РОСИНИ И ФИЛОСОФИЯТА НА ДИРИГЕНТА

 

 

МАЕСТРА НИКОЛЕТА КОНТИМАЕСТРА НИКОЛЕТА КОНТИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

за първата постановка в историята на Варненската опера на „Пепеляшка“ от Росини

 

29, 30 март 2018, 19.00 – Премиера

 

След като Джоакино Росини композира „Пепеляшка“ само за три седмици, колко време е необходимо на един диригент да постави „Пепеляшка“?

 

В музикалната панорама има малцина такива гениални композитори като Моцарт и Росини, които съумяват за кратко време да създадат шедьоври. Но ако една творба е написана бързо, това съвсем не означава, че бързо може да се постави. За „Пепеляшка“ на Росини е необходим поне месец за сериoзно изучаване и вникване в партитурата.

 

За Държавна опера Варна е чест, че свързва първата постановка в своята 71-годишна история с Вашето име като един от изтъкнатите диригенти на нашата съвременност. Познаваме и ценим Вашето диригентско майсторство от участията Ви в Опера в Летния театър и други варненски постановки. Как работите сега с екипа върху Росини?

 

Обичам да идвам във Варна. Чувствам се като част от семейството. За мен е важно да харесвам музикантите и певците, с които работя. Опитвам се да намирам положителните им качества и този подход никога не ме е подвеждал. По принцип, когато поставям опера, се стремя да изградя стабилна връзка между музиката и текста, а при Росини това е особено важно. Стилът на Росини представлява проблем, защото при него всяка нота има своето значение. Всяка нота трябва не само да се изпее, но и много бързо да се артикулира. Тези бързи пасажи, характерни за росиниевата техника, затрудняват заниманията с неговите произведения. Оркестърът трябва да е изключително добре подготвен, за да поднесе интерпретация с лекотата и елегантността, присъщи за уникалния стил на Росини.

 

Популярният сюжет от приказката на Шарл Перо не омаловажава ли по някакъв начин тази сложна и изящна музика?

 

Напротив. Хората винаги са харесвали приказките за доброто и любовта, които тържествуват. В историята на изкуството много такива приказки са вдъхновявали създаването на нови творби. Да вземем само приказките за Пепеляшка, Дон Жуан или Фауст, които оживяват в редица оперни, театрални, балетни, лирични или белетристични заглавия. Най-хубавото е, че тези винаги актуални сюжети могат да бъдат разгледани от различен ъгъл или да бъдат поставени по нов начин. Всяка епоха има своето право на тълкуване. Що се отнася до музиката на „Пепеляшка“, тя е едновременно комична и елегантна, на места дори драматична, така че всяка възраст ще намери какво да хареса в нея. „Пепеляшка“, освен всичко това, е много подходящо заглавие за приобщаване на децата към света на операта.

 

Какви са диригентските Ви тайни, с които овладявате оркестъра?

 

Диригентският ми подход е много естествен, не използвам никакви специални способи и не поставям дистанция между себе си и оркестрантите.

 

Диригентът не трябва ли да доминира?

 

Може да се кажат много неща в тази връзка. Окестърът може да се оприличи с едно голямо семейство, което притежава своя характер и диригентът е длъжен да го опознае. Още повече, че оркестърът се състои от толкова различни личности и диригентът не бива да пренебрегва никоя от тях. Работата на диригента се състои в умението да обучава и овладява оркестъра. Той трябва да улучва точния момент, когато се налага да притисне музикантите, да изисква още и още или пък да ги отпусне, да ги похвали.

Когато става дума за музика, мисля, че не е уместно да се говори за доминация, защото музиката е нещо, което се споделя. Чрез изкуството хората обменят възгледи, възприятия, мнения и диригентът прави същото с оркестъра. Не само оркестърът учи от диригента, понякога и диригентът може да научи нещо от оркестъра, да получи някаква информация или съвет от него. Дори да не го формулира с думи, оркестърът го показва с езика на музиката и добрият диригент ще го разбере. Да бъдеш част от тази психология, понякога не е лесно, но аз мисля, че съм намерила своя път да постигам целите, които съм си поставила като диригент.

 

 

 

Приема се, че добрият диригент ще повдигне нивото на всеки, дори недотам добър оркестър, докато добрият оркестър трудно ще промени един недотам добър диригент. Какво мислите за това?

 

 

Един и същ оркестър свири различно с различни диригенти. Първото правило е диригентът да идва с ясна идея, с която да спечели оркестъра. Второто правило се отнася до техниката. Ако диригентската техника не е ясна за оркестъра, със сигурност няма да се получи добър резултат. Някои произведения изискват повече жестикулация от диригента, но има и такива, при които това не е необходимо. Ако например оркестърът вече е навлязъл в материята, не е необходимо да подчертаваш с жест всяка нова фраза и т.н. Във всички случаи стилът на диригента трябва да следва архитектурата на музиката.

 

Каква музика слушате?

 

Има много варианти. Обичам опера, тя стои на първо място. Иначе харесвам всяка музика, която излъчва енергия. Слушам Моцарт, Брамс, Верди, Бетовен, Стравински.

 

Претоварен ли е диригентският Ви график?

 

Разделям времето си между преподавателската дейност в Консерваторията в Болоня и ангажиментите си като диригент. Преди да дойда във Варна, дирижирах няколко концерта в Парма с Оркестъра на Тосканини. Стремя се да внасям баланс в кариерата си и избягвам да влизам от събитие в събитие. Един диригент трябва да намира време, освен за музика, и за други преживявания, защото само така може да разширява своя хоризонт.

 

След музиката, какво друго Ви прави щастлива?

 

Киното, визуалното изкуство, специално абстрактното, книгите. Семейството, приятелите, колегите... Човек трябва да е открит за нещата, които му предлага животът, а за един диригент това е богатството, което после той ще вложи в музиката.

 

22.03.2018

 Видео

 

TOP