ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА
- Създадена на Събота, 01 Април 2017 10:36
ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ за Сър Андрю Лойд Уебър, варненската премиера на „Котките”, приликите между котешкото и човешкото общество и защо мечтае българските депутати да приличат на австрийските
Интервю на Виолета Тончева
"КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017
6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА VIII Опера в Летния театър - Варна 2017 22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА
През далечната 1963 г. Вие поставяте първия си мюзикъл „Моята прекрасна лейди” от Фредерик Лоу, следват много други постановки, донесли Ви славата на Господар на мюзикъла в България. А на варненска сцена, след „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” сега работите над прочутия мюзикъл „Котките” на Андрю Лойд Уебър. Защо харесвате Уебър и „Котките”?
Сър Андрю Лойд Уебър е съвременният гений на мюзикъла, той внася неподозирани нови цветове и форми в този жанр. А идеята за своя шедьовър „Котките”, по сборника с детски стихове „Книга за практичните котки на Бай Посум” от Т. С. Елиът, той обмисля близо десет години. След премиерата в лондонския Уест Енд през 1981 г. идва американската постановка на Бродуей в Ню Йорк през 1982 г. Оттам насетне светът пощурява по „Котките”, а мюзикълът се поставя по цялото земно кълбо при огромен успех. Заедно с „Фантомът на операта”, „Котките” е най-дълго задържалото се на сцена представление.
Оригиналът на „Котките” се представя за последен път през 2000 г. на Бродуей и през 2002 г. в Лондон. Междувременно Уебър написа нова версия на „Котките” и ние трудно взехме правата за първата версия, защото той предпочита да се играе последната. Тя всъщност е реплика, което ни задължаваше да пренесем буквално постановката такава, каквато се играе в Бродуей или Лондон. Това, разбира се, беше непосилно за нас и затова поискахме и получихме авторски права, за да направим нова постановка, с нов замисъл, режисура, сценография, костюми и пр. Аз се гордея с това, че всички мюзикъли на Уебър са ми предоставени с право на моя собствена постановка. Така беше с „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, същото е и с „Котките”.
Какви иновативни подходи внесохте Вие?
Като режисьор направих едно нововъведение. В Лондон „Котките” се играят всяка вечер в продължение на 4 години от специално подбрани артисти, които са певци и танцьори, а както в Музикалния театър, така и във Варненската опера, работят оперни певци и балетисти. Ето защо аз въведох в постановката хор, който изпълнява част от ансамбловото пеене. Разполагам хористите в ложите, откъдето те, подобно на древногръцки хор, реагират на събитията с пеене и жестове. Облечени са в черни сценични костюми и имат котешки маски, които специално донесох за тях от Италия. По принцип във всяка котка и всеки котарак търся допирни точки с човешкия характер. В моята постановка ще срещнете всякакви характери – крадливи котки, котараци-престъпници, котки-проститутки и т.н. Точно както е и в човешкото общество.
И котката Гризабела ще изпее онази прекрасна песен „Memory”...
Да, всъщност мюзикълът тръгва именно от Гризабела. Във времето, когато Уебър се запознава със стиховете на Елиът, още преди да напише мюзикъла, той композира тази песен за своята любима домашна котка. Песента се харесва на всички, става много известна и по-късно от нея се ражда целият мюзикъл. Тази Гризабела е била много красива проститутка, някога обгърната с внимание отвсякъде, но сега вече е остаряла и отхвърлена от обществото. Налага й се да живее само със спомените за младостта, оттам и заглавието на песента. „Memory” вече се пее от Хосе Карерас, от сопрани и мецосопрани, дори от баси и има над 50 обработки. Публиката познава и обича тази песен и винаги я посреща с ръкопляскания.
Изпълняваме мюзикъла на български език, в лицензирания превод на Харалампи Аничкин. „Котките” са преведени досега на 13 езика - полски, испански, италиански и т.н. В текста има и няколко закачки с хотели и заведения в Лондон, които в българския превод са заменени с наши заведения, тази импровизация се допуска от авторите.
Каква е разликата между Вашата постановка в Музикалния театър през 2009 г. и постановката във Варненската опера през 2017 г.?
Столичните котки и котараци бяха по-натурални, сега търсим една по-съвременна, по-изчистена и стилизирана визия. Смятам, че всяка нова постановка трябва да бъде по-близка до своите съвременници, театърът не бива да се повтаря такъв, какъвто е бил преди години.
Смята се, че „Котките” е особено труден за поставяне заради „котешката” специфика.
Да, заради тази специфика, която изисква синкретизъм между между музика, пеене и танц, „Котките” поставят много сериозни изисквания пред екипа. Всички артисти непрекъснато пеят и танцуват, няма един мизансцен, в който да не се пее и танцува и то характерно – котешки. Артистите трябва еднакво добре да пеят, при това в различни жанрове, както и да демонстрират движенческа култура. Ето защо най-голямото предизвикателство е хореографията, която поставя моята дъшеря Анна Донева. Искам да подчертая, че за варненската премиера тя прави съвсем нова хореография, в която нищо не се повтаря от софийската постановка. С други думи варненските „Котки” са съвсем различни от софийските „Котки”. Това впрочем се отнася както до хореографията на Анна Донева, така и до сценографията на Иван Токаджиев и костюмите на Ася Стоименова.
Кои солисти бихте посочили?
Целта е при танците публиката да не прави разлика между певците и танцьорите, тук синхронът и професионализмът са задължителни. Затова, подобно на големите театри, ние също проведохме кастинг, в който подбрахме артистите, притежаващи необходимите умения за този мюзикъл. Работим със солистите на Държавна опера Варна Пламен Долапчиев, Вяра Железова, Даниела Димова, Илина Михайлова, Велин Михайлов. Да не пропусна Нейчо Петров-Реджи, който се справи чудесно с ролята на Исус в „Исус Христос суперзвезда”, както и актьорите от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев и Димитър Мартинов, имаме също две ученички от НУИ „Добри Христов”, които изпълняват ролите на малки котенца. Даниела Димова и Вяра Железова пресъздават образа на Гризабела, Пламен Георгиев играе един стар котарак, който живее със спомена за ролите, които е играл някога в театъра, Шекспир е играл и т.н. Всъщност той си въобразява видяното в театъра, който му е осигурил подслон. Много човешка история.
Допада Ви да работите с Варненската опера...
Привлече ме политиката на директорката Даниела Димова, която поддържа няколко репертоарни линии - опери, оперети, балети и мюзикъли. Освен тази пъстрота в репертоара, ме привличат и артистите, които са запалени по всички жанрове. След великолепния спектакъл на операта „Норма” тези дни, те продължават с огромно желание да репетират „Котките”. Познавам тази хубава амбиция от работата си с тях и в предишните ми постановки. Не във всички оперни театри в страната ще намериш подобно отношение, някои са консервативни и правят само опера и балет. Намирам, че репертоарната политика на Варненската опера отговаря както на съвременните изисквания, така и на интересите на един такъв голям град като Варна, в който идват туристи от цял свят не само заради слънцето и морето, а и заради културните събития.
С какво да завършим този разговор, проф. Донев?
С едно пожелание. Пожелавам на новия български парламент, който избрахме, да бъде като австрийския. В края на всеки сезон австрийският парламент отделя три работни дни, за да обсъжда репертоара на Виенската опера и Виенската филхармония и тези обсъждания се предават по телевизията. Гледал съм такива предавания и винаги съм се впечатлявал от компетентите изявления на депутатите за качеството на постановките, изпълненията на солистите, музикантите, балетните артисти. Това говори за високата култура и високия духовен ръст на австрийските депутати. Мечтая за такива депутати в българския парламент.
Прочетете още:
„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС
ОЧАКВАМ ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ ЗА „КОТКИТЕ”