ЛИЛИЯ ИЛИЕВА и ВЕЛИН МИХАЙЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за силната им емоционална връзка с Есмералда и Квазимодо от мюзикъла „Парижката Света Богородица“, за намесата на героите в живота им и за изкуството по време на Covid

Лилия и Велин, неразделни в живота и на сцената, влюбени в живота и в мюзикъла, в „Парижката Света Богородица“ се чувствате съвсем в своя територия. 

Лилия: Точно така. За мен този мюзикъл е поредната мечта, малко са думите, за да опиша какво чувствам. „Парижката Света Богородица“ е един от най красивите мюзикъли, създавани някога и аз съм невероятно щастлива, че играя ролята на Есмералда.

Велин: И аз изпитвам същите чувства. Да играеш в мюзикъла „Парижката Света Богородица“, това е истински шанс. Мисля, че няма артист, който не би искал да изиграе Квазимодо.

МАЕСТРО ПЛАМЕН ДЖУРОВ: „ВАРНЕНЦИ МОГАТ ДА ДОБАВЯТ КЪМ ЛИСТАТА НА БЛЯСКАВИТЕ СИ МУЗИКАНТИ ОЩЕ ЕДИН.“

Блиц интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА със СТОИМЕН ПЕЕВ

Радваме, че ще слушаме цигулката на един варненец, концертмайстор на прочутия камерен ансамбъл „Софийски солисти“ и водач на цигулките в квартет „София“ при Софийската филхармония, със специално подготвена програма за Варна. Как се срещнахте с Концерта за цигулка и оркестър в ре мажор, оп. 78 от Брамс?

Още като студент започнах да уча този концерт, но някак остана недоучен и покрай тази пандемия, когато спряха всякакви изяви и концерти, реших, че е дошъл моментът да си го довърша сам. Когато през юни започнахме отново някаква дейност със „Софийски солисти“ и Маестро Джуров излезе с предложение за концерт във Варна, аз си казах, че това е най-удобното време да изсвиря за пръв път този концерт. Сякаш всичко е било предопределено и така е трябвало да стане.

Оперната прима ЦВЕТЕЛИНА ВАСИЛЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Турандот, една от коронните роли в богатия й репертоар и предстоящите спектакли на „Турандот“ във Варна на 23 октомври и в София, НДК, зала 1, на 25 октомври 2020.

Здравейте, Маестра! Къде подреждате Турандот в палитрата от героини, които сте пресъздали на сцената - Виолета, Дездемона, Тоска и още толкова други...

В момента я поставям на първо място. „Турандот“ е любима моя опера, тя ме свързва и съдбовно с Варненската опера. В професионалния ми живот първата ми премиера с „Турандот“ бе на варненска сцена с Гена Димитрова в ролята на Турандот. Тогава аз изпълнявах ролята на Лиу и бях много впечатлена от начина, по който Гена изгражда образа на Турандот. Изпълнявайки Лиу и на други сцени, наблюдавах как се превъплъщават в този образ различни певици, но в моята памет Гена Димитрова ще си остане най-ярката Турандот.

Премиерен симфоничен концерт на 21 октомври 2020 във Варненската опера с диригент Станислав Ушев и солист Роман Федчук – цигулка, Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев. В програмата: Концерт за цигулка и оркестър №4 от Н. Паганини, Сюита "Порги и Бес" от Дж. Гершуин, два прелюда за цигулка и оркестър от Дж. Гершуин, Мазурка оп.49 от А. Дворжак, фрагменти из музиката към филма "Цигулар на покрива" от Джери Бок.

Людмил Ангелов с премиерни изпълнения в благотворително национално турне за фондация „Панчо Владигеров“

Варна – 17 октомври, 19.00, Основна сцена, ТМПЦ – Варненска опера;

Бургас – 18 октомври, 19.00, Бургаска опера;

Шумен – 19 октомври, 19.00, Читалище „Васил Друмев“;

Русе - 20 октомври, 19.00, Доходно здание;

София – 24 октомври, 19.30, Софийска филхармония, ММФ „Пиано Екстраваганца“

Mинчо Минчев с благотворителен концерт навръх своята 70-годишнина

Национално турне на световноизвестните музиканти Минчо Минчев и Людмил Ангелов

Варна – 17 октомври, 19.00, Основна сцена, ТМПЦ – Варненска опера;

Бургас – 18 октомври, 19.00, Бургаска опера;

Шумен – 19 октомври, 19.00, Читалище „Васил Друмев“;

Русе - 20 октомври, 19.00, Доходно здание;

София – 24 октомври, 19.30, Софийска филхармония, ММФ „Пиано Екстраваганца“

На 7 октомври Държавна опера Варна ще изведе на сцената на Зала 1 на Фестивалния и конгресен център своя Симфоничен оркестър и хор, заедно с хористи от смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова и хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев. Солисти са Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов. 

Маестро Емил Табаков идва за официалното начало на сезона на Държавна опера – Варна, на 7 октомври в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Един от най-уважаваните български диригенти ще ръководи мащабен концертен спектакъл на „Кармина Бурана“ от Карл Орф. С участието на Оркестъра и хора на Държавна опера - Варна, смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова и хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев. Солисти ще бъдат Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов.

Между репетициите маестро Емил Табаков отговори на въпросите на Нина Локмаджиева.

„Кармина Бурана“ с нейната сложна партитура е изпитание за всеки диригент, който трябва да овладее оркестъра и хоровете. Как тръгнаха репетициите Ви с оркестъра и хоровете във Варна?

Добре тръгнаха репетициите - в събота имах репетиция най-напред с оркестъра, следобед с хора, в неделя с детския хор и със солистите Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов. Доволен съм - всички, и музикантите от оркестъра, и солистите, и хористите, и децата – всички с много внимание и с желание работят, което е много важно. Радвам се , че имаме възможността да изпълним едно такова произведение точно сега, когато покрай тази пандемия всичко е ограничено. Намаляват се състави, орязват се, правят се хиляди компромиси при изпълнение на познати неща -  например, като се скъси времетраенето или се намалят съставите, което е в ущърб на самото музикално произведение. Така че аз лично се радвам, че във Варна ще успеем да направим „Кармина Бурана“ с един в общи линии точен състав.

Радослава Боор е второ поколение художник - графичен дизайнер. Започва да работи като художник още на 16 години. Следва образованието и в Националната художествената академия, при проф. Владислав Паскалев и проф. Виктор Паунов, и шрифт при проф. Тодор Варджиев. Завършва специалността “Книга и печатна графика”.

Професионалното ѝ развитие преминава от графичен дизайнер, илюстратор, уеб дизайнер, плакатист и арт директор до творчески директор на собствена агенция. Има повече от 15 години опит в рекламния бизнес и повече от 20 години като художник.

Радослава активно работи и като свободен художник за театри, издателства, частни клиенти и институции. В портфолиото си има 13 години стаж като художник в Театър „Българска армия“. Разработва плакати за театрални и оперни постановки, показвани в България и чужбина, на фестивали, национални и самостоятелни изложби.

Работила е и за Националната опера и балет в София, Пловдивския драматичен театър, Благоевградския драматичен театър, НАТФИЗ, Театър „София“, Малък градски театър, Младежки театър, Сфумато, Държавна опера – Варна, Драматичен театър – Варна, и др.

Радослава Боор е автор на логото и цялостния графичен стил на Драматичен театър “Никола Вапцаров” - Благоевград, отбелязали неговата 100-годишнина през 2019. Реализира цялостен ребранд - нов графичен стил, за материалите на НАТФИЗ - Учебен театър и Куклен театър НАТФИЗ.

През 2010 съосновава “Агенция Адикт” - агенция за дизайн и реклама, в Прага, Чехия. Бутиковата агенция се е наложила като креативно студио с високи критерии за добър дизайн и професионализъм.

Най-новата работа на Радослава е цялостната концепция за нови лога и графичен стил на ТМПЦ – Варна, Държавна опера – Варна, и Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна.

Прочутият испански режисьорът и сценограф Игнаси Кристиа поставя в Държавна опера - Варна „Бал с маски“ от Джузепе Верди. Гостът от Испания отговаря на въпроси за спектакъла в последните дни преди премиерата на 10 септември в Летния театър на морския град. 

Вие имате впечатляваща кариера на многостранен артист. Все пак основното в нея сякаш е работата с пространства. Работили сте за световни музеи и оперни театри, преобразявате изложбени зали. Как се вписва Варна във Вашето творческо многообразие? Какво искате да постигнете тук с постановката на "Бал с маски"?

Работата във Варна за мен е голямо предизвикателство, тук има страхотна оперна традиция. В това предложение за „Бал с маски“ искам да покажа, че операта ни обединява независимо от това, че съм от Барселона. Вярвам, че ценностите, които споделяме и в двата града, и в двете държави, са много сходни. Операта го доказва. Мисля, че може да бъде много обогатяващо да се донесе различна гледна точка във Варна чрез операта и да си види как реагира на това публиката. Сигурен съм, че ще се върна в Барселона, научил много тук. Това е добре за всички.

Маестро, каква е Вашата концепция за "Бал с маски"? Как я приема оркестърът на Варненската опера?

Мисля, че за концепция може да говори режисьорът, сценографът или дизайнерът на костюмите. Диригентът претворява партитурата на базата на традицията и на собствения си опит. Но, ако трябва обаче, наистина да използвам думата концепция, то тогава ще кажа, че моята концепция е базирана на принципа да следвам авторовия замисъл. За мен музикалната идея при поставянето на една опера е част от общата идеята на екипа, който има нелеката задача да осъществи премиерата. Операта е колективно изкуство и най-важното условие за успешен спектакъл е стабилният екип. Ако някой елемент в екипа липсва или не функционира добре, тогава работата става много трудна, тягостна и понякога финалният резултат е незадоволителен.  

Що се отнася до оркестъра на нашия театър, мисля, че колегите свирят музиката на Верди с желание и емоция. Някои от тях си спомнят предишни постановки на операта и затова работата върви по-леко и по-бързо. Надявам се да им е интересно това, което правим. 

Моята задача с тях е да ги накарам да ме следват в търсенето на детайла, в изпълнение на всички нюанси в партитурата и чрез тяхното свирене да подсилим драматургията в заглавието. Всеки образ в „Бал с маски“ има тема с различен характер. Например, заговорниците са изразени с мрачна тема с кратки, накъсани мотиви в минор и гласовете в оркестъра се наслагват полифонично. За тях търся по-отчетлив звук и по-кратък, остър щрих. Темата на Рикардо е лирична - свързана е с любовта му към Амелия. Търся за нея изразителност и по-напевен звук във флейтата и кларинета, когато той се появява. За темата на Амелия, която Верди е възложил на ефирен акомпанимент, наподобяващ едно леко трептение на въздуха в струнните инструменти, едно вълнение в хармонията и една солираща флейта, която се извисява над всички в ре мажор, за да покаже надеждата на Амелия, че ще открие билка срещу любовните страдания, търся по олекотен, по-мек и светъл тон. Мисля в тази посока, когато работя с оркестъра.