Рецензия на Юлияна Караатанасова за в. „Дума”

В последните години операта в морската столица се радва на гостуващи артисти от най-висока международна класа, които донасят свежест и са вдъхновение за редовата трупа. 

Като част от оперния маратон от 11 спектакъла на Варненската опера в рамките на фестивалите "Варненско лято" и "Опера в Летния театър - Варна 2014", вторият от двата премиерни спектакъла на "Андре Шение" от Джордано, Варненската опера представи на 20 август. Това е амбициозен проект - заглавие, което едва за втори път в своята история театърът се наема да реализира. Изключително трудна опера във всяко отношение - музикално, вокално, режисьорско, сценографско. И най-вече - за намиране на равностойни и силни солисти за главните партии на Андре Шение, Мадалена и Жерар. Тук заявката бе силна в лицето на Бойко Цветанов, Димитринка Райчева и Кирил Манолов.

В последните години Варненската опера се радва на гостуващи артисти от най-висока международна класа, които донасят свежест и са вдъхновение за редовата трупа. В партията на поета-революционер тенорът Бойко Цветанов за пореден път изяви своя вокален виртуозитет, стабилност във височините и актьорска опитност. Силният му глас, както обикновено, се открояваше с бляскавия си тембър и осмислени вокално фрази. В тази любима за тенора роля той се чувства в свои води, което значително подпомага останалите певци в спектакъла.

В дуетите, особено в последното действие, сопраното Димитринка Райчева получи допълнителна подкрепа и увереност в лицето на Цветанов. Младата певица, трупайки опит на варненска сцена, става все по-впечатляваща и убедителна в своите изяви.

Партията на Мадалена, изискваща много сериозна вокална техника, певицата покри в най-висока степен. Все пак в нея има тънки нюанси, като например в арията от трето действие, където по-тихите динамики бяха малко пренебрегнати. Лекота и липса на драматични нотки в първо действие, повече разнообразие и контрасти в следващите, във вокално отношение биха обогатили образа и довели до естественото му възходящо изграждане в синхрон с общата драматургия.

Още по-сполучлив бе образът на Жерар, който изгради баритонът Кирил Манолов. Стабилен на сцената, с внушително присъствие - вокално и актьорски, той бе безупречен в арията от трето действие, извикала спонтанни аплодисменти от страна на публиката. Все по-зрял във вокалния прочит на своите партии, Манолов бе един от основните стълбове на спектакъла.

Да изпее Борис на сцената е най-голямата му мечта

Интервю на Елена Хаберман, специален пратеник на „Der neue Merker” – списание за опера и балет във Виена и цял свят

В антракта на „Набуко” в Опера в Летния театър във Варна Карло Коломбара ме покани на разговор. Роденият в Болоня бас смята за радост и чест да гастролира в „Страната на басите”, както нарича България.

Той е голям почитател на Борис Христов, както и на Николай Гяуров, с когото го свързвало голямо приятелство. Така успял да опознае Варна като курортен център. За него не представлявало никакъв проблем, на сутринта, веднага след бравурната „Фаворитка” в Залцбург, да вземе самолета за Варна, а вечерта, в пълна кондиция, да представи своя Закария.

Той вече е пял в София, а във Варна е участвал в голям концерт, само с баси, по повод 100-годишнината на великия Борис Христов. Певецът разказва, че е завършил Музикалната академия в родната Болоня при Париде Вентури - певец, който се е изявявал предимно в Италия, но е бил изключителен педагог. 

Карло Коломбара поддържа вече около 22 години световна кариера, започнала с конкурса ASLICO и арията от операта на Доницети „Линда ди Шамуни”. Тогавашният директор на Миланската скала Рикардо Мути харесал талантливия певец и му оказал изключителна подкрепа.

Постоянната им съвместна работа продължава около 20 години. Кариерата на Карло Коломбара стартира на международната сцена във всички континенти. Изявите му в Австрия досега са редки, няколко в ерата на Холендер и в Залцбург по време на фестивала в „Бохеми”, а сега го чухме в концертното изпълнение на „Фаворитката”.

Последното му виенско изпълнение в Konzerthaus като Фиеско от „Симоне Боканегра” е записано на компактдиск. Крайно време всичко това да се промени! Такъв глас и да го няма във Wiener Staatsoper, подобно нещо не бива повече да се случва.   

Елена Хаберман, специален пратеник на “Der neue Merker”- списание за опера и балет във Виена и цял свят

20 август 2014

Горещият летен ден завърши с оперна вечер, изпълнена с много настроение. На пулта застана младата диригентка Вилиана Вълчева от Варна. Тя е изучавала първоначално пиано и корепетиция в Швейцария, тогава открила любовта си към диригентското изкуство и веднага продължила следването си, завършвайки и дирижиране. Tя въведе спектакъла с подчертано внимание към певците, но впоследствие поднесе силни драматични моменти с много стройно звучащия оркестър.

Режисьорът Кузман Попов е създал една подредена сценография с импониращи архитектурни внушения и просторно кръгово пространство като фон, които подсигуриха добра акустика. Хорът, който в тази опера е много важен, звучеше, направляван от своя диригент Стефан Бояджиев, не само силно, но и хомогенно и убедително.     

Разпределенито на ролите бе само с български певци, което за пореден път доказва какви големи оперни гласове ражда тази страна.

В главната роля чухме живеещия от десетилетия в Цюрих тенор Бойко Цветанов с неговия искрящ както винаги глас, с който той уверено преследва височините, без да пропусне да открои и пианистичните фрази - в гласово отношение един идеален Андре Шение.

Неговият опонент, лакеят, преобразил се по-късно в революционер, Карло Жерар, бе представен внушително и ефектно от Кирил Манолов – ярко изразен веристичен баритон с много приятен тембър и силно сценично присъствие.

Ролята на Мадалена изпълни Димитринка Райчева, която също е истинска представителка на веристичния оперен стил – във вокално и артистично отношение тя много напомня за легендарната (вече 105-годишна) Магда Оливеро.

Вярната съмишленичка на Мадалена, Берси, представи с красивия си и светъл мецосопран Вяра Железова. Плътен глас демонстрира Евгений Станимиров като Руше, верния приятел на Шение. Истинско откритие бе Бойка Василева в ролите на Графинята и Мадлон, особено завладяваща с изпълнението си на Мадлон. Похвални думи заслужават и останалите солисти.

Режисурата бе делова и логична, традиционна, точно каквато публиката очакваше да бъде, което предопредели и нейния голям успех.
Костюмите на Ася Стоименова много добре визуализираха както декадентския привкус на първото действие, така и по-късно мизерията и нахлуването на народните маси, напомнящо мъртвешки танц. В останалите действия също видяхме обичайните персонажи от френската революция, също много добре изразени чрез костюмите.

За следващия сезон на Опера в Летния театър отново се планират интересени заглавия, между другото и премиера на „Адриана Лекуврьор” с Надя Кръстева като Принцеса ди Буйон.

Елена Хаберман за “Der neue Merker”, Wien http://www.der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-andrea-chenier

Истински подвиг постигна съставът на Варненската опера с четвъртата в историята на театъра постановка на знаменитата Вердиева творба

Юлияна КАРААТАНАСОВА
Източник: в-к "Дума" 12 август 2014 г. > http://duma.bg/node/83264

Горе: Една от сцените на спектакъла. Снимки Росен ДОНЕВ

В рамките на тазгодишното издание на ММФ "Варненско лято", след премиерата на "Андре Шение" на 9 юли, "Отело" е втората премиера, състояла се на 2 август на сцената на Летния театър. Пет години Верди работи над тази творба и я завършва на 75-годишна възраст. Либретото на Ариго Бойто е доста удачно - действието е сбито, съкратени са много детайли от драмата на Шекспир, което дава възможност на Верди да се концентрира в изграждането на образите, до голяма степен отговарящи на първоизточника. Успешната премиера в "Ла Скала" - Милано, през февруари 1887 г., бележи едно от най-високите постижения на италианския маестро.

Истински подвиг постигна съставът на Държавна опера - Варна с това предизвикателно заглавие, с тази четвърта в историята на театъра премиера (предишните са през 1967, 1977 и 1995 г.). С голям ентусиазъм и много работа бе изграден спектакълът със съдействието на френските оперни театри в Лимож и Ремс, с участието на международен екип в лицето на диригента Стефано Сегедони от Италия, режисьорката Емаунел Кордолиани от Франция, сценографите Алис Лалуа и Емилия Руа, както ДУМА писа.

Костюмите, също дело на френски творец - Жули Скобелцин, изградиха визията на спектакъла, която в някои отношения бе смущаваща за традиционния вкус на българската публика.

Известно разностилие и преобладаващи мрачни тонове подсилваха тъмната гама в настроението - явно търсени нарочно, особено в режисьорските решения. Необичайна бе почти пълната липса на осветление в началото на първо действие и в някои от възловите моменти на спектакъла - като "Кредо" на Яго, когато визията на героя бе почти напълно изгубена за публиката и това отне значително от пълноценното възприятие на драматичния момент.

Въпреки амбицията на сценографа и режисьорката да бъде обособено едно шекспирово пространство, напомнящо на Театър Глобус - закръглено, празно пространство, което да се "преосмисля" постоянно с участието на зрителя, целта като че ли не бе постигната на 100 процента. Да се активизира въображението е похвално, но дали българските меломани са готови да бъдат в крак с налагащите се модерни тенденции в европейските театри и дали това е необходимо? Като че ли у голяма част от международната публика, присъствала на премиерата на "Отело" на 2 август в Летния театър във Варна, остана по-скоро усещане за неразбиране и неудовлетвореност от тази режисьорска концепция.

Даниела Димова - директор на ТМПЦ Варна и диригентите Стефано Сегедони и Страцимир Павлов разказват за най-важните събития в Опера в Летния театър - Варна 2014, в подкрепа на кандидатурата на Варна за европейска столица на културата 2019

Вижте предаването "Денят започва с култура", излъчено директно от входа на Морската градина във Варна на 5 август 2014 г., с водещ Георги Ангелов.

В класацията на Министерството на културата, отразяваща творческите и финансови резултати от дейността на културните институти в България,  ТМПЦ Варна получава отлична оценка и се нарежда на второ място след Софийска опера и балет.

Вижте цялата класация:

http://ploshtadslaveikov.com/?p=4835

Източник: КУЛТУРА http://www.kultura.bg/bg/article/view/22426

Международен музикален фестивал Варненско лято

За втора поредна година Варненската филхармония открива ММФ „Варненско лято“ под диригентството на младия Светослав Борисов. И отново демонстрира възходящото си развитие – като ансамбъл и като звучност. Своя ренесанс отбелязва убедително и самият фестивал: в рамките на почти 6 седмици предлага амбициозни програми, идеи, акценти, имена, визии за бъдещо развитие. Всеки фестивален модул предполага своя публика, но и отвореност към целия проект.

Една от основните отлики на тазгодишния фестивал е младостта: изобилие от млади и вече с голям международен опит и перспективи музиканти. Началото беше самото откриване с блестящото присъствие на цигуларката Александра Сум – изключително интересна личност, родена в Москва, израснала в Париж, учи (все още) във Виена. За себе си с благодарност към съдбата твърди, че просто е попаднала на точното място в добри ръце и в точното време. Подчертано публична личност, отворена към света, съвсем млада е решила да го преобрази с музика.

И се е захванала с благотворителност – свири на места, където красотата трудно прониква: в болници, затвори, пред деца в неравностойно положение, обучава, издирва и подпомага таланти... Подобно послание като неутолима жажда за контакт излъчва и нейният Концерт за цигулка от Чайковски – не сантиментално-виртуозен, а поднесен с подчертана театралност, с „изиграване“ на всеки детайл: така, както актьор би обагрил отделното слово.

Прочетете за Опера в Летния театър – Варна 2014 във в. „Монитор, 17 юни 2014 г.
http://www.monitor.bg/article?id=432467

27.04.2014
Източник: http://petel.bg/Daniela-Dimova--direktor-na-TMPTS---Varna--Povishihme-zaplatite-na-tvortsite-v-usloviya-na-kriza__69956

Даниела Димова е директор на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна и председател на комисията по култура и духовно развитие към местния парламент. Участва в подготовката на Варна за европейска столица на културата през 2019 г. Тя пое управленския пост в ТМПЦ преди години след натрупан опит на сцената като артист-солист с водещ сопранов репертоар.

По време на нейното управление е отчетено завишение в посещаемостта на салона, извършено беше обновлението му, а афишите на театъра и операта предоставят възможности за избор на зрителите почти през всеки от дните на седмицата. Последната новост в института е завишение работната заплата на колективите. Как обаче става това в условията на трудна икономическа ситуация в държавата и в света, особено в областта на културата, обяснява самата директорка.

- Госпожо Димова, в разгара си е поредният творчески сезон в ТМПЦ. Как се справя икономически този емблематичен за града ни културен институт по пътя на Варна към титлата европейска столица на културата през 2019 г.?

- Тази година успяхме да повишим средната работна заплата в института с около 10% в зависимост от досегашното заплащане. При по-ниските възнаграждения съответно и процентът е по-висок, а при по-високите е минимален, така че да има справедливост. Това се случи в трудна икономическа ситуация за страната, по време на криза. Случи се на базата на качествени и количествени резултати. Доброто качество води до още по-голям интерес към нашите продукции, към повече публика, а и към издигане нивото на културната продукция не само във Варна и региона, а и изобщо в културното пространство на България. Това е нашата цел, за която работим.

След края на първото тримесечие проведох необходимите разговори и в Министерството на културата, тъй като у мен като работодател отдавна зрееше желанието за повишаване на заплатите. Направих дирекционен съвет, обсъдихме го с артдиректорите на операта и театъра, с финансовия директор и с отдел „Човешки ресурси“. Все пак сме на делегиран бюджет. Хората отдавна заслужават това да им се случи, те износват ежедневните усилия по пътя към успеха.

Където сме имали доста ниско заплащане, и то в големи групи хора с трайно ниски заплати, при тях процентът минава 20, стига дори до 30%. Има завишения с около 100 лева при по-ниските заплати. И така средната работна заплата в ТМПЦ – Варна, от 550 лв. е скочила на 620 лв.

от СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ МУЗИКАЛНИ И ТАНЦОВИ ДЕЙЦИ

Уважаема госпожо Димова,
Скъпи колеги,

Ръководството на Съюза на българските музикални и танцови дейци Ви поздравява най-сърдечно по повод представянето на операта „Кармен” на сцената на НДК – София. Това е прекрасен подарък за публиката и без съмнение ще се превърне в един от акцентите на Културния календар на столицата.

Осъществяването на постановката с изтъкнатите солисти Иван Момиров и Агунда Кулаева е поредната оценка на Вашия висок професионализъм и на умението Ви да отправяте духовни послания чрез изкуството си.

Желаем на целия артистичен състав на Варненска опера и всички Ваши почитатели творчески устрем, вдъхновение и успех!

Ръководство на СБМТД
с председател проф. д-р Петя Бъговска