсторство. А увертюрата на „Дон Жуан” е една от най–големите и най–значителни негови увертюри, също и едно от най–често изпълняваните оркестрови произведения на Моцарт.