Източник: Кафене.Бг

Людмил Ангелов за концерта си във Варна, албума „Танго” и националното турне с Веско Ешкенази, за фестивалите „Пиано Екстраваганца” и „Варненско лято”, за  предизвикателството да поддържаш ниво на различни нива   

Световнопризнатият виртуоз на пианото Людмил Ангелов години наред космополитно разделя времето си между Испания, България и останалия свят. Навсякъде публиката го посреща с аплодисменти, но в България и във Варна признанието носи допълнителен сантимент. Голямата награда ВАРНА е само малък израз на отношението към него.

Маестро, какво е чувството да се връщате в родния град?

Преди всичко една много силна човешка емоция. Там където си роден, са твоите корени и хубаво е, когато това завръщане е съчетано с възможността да се изявя пред варненска публика, да споделя с нея прекрасната музика, която ни вълнува по един толкова силен начин.

Спомняте ли си детството във Варна?

Не, аз съм бил много малък, когато моето семейство е напуснало, малко принудително Варна и аз знам само къде е бил нашият дом, впоследствие иззет от държавата. Сега там се издига блок с два входа, точно до Морската градина. Но знам мястото, квартала, Гръцката махала. Баба ми, която най-вече се е грижела за мен, ми е разказвала как ме е разхождала в количка в Морската градина. Все пак нещо от миналото винаги остава, нещо в атмосферата, което подсъзнателно те свързва с мястото, където си се родил.

В ММФ „Варненско лято” участвате като изпълнител и консултант, а в МТФ „Варненско лято” м. г. се превъплътихте в ролята на Шопен. Отличен сте с редица награди за интерпретациите си на Шопен, често го свирите, но в мартенския Ви концерт във Варна ще чуем не Шопен, а Рахманинов и Чайковски.

Рахманинов беше настояване на Маестро Борислав Иванов, който ми каза, че отдавна мечтае да направи, заедно с мен, този така популярен и прекрасен Концерт за пиано и оркестър № 2. Симфония № 5 от Чаковски също е негов избор. Това са две от най-популярните произведения на композиторите - една програма, която вярвам, ще разтвори сърцата на хората и ще им достави голямо удоволствие. Хубаво е, че аз се връщам към този концерт на Рахманинов, който не съм изпълнявал от 10 години и именно Варна стана повод да го изсвиря отново.

Става дума за един от най-трудните концерти в световната пианистична литература, но за Людмил Ангелов не съществуват трудности...

Наистина това е един виртуозен концерт, но трудности винаги има. Комплексни са предизвикателствата, които Рахманинов поставя с всичките си концерти, не само с втория концерт. Той обаче е останал като най-емблематичното му произведение за пиано и оркестър, което всъщност му донася и световна слава на композитор и пианист.

Малцина могат да се похвалят, като Вас, че са основатели на два международни музикални фестивала – един в Испания и един в България. Концепцията на българския фестивал „Пиано Екстраваганца” за представяне на непознати, но стойностни творби от световната пианистична литература, предполага сериозна изследователска и издирвателска дейност. Нима музикалният архив все още крие тайни?

Веднага трябва да кажа, че музикалният архив изобщо не е познат. Съществува един много голям парцел, така да го кажем, който за съжаление е забравен. В него, освен тези произведения, които очевидно заслужено са забравени, има и много голям брой пиеси за пиано, които заслужават да бъдат чути.
Не защото са някакъв куриозитет, само поради факта, че са неизвестни, а защото са останали абсолютно несправедливо в сянката на общопризнатите шедьоври. Това, че всички познаваме музиката на Шопен, Брамс, Бетовен, Моцарт, на големите гении, които обичаме, не трябва да спира нашия интерес към нещо ново, което може да не е непременно на гениална висота, но е прекрасно.
Такъв репертоар определено има. За да го намериш, трябва да ровиш в архиви, нототеки, каталози. Най-напред трябва да разбереш какво е било издавано, защото голяма част от тези печатни издания вече не се преиздават. Налага се да търсиш в големите библиотеки и в колекциите с клавирна музика. Аз съм част от едно малко колекционерско общество, което много ми помага с партитури и идеи. По този начин понякога се откриват наистина чудесни неща.

Все пак последната Ви страст, заедно с Веско Ешкенази, е тангото...  

О, да. През април започва българското турне, на което ще представим нашия албум „Танго”. Ще гостуваме във Варна в рамките на Европейския музикален фестивал, също в Габрово, Хасково, Добрич, през есента ще свирим в Пловдив, Бургас и други градове.
Концертите са свързани с диска, но и с нашия юбилей като камерна двойка. Нашата 20-годишна творческа дейност е увенчана с този диск, който съдържа едни от най-красивите танга, писани от майсторите на жанра.
Направихме нови аранжименти, тъй като оригиналите не са написани за пиано и цигулка и мисля, че тези два инструмента пресъздават, допълвайки се, много точно атмосферата на тангото.

Както и вие двамата се допълвате.

Да, зад всичко това стои голямо приятелство, с много срещи и много концерти. Между нас съществува човешки контакт, който много топли. Той е и в основата на творческия контакт.
Очевидно и двамата сме опитни музиканти, свирили сме много камерна музика в различни  формации и това е важен фактор. Но не по-малко важен фактор е чисто човешкото отношение, еднаквите интереси, еднаквият подход към музиката и нещата от живота.

Ще открехнете ли завесата към ММФ „Варненско лято” 2017?

ММФ „Варненско лято” ще представи силна програма и през тази година.  Радвам се, че мога да бъда консултант на фестивала за симфоничните и камерните концерти. На откриването Варненската филхармония ще дирижира Маестро Емил Табаков, солист ще бъде Минчо Минчев и сами по себе си имената на тези големи музиканти говорят за нивото на фестивала.

Интервю с г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна

- Г-жо Димова, ако съдим по афиша на Театрално-музикален продуцентски център Варна, лятото за екипите на Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров” е изпълено с ангажименти и за ваканция сякаш не остава много време...

- За повечето хора лятото е време за ваканция, за пътуване и нови преживявания, а за нас, артистите, то е прекрасен повод да покажем нашето изкуство на открито, пред по-голяма аудитория и пред нова публика. Tова е и политиката, която аз като директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна следвам.  

За седма поредна година традиционна лятна сцена за Държавна опера Варна е Летният театър, чийто уникален естествен зелен декор и романтична атмосфера предразполагат към красиви срещи с оперното и балетно изкуство. Опера в Летния театър 2016 привлича международна публика със звездни имена като диригентите Марко Боеми, Йордан Камджалов, режисьорите Пламен Карталов, Мария Елена Мексия, солистите Карло Коломбара, Цветелина Василева, Дария Масиеро и още много други. От 24 юни до 25 август предлагаме 11 специални събития, от които шест премиери.

Световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” на едно от големите имена на Холивуд Ив Деска премина с изключителен успех и ние няма да запазим това удоволствие само за себе си. След няколкократни срещи с кмета на Велико Търново Даниел Панов и организаторите на „Сцена на вековете” приехме да открием NA 15 \LI летния сезон на историческата сцена на хълма Царевец с мегапродукцията на Варна „Граф Монте Кристо”. Tя впечатли жителите и гостите на старопрестолния град както с музиката, режисьорските, сценографски и хореографски решения, така и с оригиналното 3D изображение.

Договорили сме още едно участие на „Сцена на вековете”, където на 5 август ТМПЦ Варна ще представи премиерната ни балетна постановка „Дон Кихот” от Лудвиг Минкус. В прочита на нашия главен балетмайстор, з.а. на Русия Сергей Бобров, историята на знаменития испански идалго е само повод да се развие интересна класическа хореография с много забавни сюжети, в които своето танцово и актьорско майсторство демонстрират водещи балетни артисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и на Държавна опера Варна. С яркото си присъствие се открояват най-вече премиерсолистът Георгий Болсуновский в ролята на Базил и Екатерина Булгутова в ролята на Китри.

Борис Луков - Йосиф

Интервю на Виолета Тончева със солиста на Държавна опера Варна Борис Луков – Йосиф в мюзикъла „Йосиф и неговата пъстра дреха” от А. Л. Уебър по текст на Тим Райс. Режисьор Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, художник Иван Токаджиев, хореограф Светлин Ивелинов.

Премиерни спектакли на XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна - във Варна на 19 април, в Горна Оряховица на 20 април и във Велико Търново на 21 април.

Опозна ли вече достатъчно добре Йосиф?

Както в библейската притча, така и в мюзикъла, Йосиф е олицетворение на добротата и чистотата. Точно заради тези си добродетели, той става жертва на завистта и алчността. Братята му го продават в робство, но той им прощава. Символично е, е че премиерата на този прекрасен мюзикъл излиза точно по Великден. Трябва да се научим да прощаваме на  враговете си и да се старем да бъдем по-добри, колкото и да ни е трудно понякога. В това виждам посланието на „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”.

Не те ли смущава прехвърлянето в друг жанр?

Проф. Светозар Донев, признат майстор на мюзикъла, е направил една много раздвижена постановка, в която всичко се пречупва през призмата на хумора. Жанрът ми е интересен, защото обединявайки пеене, танц и хумор, позволява по-голямо разгръщане на артиста. Това много помага после в оперните постановки.

Напоследък все ти се пада да играеш добрия герой...

Така излиза. Йосиф също е позитивен образ, приляга ми и аз нямам никакви - нито певчески, нито актьорски затруднения с ролята.

И си добър човек като Йосиф...

Да, добър човек съм.

Но не можеш да тълкуваш сънища като него...

Е, това наистина не го мога. Аз самият рядко сънувам, както впрочем  всички хора с чиста съвест. Но за мен, колкото по-странен и по-интересен е един сън, толкова повече истини има в него. „Дали човек сънува, че е пеперуда или пеперудата сънува, че е човек”, както гласи една източна поговорка.

Най-важното е...

Казах го вече. Да се опитаме да станем по-добри. И не само за Великден.

Прочетете повече: Премиера на мюзикъла „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” – кулминация на XVII Великденски музикален фестивал

29 януари 2016, 18.00

Не се ли изиграе, ролята губи смисъла си

Бързо интервю между две репетиции с Димитринка Райчева, новата Кармен на варненската оперна сцена

Как се съотнася Кармен към досегашните ти героини?

Възприемам „Кармен” като най-голямото предизвикателство в моя творчески път. Независимо, че аз приемам всички роли, които съм изпяла, като предизвикателство: Тоска от едноименната опера, Леонора от „Трубадур”, Амелия от „Бал с маски”, Елизабет от „Дон Карлос”, Абигайл от „Набуко”, Аида от едноименната опера, Сантуца от „Селска чест”, Мадалена от „Андре Шение”, също „Реквием” от Верди. Като вокално и артистично майсторство това са все големи и тежки роли, но Кармен е нещо съвсем, съвсем различно. Разбира се, че трябва да се изпее, но ако не се изиграе, няма да е Кармен. Това беше първата ми мисъл, когато започнах да репетирам.

Мнозина твои почитатели се учудиха, че ще пееш Кармен. Труден ли е  преходът от сопранов към мецосопранов регистър?

Това е второто преизвикателство, което стои пред мен. В тази, девета поред, главна роля в моя репертоар аз като драматичен сопран за пръв път изпълнявам мецосопранова партия. Обикновено драматичните сопрани започват на по-късен житейски етап с мецосопрановите роли, като Амнерис от „Аида”, Еболи от „Дон Карлос” и т.н., но при мен така се получи. Ръководството на ТМПЦ и Варненската опера настоя да поема ролята и аз съм благодарна за доверието, което ми гласуваха. Дължа особена благодарност на нашия главен диригент Светослав Борисов и на нашия главен режисьор Кузман Попов, с които заедно изграждаме ролята. Всеки детайл, всеки поглед, всяко трепване говори за Кармен. Защото, както вече споменах, ако не се изиграе, ролята губи смисъла си.

Намираш ли черти от Кармен у себе си?

Мисля, че всяка жена би могла да открие част от себе си в Кармен. В живота аз съм весел човек, но досега на сцената съм представяла само сериозни персонажи, предимно кралици. А Кармен е просто жена, истинска, обичаща, ревнива, силна, непокорна, огнена. Където и да се появи, всички онемяват пред красотата и свободолюбивия й дух. Дали е влюбена в Дон Хозе или в Ескамилио, тя гордо и смело носи любовта си, дори ако това ще й струва живота.

Певицата, на чиято Кармен се възхищаваш...

Възхищавам се на Надя Кръстева – нейната визитна картичка е Кармен. Но аз търся моята Кармен и вярвам, че ще намеря.

Виолета Тончева, 26 януари 2016

Солистката на Виенската народна опера Сара Гьош пред Виолета Тончева

Въодушевена съм от първата си среща с българските зрители, които са емоционални, открити и компeтентни. Благодаря за сърдечната реакция, за топлината и съучастието, които се предаваха от залата към сцената по време на нашите три празнични коледни концерта. Усещането беше прекрасно и вдъхновяващо.

Всъщност винаги се чувствам добре, когато работя с великолепния диригент Светослав Борисов, с когото имаме общи изяви в Музикферайн, с Хофбург Оркестър и Моцарт Оркестър. Радвам се, че имах възможността  да пея във Варненския оперен театър с неговия чудесен оркестър и със страхотните солисти Пламен Димитров и Валерий Георгиев. Българските оперни гласове по принцип са едно изключително явление и навсякъде ги ценят.

Питате ме какво означава за мен да съм солистка на Виенската народна опера в един град, толкова влюбен в музиката. Виена действително е музикална столица на света с много взискателна публика, която изисква от артиста непрекъснато да се доказва. Затова ще бъде недостатъчно, ако кажа, че съм щастлива да пея на виенска сцена. Това, което изпитвам, е много повече. Аз живея моята мечта. 

Благодаря още веднъж на варненци за съпреживянето. Ще отнеса красив спомен оттук и се надявам да се видим в скоро време отново! На всички пожелавам щастливо посрещане на Рождество Христово и една благодатна, изпълнена със здраве и обич 2016 година!

19 декември 2015 г.

Интервю на Виолета Тончева със Сергей Антонов, танцувал 22 години на сцената на Болшой театър, репетитор на балетната трупа при Държавна опера Варна

Откъде започна любовта към балета? Беше ли предопределена?

Съвсем не. В рода ми няма балетна традиция и в началото балетът не ме интересуваше. Приятели на мама, които забелязали, че имам добри физически данни и съм динамична натура, я посъветвали да ме заведе при специалист. Така случайно попаднах в балета, но веднага разбрах, че този свят ми харесва и ще стане мое призвание.

Балетът това най-красиво, но и най-трудно изкуство, изисква всеотдайност, енергия, силен характер, какво още?

Принципи. Моят принцип е, когато правя нещо, така да го правя, че да бъда по-добър от останалите. Винаги работя по един и същ начин, следвайки този принцип. На него ме научиха моите първи двама педагози от Хореографското училище в Москва и аз съм им безкрайно задължен за този най-важен житейски урок, който те ми преподадоха. В Хореографското училище се обучавах в продължение на 8 години - от 1980 до 1988 г.

През същата година станах лауреат на всесъюзния балетен конкурс и веднага ме приеха в Болшой театър. Пак тогава преобразуваха Хореографското училище, което завърших, в Балетна академия и ме поканиха на работа като преподавател.

Така моята творческа кариера протече паралелно като артист и педагог. На сцената на Болшой театър танцувах 22 години, играл съм практически във всички постановки и съм обиколил с тях света. От 2010 г. се занимавам само с педагогическа и репетиторска дейност.

Един прекрасен творчески път, който навярно има своите звездни мигове...

Те са много, но два от тях си спомням с особено вълнение. Сергей Бобров, с когото работехме заедно в Болшой театър, ме покани да танцувам в първата му знакова постановка по приказката на Оскар Уайлд „Рожденият ден на инфантата” и музика на Алфред Шнитке. А главният художествен ръководител на Болшой театър, великият Юрий Григорович, избра от всички наши постановки точно тази да представи страната на международния фестивал на младите балетмайстори в Сан Франциско през 1955 г.

Лаская се, че Сергей Бобров създаде тази постановка за мен, съобразно моята индивидуалност като артист. Американската критика излезе с много добри оценки за спектакъла, а моето изпълнение бе срванено с емблематичния клоун на Нижински.

Пристрастен съм и към „Последно танго” - постановка на Вячеслав Гардеев по музика на Астор Пиацола, вдъхновена от знаменития филм с Марлон Брандо и Мария Шнайдер „Последно танго в Париж”. В тази постановка, също направена специално за мен, пресъздавам образа на Смъртта. И досега оставам първият и единствен изпълнител на ролята.

Удовлетворението от постиженията на артиста и на педагога сравними величини ли са?

Да танцувам, да преподавам, да поставям, е еднакво интересно за мен. Важно е непрекъснато да придобиваш нова опитност, да се развиваш, това носи огромна радост. Миналата година Сергей Бобров възобнови в Държавния театър за опера и балет в Красноярск постановката си по Уайлд и Шнитке и ме покани като консултант.

Бойко Цветанов – един от най-големите тенори на нашето време, е завършил Консерваторията в София, специализирал е при Маргарита Лилова във Виена, Борис Христов в Рим, Карло Бергонци в Академия „Верди“ в Бусето и при Франко Корели.

Великият Борис Христов наричал  своя ученик „Сине мой, Дон Карлос на моите мечти“, в асоциация с образа от едноименната Вердиева опера. Искал дори той да наследи родната му къща, но Бойко отказал, защото „домът на такъв велик българин като Борис Христов, не може да принадлежи само на един човек, а на цяла България”, както обяснява самият Бойко Цветанов.

Успешната му международна кариера започва от Софийската опера, за да го отведе до най-престижните международни сцени. В творческата си биография е записал повече от 60 централни тенорови роли.

В продължение на 22 години е водещ тенор на операта в Цюрих, Швейцария, където изпълнява главните тенорови партии и достига понякога до 75 спектакъла в годината. След това огромно натоварване през последните 2 години Бойко Цветанов си позволява повече свобода и подбира внимателно участията си.

3 бързи въпроса на Виолета Тончева към Бойко Цветанов след премиерата на „Андре Шение”в  Опера в Летния театър – Варна 2014

Маестро, изпълнихте с такава страст Андре Шение, сякаш имате особено отношение към този герой.

Да, наистина е така. „Андре Шение” е любимата ми опера, а Андре Шение е любимият ми герой. В образа на Шение е заложена богата палитра от бурни чувства и страсти, които дават прекрасна възможност за изява на певеца. Въпреки че емоциите бликат от всеки такт, аз търся изчистена трактовка, не забравяйки, че прототипът Андре Шение е бил реална историческа личност, към чието пресъздаване се чувствам отговорен. На сцената живея максимално с героя си и съм щастлив,  че това допадна на публиката във Варна.

Кои спектакли в последно време са Ви направили особено щастлив?

Това беше в Катания – родния град на Белини, където след спектакъла на операта „Атила” бях извикан 10 пъти на бис, видях дори много разплакани лица сред публиката. Това ми напомни за отминалото време, когато изпях за пръв път Nessun Dorma във Wiener Staatsoper. Тогава аплодисментите продължиха цели 15 минути, а интендантът Йоан Холендер дойде при мен и учуден ме запита: „Кой си ти, че можеш да пееш така!”

Какво предстои след Варна, какви са най-близките Ви планове?

След Варна отивам в Русе, където организирам Лятна международна академия с млади оперни певци. Продължавам да посвещавам време и на учредената от мен фондация „Борис Христов”. Много важен за мен бе концертът в началото на годината в София, в който, заедно с други български певци, почетохме 100-годишнината от рождението на моя учител, най-великия бас на планетата, Борис Христов.

А догодина, на 14 януари 2015, на самия мен ми предстои да отбележа 35-годишната си сценична дейност. Надявам се това да стане с премиерата на операта „Сирена”, която хърватският композитор и диригент на Филхармонията в Дубровник Перо Шиша Pero Sisa написа специално за мен.
Поздравления! Не за всеки оперен певец се композират специални творби.

Така е и аз съм много благодарен. Има още 2 творби, създадени за мен. Театралният и оперен режисьор Бойко Богданов ми посвети операта си „Алгара”, а американски композитор и диригент с български произход Алекс Зографов Alex Zografov написа за мен операта „Орфей”, с която се надявам да отпразнувам своята 60-годишнина.

С Алекс, който е работил и на Бродуей с имена като А. Л. Уебър, Дюк Елингтън, Нана Мускури, Джо Кокър, имахме много хубави джаз концерти в Банско. Обичам чистия джаз, но операта си остава за мен най-великото и с нищо несравнимо изкуство.

Варна, 20 август 2014

Интервю на Виолета Тончева с известния италиански тенор Франческо Медда

Публиката на ММФ „Варненско лято” очаква да чуе Франческо Медда, който ще изпълни ролята на Отело в премиерата на едноименната Вердиева творба в Опера в Летния театър на 2 август 2014 от 21.00 ч.

Постановката е съвместна продукция на ТМПЦ – Държавна опера Варна с френските оперни театри в Лимож и Реймс. Диригент Стефано Сегедони (Италия), режисьор Емануел Кордолиани, сценография Алис Лалуа и Емили Руа (Франция), костюми Жули Скобелцин (Франция).

В главните роли Франческо Медда (Италия), Радостина Николаева (Софийска опера и балет), Пламен Димитров (Държавна опера Варна), Жером Били (Франция) и др.

Г-н Медда, Отело е една от коронните Ви роли, но може ли да кажете, че знаете всичко за своя герой? Кой е Отело за Вас?

За мен образът на Отело е свързан с темата за интеграцията и трудността да се впишеш в различни общества и цивилизации. Това понякога създава комплекси и провокира неадекватно поведение от страна на силните личности, какъвто е главнокомандващият на венецианския флот, мавърът Отело. Отело се опасява, че не разбира достатъчно добре особения свят на венецианския двор и оттам идват страховете му, че няма да се впише в аристократичното общество. От друга страна при интерпретацията на всеки образ певецът неминуемо се влияе от собствения си опит, така че от житейските натрупвания зависи доколко артистът ще проникне в характера на персонажа.

Как се подготвяте за ролята? Как постигате баланса между певческо и артистично майсторство?

Всъщност аз се запознах най-напред с Яго и известно време пеех неговата баритонова партия. Първият ми подход към Яго беше да му припиша всички възможни злини, за да изоблича коварството му спрямо Отело. Яго се представя за най-добрия приятел на Отело, а всъщност е най-големият му враг. Верди специално е настоявал пред сценографа Доменико Морели да изобрази Яго като много приближен до Отело, като изповедник, комуто мавърът напълно се доверява. Т.е. трагичните събития, които се случват в „Отело”, не са защото Отело е наивен, а защото Яго изглежда напълно благонадежден. В тази посока развивам образа на Отело.

Що се отнася до баланса между музика и актьорство, като композитор Верди винаги е имал предвид пеещия актьор, и винаги е разбирал музиката като функция на театъра.

Интервю на Виолета Тончева с диригентката Вилиана Вълчева

Родена през 1980 г. във Варна, Вилиана Вълчева завършва НУИ „Добри Христов” в  родния си град и печели редица награди от национални конкурси по пиано. Дипломира се във Висшето музикално училище в Берн (Швейцария) със специалност пиано. Образованието си продължава в Консерваторията на Нюшател, а във Висшето музикално училище на Люцерн се дипломира с магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране при проф. Ралф Вайкерт, дългогодишен General Musik Direktor на Цюрихската опера.

Завършва също специалностите фагот и музикология. Квалифицира се в майсторски класoве на Манфред Хус във Виена, Бернард Хайтинг в Люцерн и Das Kritische Orchester в Берлин. Участва в диригентски конкурси в Берлин и Кадагес (Испания), дирижира Haydn-Sinfonietta Wien, филхармонични оркестри от Берн, Люцерн, Баден-Баден, Йоханесбург, Русе и др. Стипендиант е на фондация „Zeno Karl Schindler”.
От началото на тази година работи като репетитор и асистент на първия капелмайстер в Люцерн и в Народен театър Цюрих, Volksoper Цюрих.

Във Варна, след  спектакъла на „Трубадур” на 12 февруари 2014, Вилиана Вълчева се включи в подготовката на премиерата на „Дон Жуан” от Моцарт с диригент-постановчик Борислав Иванов и режисьор-постановчик Александър Текелиев. Премиерата предстои на 24 февруари, 18.00 ч.

Защо между специалностите, които сте завършила - пиано, фагот, музикология и оперно-симфонично дирижиране, избрахте професията на диригента?

Още докато следвах, започнах да си изкарвам прехраната в Швейцария като хоров диригент, имах успех и така тръгнах по този път. Да дирижираш опера е нещо много хубаво. То не може да се опише с думи, човек може да го усети само на пулта.

Прекрасно е да знаеш цялата партитура и какво става всеки един момент, а когато всичко това зазвучи, то е нещо свише. Не може да се опише.

Интервю на Виолета Тончева със световноизвестния български тенор Иван Момиров, който живее в Италия и за пръв път от 8 години отново се появи на  сцената в родния си град за Опера в Летния театър – Варна 2011

- Г-н Момиров, спектакълът на „Кармен” от Опера в Летния театър – Варна 2011 с Вас като Дон Хозе и Надя Кръстева като Кармен (8 август) запълни до последния стол партера и балкона на Летния театър, имаше и правостоящи. Получихте щедри аплодисменти, още повече че от осем години не бяхте пели в родния си град. Защо?

- Причината не бива да търсите в мен, а в предишното ръководство на операта. Но не искам да говоря за това. Искам да благодаря на моите съграждани и да им кажа, че и аз ги обичам. Познавам историята на Варненския оперен театър в детайли, израсъл съм в него и това определи бъдещето ми на оперен артист. Най-напред пеех в Детската опера на Герги Занев, за чийто конкурси се явяваха много варненски деца, защото през 1980-те години да си част от екипа на тази опера беше изключителен престиж. Играехме в Дома на транспортните работници, за чиято сцена се правеха специални постановки.

Там представяхме „Бастиен и Бастиена” от Моцарт, „Малкият коминочистач” от Бритън и редица други творби, които са част от образователните програми на всички големи оперни театри по света. Няма по-добър начин за възпитаване на младежката аудитория от приобщаването й към изкуството още в ранна възраст. От редиците на Детската опера във Варна израснаха оперни артисти като Юри Николов, Андриана Йорданова, Цвета Христофору, Малина Хубчева, за да изброя само някои от моето поколение. По същия начин от „Златното ключе” на Катя Папазова поеха по своите творчески пътища и много драматични актьори като Мариус Куркински.

Дълбоко се трогнах, когато сега, още на първата репетиция за „Кармен” при мен дойдоха оркестранти от Варненската филхармония, за да ми кажат, че си спомнят участието ми  в спектакъла на Детската опера „Благодаря ти, Шарл” от Жул Леви, диригент Нелко Коларов. Гостувахме и на софийска сцена. А „Едно почти пингвинско приключение” от Георги Занев, режисьор Рада Абрашева представихме с голям успех тук на български език, в Германия и Австрия на немски език. За произношението с нас работеха преподаватели от Немската езикова гимназия. В онези златни времена за Детската опера във Варна се грижеха най-добрите професионалисти.