„РОМЕО И ЖУЛИЕТА“ – ЖИВОТЪТ, ПРОЕКТИРАН В 24 ЧАСА

Режисьорка УРСУЛА ХОРНЕР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за режисьорския си прочит на „Ромео и Жулиета“; романтичната музика и контрастът като режисьорски принцип; динамиката като провокация; знакът за равенство между актьорското превъплъщение и вокалното майсторство; градацията в неустоимите 4 дуета; Жулиета и Виолета („Травиата“); светлинният дизайн като възлов елемент; костюмите в стил Steampunk, модулната сценография...  

За пръв път в своята 75-годишна история, при това тъкмо в юбилейната година, Държавна опера Варна поставя операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно. Премиерата на 7 юли 2022 г.  ще бъде наистина специално събитие.

И за мен това събитие е специално, аз също за пръв път поставям операта на Шарл Гуно и въобще за пръв път се сблъсквам с тематиката на Ромео и Жулиета. Mакар и драматургията да следва пиесата, в операта липсват сюжетни нишки от творбата на Шекспир, които според мен са важни за изясняване на целия контекст. Музиката е много красива и много романтична, но следвайки непрекъснато все същия емоционален стил, тя не позволява да излязат на преден план други силни драматични моменти. Ето защо се налага понякога да работим „против“ музиката, за да получим различни амплитуди, били те забавни или някакви други. 

 

Контрастът като режисьорски принцип...

Не само режисьорски. Смятам, че всички ние, които сме ангажирани творчески със сцената, трябва постоянно да мислим в контрастния ключ светло - тъмно, тихо – шумно и т. н. Контрастът изгражда добрата постановка. Ако едно представление предлага само страдание, в един момент то ще стане досадно за публиката. Точно тук е необходима намеса, която да внесе динамика и разнообразие, да обогати интерпретацията и да провокира зрителското възприятие.

Как се отнесоха артистите към този Ваш прочит? Успяха ли да проникнат в дълбоките пластове на историята?

Най-трудно е за солистите Илина Михайлова и Артур Еспириту, които са млади, но все пак не са на възрастта на Ромео и Жулиета. Ако съдим по Шекспир, Ромео би трябвало да е някъде около 15-16, най-много на 17 години, Жулиета е още по-малка. Така че нашите двама артисти трябва да се върнат към своите тийнейджърски години и още веднъж да преживеят първите младежки трепети, първата голяма любов. Да бъдат срамежливи, да се движат дори по друг начин и въобще толкова много неща трябва да променят в поведението си, за да се доближат до същността на Шекспировите персонажи.

Да разбирам ли, че в операта на Гуно намирате актьорското превъплъщение за по-голямо предизвикателство от вокалното майсторство?

Не, само поставям знак за равенство между тях. Оперната партитура също е достатъчно тежка. Нарицателни за „Ромео и Жулиета“ на Гуно са четирите неустоими, както ги наричат, дуета, които изискват сериозна вокална техника. Те пресъздават в градация първата среща, влюбването от пръв поглед, първото докосване, сватбата и любовната нощ, смъртта. Всъщност от зараждането на тяхната любов до гибелта им минават не повече от 24 часа. Целият им живот е проектиран в това кратко време.

Първата голяма ария на Жулиета е много известна, изпълнява се често в концертни програми, докато втората нейна ария не е популярна, бих казала дори, че е абсолютно непозната, а тя е толкова драматична. Подобно на двете големи арии на Виолета в „Травиата“, и в „Ромео и Жулиета“ едната ария на Жулиета е романтична, другата драматична и за певицата не е лесно да изведе колоратурите, като същевременно открои спецификата на двете арии.

От постановката Ви на „Хофманови разкази“ в предишното издание на Опера в Летния театър знам, че особено държите на светлинния дизайн. В „Ромео и Жулиета“ едва ли е различно.

Разликата в картините ще се усети по светлинния режим. Използването на студено и топло осветление е един от основните подходи в постановката на „Ромео и Жулиета“. Особеното тук е, че по-голямата част от действието се развива нощем. Първата картина ни пренася някъде следобед, така че все още имаме дневна светлина, но в прочутата картина на балкона, както и при следващите картини в църквата и в стаята на Жулиета светлината е оскъдна. Същото се отнася и за гробницата. Тези обстоятелства характеризират светлинния дизайн като възлов елемент в цялата сценична реализация.

Тук, ако позволите един личен въпрос. В семейния и артистичен тандем между режисьорката Урсула Хорнер и светлиннит дизайнер Васил Лисичов кой надделява при  разрешаването на творчески проблеми?

Проблемите по-често са мои (засмива се), защото аз настоявам Васил да присъства на всички мои репетиции, но това е невъзможно, защото той също е много зает със спецификата на своята работа. Важното е, че споделяме сходни разбирания за творческия процес.

Как изглежда партньорството в постаноевъчния екип?

От 16 години работя с костюмографката Мария Пупучевска, добър екип сме. Решихме как ще изглежда визията на костюмите за „Ромео и Жулиета“ още в края на миналата година, а детайлите продължихме да усъвършенстваме през следващите месеци. Костюмите са издържани в стила Steampunk, ние двете сме големи почитателки на тази тенденция в изкуството, защото тя дава свободата да се смесват елементи от Ренесанса до съвременноста. Мисля, че се получиха красиви костюми.

С Даниела Николчова също бързо стигнахме до идеята за една раздвижена модулна сценография с възможност за преконфигурация на отделните елементи. Харесва ми, когато цялата сцена се движи, за мен това винаги е като магия. Естествено, търсим промени в декора и чрез осветлението. Друг съществен аспект е мобилността, много важно улеснение при турнета. Общият стремеж на нашия постановъчен екип е декор, мизансцен, костюми, режисура и светлинен дизайн да се слеят в хомогенно цяло.

В крайна сметка каква постановка на „Ромео и Жулиета“ да очакваме?

Красива, динамична, изненадваща. От началото до края.

 

Родена във Виена, УРСУЛА ХОРНЕР завършва Университета за музика и сценични изкуства в родния си град със специалност оперно пеене. Има участия на престижни оперни сцени, сред които Wiener Staatsoper, Wiener Musikverein, Залцбургския фестивал и др. Партнира си с диригенти от ранга на Клаудио Абадо, Карлос Клайбер, Кент Нагано и др. Нейното развитие като творец продължава в режисурата – от 1998 г. работи като режисьор в музикалния театър, режисира опери, оперети и мюзикъли по цял свят – от Исландия до Калифорния.

Любовта й към забавни и фантастични сюжети, като „Хофманови разкази“, „Италианката в Алжир“, „Севилският бръснар“ и др., я превръща в търсен специалист в тази област. Един от значимите нейни проекти е „Kling Klang” – продукция, създадена първоначално за Wiener Musikverein, която от 2004 г. до днес се радва на добър прием в Австрия, Германия и на Балканите. Интерактивният и хумористичен характер на този образователен проект вълнува и приобщава хиляди деца към магията на музиката.

Урсула Хорнер се изявява също като вокален педагог, либретист, преводач на музикални и театрални постановки.

След „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, с които Урсула Хорнер пожъна успех в Опера в Летния театър – Варна 2021, през 2022 г., отново за Опера в Летния театър и в рамките на 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна, режисьорката прави режисьорски прочит на „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно, първа постановка в историята на Варненския оперен театър.

 

 

„РОМЕО И ЖУЛИЕТА“

 

Опера от Шарл Гунов с пролог и пет действия

Либрето Жюл Барбие и Мишел Каре

Диригент постановчик Светослав Борисов

Режисьор Усула Хорнер, Австрия

Сценография Даниела Николчова

Костюми - Мария Пупучевска, РС Македония

Светлинен дизайн Васил Лисичов

Диригент на хора Цветан Крумов

Плакат Славяна Иванова

 

Действащи лица и изпълнители:

Жулиета - Илина Михайлова

Ромео - Артур Еспириту

Лоренцо – Деян Вачков

Меркуцио – Иво Йорданов, Свилен Николов

Стефано – Мария Павлова

Граф Капулети – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров

Тибалт – Борис Луков

Гертруда – Михаела Берова, Силвия Ангелова

Херцогът на Верона – Гео Чобанов

Граф Парис – Велин Михайлов

Грегорио – Петър Петров

Бенволио – Христо Ганевски, Лев Караван

Жан – Лъчезар Александров

Оркестър и хор на Държавна опера Варна.

 

Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев.

Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова. Корепетитори: Жанета Бенун, Веселина Маринова, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

Първа постановка в 75-годишната история на Държавна опера Варна.

 

Премиера Варна - 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър.

Премиера Балчик - 8 юли 2022, 21.00, Двореца Балчик

 

    

 

 

TOP