Архив новини и интервюта
ОПЕРНА ГАЛА с диригент Стефан Бояджиев, режисьор Сребрина Соколова, оперни и балетни солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна.
По повод 100 – годишния юбилей на ДТ „Стоян Бъчваров” през 2021 г. и 75 – годишния юбилей на Държавна опера Варна през 2022 г. в партерната зала на театъра са отредени 16 почетни кресла, брандирани с имената на бележити творци, свързали творческия си път с варненската театрална и оперна сцена, сред които основателят на Драматичния театър Стоян Бъчваров, основателите на Варненската опера Петър Райчев и Руслан Райчев, режисьорите Станчо Станчев и Кузман Попов, маестро Борислав Иванов, актьорите Христо Динев, Катя Динева, певците Лиляна Анастасова, Йорданка Тенчева и др.
През 1869 г., по повод годишнината от смъртта на Джоакино Росини, най – добрите италиански композитори решават заедно да напишат траурна меса, а жребият отрежда на Верди заключителната част Libera me. Но общият „Реквием” така и не бива изпълнен. По – късно Верди създава свой собствен „Реквием” в памет, освен на Джоакино Росини, и на писателя Алесандро Мандзони, когото композиторът високо цени, като „образец на добродетелта и патриотизма“.
В 18.00 часа на 15 април 2022 г., един час преди предпремиерния спектакъл на „Дама Пика“ от Чайковски, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова, с който започва юбилейната програма за 75 – годишнината на Държавна опера Варна, във фоайетата на театъра ще бъдат открити две изложби – документалната изложба „2022 – Варненската опера на 75“ – текст и съставителство Виолета Тончева, дизайн Славяна Иванова и костюмографската изложба „Костюмът на варненската оперна сцена (1966 – 1994)“ със селекционер Лора Маринова.
В 18.00 часа на 15 април 2022 г., един час преди предпремиерния спектакъл на „Дама Пика“, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова, с който започва юбилейната програма за 75 – годишнината на Държавна опера Варна, във фоайетата на театъра ще бъдат открити две изложби – документалната изложба „2022 – Варненската опера на 75“ – текст и съставителство Виолета Тончева, дизайн Славяна Иванова и костюмографската изложба „Костюмът на варненската оперна сцена (1966 – 1994)“ със селекционер Лора Маринова.
Маестро ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си в ТМПЦ – Държавна опера Варна над постановката „Дама Пика“ от Чайковски, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова – първо заглавие от юбилейната програма за 75 – годишнината на оперния театър във Варна; за симфоничните пластове в „Дама Пика“, ролята на лайттемите и лайтмотивите в изграждането на образите; за инфлацията от лоши изпълнения на Чайковски и недопустимите интерпретационни ефекти; за творческия процес на „Дама Пика“, за пречистването чрез музиката на Чайковски и Великден.
„Интерпретационни ефекти в музиката на Чайковски са недопустими.“ Маестро Павел Балев разказва за работата си във Варненската опера пред Виолета Тончева.
ХОРЕОГРАФКАТА АННА ПАМПУЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за вълнуващата творческа среща с режисьорката Вера Немирова, диригента Павел Балев и художника Юлиян Табаков при постановката на „Дама Пика“ от П. И. Чайковски в Държавна опера Варна; за изследването на нови територии в търсене на автентичното и необходимия компромис в диалога между костюмографа и хореографа, удоволствието да борави с детайлите в характеристиките на героите и общия стремеж на екипа към една екстравагантна, но и органична „Дама Пика“, в чиято хореография всичко минава през пластиката и жестовите закони на езика на тялото; за влюбването във всеки репетиционен процес и шарения творчески сезон, донесъл й номинация „Икар“ и награда „Кристална лира“.
Предпремиерните спектакли на операта „Дама Пика“ от П. И. Чайковски на 15,16 април 2022 поставят началото на юбилейните събития, посветени на 75 – годишнината на Варненската опера (1947 – 2022).
РЕЖИСЬОРКАТА ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя психологически прочит на „Дама Пика“ във Варна, за различните аспекти в интерпретациите по темата на Пушкин и Чайковски и „Московската Венера“, която среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като холограма; за постановката на Евгени Немиров на „Дама Пика“ и театралната естетика, която сближава бащата и дъщерята; за операта като театър, в който мислим с мозъка на театъра; за иновативните режисьорски решения, специалната трактовка за всеки един такт на маестро Павел Балев, изчистената визия на Юлиян Табаков и хореографията на Анна Пампулова, открояваща всеки жест като в обрамчена картина; за Вера Немирова като вдъхновяващо взискателна, според артистите в „Дама Пика“ и още...
Своя 75 – годишен юбилей през 2022 г. отбелязва Държавна опера Варна, наследник на Варненската областна народна опера, регистрирана на 06.04.1947 г.
Оркестърът на Държавна опера Варна, правоприемник на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна, отбелязва своя 76 – ти рожден ден на 1 април 2022 г. Предисторията започва още в началото на миналия век (1913) с основаването на любителския симфоничен оркестър, който под диригенството на Асен Найденов участва в първите Летни музикални тържества (1926), предшественици на ММФ „Варненско лято“.
ЛИЛИЯ ИЛИЕВА, МАРИНА ГЕОРГИЕВА и ВЕЛИН МИХАЙЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието си в първата българска постановка на мюзикъла „Брилянтин“, предизвикателството да изграждаш два различни характера в едно представление и режисьорските изненади на Сребрина Соколова; още за диригента Страцимир Павлов и неговите музиканти, хореографията на Надя Димокова, кънките и уроците на „Брилянтин“.
Художник и писател, известен с интересите си в областта на историята и краезнанието, Николай Савов е автор на книгите „Паметниците на Варна“, „Руските паметници във Варна“, „Чешмата на султана“, романа „Параклисът“, книгата с разкази „Любов“.
РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Брилянтин“, като симбиоза между театралната и филмова версия, първа сценична реализация в България; за контракултурата на „грийзърите“, вдъхновила създаването на мюзикъла; за проблемите на тийнейджърите и конфликта им със социума; за цветните персонажи и емпатията, също за подбора на екипа с най – добрите Дани и Санди – Велин Михайлов и Лилия Илиева.
Именитата Вера Немирова, най – търсената българска режисьорка в чужбина, постоянен гост режисьор на Държавна опера Варна, представи на Сцена Ротонда концепцията си за „Дама Пика“, втората й постановка на варненска сцена след „Графиня Марица“ през миналата година.
В своя юбилеен 75 – ти сезон, със спектакъла на операта „Мадам Бътерфлай“ от Дж. Пучини на 9 март 2022 г., Държавна опера Варна поднася признанието си към своя първосъздател Петър Райчев.
В навечерието на Националния празник на България, на 28.02.2022 г. екип на Държавна опера Варна поднася концерт спектакъл с творби от Д. Христов, П. Владигеров, Д. Ненов, Ф. Кутев, Т. Попов, М. Големинов, Г. Костов, А. Йосифов и други български композитори, които влизат в емоционален диалог със стихове от български поети и писатели.
На 25 февруари 2022 г., по повод 80 години от рождението надългогодишния главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов, екипът на оперния театър му посвещава спектакъла на „Макбет“ от Дж. Верди, неговата последна постановка.
Джакомо Бианки (цигулка) и Амедео Чикезе (виолончело) – солисти на Концерта за цигулка и оркестър от Йоханес Брамс, представят творбата и уникалните инструменти, на които имат привилегията да свирят.
Когато неотдавна стана известно, че Григор Паликаров ще бъде постоянен гост диригент на Държавна опера Варна, именитият маестро обеща, че в началото на 2022 година ще направи варненска премиера на Симфония №3 „Органова“ от Камий Сен Санс.
ДЖАКОМО БИАНКИ започва да свири на цигулка на 6 – годишна възраст и две години по – късно вече учи в консерваторията „Дж. Верди” в Комо под ръководството на Маестра Ливия Балди.
„Животът и творчеството на Сен – Санс са свързани с органа през целия му живот. Още първата му работа след завършването на Парижката консерватория е като органист в една парижка църква.
Как Мариан Бачев, Николай Дограмаджиев, Борислав Веженов, Волена Апостолова, Димитрина Германова и Йоан Попов виждат своите герои в мюзикъла „Оркестър без име“ и как се отнасят към актьорите, пресъздали същите герои преди 40 години в култовия филм „Оркестър без име“.