Да концентрираш времето и енергията
- Създадена на Сряда, 15 Март 2017 13:33
Людмил Ангелов за концерта си във Варна, албума „Танго” и националното турне с Веско Ешкенази, за фестивалите „Пиано Екстраваганца” и „Варненско лято”, за предизвикателството да поддържаш ниво на различни нива
Световнопризнатият виртуоз на пианото Людмил Ангелов години наред космополитно разделя времето си между Испания, България и останалия свят. Навсякъде публиката го посреща с аплодисменти, но в България и във Варна признанието носи допълнителен сантимент. Голямата награда ВАРНА е само малък израз на отношението към него.
Маестро, какво е чувството да се връщате в родния град?
Преди всичко една много силна човешка емоция. Там където си роден, са твоите корени и хубаво е, когато това завръщане е съчетано с възможността да се изявя пред варненска публика, да споделя с нея прекрасната музика, която ни вълнува по един толкова силен начин.
Спомняте ли си детството във Варна?
Не, аз съм бил много малък, когато моето семейство е напуснало, малко принудително Варна и аз знам само къде е бил нашият дом, впоследствие иззет от държавата. Сега там се издига блок с два входа, точно до Морската градина. Но знам мястото, квартала, Гръцката махала. Баба ми, която най-вече се е грижела за мен, ми е разказвала как ме е разхождала в количка в Морската градина. Все пак нещо от миналото винаги остава, нещо в атмосферата, което подсъзнателно те свързва с мястото, където си се родил.
В ММФ „Варненско лято” участвате като изпълнител и консултант, а в МТФ „Варненско лято” м. г. се превъплътихте в ролята на Шопен. Отличен сте с редица награди за интерпретациите си на Шопен, често го свирите, но в мартенския Ви концерт във Варна ще чуем не Шопен, а Рахманинов и Чайковски.
Рахманинов беше настояване на Маестро Борислав Иванов, който ми каза, че отдавна мечтае да направи, заедно с мен, този така популярен и прекрасен Концерт за пиано и оркестър № 2. Симфония № 5 от Чаковски също е негов избор. Това са две от най-популярните произведения на композиторите - една програма, която вярвам, ще разтвори сърцата на хората и ще им достави голямо удоволствие. Хубаво е, че аз се връщам към този концерт на Рахманинов, който не съм изпълнявал от 10 години и именно Варна стана повод да го изсвиря отново.
Става дума за един от най-трудните концерти в световната пианистична литература, но за Людмил Ангелов не съществуват трудности...
Наистина това е един виртуозен концерт, но трудности винаги има. Комплексни са предизвикателствата, които Рахманинов поставя с всичките си концерти, не само с втория концерт. Той обаче е останал като най-емблематичното му произведение за пиано и оркестър, което всъщност му донася и световна слава на композитор и пианист.
Малцина могат да се похвалят, като Вас, че са основатели на два международни музикални фестивала – един в Испания и един в България. Концепцията на българския фестивал „Пиано Екстраваганца” за представяне на непознати, но стойностни творби от световната пианистична литература, предполага сериозна изследователска и издирвателска дейност. Нима музикалният архив все още крие тайни?
Веднага трябва да кажа, че музикалният архив изобщо не е познат. Съществува един много голям парцел, така да го кажем, който за съжаление е забравен. В него, освен тези произведения, които очевидно заслужено са забравени, има и много голям брой пиеси за пиано, които заслужават да бъдат чути.
Не защото са някакъв куриозитет, само поради факта, че са неизвестни, а защото са останали абсолютно несправедливо в сянката на общопризнатите шедьоври. Това, че всички познаваме музиката на Шопен, Брамс, Бетовен, Моцарт, на големите гении, които обичаме, не трябва да спира нашия интерес към нещо ново, което може да не е непременно на гениална висота, но е прекрасно.
Такъв репертоар определено има. За да го намериш, трябва да ровиш в архиви, нототеки, каталози. Най-напред трябва да разбереш какво е било издавано, защото голяма част от тези печатни издания вече не се преиздават. Налага се да търсиш в големите библиотеки и в колекциите с клавирна музика. Аз съм част от едно малко колекционерско общество, което много ми помага с партитури и идеи. По този начин понякога се откриват наистина чудесни неща.
Все пак последната Ви страст, заедно с Веско Ешкенази, е тангото...
О, да. През април започва българското турне, на което ще представим нашия албум „Танго”. Ще гостуваме във Варна в рамките на Европейския музикален фестивал, също в Габрово, Хасково, Добрич, през есента ще свирим в Пловдив, Бургас и други градове.
Концертите са свързани с диска, но и с нашия юбилей като камерна двойка. Нашата 20-годишна творческа дейност е увенчана с този диск, който съдържа едни от най-красивите танга, писани от майсторите на жанра.
Направихме нови аранжименти, тъй като оригиналите не са написани за пиано и цигулка и мисля, че тези два инструмента пресъздават, допълвайки се, много точно атмосферата на тангото.
Както и вие двамата се допълвате.
Да, зад всичко това стои голямо приятелство, с много срещи и много концерти. Между нас съществува човешки контакт, който много топли. Той е и в основата на творческия контакт.
Очевидно и двамата сме опитни музиканти, свирили сме много камерна музика в различни формации и това е важен фактор. Но не по-малко важен фактор е чисто човешкото отношение, еднаквите интереси, еднаквият подход към музиката и нещата от живота.
Ще открехнете ли завесата към ММФ „Варненско лято” 2017?
ММФ „Варненско лято” ще представи силна програма и през тази година. Радвам се, че мога да бъда консултант на фестивала за симфоничните и камерните концерти. На откриването Варненската филхармония ще дирижира Маестро Емил Табаков, солист ще бъде Минчо Минчев и сами по себе си имената на тези големи музиканти говорят за нивото на фестивала.
Ще гостува Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров и солист Светлин Русев, който всяка година е гост на фестивала, а сега ще изнесе и камерен концерт. Аз ще участвам, заедно с една прекрасна цигуларка от Словения, която прави голяма кариера в цял свят и неотдавна свири, под диригентството на Валерий Гергиев.
Извън симфоничните, ще предложим интересни камерни концерти, сред които по традиция ще чуем Камерния ансамбъл „Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров. Все още преговаряме със струнен квартет „Артис”, един от водещите европейски квартети.
Планираме концерт с вариации на Бах, в изпълнение на Лили Бояджиева, една талантлива пианистка, която отдавна не е свирила в България, тя ще изпълни Вариации "Голдберг" от Бах и т.н. Като цяло вярвам, че ще се получи силна програма и за публиката ще бъде трудно да избира. Може да сме горди с това, че Варна е домакин на един от най-дългогодишните и престижни музикални фестивали в Европа.
Занимавате се с концертна, организационна и педагогическа дейност, почетен професор сте в НБУ. Какво предизвикателство е да се поддържа ниво на толкова различни нива, при това в различни страни?
Не е лесно, но се опитвам да не страда моето лично време за свирене, защото аз съм преди всичко пианист. Организационните дейности отнемат много време и енергия, а за един инструменталист най-важното е да концентрира времето и енергията си в свирене.
С други думи, малък конфликт в съчетаването на тези дейности съществува, но се справям. Най-много страда, разбира се, личният живот, но семейството ми проявява разбиране и поне засега не са ме изгонили (смее се).
Дъщеря Ви свири ли вече на пиано?
Още е малка, но пее и рисува хубаво. За по-нататък ще видим.
Виолета Тончева