„ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ“ ИЛИ КАК ПУБЛИКАТА ВЪЗПРИЕМА МУЗИКАНТИТЕ

ДИРИГЕНТЪТ СТРАЦИМИР ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за спецификата на мюзикъла „Оркестър без име“, вечните български шлагери, които не губят от чара си във времето, за кокошките, които спрели да снасят по време на репетициите на „Оркестър без име“, също за поговорката „Музикант къща не храни“, в противовес на мечтата да станеш музикант и да изразяваш себе си чрез музика

„Оркестър без име“ – филм отпреди 40 години, сега с премиера във Варна като мюзикъл. Къде да търсим разликата между филма и мюзикъла?

 „Оркестър без име“ е джу бокс мюзикъл, в който няма предварително написана музика. Песните от 70-те години на миналия век, са така подбрани от режисьора Борис Панкин, че най-добре да илюстрират съответната сцена и образите на актьорите в нея. Селекцията е характерна и добре описва този период от нашите животи, независимо кой на колко години е бил тогава. Мелодиите са толкова дълбоко залегнали в съзнанието ни, че още с първите ноти усещаш емоцията на познатата музика. Във филма звучи само една българска песен и тя е „Оставаме“ по текст на Александър Петров и музика на Борис Карадимчев, написана специално за филма, доколкото знам. Останалите песни, които се появяват във филма, са италианска естрада, но при нас те са само малки записи като препратки към филма.

 

Варненският „Оркестър без име“ сигурно ще изпълни и някои любими песни на своя диригент?

Не искам да споменавам конкретните песни, за да не развалям изненадата и очакването на публиката коя ще бъде следващата песен, но ще кажа, че това са песни на най-любимите ми български текстописци и автори - групите „Тангра“, „Щурците“, „Формация Студио Балкантон“, „Сигнал“, Силвия Кацарова, Васил Найденов. Всички песни са шлагери, вечни песни, които не губят от чара си във времето и днес продължават да ни вълнуват по същия начин, както са го правили някога.

Обикновено внасяш своя авторски почерк в мюзикълните постановки, важен елемент в твоя стил на композитор и диригент.     

Както вече казах, в мюзикъла „Оркестър без име“ ние свирим български хитове от 70-те години, селекция на режисьора Борис Панкин. Заради авторските права аз нямах свободата да се намесвам в композициите, в смисъла да ги променям, но направих оркестрация за по-голям оркестър с малко повече инструменти. Моят авторски принос се отнася, както винаги, и до чисто вокалната работа със солистите и тяхната интерпретация, която трябва да бъде на съответното ниво.

Като професионален музикант как гледаш на непрофесионалните музиканти в „Оркестър без име“?

Непрофесионалистите са във филма, но в нашия мюзикъл всички музиканти са не само професионалисти, а изключителни професионалисти. За да отговоря на въпроса ти, аз бих разгледал „Оркестър без име“ по-скоро, като отношение на публиката към музикантите. Публиката иска да чуе оркестър, който да изсвири „малко нещо по-така“. Спомни си и съседа, който се оплаква, че кокошките спрели да снасят – лека насмешка към манталитета на онази част от публиката, която смята, че музикантите нямат нужда от репетиции, те просто излизат на сцената, свирят, пеят и играят. В края на тази история един от барабаните се оказва върху главата на главния герой, но разбира се всичко това е показано с лекота и усмивка. Ние, музикантите не се сърдим на публиката (засмива се).

И така, в „Оркестър без име“ от една страна се оглежда българската поговорка „Музикант къща не храни“, но от друга страна виждаме как хора от различни професии и сфери на живота жадуват, мечтаят да бъдат музиканти и да изразяват себе си чрез музиката. Разбирам ги.  

 

 

Известният диригент и композитор СТРАЦИМИР ПАВЛОВ завършва НУИ „Добри Христов” във Варна с кларинет, както и класа по композиция и оркестрово дирижиране на маестро Милко Коларов през 1995 г. Учи в НМА „Порф. Панчо Валдигеров“ за кратко, печели стипендия за обучение в САЩ и продължава висшето си образование в Университета на централен Арканзас, където се дипломира с бакакалавърска степен по пиано и композиция и магистърска степен по дирижиране (2001). По време на 12-годишния си престой в САЩ работи като диригент, композитор, аранжор и пианист. Музикален директор е на операта в Литъл Рок, Арканзас, ръководи Университетската опера и е диригент и пианист на Афро-американски госпъл хор. Свирил е на една сцена с легендата Рей Чарлз, а с бродуейската звезда Лорънс Хамилтон изнася концерт пред всички живи американски президенти и техните съпруги при откриването на президентската библиотека на Бил Клинтън.

Въпреки чудесната си реализация в САЩ, Страцимир Павлов не успява да преодолее носталгията по България и през 2008 г. се връща в родината. Тук създава серия иновативни музикални проекти, като LaMigra, Titanic Band 100, Gospel Chorale – Варна, The Beatles Tribute, V.S.O.P. – Varna Swing Orchestra Project, INDIGOrchestra. Дирижира камерния оркестър при НУИ „Добри Христов“, Варненската филхармония, от 2015 г. е диригент на Фестивалния оркестър „Варненско лято“. Работи с популярни български музиканти като Орлин Павлов, Васил Петров, Стоян Раянов – Я-Я, Валери Ценков, Миро и др. Страцимир Павлов е диригент-постановчик на мюзикълите на Държавна опера Варна „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, „Граф Монте Кристо” – световна премиера, „Котките”, „Да пееш под дъжда“ – българска премиера, „Зоро“, „Да пееш под дъжда“, „Чикаго“, „Чаплин“, „Любота никога не умира“ – българска премиера, „Човекът от Ла Манча“, „Коса“, „Оркестър без име“. Като член на ръководния екип на ТМПЦ – Държавна опера Варна дирижира също симфонични концерт, оперни и оперетни постановки.

Страцимир Павлов е удостоен с множество награди от престижни американски конкурси. В България също е носител на редица награди, сред които награда „Варна“ за млад учител (2010), награда „Варна” за иновативни музикални проекти (2012), голямата награда на фондация “Стоян Камбарев” за полет в изкуството (2013) за проекта си Gospel Chorale – Варна и др.

 

„ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ“

 

Мюзикъл по филмовия сценарий на Станислав Стратиев

Сценичен вариант и постановка Борис Панкин

Диригент Страцимир Павлов

Сценография и костюми Петър Митев

Хореография Анастасия Неделчева

Художник осветление Лальо Христов

Мултимедия Константин Гарнизов, Ирина Радованова, Калоян Божилов

Със специалното участие на Михаил Петров в ролята на МИТАШКИ

 

В ролите:

ВЕЛКО - Мариан Бачев

ГОШЕТО - Йоан Попов

ПАВКАТА - Николай Дограмаджиев

ФИЛИП - Борислав Веженов

ВАНЯ - Димитрина Германова

РЕНИ - Волена Апостолова

БАЙ ПЕТЪР - Валери Ценков

АНГЕЛ (ученик на Велко)- Максим Ялнъзов

ФОТОГРАФА САНДЕВ - Даниел Йовков

ДИРЕКТОРА ПЕШЕВ - Димитър Ялнъзов

УПРАВИТЕЛЯТ В ШВЕДСКИЯ - Нейко Бодуров

ЖЕНА МУ - Тони Митева

ДЪЩЕРЯ МУ - Зои Бошнакова

ГОДЕНИКЪТ И - Данаил Христов

СВАТЪТ НА МИТАШКИ - Ясен Костов

СВАТЯТА НА МИТАШКИ - Стела Узунова

КУМАТА - Елиана Атанасова

КУМЪТ - Владимир Иванов

ВАНКО БАРМАНЪТ НА МИТАШКИ - Иван Петков

КИРЕТО КЕЛНЕРЪТ НА МИТАШКИ - Петър Николов

ПЕПИ - Анастасия Неделчева

МЪЖЪТ НА ПЕПИ - Тихомир Трифонов

ПАОЛО ЛЕОПАРДИ - Стоян Роянов

ТАМАДАТА МИЛЧО - Лев Караван

Гост-солисти, солисти, балет и оркестър на Държавна опера Варна

Премиера 4, 5 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

 

 

 

 

ДИРИГЕНТЪТ СТРАЦИМИР ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за спецификата на мюзикъла „Оркестър без име“, вечните български шлагери, които не губят от чара си във времето, за кокошките, които спрели да снасят по време на репетициите на „Оркестър без име“, също за поговорката „Музикант къща не храни“, в противовес на мечтата да станеш музикант и да изразяваш себе си чрез музика

„Оркестър без име“ – филм отпреди 40 години, сега с премиера във Варна като мюзикъл. Къде да търсим разликата между филма и мюзикъла? „Оркестър без име“ е джу бокс мюзикъл, в който няма предварително написана музика. Песните от 70-те години на миналия век, са така подбрани от режисьора Борис Панкин, че най-добре да илюстрират съответната сцена и образите на актьорите в нея. Селекцията е характерна и добре описва този период от нашите животи, независимо кой на колко години е бил тогава. Мелодиите са толкова дълбоко залегнали в съзнанието ни, че още с първите ноти усещаш емоцията на познатата музика. Във филма звучи само една българска песен и тя е „Оставаме“ по текст на Александър Петров и музика на Борис Карадимчев, написана специално за филма, доколкото знам. Останалите песни, които се появяват във филма, са италианска естрада, но при нас те са само малки записи като препратки към филма.Варненският „Оркестър без име“ сигурно ще изпълни и някои любими песни на своя диригент?Не искам да споменавам конкретните песни, за да не развалям изненадата и очакването на публиката коя ще бъде следващата песен, но ще кажа, че това са песни на най-любимите ми български текстописци и автори - групите „Тангра“, „Щурците“, „Формация Студио Балкантон“, „Сигнал“, Силвия Кацарова, Васил Найденов. Всички песни са шлагери, вечни песни, които не губят от чара си във времето и днес продължават да ни вълнуват по същия начин, както са го правили някога. Обикновено внасяш своя авторски почерк в мюзикълните постановки, важен елемент в твоя стил на композитор и диригент.     Както вече казах, в мюзикъла „Оркестър без име“ ние свирим български хитове от 70-те години, селекция на режисьора Борис Панкин. Заради авторските права аз нямах свободата да се намесвам в композициите, в смисъла да ги променям, но направих оркестрация за по-голям оркестър с малко повече инструменти. Моят авторски принос се отнася, както винаги, и до чисто вокалната работа със солистите и тяхната интерпретация, която трябва да бъде на съответното ниво.Като професионален музикант как гледаш на непрофесионалните музиканти в „Оркестър без име“?Непрофесионалистите са във филма, но в нашия мюзикъл всички музиканти са не само професионалисти, а изключителни професионалисти. За да отговоря на въпроса ти, аз бих разгледал „Оркестър без име“ по-скоро, като отношение на публиката към музикантите. Публиката иска да чуе оркестър, който да изсвири „малко нещо по-така“. Спомни си и съседа, който се оплаква, че кокошките спрели да снасят – лека насмешка към манталитета на онази част от публиката, която смята, че музикантите нямат нужда от репетиции, те просто излизат на сцената, свирят, пеят и играят. В края на тази история един от барабаните се оказва върху главата на главния герой, но разбира се всичко това е показано с лекота и усмивка. Ние, музикантите не се сърдим на публиката (засмива се). И така, в „Оркестър без име“ от една страна се оглежда българската поговорка „Музикант къща не храни“, но от друга страна виждаме как хора от различни професии и сфери на живота жадуват, мечтаят да бъдат музиканти и да изразяват себе си чрез музиката. Разбирам ги.  

Известният диригент и композитор СТРАЦИМИР ПАВЛОВ завършва НУИ „Добри Христов” във Варна с кларинет, както и класа по композиция и оркестрово дирижиране на маестро Милко Коларов през 1995 г. Учи в НМА „Порф. Панчо Валдигеров“ за кратко, печели стипендия за обучение в САЩ и продължава висшето си образование в Университета на централен Арканзас, където се дипломира с бакакалавърска степен по пиано и композиция и магистърска степен по дирижиране (2001). По време на 12-годишния си престой в САЩ работи като диригент, композитор, аранжор и пианист. Музикален директор е на операта в Литъл Рок, Арканзас, ръководи Университетската опера и е диригент и пианист на Афро-американски госпъл хор. Свирил е на една сцена с легендата Рей Чарлз, а с бродуейската звезда Лорънс Хамилтон изнася концерт пред всички живи американски президенти и техните съпруги при откриването на президентската библиотека на Бил Клинтън.Въпреки чудесната си реализация в САЩ, Страцимир Павлов не успява да преодолее носталгията по България и през 2008 г. се връща в родината. Тук създава серия иновативни музикални проекти, като LaMigra, Titanic Band 100, Gospel Chorale – Варна, The Beatles Tribute, V.S.O.P. – Varna Swing Orchestra Project, INDIGOrchestra. Дирижира камерния оркестър при НУИ „Добри Христов“, Варненската филхармония, от 2015 г. е диригент на Фестивалния оркестър „Варненско лято“. Работи с популярни български музиканти като Орлин Павлов, Васил Петров, Стоян Раянов – Я-Я, Валери Ценков, Миро и др. Страцимир Павлов е диригент-постановчик на мюзикълите на Държавна опера Варна „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, „Граф Монте Кристо” – световна премиера, „Котките”, „Да пееш под дъжда“ – българска премиера, „Зоро“, „Да пееш под дъжда“, „Чикаго“, „Чаплин“, „Любота никога не умира“ – българска премиера, „Човекът от Ла Манча“, „Коса“, „Оркестър без име“. Като член на ръководния екип на ТМПЦ – Държавна опера Варна дирижира също симфонични концерт, оперни и оперетни постановки. Страцимир Павлов е удостоен с множество награди от престижни американски конкурси. В България също е носител на редица награди, сред които награда „Варна“ за млад учител (2010), награда „Варна” за иновативни музикални проекти (2012), голямата награда на фондация “Стоян Камбарев” за полет в изкуството (2013) за проекта си Gospel Chorale – Варна и др.
„ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ“
Мюзикъл по филмовия сценарий на Станислав СтратиевСценичен вариант и постановка Борис ПанкинДиригент Страцимир ПавловСценография и костюми Петър МитевХореография Анастасия НеделчеваХудожник осветление Лальо ХристовМултимедия Константин Гарнизов, Ирина Радованова, Калоян БожиловСъс специалното участие на Михаил Петров в ролята на МИТАШКИ
В ролите:ВЕЛКО - Мариан БачевГОШЕТО - Йоан ПоповПАВКАТА - Николай ДограмаджиевФИЛИП - Борислав ВеженовВАНЯ - Димитрина ГермановаРЕНИ - Волена АпостоловаБАЙ ПЕТЪР - Валери ЦенковАНГЕЛ (ученик на Велко)- Максим ЯлнъзовФОТОГРАФА САНДЕВ - Даниел ЙовковДИРЕКТОРА ПЕШЕВ - Димитър ЯлнъзовУПРАВИТЕЛЯТ В ШВЕДСКИЯ - Нейко БодуровЖЕНА МУ - Тони МитеваДЪЩЕРЯ МУ - Зои БошнаковаГОДЕНИКЪТ И - Данаил ХристовСВАТЪТ НА МИТАШКИ - Ясен КостовСВАТЯТА НА МИТАШКИ - Стела УзуноваКУМАТА - Елиана АтанасоваКУМЪТ - Владимир ИвановВАНКО БАРМАНЪТ НА МИТАШКИ - Иван ПетковКИРЕТО КЕЛНЕРЪТ НА МИТАШКИ - Петър НиколовПЕПИ - Анастасия НеделчеваМЪЖЪТ НА ПЕПИ - Тихомир ТрифоновПАОЛО ЛЕОПАРДИ - Стоян РояновТАМАДАТА МИЛЧО - Лев КараванГост-солисти, солисти, балет и оркестър на Държавна опера ВарнаПремиера 4, 5 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

TOP