"ХИТРАТА ЛИСИЧКА" - НЕСЛОМИМИЯТ СТРЕМЕЖ КЪМ СВОБОДА

Създадена на Четвъртък, 29 Юни 2023 06:40

 Именитата оперна режисьорка ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек - премиера за Варна и първо цялостно представление в България; философската подплата и автобиографичният характер на творбата; стремежът към свобода и любов, нарушената връзка с природата; пътят на „Хитрата лисичка“ от Балтийско до Черно море; спецификата в музиката на Яначек; морето като полет на душата.

„Хитрата лисичка“ от Л. Яначек, диригент-постановчик Павел Балев, режисьор Вера Немирова, продукция на ТМПЦ – Държавна опера Варна в колаборация с Volkstheater Rostock, съвместен проект с ММФ „Варненско лято - 7 юли, 21.00, XIV Опера в Летния театър – Варна 2023

- Ако започнем разговора още от „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана, която поставя началото в летоброенето на Варненската опера (1947), в нейната история има още няколко постановки на същото заглавие. Следва премиерата за България на балета „Кача и дяволът“ от Антонин Дворжак (1971) и „Хитрата лисичка“ (2023), която се оказва третото произведение от чешки композитор във варненската оперна история и първата среща с Леош Яначек. Какво е мястото на „Хитрата лисичка“ в целия български оперен контекст?

- Това е първото цялостно представление на „Хитрата лисичка“ в България. В София е играна съкратена детска версия, без философските сцени. „Хитрата лисичка“ обаче не е детска опера, тя е за цялото семейство. Това е универсална творба с дълбока философска подплата, която се обръща към зрителите от всички поколения. Нейната философия за природата и за нашето отношение към нея, за първичните инстинкти, които ни зоват, и най вече стремежът към свобода - всичко това са теми за съвременния човек.

- Зелена опера...

- Да, Даниела Димова го каза на пресконференцията и наистина тази формулировка е много подходяща, защото нашата интерпретация насочва към екологичната тема и опасностите пред природата. В описанията на красивата природа е заложено посланието, че в нея всичко подлежи на цикличност, на смърт и раждане, на нов живот и ние, като обитатели на природата, сме длъжни да я пазим. Вместо да изсичаме горите, да замърсяваме реките и моретата, да избиваме дивите животни за трофеи, трябва да осъзнаем, че сме част от всичко това и че застрашавайки природата, ние застрашаваме съществуването си на планетата, нашия дом.

„Хитрата лисичка“, може също да се каже, е алегория за несломимото и непреклонимото - лисичката не се подчинява на никакви закони, освен на законите на природата. В центъра стои нейната воля за свобода. Лесничеят разпознава в очите й своята несподелена любов към една красавица, която му се е изплъзнала на младини, точно по същия начин като лисичката. Винаги, когато се появи, лисичката събужда подобни асоциации – дали у застаряващия учител, впиянчения свещеник или пък у лесничея, който според мен е най-близо до образа на самия композитор. Яначек също е преживял една такава несподелена любов с много по-младата от него, при това щастливо омъжена, Камила Щьослова.

- „Хитрата лисичка“ носи в някаква степен и автобиографичен характер.

- Да, вплетени са автобиографични моменти от живота на Яначек и неговата любима, която го вдъхновява да напише оперите „Хитрата лисичка“, "Катя Кабанова" и „Йенуфа“. Женските съдби го вълнуват и дълбоко вниквайки в женската природа, той я пресъздава с много финес.

- Защо е хитра „Хитрата лисичка“?

- Тя е преди всичко остроумна - такъв е смисълът на тази героиня, която оцелява на всяка цена и при всякакви обстоятелства. Не само сред животните, но и сред хората, тя винаги намира начин да надхитри другите, за да оцелее.

- Любопитна е предисторията на „Хитрата лисичка“, която идва от Балтийско на Черно море.

- „Хитрата лисичка“ е една от последните творби, върху които работих с моята майка Соня, постоянен мой драматург и съветник, дясната ми ръка и в тази продукция във Volkstheater Rostock, в побратимения на Варна град Рощок в Германия. Тя там беше прима от 1982-1992 г. С „Хитрата лисичка“ ние попаднахме в центъра на вниманието на цялата немска преса. Вестник “Frankfurter Allgemeine Zeitung” написа, че тази постановка е модел за цяла Германия и добър пример как трябва да се прави представление в екстремни ситуации, като локдауна по време на ковид пандемията. Мерките за сигурност допускаха само ограничен брой зрители, предимно журналисти, нямаше достъп за широката публика и ние бяхме единственото културно събитие, което пуснаха през пролетта на 2021 г. На колоната с афиши имаше само един единствен плакат и това беше „Хитрата лисичка“. Бяхме горди, че стоим зад тази голяма акция, която имаше за цел да върне хората към културния живот. В цяла Европа всички театри и сцени бяха затворени и артистите работеха само онлайн.

- Излиза, че „Хитрата лисичка“ е сложила край на пандемията?

- Сложи край и същевременно обнадежди хората, че въпреки ковид ограниченията могат да видят представление на живо. Невероятно щастие изпитвахме всички, че след година пълно затишие наново излизаме на сцената. В оркестъра свиреха само 15 музиканти, които бяха разположени на разстояние един от друг. Представихме „Хитрата лисичка“ в специално подготвена камерна версия от композитора и диригент Фабрис Болон, която звучеше доста интересно, но все пак камерно. Така че за мен варненското представление е истинската премиера в пълния й блясък, с оркестър в пълен състав, под диригентската палка на великолепния Павел Балев и с два разкошни състава.

Щастлива съм, че участват и младите артисти от Варненската детско-юношеска опера, които влизат в ролята на деца, превъплъщаващи се в животните от „Хитрата лисичка“. Това е ключът към концепцията за един училищен клас, който подготвя театрално представление. В Рощок тогава нямаше как да ми разрешат да използвам ученици, така че за ролите на децата трябваше да се задоволя с осем млади изпълнителки, студентки. Сега с Варненската детско-юношеска опера децата в „Хитрата лисичка“ за пръв път ще бъдат част от спектакъла, което е прекрасно.

- Вие, доколкото знам, също имате детски спомени за „Хитрата лисичка“.

- Наистина. Бях може би на 11 години, когато играх ролята на лисичето в Рощок. Беше ми мечта да вляза в тази роля, макар че ми предложиха много по-атрактивната роля на жабата (тогава не го разбирах), която произнася философската квинтесенция на творбата. „Ей, жабче бъбриво, пак ли си ти?“, пита лесничеят. „Не, не съм аз, това беше дядо ми. Той ми е разказвал всички твои истории и приключения“, отговаря жабчето и така свършва операта. Разминах се с тази роля…(усмихва се).

- А как се справят сега оперните артисти?

- Очевидно им доставя голямо удоволствие да се връщат към детството си, да станат отново деца, да изследват дивата страна в човешката природа. Много е весело и зареждащо и същевременно някак приземяващо, защото първичните инстинкти понякога помагат да оцелеем.

- Как възприемат те Леош Яначек, който сякаш няма значимо присъствие в българската музикална традиция?

- Почти не присъства, във Варна за пръв път ще го представим. „Хитрата лисичка“, създадена през 1920 г., е късноромантична музика, която има своето място в световната музикална съкровищница. Яначек е писал музика в епохата на Шьонберг и Албан Берг, но „Хитрата лисичка“ не е атонална. Тя е много по-мелодична и красива, рисува ярки природни картини, в които живее и човешката природа с нейните вълнения. Интересно е да се знае, че Яначек е имитирал природни звуци, имитирал е също мелодиката в говора на хората. Той е обожавал гората, прекарвал е дълго време сред природата. Ощетен от живота, загубил жена си и децата си, страдащ от несподелена любов, Яначек конвертира тежката си съдба в чудно хубава музика. Неговият музикален език е нов за българските певци, те трябва да свикнат с особената му ритмична структура и вокалните му хрумвания. Започнеш ли обаче да се занимаваш с него, започваш да го разбираш и тогава го обикваш. Бих казала, че Яначек е любов от втори поглед.

- Как Вера Немирова балансира между премиерните „Хитрата лисичка“ във Варна, „Милосърдието на Тит“ в Пловдив, малко преди това „В очакване на Моцарт“ в София и Берлин, не след дълго и нова „Кармен“ в Рощок?

- Предстои също „Дон Жуан“ в Нюрнберг. Отговорът на този въпрос е лесен. Това е, което обичам да правя, то ме зарежда. Когато съм на репетиция, се чувствам най-комфортно. Междувременно търся своите малки острови за релакс, където отпускам душата да лети, а предпоставките за това във Варна са прекрасни. Обичам морето. Между репетициите слизам до морето, то ме разтоварва и зарежда със сили за следващата репетиция. Тази сутрин бях още в 7.30 на плажа и стоях там до 9.00. Ранните часове край морето са моят енергиен източник.

„ХИТРАТА ЛИСИЧКА“

7 юли 2023, 21.00, XIV Опера в Летния театър - премиера за Варна и първо цялостно представление на „Хитрата лисичка“ в България. Продукция на ТМПЦ - Държавна опера Варна в колаборация с Volkstheater Рощок, съвместен проект с ММФ „Варненско лято“ 2023

Опера по музика и либрето на Леош Яначек

Превод на либретото от чешки Павел Балев, Вера Немирова

Диригент-постановчик Павел Балев

Режисьор Вера Немирова

Сценография и костюми Димана Латева

Хореография Анна Пампулова

Светлинен дизайн Даниел Йовков

Диригент на хора Надежда Маккюн

Асистент-диригент Петър Тулешков

Плакат Славяна Ивановад

Действащи лица и изпълнители:

Лисичката - Илина Михайлова, Лилия Илиева

Лисичокът - Мария Павлова, Димитринка Райчева

Лесничеят - Иво Йорданов

Жената на Лесничея/ Кукумявката - Силвия Ангелова

Учителят - Пламен Райков

Кучето - Велин Михайлов, Лев Караван

Свещенникът и Язовецът - Гео Чобанов, Евгений Станимиров

Хараща (бракониер) – Ханс Грьонинг, Венцеслав Анастасов

Пашек, кръчмар - Владислав Владимиров

Госпожа Пашенкова, кръчмарка - Галина Великова

Пепик, син на лесничея – сопран, ВДЮО

Франтик, приятел на Пепик – сопран, ВДЮО

Малката Лисичка – сопран, ВДЮО

Петелът – Артьом Арутюнов, Пламен Райков

Кокошкар(к)ата - Радинела Василева, Надежда Радкова

Совата - Радинела Василева, Надежда Радкова

Кълвач - Калина Жекова

Комар - Лев Караван

Щурец, Скакалец, Муха, Жаба – хористи от ВДЮО

Водно конче - Тиана Георгиева

Лисичета - хор от ВДЮО

Кокошки - хор на Държавна опера Варна

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев, асистент-режисьор Димитър Левичаров, помощник-режисьори Грета Атанасова и Вероника Минкова, корепетитори Руслан Павлов, Соси Чифчиян, Юлия Росинец и Димитър Фурнаджиев.