Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

МАРК ФАУЛЪР: „ФАЛСТАФ“ ПРИТЕЖАВА ТОЧНАТА ФОРМУЛА – ВЕРДИ ПЛЮС КОМЕДИЯ

Марк Фаулър е от Мелбърн, но негов дом е България. Част от екипа на Пловдивската опера от 2014 г., тенорът – ученик на Райна Кабаиванска – участва в концертни и оперни спектакли, а напоследък активно работи и като асистент-режисьор. Каузата за привличане на все по-млада публика към оперната аудитория му е особено важна. Марк е дясната ръка на режисьора Нина Найденова в постановката на „Фалстаф“ в рамките на Опера в Летния театър – Варна 2023. Ето какво споделя той пред Пламена Александрова.

- Рядкост е чужденец да говори такъв чудесен български. Личи си, че в България сте у дома си, от колко време сте тук и кое Ви задържа най-силно?

- Благодаря за милите думи, може би преувеличавате малко, не знам дали е чудесен, но се старая хората да ме разбират. Тук съм от 17 години, обичам българския език, но повече обичам как хората се смеят, когато говоря. Българите подкрепят чужденците, които опитват да говорят езика, което е фантастично. Освен семейството ми, в България ме задържа прекрасният Пловдив, където животът ми е айляче, обичам природата тук, плодородната земя, времето. 

 

- В постановката  на „Фалстаф“ асистирате в режисурата на Нина Найденова. Как един артист и певец се чувства в ролята на асистент-режисьор? 

- Много ми е удобно, комфортно, това е третата ми постановка като асистент с доц. Найденова. Радвам се и съм благодарен, че тя откри този ми талант – аз винаги съм имал много идеи като артист, като певец, но сега ги реализирам и на друго ниво. Работата е много по-трудна, защото вместо да се грижа само за собственото си изпълнение, трябва да внимавам за всички артисти, технически служби, за всичко преди и след репетиция. Затова е голямо предизвикателство, но мисля, че съм на прав път в развитието си. 

- Осъвременяването на епохата е трайна тенденция в оперните спектакли. Защо обаче поставяте сюжета на „Фалстаф“ точно в 60-те години?  И защо мъжете носят шотландски килтове? 

- Както казва режисьорът Нина Найденова, „Идеята за щастливото „нищоправене“  е в  основата на сюжета. Философията, която Фалстаф изповядва, я има във всяко време и навсякъде. В Испания е прословутото „маняна“, в Пловдив е „айляк“, а в Италия, родината на Верди, е „долче вита“. Да намериш пресечена точка между Шекспир, Верди и Варна например, където публиката ще гледа това представление, не е лесно. Затова постановъчният екип разположи действието в епохата на „долче вита“, сладкия живот, в който едни създават, а други гребат от него с пълни шепи. Кръчмата се превръща в лоби бар на скъп хотел, а неговите посетители носят намек и към героите на Шекспир – шотландски поли като белег на аристокрация, която знае как да живее.“  Това решение с килтовете е гениално и много подходящо за участието ни във Варна на температура от около 35 градуса, допринася за комфорта на всички мъже солисти.

- Имате ли любими моменти от „Фалстаф“? Кои сцени са по-трудни за режисиране? 

- Самият „Фалстаф“ като постановка е сред най-трудните опери за поставяне – десет солисти, сюжет, но благодарение на прекрасната музика на Верди и либрето на Бойто, което идва от Шекспир, е много весело и от начало до край има нещо различно. Това е една изключително забавна опера. 

- Операта живее извън времето, но с какво все пак „Фалстаф“ вълнува съвременните
зрители?

- Отново ще цитирам Нина Найденова: „Фалстаф е последната опера на Верди, съвършено бравурна, комична, вселена от звук и остра мисъл. Операта завършва с една невероятна в музикално отношение фуга на 9 гласа и хор, която е изградена на текста „Tutto nel mondo e burla“ или „Всичко в света е шега“. Като че ли в края на своя творчески и житейски път Верди, обръщайки се назад и обобщавайки преживяното в своя път, ни е завещал тази максима, през която да гледаме живота. Какъвто и да е той, ако го приемаме с усмивка, за нас ще е една идея по-прекрасен. И публиката ще го усети през нас артистите и със сигурност ще се усмихне! А след всяка сложна житейска ситуация, ако човек приложи формулата „всичко в света е шега“, може би денят му ще стане по-лесен.“

- Какво най-много обича да гледа българската оперна публика според Вас?

- Мисля, че най-много обича Верди.  Хората след тежките времена, които всички преживяхме, обичат да се забавляват. Затова „Фалстаф“ притежава точната формула – Верди плюс комедия. 

- Вие активно работите за привличане на млади зрители. Как смятате, кой е най-добрият път към младата публика в оперното изкуство? 

- Аз например помня първите си срещи с изкуството в основното училище, където при нас идваха от институции като Мелбърнската опера и Театъра. Това се възпитава от детството, но никога не е късно. За младежите е чудесно да се запознаят с нашето изкуство. Работата ни като творци е да бъдем ентусиазирани и най-вече искрени, защото ако не си искрен, децата губят концентрация. Трябва да обичаме децата, защото без тях няма бъдеще. Убедително да им показваме любовта си към изкуството и как животът ни става по-богат с него. 

- Наричат Ви „веселият австралиец“, но имате ли вече и типично български черти на характера след толкова години тук?

- О, вече мога да правя ремонт вкъщи, любимите ми инструменти са чук, винтоверт, малко силикон и оправям всичко сам. В Австралия изобщо нямам смелост да опитам такова нещо. В селото до Пловдив, където живея, ме наричат Фигаро, а аз никога не съм пял Фигаро като тенор. Вече се чувствам като българин. Откакто работя като асистент-режисьор, хората ме виждат малко по-лош и строг, не точно като „веселия австралиец“. Не съм толкова весел в репетиционната зала – това е голяма грижа, отговорност и много сериозна работа. Накрая искам да поканя всички зрители  – във „Фалстаф“ ще видите нещо забавно, различно, което ще стои отлично сред бръшляна на Летния театър. 

TOP