Интервюта

ЙОАНА ЖЕЛЕЗЧЕВА: ОБИЧАМ ДА СТРАДАМ НА СЦЕНАТА

СОПРАНОТО ЙОАНА ЖЕЛЕЗЧЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Норма в „Норма“ от Белини, предизвикателството на белкантовото пеене, любимите оперни героини и защо обича да страда на сцената

„Норма“ - 19 октовмри, 19.00, Държавна опера Варна

-Добре дошла отново във Варненската опера, Йоана. Тук, ако не греша, последно бяхте Мадам Бътерфлай.

-Да, точно така и сега много се радвам, че отново ще мога да пея на сцената на този прекрасен театър.

-Ще изпълните Норма, една роля, която украсява кариерата на всеки сопран.

-Норма, може да се каже, е перлата в короната на всеки сопран. Който е дръзнал да се занимае с нея, знае, че това е една от най-трудните във вокално отношение роли. „Норма“ е много важно да се пее белкантово. Белини пише тази опера в период, когато белкантото е било в апогея си.

КОГАТО МЕЧТИТЕ СЕ СБЪДВАТ

AННА ФУРНАДЖИЕВА И НИКОЛАЙ ЖЕЛЯЗКОВ - СОЛИСТИ НА

СИМФОНИЧНИЯ КОНЦЕРТ С МАЕСТРО ДИМИТЪР КОСЕВ 

22 октомври 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Димитър Косев. Солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка и Николай Желязков – пиано. В програмата: П. Владигеров - Малък марш и Сарабанда от цикъла "Класично и романтично"; С. Прокофиев – Концерт за цигулка и оркестър №2; С. Рахманинов – Концерт за пиано и оркестър №2. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

АННА ФУРНАДЖИЕВА

През тази година се навършват 130 години от рождението на Сергей Прокофиев и аз съм щастлива, че по този повод мога да представя неговия Концерт за цигулка и оркестър №2. За мен е отдавнашна мечта да изпълня този концерт, който съм свирила като студентка, но само с пиано, а сега използвах паузите покрай Covid, за да си го възстановя и да му придам нов облик.

 

След толкова години човек се променя, променят се и възприятията му. Тази версия на концерта, който сега свиря, е в 3 части, по-късна и по-дълга от първата версия. Концертът е много философски и труден за изпълнение, поради което и не се свири често. Харесвам Прокофиев, той е един от класиците на XX век, а музиката му е гениална. Прокофиев е огромно предизвикателство за всеки цигулар.

 

Благодарна съм на ръководството на нашата опера, че ми предостави възможността да поднеса моята интерпретация на тази негова творба в концерт, под палката на талантливия маестро Димитър Косев. Радвам се, че другият солист в симфоничния концерт е великолепният млад пианист Николай Желязков, който е роднина на моя съпруг Димитър Фурнаджиев, така че се получава нещо като семеен концерт.

МАЕСТРО ДИМИТЪР КОСЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за най-голямата си награда в живота; за уникалния Симфоничен концерт с Оркестъра на Варненската опера, в който едновременно се изпълняват два изключително рядко свирени концерта на Прокофиев и Рахманинов; за предизвикателствата, които обожава, защото карат музиканта да излезе от зоната си на комфорт; за русенско-варненската връзка и защо обича да дирижира във Варна.

22 октомври 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Симфоничен концерт с диригент Димитър Косев и солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка и Николай Желязков – пиано. В програмата: П. Владигеров - Малък марш и Сарабанда от цикъла "Класично и романтично"; С. Прокофиев – Концерт за цигулка и оркестър №2; С. Рахманинов – Концерт за пиано и оркестър №2. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

ДА ВИЖДАШ В ОГЛЕДАЛОТО НЕ СЕБЕ СИ, А ГЕРОЯ

Костюмографът ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за агресията към дрехата на хипикултурата и театрално изведените костюми в „Коса“ (1 юли 2021); за огледалото, в което трябва да виждаш не себе си, а героя; за съвременната визия и идеята за другост, както и за необходимостта изкуството да се интерпретира, а не да се повтаря 

Толкова цветни, разнообразни и щастливи изглеждат хипитата в твоите костюми...

Наистина в „Коса“ прави впечатление най-вече хипарската група, известна и от едноименния филм на Милош Форман. Хората, които са гледали филма, имат своята представа, но ние правим друга, по-театрална интерпретация. Костюмите са изведени театрално, в театъра имаме този лукс, да ползваме някаква условност. В този смисъл аз интерпретирам темата за хипи в театъра, а не в киното. С нашите костюми не може да излезеш на улицата, те са пригодени за сцена. Изхождам от идеята за хипикултурата, която е контракултура, включително и като отношение, като агресия към дрехата. В този смисъл моето отношение към дрехата съвпада с отношението на героите в „Коса“ към дрехата.

„ГРАФИНЯ МАРИЦА“, НО ЦАРИЦА МУЗИКА

Маестро ЕРАЛДО САЛМИЕРИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Имре Калман, Вера Немирова и юбилейната „Графиня Марица“ във Варна, както и за Херберт фон Караян, който препоръчва оперетата, какво означава чувството за оперета. За перфекционизма на Барбара Хендрикс и Николай Гяуров, който репетира 45 минути 2 такта. За фантазията и креативността, които правят човека такъв, за музиката като приказка и акт на сътворението... 

- Във Вашата впечатляваща творческа кариера дирижирате творби от много и различни композитори, но Имре Калман като че ли сега се появява за пръв път в репертоара Ви?

- С оперета през последните 10 години се занимавах само в концерти. Спомням си в Прага един прекрасен концерт с Eva Lind, известна като „Царицата на нощта“ („Вълшебната флейта“, Моцарт), но в същото време тя беше и великолепна „Графиня Марица“. Сега във Варна за пръв път правя цялото произведение. 

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за новия живот на мюзикъла «Коса» на варненска сцена, 20 години след първата българска версия с патрон американския посланик Джеймс Пардю и за филма на Милош Форман. За хората от племето, останали 22 от 106 претенденти за ролите, за “dance power” и за посланието на феноменалния мюзикъл.

Как изглежда две седмици преди премиерата „Коса“?

Шармантно.

Какво по-точно означава това?

Чудесно, възхитително, превъзходно, завладяващо – идва от френското „charmant“.

Защо е завладяващо?

Заради артистите, артистите правят харизмата. Нашите артисти са 22, избрани от 106 кандидати в един голям кастинг, който проведохме online по време на пандемията.

ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ КАТО ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА „КОСА“

СТРАЦИМИР ПАВЛОВ -диригент на премиерния мюзикъл „Коса“ и музикален ръководител в новата бакалавърска програма „Актьорско майсторство за мюзикъл“ във Варна предВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Какво е вдъхновението на „Коса“?

„Коса“ е шоу, създадено преди доста години с основна тема Ерата на Водолея, така и започва спектакълът. Ерата на Водолея предразполага към отприщване на съзнанието, разчупване на оковите, били те морални, икономически или социални. Тези норми стигат етап, в който започват да задушават едно прогресивно за годините си общество, каквото е било американското и оттам тази нагласа за промяна се прехвърля глобално върху западния свят. Хипи движението и неговите философски идеи, проповядвани тогава от младите хора, оказват огромно влияние върху всички. Аз всъщност съм дете на родители от това поколение, така че съм закърмен с идеите на Ерата на Водолея и „Коса“.

1 юли 2021, 21.00, Летен театър

Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

 

ЦВЕТНОСТТА И СВОБОДАТА НА ДУХА В МЮЗИКЪЛА "КОСА"

С каква визия ще ни изненада „Коса“?

За мен беше голямо предизвикателство да поставим „Коса“ по един преосмислен начин. Има моменти, които са значително променени, в сравнение с първоначалния замисъл. Да си призная, бях решил след края на април да кажа стоп и да не се занимавам със сценография в продължение на една година. Предстои ми юбилей и трябва да се подготвя за него. Имам зад гърба си 120 постановки и сега, поглеждайки назад, не знам как съм успял да направя толкова много сценографии. За сметка на сценографията обаче съм занемарил другата си голяма страст – живописта. След голямото турне в Берлин, Париж, Барселона, нищо не е останало. Живописните ми творби са разпилени по света и не мога да ги събера за една ретроспективна изложба, като тази на моя приятел Тони Игнатов в ГХГ на Варна. 

Сценографът Иван Токаджиев няма време да рисува.

Да, искам да си дам пауза, за да мога да рисувам, но не можах да устоя на предложението на Борис Панкин и направих изключение за „Коса“. 

НИВОТО, ОТ КОЕТО МУЗИКАТА СТАВА ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ

Маестро МАКСИМ ЕШКЕНАЗИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за отговорността към прочутото име на своя музикален род, преодоляването на жанровите граници в премиерния концерт за новия албум на Михаела Филева „Ин§Ян“ и предисторията със Сталин на „Фестивална увертюра“от Шостакович. За баланса между Ин и Ян и песента „Опора“, цигулковото соло и лукса, който диригентът Максим Ешкенази си позволява. За нивото, от което музиката става от първо лице и още...   

Ако приемем, че имената не са случайни, Вие изглежда подхождате към всичко с максимална отдаденост – на макс, както се казва на сленг. Защо го правите?

Ами за да си оправдая името, нямам друг избор. Щом съм се родил с такова име, трябва да правя всичко на макс (смее се).

Може да бъдете „заподозрян“ и в склонност към буквата М, ако съдим по Вашите сценични партньорки – Михаела Филева, Михаела Маринова...

Мила Георгиева.

Ето виждате ли....

Явно има нещо значимо в тази 13-та буква от азбуката (смее се). Разбира се, главният фактор, по който избирам хората, с които работя, е колко са добри като професионалисти. Щастлив съм, че досега съм работил само с най-добрите.

- Маестро Балев, с какви впечатления сте от участието на Оркестъра на Държавна опера Варна в МФ "Софийски музикални седмици" 2021?
 
- Останах с много хубави впечатления. Оркестърът направи много силно представяне. В началото се усещаше известно емоционално притеснение, което при по-чести изяви на софийска сцена, сигурно ще бъде преодоляно. Много добре се възприе изпълнението на музикантите, особено при сюитите от балета „Сътворението на света“ от Андрей Петров. Андрей Петров привлече специализирана публика. Много хора бяха дошли да чуят един автор, който рядко се чува на концертния подиум и смятам, че останаха удовлетворени от това, което Оркестърът на Държавна опера Варна им поднесе.
 
- Появи се положителна рецензия от Калина Томова, в която се изтъкваше и добрaта кореспонденция между произведенията в концерта.
 
- Да, при всяка концертна изява трябва сериозно да се подходи към програмирането и изглежда ние сме постигнали точно това, защото и аз чух отзиви за сполучливата комбинация между творбата на Андрей Петров и Концерта за пиано и оркестър на Морис Равел, със солист Ивайло Василев. В същото време показахме с Уветюра „Прометей“ на Бетовен, едно кратко класическо произведение, което всеки познава, нивото и възможностите за интерпретация на оркестъра.
 
- Всичко това означава ли, че ще направим постановката на балета „Сътворението на света“ от Андрей Петров, както бе замислено в началото?
 
- Много се надявам, защото не бива да губим тази предварителна работа, която свършихме. Още повече, че оркестърът свиреше с очевидно удоволствие и както варненската, така и софийската публика прие пиесата много радушно. Това е доказателство, че този композитор е не само изключително талантлив, а успява да събуди интереса и радостта от музицирането първо в оркестъра и после в публиката. Това винаги е критерий за качество.
Виолета Тончева
 
ОЧАКВАЙТЕ
Интервю с Маестро Павел Балев за постановката на Държавна опера Варна „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах - премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ на 14 юли 2021, 21.00, Летен театър.

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка в кариерата си на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято на 14 юли 2021. За сложния пъзел на сюжета и драматургията, фрагментарността и бързата смяна на темпа, персонажи и ситуации; за страстта, гъкавостта и убедителността на Иван Момиров в ролята на главния герой, поета Хофман; за механичната кукла Олимпия, мистичността, горчивината и притегателната сила на вселените Хофман и Офенбах; за любовта като движеща сила на твореца и разбира се за прочутата Баркарола; кой свят в крайна сметка е по-истински – реалният или измисленият...

ИВАН МОМИРОВ 25 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА

Тенорът ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Варна като пристан в траекторията на живота му, за Френската гимназия и френската опера „Хофманови разкази“, за дълбочинността и многоликостта на творбата, заложените в образа на поета Хофман послания и щастието да изработи партията с диригент като Павел Балев, за оперните върхове, театрите по света и Варненската опера   

„Достоен наследник на Корели и Павароти“, както те нарича италианската критика, ти би могъл навсякъде да отбележиш 25-годишния си творчески път, но избра Варна, защо?

Защото Варна за мен е пристан в траекторията ми. Редно е да споделя с почит и благодарност моите 25 години на сцена с хората, чрез които съм направил първия си досег с важните неща в моя живот. И сега, когато смея да се надявам, съм не само пораснал, но в някаква степен израснал, бих искал да направя този жест към себе си и към варненската публика, която винаги ме е подкрепяла и зареждала. Това са моето семейство, дългогодишните ми приятели, учители, съучениците ми от у-ще „Климент Охридски“ и Френската гимназия. На сърце ми е да изживея този миг с тях, защото те са значима част от пътя ми дотук.

МАСКАТА НА „РИГОЛЕТО“

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Риголето“ от Джузепе Верди; за маската и знаците, които тя носи, за смисъла на мапинга и агентите на съдбата, които за пръв път се появяват в новата постановка на Държавна опера Варна. Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ на 20 юли 2021.

Първата самостоятелна оперна постановка за Сребрина Соколова е „Риголето“ - операта, която мнозина, дори самият Верди, смятат за най-хубавата му творба. Висок старт за теб.

Благодарна съм на г-жа Даниела Димова и на Варненската опера за този наистина висок старт. Опера с невероятна музика, прекрасна драматургия, благодатна от гледна точка на режисурата, в „Риголето“ няма случайни неща. Да си спомним и онзи известен коментар на вердиевите съвременници след премиерата на „Аида“: „Да, хубава е „Аида“, но не е като „Риголето“.

След прекрасната версия на дългогодишния ни главен режисьор Кузман Попов, новата постановка носи духа на нашата съвременност. Още в началото, когато започнах да работя по „Риголето“, реших, че основната тема, която ще засегна, е за маската. Маската, която всеки един си слага пред обществото и която го прави част от това общество, но доколко тази маска е част от самите нас... Знак ли е за нашата отрицателна същност, дали ни променя или може би дори ни изражда... И ако сме се примирили с маската, ако сме я приели, макар и да не е толкова близка до същността ни, какви са последствията... Всичко това искаме да разкажем с нашия „Риголето“. Защото „Риголето“ е не само заглавието, а историята на Риголето, който е приел да бъде шут. Под маската на шута той ежедневно става свидетел на неща, които той самият отрича. Риголето има други ценности и ревниво ги пази. Тази идея е дадена чрез действието, мизансцена, сценографията, костюмите, мапинга – навсякъде проличава  двойствеността на героя. Противоречието води в крайна сметка до огромната трагедия на Риголето, който става причина за убийството на дъщеря си. С нашия прочит ние не съдим никого, не казваме, че Риголето е прав или че греши, просто разказваме историята и оставяме всеки сам да направи своите изводи.

РЕЖИСЬОРКАТА УРСУЛА ХОРНЕР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за пристрастието си към „Хофманови разкази“ и варненската постановка; за богатството на гласове и тембри; защо осветлението е душата на постановката и какви са различията в светлинния дизайн за закрита и открита сцена

16 октомври 2021, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

Първо представление след премиерата на Опера в Летния театър 2021

„Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, дир. Павел Балев, реж. Урсула Хорнер - Австрия, светлинен дизайн Васил Лисичов, сценография Мария Ветероска, костюмография Мария Пупучевска – РС Македония, дир. на хора Цветан Крумов, солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна

ВИДЕО МАПИНГЪТ МЕЖДУ ТЕХНОЛОГИЯТА И ИЗКУСТВОТО

МАПИНГ СПЕЦИАЛИСТЪТ ТОДОР ТОДОРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за спецификата на видеомапинга и ролята му в сценичните изкуства, живите картини и връзката им с останалите елементи от постановката, баланса между дигиталните технологии и живото изкуство, защо е добре режисьорите да разбират от мапинг и защо театрите неглижират проблема с обучението на мапинг специалисти; за „Риголето“ и първия видео мапинг в оперна постановка в най-новата история на Варненската опера

Поздравления най-напред за интересния видеомапинг, с който представяте атрактивно историята на Варненския драматичен театър в юбилейния спектакъл „100!“

Благодаря. Режисьорът Боян Иванов има голяма заслуга за това. Той е онези режисьори, които познават материята и знаят какво точно да поискат за мапинга. С него съм работил в постановки за възрастни на Държавен куклен театър Варна. Там беше и първият ми сблъсък с театъра през 2014 година в неговите „Мълчаливи предания“. За видеомапинга си в „Мълчаливи предания“ получих Наградата за видео и компютърна анимация на Международния фестивал „Златният делфин“ и „Икар“ за ярка и въздействаща образност – нова категория, която Съюзът на артистите в България трябваше да измисли заради нашия спектакъл.

Какви са предимствата на мапинга, който навлиза все повече в сценичните изкуства?

Той обогатява средата. Мапингът е още едно изразно средство, което допълва сценографията, костюмите, актьорската игра. Разнообразява атмосферата и създава модерна визия, прави по-жив спектакъла. И мултимедията и мапингът са прожекции на изображения, но при видеомапинга влизаш вътре в самата картина и тя става жива, може да реагира на музика, реплики, състояния. Видеомапингът не е просто картина, а жива картина. По този начин той кореспондира с различни елементи от постановката и това създава много повече усещания. За съжаление голяма част от режисьорите не са запознати с детайлите на видеомапинга като елемент от спектакъла. Липсват им технически познания, затова често се случва те да искат от нас по-тривиални неща.

Младото италианско сопрано с български произход с първа награда и награда на Държавна опера Варна от конкурса в Болоня 

 „Травиата“ - 22 юли 2021, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021, е второто заглавие от „Верди Хеттрик“ на Държавна опера Варна („Риголето“ – премиера 20 юли, „Травиата“ – 22 юли и „Трубадур“ – 24 юли), посветен на 120 години от кончината на великия композитор 

Младото италианско сопрано с български произход Kристин Арсенова е родена във Верона през 1995 г., завършва оперно пеене в Музикалния институт Mater Sanremo, специализира 2 години в E.F. Dall'Abaco в класа на проф. Паола Форнасари-Пати. Участва в Masterclass на Ренато Брузон и в конкурса Città di Garda“, в който печели първа награда. В Музикалния фестивал „Тори дел Бенако“ изпълнява в „Кармен“ ролята на Микаела и в „Сватбата на Фигаро“ ролята на Сузана. Във Верона дебютира като Церлина в „Дон Жуан“ и като Мадмоазел Жувено в „Адриана Лекуврьор“. Финалист на международното състезание „Riccardo Zandonai“ в Рива дел Гарда 2019. Завършва майсторския клас на Бруно де Симоне, усъвършенствайки белкантовия си репертоар.

Печели първа награда в Международен вокален конкурс в Болоня 2019, в който е отличена и с покана за участие във водеща роля на Държавна опера Варна. През септември 2019 е избрана от Райна Кабаиванска сред участниците в нейния XIX Международен майсторски клас в София. 

През 2020 е избрана от фондация Pavarotti, с която активно си сътрудничи. Участва в „Pavarotti & Friends”, по повод 13-та годишнина от смъртта на великия тенор. Пее в летните концерти на къщата музей „Павароти“ „Buongiorno a Casa Pavarotti“. От 2020 участва в Болонския оперен фестивал.

На 22 юли в XII издание на Опера в Летния театър - Варна 2021 Кристин Арсенова ще дебютира в ролята на Виолета от „Травиата“, продукция на Държавна опера Варна, дир. Григор Паликаров, реж. Кузман Попов. „Травиата“ е второто заглавие от Верди Хеттрик 2021: оперите „Риголето“, „Травиата“ и „Трубадур“, с които оперният театър във Варна отбелязва  120 години от кончината на Джузепе Верди.

 

Младото италианско сопрано с български произход с първа награда и награда на Държавна опера Варна от конкурса в Болоня

 

 „Травиата“ - 22 юли 2021, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021, е второто заглавие от „Верди Хеттрик“ на Държавна опера Варна („Риголето“ – премиера 20 юли, „Травиата“ – 22 юли и „Трубадур“ – 24 юли), посветен на 120 години от кончината на великия композитор

 

 

Младото италианско сопрано с български произход Kристин Арсенова е родена във Верона през 1995 г., завършва оперно пеене в Музикалния институт Mater Sanremo, специализира 2 години в E.F. Dall'Abaco в класа на проф. Паола Форнасари-Пати. Участва в Masterclass на Ренато Брузон и в конкурса Città di Garda“, в който печели първа награда. В Музикалния фестивал „Тори дел Бенако“ изпълнява в „Кармен“ ролята на Микаела и в „Сватбата на Фигаро“ ролята на Сузана. Във Верона дебютира като Церлина в „Дон Жуан“ и като Мадмоазел Жувено в „Адриана Лекуврьор“. Финалист на международното състезание „Riccardo Zandonai“ в Рива дел Гарда 2019. Завършва майсторския клас на Бруно де Симоне, усъвършенствайки белкантовия си репертоар.

 

Печели първа награда в Международен вокален конкурс в Болоня 2019, в който е отличена и с покана за участие във водеща роля на Държавна опера Варна. През септември 2019 е избрана от Райна Кабаиванска сред участниците в нейния XIX Международен майсторски клас в София. 

 

През 2020 е избрана от фондация Pavarotti, с която активно си сътрудничи. Участва в „Pavarotti & Friends”, по повод 13-та годишнина от смъртта на великия тенор. Пее в летните концерти на къщата музей „Павароти“ „Buongiorno a Casa Pavarotti“. От 2020 участва в Болонския оперен фестивал.
 
На 22 юли в XII издание на Опера в Летния театър - Варна 2021 Кристин Арсенова ще дебютира в ролята на Виолета от „Травиата“, продукция на Държавна опера Варна, дир. Григор Паликаров, реж. Кузман Попов. „Травиата“ е второто заглавие от Верди Хеттрик 2021: оперите „Риголето“, „Травиата“ и „Трубадур“, с които оперният театър във Варна отбелязва  120 години от кончината на Джузепе Верди.

ХОРЕОГРАФКАТА СИЛВИЯ ТОМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката на „Графиня Марица“ във Варна, модела на общуване в екипа, колективната душа на балета и йерархичната структура в изкуството. Също за Международния балетен конкурс във Варна, Академия „Ваганова“ и как една примабалерина открива таланта си на педагог.

Какво е отношението Ви към хореографията, която поставяте за свой авторски спектакъл и хореографията, която поставяте за дадена творба? Как се разделяте между едното и другото?

Двете нямат нищо общо. Ако поставяш балетна хореография върху музика, която си избрал за свое авторско произведение, можеш неограничено да твориш. В една постановка за „Лебедово езеро“ например, също влагаш много от себе си, но си длъжен да се придържаш към някакви класически образци. Постановката на хореография за опера или оперета, какъвто е случаят с „Графиня Марица“, разбира се, е различна.

ДАВИДЕ ЛА БОЛЛИТА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си като Артистичен консултант на Държавна опера Варна, печелившата стратегия, осъществените и някои бъдещи проекти, какво харесва в българите и защо живее до Римските терми във Варна.

Зад бравурната Карузо Гала, с която започна XII Опера в Летния театър 2021, стои Артистичният консултант на Държавна опера Варна от 2018 година Давиде Ла Боллита, един от прочутата музикална фамилия на тенора Фабио Армилиато и диригента Марко Армилиато. Давиде, колко станаха вече варненските ти проекти?

Не съм ги смятал, защото след като завърши даден проект, продължавам да работя за следващия и не остава време за сметки. Първият проект, който ми идва наум, е „Recital CanTango“ от световното турне на Фабио Армилиато. Успешни бяха също „Звездите на италианското белканто“ с Дария Масиеро и Карло Коломбара, под диригентството на Марко Боеми, мултимедийният концерт „4 х 4. Четири сезона с четирима композитори", изявени солисти и маестра Джанна Фрата, концертът "Четирима италиански тенори" и т.н. Още са пресни емоциите около участието ни преди няколко дни в ММФ „Елена Теодорини“ в Румъния с балета "Дон Кихот" и премиерната продукция от тази година „Вълшебната флейта“, колаборация между Държавна опера Варна и Оперния театър в Крайова.

Благодарение на теб чухме за пръв път Карло Коломбара, Дария Масиеро, Фабио Армилиато, Сузана Бранкини, Анджело Фиоре, Мария Комарова, Елена Роси...

Да не забравим големия пианист Фабрицио Моката, който направи тук световната премиера на своята „Песен за Варна“.

Каква е печелившата ти стратегия, когато уговаряш гастроли на артистите, чиито изяви менажираш?

Работя от години с различни артисти, които добре ме познават и ми вярват. Представям Варненската опера в най-добра светлина и когато дойдат тук, те сами се убеждават в правотата на думите ми. Нещо повече, всички без изключение искат отново да се върнат във Варна. Приемам това като оценка за работата ми, която може да бъде успешна, само ако се гради на базата на взаимно уважение и доверие.

22 май 2021, 19.00, ФКЦ, зала 1

ХОРЕОГРАФЪТ БОРЯНА СЕЧАНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за преображенията на „Човекът от Ла Манча“, срещата й с новия варненски балетен състав и Лилия Илиева, която силно я впечатлява: „Не съм срещала такъв артист, толкова добре подготвен за мюзикъл“. За Маестро Страцимир Павлов, който прави мюзикъл, различен от другите и още - за професионализма в хореографията и движението, в което няма второ тълкуване

Радвам се, че Боряна Сечанова, човекът, който стои зад големия балетен бранд „Арабеск“, работи за „Човекът от Ла Манча“ във Варна.

За пръв път направихме „Човекът от Ла Манча“ в Пловдив и това беше първият спектакъл на Нина Найденова като директор. Пловдив нямаше сцена, използвахме залата на филхармонията, с която  декорът на Иван Токаджиев трябваше да се съобрази. Но самият мюзикъл е много красив, много поетичен. Някак всички живеехме до този момент с невероятната адаптация на телевизионния мюзикъл, с Коста Цонев, Никола Анастасов и Жоржета Чакърова в ролите на Дон Кихот, Санчо Панса и Дулсинея. Въпреки всичко сценичният вариант е различен. Още повече, че живата музика придава един допълнителен професионален облик на спектакъла.

Сега, при постановката на „Човекът от Ла Манча“ във Варна, аз съм приятно изненадана от новите артисти, които участват в екипа. Освен основното ядро с Орлин Горанов и Мариан Бачев, всички останали в състава са нови. Държа да кажа, че съм невероятно впечатлена от Лилия Илиева. Не съм виждала такъв артист, толкова добре подготвен за мюзикъл. Знаете, че почти навсякъде съм поставяла в България, но артист като Лилия с такава изключителна вокална и танцова техника, толкова професионална в областта на мюзикъла, аз не съм срещала. Вие трябва да сте много горди, че разполагате с такъв артист.

СВЕТЛИНАТА, В КОЯТО ИМА МУЗИКА

РЕЖИСЬОРЪТ АНТОНИУ ЗАМФИР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Вълшебната флейта“ от Моцарт в Държавна опера Варна и къде точно се крие магията в това последно произведение на Моцарт; символиката на Просвещението и масонството и трудността на свободния избор; особеностите в работата с няколко солистични състава, непредубедеността на режисьора и въпросите, които остават след края на представлението.

Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера – 22 юни 2021, 21.00, Опера в Летния театър

Г-н Замфир, „Вълшебната флейта“ според мнозина е най-хубавото произведение на Моцарт, което упражнява своето магично въздействие както върху познавачите и ценителите, така и върху различни поколения. За Вас в какво се състои вълшебството на „Вълшебната флейта“?

Не мисля, че това е най-значимото произведение на Моцарт, най-малко защото е немислимо да се сравняват произведенията на Моцарт. И „Вълшебната флейта“, и „Дон Жуан, „Сватбата на Фигаро“ и „Така правят всички“ се поставят и играят с огромен успях в цял свят. Със сигурност обаче знаем, че „Вълшебната флейта“ е последното произведение на композитора, което е имало своята първа премиера няколко месеца преди смъртта му, както и че то е построено по различен начин. За мен вълшебството на тази опера, за да отговоря на въпроса Ви, идва от интерпретацията и начина, по който певците представят героите, от съпоставката между фантастичното, приказното от една страна и реалното от друга страна. „Вълшебната флейта“ използва символи, познати в оперната литература, така че магията на „Вълшебната флейта“ идва не от самото произведение, а от начина, по който то се изпълнява и възприема.

Във „Вълшебната флейта“, освен идеите на Просвещението, са заложении и послания, свързани с масонството, като например числото 3 или ритуала на посвещение в степента чирак. Смятате ли, че разкодирането на тази символика е необходимо за разбирането на смисъла и внушенията на „Вълшебната флейта“?

Във „Вълшебната флейта“ откриваме голяма част от идеите на Просвещението. Има една непрекъсната борба между доброто и злото, между деня и нощта, между слънцето и луната, между светлината и мрака. Светлината - много ми харесва как звучи тази дума на български, има много музика в нея. Светлината, която побеждава. Що се отнася до масонските символи в сюжета, те отдавна са разкрити, но за мен по-важни са масонските символи в музиката на Моцарт. Като тритонуса - акорд, който съдържа интервал от три цели тона или „Маршът на жреците“ във второ действие, както и на други места в операта. Не смятам, че трябва да разпознаеш масонските символи, за да разбереш смисъла и внушенията на „Вълшебната флейта“. Същите символи съществуват и в християнската религия, например Светата Тройца.

TOP