„ЧИКАГО“ С РЕЖИСОРА НА „ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА“ БОРИС ПАНКИН

27 юни, 19.00, Основна сцена – ПРЕДПРЕМИЕРА

24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019 – ПРЕМИЕРА

 

БЕЗ СЯНКАТА НЯМА ДА ИМА СВЕТЛИНА

   

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на мюзикъла „Чикаго“, предизвикателствата на хореографията и „танцуващия капитан“, за оркестрантите като полицаи, силните дамски образи и новите лица, за визията и изображението на този задължаващ с класата си шедьовър на мюзикълния театър 

 

 

Да честитя най-напред Награда ВАРНА на теб и екипа на „Да пееш под дъжда“, част от който ти „пресели“ в новия си варненски мюзикъл „Чикаго“.

Награда ВАРНА е високо признание за всички нас - постановъчния екип, солистите, балета, оркестъра и техническите служби, реализирали „Да пееш под дъжда“. Постановката на „Да пееш под дъжда“ е чудесна, но знам, че успехът на „Чикаго“ ще бъде още по-голям. Имам предвид най-напред самото произведение, което е следващо ниво в йерархията на музикълния театър. Музиката е на Джон Кандър, либретото е на Фред Еб и Боб Фос, авторите, които освен шедьовъра „Кабаре“, са създали и шедьовъра „Чикаго“. Където се е намесил Боб Фос, моят личен идол в областта на мюзикъла, това неминуемо слага своя отпечатък върху качеството.

Втората предпоставка, която ми дава увереност за успеха на „Чикаго“ е, че избрахме с национален кастинг много добри артисти. Смея да твърдя, че това ще стане видно най-напред на предпремиерата на 27 юни на Основна сцена, а след това и на премиерата на 24 юли в Летния театър.

 

Регламентът за участие в кастинга за „Чикаго“ наистина беше сериозен, с подробно разписани изисквания за всяка позиция, за която се кандидатстваше.

Това обяснява и резултатът. Другото предимство на „Чикаго“ е, че в творбата има много силно дамско присъствие. За разлика от почти всички драматургични произведения в мюзикълния театър, в „Чикаго“ двигатели на сюжета са жените. Това придава специален чар, друга енергия, друга сетивност, която би могла да внесе само жената - по-висшето създание от човешкия род. Най-интересното в тази линия е, че Варненската опера ще бъде първият български театър с играещ хореограф. Понякога се случва режисьорът да запълни някоя дупка в артистичния състав, но тук става дума за нещо съвсем различно. Хореографът Анастасия Неделчева, която е в самия генезис на постановката, се представя и като водещ танцьор. Тя изпълнява ролята на един от шестте убийци в прочутото затворническо танго и преминава през всяка по-голяма или по-малка хореография като танцьор солист. В мюзикълния театър това се нарича “dance captain” – от англ. „танцуващ капитан“, така че Варненската опера ще покаже, за пръв път в България, капитана на отбора, своя “dance captain” в мюзикъла „Чикаго“.

Двойно предизвикателство, при това в нелесна хореография, ако съдим по филма „Чикаго“.

Ние сме се вдъхновили от Боб Фос, но независимо от препоръката на авторите, не повтаряме неговата хореография, позната на зрителите по света предимно от филма. В англоезичния свят мюзикълът „Чикаго“ се учи в училище, тъй като пиесата, по която е направен мюзикълът, е класическа пиеса от задължителния списък с произведения на англоезичната литература, но за нашите сънародници еталон е филмът. Тук ние, без да се отдалечаваме от стила, което не е и необходимо, използваме друг подход и предлагаме наш ъпгрейдван вариант. „Чикаго“, за разлика от много други мюзикъли, разчита изключително силно на хореографията, на движението. Анастасия сама си избра 8 души от балета на Варненската опера, които много добре се вписват в нейната хореографска редакция.

Това са четирите мотива, на които залагаме, без да забравяме оркестъра. Искаме да останем верни на традицията да представяме нашите спектакли с музика на живо. Новината е, че този път оркестърът няма да свири в оркестрината, а ще се разположи на сцената, като музикантите ще бъдат и участници в действието.

Интересно, а и доста оптимално решение. Ще успееш ли да „побереш“ всички свирещи и действащи лица на сцената?

Това е мениджърско решение на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, което аз напълно подкрепям. Идеята е да създадем предпоставка спектакълът да притежава мобилност, да се играе и на сцени, които нямат оркестрина, да пътува повече, за да го видят повече зрители. Що се отнася до оркестрантите и сцената, постарахме се да изберем по-слабички J Все пак за да играеш полицай, трябва да си в добра физическа форма, нали? Това, разбира се, в кръга на шегата.

Неотдавна, в програма „Интермецо“, обща за МТФ и ММФ „Варненско лято“, голям интерес предизвика киноконцертът „Лодката на влюбените“ по един от немите филми на Жан Епщайн. „Чикаго“ очевидно също се вписва в модната тенденция на завръщането и едновременно с това надграждането на културни образци.

Мюзикълът „Чикаго“ заслужава специално отношение. Той е един от онези 15-ина шедьовъра, без които мюзикълното изкуство е немислимо. Те са като синусоиди, които в определени интервали редовно минават през нов етап, защото зрителите не само ги харесват, но искат да ги гледат в нови и все по-бляскави интерпретации. Класиката, както се казва, винаги е модерна.

Още повече, когато класиката се представя с нови лица, каквито в „Чикаго“ никак не са малко...

Главната героиня в "Чикаго", кабаретната актриса Вилма Кели, която убива любовника си, но успява да убеди съда в своята невинност и да стане медийна звезда, изпълнява Десислава Николова. Тя е магистър по вокално пеене, има сериозно образование в областта на движенческия театър, отскоро е солист на Националния музикален театър и аз съм убеден, че в нейно лице Варна ще даде нова звезда на мюзикълния жанр. В ролята на Рокси Харт ще видим прекрасната Лилия Илиева, която познаваме като Инес в „Зоро“ и като Кати Селдън в „Да пееш под дъжда“. Приятна изненада поднесоха на журито Бояна Авджиева и Христина Гюрова, възпитанички на проф. Атанас Атанасов, които се явиха с видео, тъй като по време на кастинга бяха с класа си от НАТФИЗ на фестивал в Москва. През последните 15 години не съм срещам толкова добре подготвени млади хора в жанра на мюзикъла като тях. В „Чикаго“ участва и нашумялата Кристина Топалова, която играе 27 роли в последната постановка на режисьора Николай Волев „Сексът – начин на употреба“. Това са новите лица в „Чикаго“ и аз съм радостен, че варненският кастинг е избран не по това кой кого познава, а по най-верния критерий – моженето.

Като говорим за дамите в „Чикаго“, не искам да пропусна нашата млада и изключително талантлива костюмографка Ана-Мария Токаджиева, чийто костюми няма как да не харесате.

Няма ли да се изгуби в този дамски състав Мариан Бачев - актьорът, който участва във всички твои постановки?

Мариан Бачеве алфата и омегата на всеки мой мюзикълен проект. След участието му в „Да пееш под дъжда“, го ангажирах и за „Чикаго“.  Той изпълнява ролята на Били Флин и дори да не издържа сравнението по сексапил с Ричард Гиър (Били Флин във филма), той блестящо защитава своя герой - един красив ум, насочен към некрасиви дела. Но в живота е така - без сянката няма да има светлина.

С какво ще ни изненада визията на Константин Гарнизов за „Чикаго“?

Константин Гарнизов е един от интересните съвременни визуални артисти,автор на поредица от национални проекти, с които България се представя в пространственото оформление. Мисля, че публиката много ще се забавлява с някои негови интерпретации на прочути визуални икони, като надписите „Холивуд“ или „Лас Вегас“, които са прочетени през иронията и сарказма. В „Чикаго“ той пое предизвикателството да съчетае сценографията с богатите визуални решения. Ако в „Да пееш под дъжда“ имахме 36% увеличение на изображенията, сега постигаме 67%. Това е продиктувано от желанието спектакълът да не се влияе от средата, така че зрителите не само във Варна, а и на всички други сцени, където се играе „Чикаго“, да виждат едно и също добро качество на изображението. Константин Гарнизов е безкомпромисен в това отношение. „Чикаго“, както вече казах, е мюзикъл от висока класа и това задължава, то изисква от всеки един в нашия творчески екип адекватни естетически решения.

 

"ЧИКАГО"

Мюзикъл от Джон Кандър

Либрето Фред Еб и Боб Фос

Текст на песните Фред Еб

По пиесата на Морин Далас Уаткинс

Адаптация на сценария Дейвид Томпсън

 

Постановка Борис Панкин

Диригент Страцимир Павлов

Хореография Анастасия Неделчева

Сценография Константин Гарнизов

Костюми Анна-Мария Токаджиева

Мултимедия Ирина Радованова

Втори режисьор Сребрина Соколова

 

Действащи лица и изпълнители:

 

БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев

ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова

РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева

МАМА МОРТЪН - Милена Захариева

ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов

ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева, Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова

КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров - Реджи

СЪДИЯТА - Пламен Георгиев

МЕРИ СЪНШАЙН, ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ, СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ, ФРЕД КЕЙСЛИ, ПРИСТАВ, ЛИНДА: Сребрина Соколова, Силвия Ангелова, Антоанела Петрова, Калина Жекова, Николай Димитров

Оркестър и балет на Държавна опера Варна.

Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров. Асистент хореограф Гергана Караиванова. Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев. Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

 

 

 

 

TOP