“КОТКИТЕ” В БЪЛГАРСКИЯ КОНТЕКСТ НА МЮЗИКЪЛА

Създадена на Понеделник, 12 Юни 2017 07:02

СЦЕНОГРАФЪТ ИВАН ТОКАДЖИЕВ ЗА ВАРНЕНСКАТА ПОСТАНОВКА 2017

Опера в Летния театър – Варна 2017

Премиерни спектакли 22 юни, 14 август, 21.00

И „живи”, и в сценографията, котките доминират в премиерната постановка на Варненската опера, самото заглавие го предполага.

Развих сценографията, следвайки идеята на проф. Светозар Донев за сцена, в която освен присъствието на артистите-котки, да е заложено и някакво котешко начало. Създадох транспарентни декори, изработени със сравнително нови технологични средства, колегите от осветлението добавиха допълнителни ефекти и така се създаде едно усещане за божествено начало.

Защото става дума за котешкия рай, в който малцина са призвани да отидат...

Да. Луната също е част от метафората за котешкия рай. Вградените светещи очи влизат в действие, когато става дума за котката, определена за възкачване в рая или пък за наместника на котешкото божество на земята.

Триединството от трите огромни котки в сценографския дизайн репликира донякъде нашата представа за християнската вяра

Още на предпремиерата впечатли синхронът между режисура, сценография, костюми, хореография, изведен в общата концепция.

Това, разбира се, е търсено. То е най-важното. Добър спектакъл се получава, когато не се изтъкват отделни компоненти. Спектакълът се възприема като едно единно цяло, само когато компонентите му са равностойни.  

Какво е мястото на „Котките” в българския контекст?

„Котките” е може би най-търсеното заглавие на А. Л. Уебър, един от гениалните автори на нашето съвремие и поставянето му в България допринася за приобщаване на изпълнителските качества на нашите артисти към танцовия театър, както и за утвърждаване на българската линия на мюзикъла като цяло.

Мюзикълът, коренно различен от опера, оперета или балет, изисква огромни усилия от изпълнителите. На пръв поглед всичко изглежда почти като при другите жанрове, само че в мюзикъла артистите трябва да пеят по-добре от оперетен певец, да танцуват по-добре от балетист и да играят по-добре от драматичен актьор.

Това е един процес, който се развива във времето и българските артисти определено има с какво да се похвалят в тази посока. Искрено се надявам да стигнем до етапа, когато тук и навън ще се говори за българска мюзикълна школа.

Един въпрос, който задавам на всички, заети в „Котките”. Ти обичаш ли котки?

...

Защо се поколеба?

Защото обичам повече кучета, но в годините моите деца ме превъзпитаха и сега обичам повече котки J

Какво пожелаваш на „Котките”?

Да повлекат крак към премиерата на „Фантома на операта”, следващия, пети мюзикъл на варненска сцена.

Интервю на Виолета Тончева

Вижте снимки от спектакъла:

Прочетете още: тук