СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

23, 25 ноември, 19.00, Основна сцена - ПРЕМИЕРА

Балет от П. И. Чайковски. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция и режисура Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухов. Сценография и костюми Лора Маринова. В главните роли: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Варна; Феята на люляка – Мириам Рока Круз, Варна, ФЕЯ КАРАБОС, зла фея – Павел Кирчев, Варна

МИРИАМ РОКА КРУЗ               АНАСТАСИЯ БЕЛОНОГОВА                      ФРАНЦИСКО РУИЗ                                   ПАВЕЛ КИРЧЕВ

Виолета Тончева: Как разбирате героите, които пресъздавате?

Анастасия Белоногова: Разбирам добре моята Аврора, чувствам, че това е моята роля. Аврора е прекрасна девойка, много скромна и чиста душа и чрез нея ще се опитам да покажа на моя рицар как двамата можем да бъдем щастливи. Някои смятат, че да пресъздадеш добрия герой е по-трудно, но това не е валидно за всички случаи. Зависи от човека и начина, по който той възприема ролята. За мен е по-лесно да танцувам положителни герои, а и нямам голям опит с отрицателните. Моите героини са все положителни, макар че в „Лебедово езеро“, където танцувам и Одета, и Одилия, наистина Одилия е по-сложният образ. Но в „Спящата красавица“ нямам никаква дилема, Аврора е изцяло положителен персонаж и аз се надявам моята интерпретация на Аврора да съвпадне с представата на публиката за нея.

Франциско Руиз: Премиерата на балета „Спящата красавица“ е важен момент в творческия ми път, защото дебютирам в ролята на Принц Дезире. Той е много красив и чист образ, в който аз с удоволствие се превъплъщавам. Хореографията е сложна, защото танцуваме класическа хореография в стила на руската балетна школа, а тя има специфична постановка и изисква много добра техника. В този смисъл „Спящата красавица“ е начин за израстване на всеки балетен артист.

Виолета Тончева: В какво се състои тайната на руската балетна школа, Анастасия?

Анастасия Белоногова: Навярно в строгостта и в изискванията. Когато ние, руснаците, се посветим на изкуството, то за нас придобива първостепенно значение. Ние живеем с изкуството, влагаме всичко в него, посвещаваме му цялото си време. На репетиция или не, мисълта ни постоянно е заета с балета, на който сме се отдали с цялото си същество. Балетът изпълва целия ни свят.

Виолета Тончева: Артистът се вживява като че ли най-силно в съдбата на последния герой, който трябва да изиграе...

Павел Кирчев: Аз съм танцувал Фея Карабос и друг път, също в Русия и в Англия, така че за мен това не е дебют. Ролята е отрицателна, много характерна и необходима като контрапункт на доброто, без злото не може да оцениш хубавото. Чудесно е, че нашата балетна премиера съвпада с премиерата по кината на втората част от филма на Дисни по същия сюжет „Господарката на злото“, с Анджелина Джоли в ролята на злата фея.

Мириам Рока Круз: Мисля много над моята дебютна роля като Фея Люляк, една от важните роли в „Спящата красавица“. Фея Люляк е двигател на действието и създава връзките в сюжета. Тя притежава силата да накара някого да заспи за 1000 години, може да направлява също и действията на принца. Фея Люляк е интересен образ, който ме привлича и ме предизвиква да покажа всичко, на което съм способна. Щастлива съм да танцувам в един толкова красив и труден балет като „Спящата красавица“.

Виолета Тончева: Как се чувствате във варненската балетна трупа?

Анастасия Белоногова: Чувствам се много комфортно, всички са дружелюбни и целеустремени.
Мириам Рока Круз: В трупата се разбираме и подкрепяме, работим заедно за общия успех.
Франциско Руиз: Харесвам трупата и варненската публика, която има вкус към балетното изкуство. Очаквам с нетърпение нейната реакция за „Спящата красавица“.

Виолета Тончева: „Спящата красавица“ е балет за...

Анастасия Белоногова: За любовта.
Франциско Руиз: За магията, за фантазията.
Мириам Рока Круз: За победата на доброто над злото и разбира се за любовта.
Павел Кирчев: Изключителен балет за много добри професионалисти. „Спящата красавица“ е един от най-известните балети на Чайковски и аз се радвам, че вече ще имаме и това заглавие в нашия балетен репертоар.

Още за солистите:

АНАСТАСИЯ БЕЛОНОГОВА е родена в Красноярск, занимава се с балет от 5-годишна, от 8-годишна посещава балетното студио на Красноярския музикален театър. Завършва с отличие Хореографския колеж в Красноярск през 2017 г. и веднага става солистка на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. Участва в майсторски класове на именити балетни педагози. Отличена е с много награди, сред които Гран При Сибир, стипендия от фондация „Галина Уланова“ и др. В репертоара й влизат главните роли в „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“ и др. Анастасия Белоногова жъне успехи и извън Русия, варненската публика също познава и високо цени нейното балетно изкуство.

МИРИАМ РОКА КРУЗ е родена в Луго, Испания, завършва с отличие класическа и съвременна хореография в Professional Conservatory of Dance родния си град. Продължава обучението си в Maria de Avila’s Studio, под ръководството на Lola de Avila, в Сарагоса. Работи с балетния педагог Татяна Севастиянова и е солист в Russian Masters Stars Gala в Аликанте 2017. През март 2018 се присъединява към балетната трупа на Варненската опера, на чиято сцена танцува Големия лебед и Испански танц в „Лебедово езеро“, Фея в „Пепеляшка“, Мирта в „Жизел“, Френски танц в „Лешникотрошачката“, Мерседес в „Дон Кихот“ и Фея Люляк в „Спящата красавица“. Участва в 3-месечното турне на трупата в Англия. От 2019 Мириам Рока Круз е солистка на варненския балет.

ФРАНЦИСКО РУИЗ е роден в Алмериа, Испания. Завършва с отличие Conservatorio Profesional de Danza „Kina Jimenez“ през 2014 и Visual Arts and Dance в университета „Крал Хуан Карлос“ в Мадрид. Солист на Madrid Chamber Ballet от 2014 до 2018 и на балета на Държавна опера Варна от 2018. Репертоарът му включва ролите на Базил в „Дон Кихот“, Принца в „Лешникотрошачката“ и „Спящата красавица“, Принц Зигфрид в „Лебедово езеро“, Джеймс в „Силфида“, Gennaro в „Неапол“, Colas в „La Fille mal gardée“, Jean de Brienne в „Раймонда“, Албрехт в „Жизел“, Принц Дезире в „Спящата красавица“.

21 ноември, 19.00, Основна сцена

Цигуларката АННА ФУРНАДЖИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Симфоничния концерт с творби от Бетовен, съвместната работа с пианиста Тодор Петров и виолончелиста Франческо Мариоци, особеностите на Тройния концерт и първото изпълнение във Варна на увертюрата „Освещаването на дома“ в Деня на християнското семейство

Симфоничен концерт с творби само от един композитор, при това Бетовен, задължава...

Наистина задължава. Още повече, че догодина ще честваме 250 години от рождението на Бетовен. Нашият концерт, специално програмиран от Маестро Мариоци, ще настрои публиката за тази забележителна годишнина. Беше ми голяма мечта да изпълня Тройния концерт за цигулка, пиано и виолончело от Бетовен и съм доволна, че ще мога да го изсвиря пред варненска публика.

Как се събра триото?

За пръв път се събрахме за един концерт във Враца през февруари тази година и веднага си допаднахме. При изпълнение на Бетовен трябва да се спазват класическите норми. Техническата трудност е доста висока, трябва да я преодолеещ преди да започнеш да интерпретираш произведението и аз се надявам, че ние вече сме минали този най-труден етап, за да се отдадем изцяло на тънкостите в интерпретацията.

С пианиста Тодор Петров излизаме заедно на сцената повече от 10 години. Тодор от своя страна много е работил с виолончелиста Франческо Мариоци и двамата имат редица концерти зад гърба си. Щастлива съм, че бях поканена да свиря в трио с тях. Тримата изнесохме през лятото камерен концерт в Италия, в който Франческо беше първи челист, аз - първа цигулка, Тодор - на пианото. Сега, освен концерта в операта, подготвяме за ГХГ още един концерт, с различна програма. Надявам се нашето сътрудничество да продължава.

Какво по-точно ти допада в изпълнителския стил на Тодор и Франческо?

Да се работи с Тодор е удоволствие. Като доктор по история на музиката, той не просто подготя перфектно изпълнението си, а подхожда изследователски, проучва разнообразни архивни материали, свързани със създаването на творбата и това много ми помага самата аз да навляза в нейната същност. Франческо Мариоци е прекрасен виолончелист, който на концерти винаги свири на редки инструменти и това е допълнителна причина варненските почитатели на симфоничната музика да посетят нашия концерт.

Да съпреживееш Бетовен винаги е валиден аргумент.

Така е, но имаме и новина. Увертюрата „Освещаването на дома“, която е напълно непозната за Варна, сега ще прозвучи за пръв път. Неслучайно посвещаваме концерта на християнския празник на семейството 21 ноември. Четвъртата симфония на Бетовен не е изпълнявана поне от 15 години тук, а Тройният концерт за цигулка, виолончело и пиано винаги е добре да се чуе в различни интерпретации.

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

21 ноември, 19.00, Основна сцена

Диригент Винченцо Мариоци. Солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка, Франческо Мариоци - виолончело, Тодор Петров - пиано. Програма: Увертюра оп. 124 „Освещаването на дома“, Концерт за цигулка, виолончело и пиано и Симфония №4 в си бемол мажор от Лудвиг ван Бетовен

Още по темата :

http://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2642-edin-vupros-kum-dvamata-profesori  

Балетмайсторът ИВАН КАРНАУХОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка на „Спящата красавица“ във Варна, особеностите на руската балетна школа, диктатурата на балета и Мариус Петипа, който казва: "Руският балет - това съм аз". Още за балетната педагогика и качествата на балетната трупа на Държавна опера Варна

Балет от П. Й. Чайковски в 2 действия и 5 картини. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухова. В главните роли танцуват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Испания/Варна; ФЕЯ ЛЮЛЯК – Мириам Рока Круз, Испания/Варна, ФЕЯ КАРАБОС – Павел Кирчев, Варна. Първа постановка в историята на Варненската опера. Премиери 23, 25 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

15 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

БОХЕМИ

Опера от Джакомо Пучини. Диригент Жан Ангелов. Режисьор Кузман Попов. В ролите: РОДОЛФО - Педро Аройо, МИМИ - Зеня Ардженти, МАРСЕЛ - Свилен Николов, ШОНАР - Пламен Димитров, КОЛИН – Божидар Божкилов, МЮЗЕТА - Ирина Жекова, БЕНОА - Илко Захариев, АЛСИНДОР - Гео Чобанов, ПАРПИНЬОЛ - Христо Ганевски, МИТНИЧАР - Емил Симидов, СЕРЖАНТ - Людмил Петров. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

 За втори път във Варна свързваме „Бохеми“ с Маестро Жан Ангелов. След запомнящия се спектакъл в началото на годината, сега отново ще дирижирате шедьовъра на Пучини.

„Бохеми“ има особено значение в моя творчески път. Началото на диригентската ми кариера е свързано с Маестро Борислав Иванов, който сега е артистичен директор на Варненската опера. Преди години именно той ми даде възможност да работя в Пловдивската опера. Там дирижирах най-напред „Албена“, с неговата съпруга, незабравимата София Иванова, в ролята на Албена. В Пловдив дирижирах за пръв път и „Бохеми“.

Сантимент...

Обичам да дирижирам „Бохеми“. Това е една от най-красивите опери на XX век, дълбоко емоционална, много веристична. В „Бохеми“ всичко е истинско и вълнуващо. Това е обяснението защо тази творба е толкова обичана от солистите и от публиката.

Какъв е опитът Ви с варненските „Бохеми“?

Много приятен. Солистите, оркестърът, хорът, всички колеги са много отзивчиви. С нетърпение очаквам спектакъла.

Какво се стремите да извлечете от това произведение?

Стремя се да вляза в чувствителността и в състоянието на героите, а в „Бохеми“ всеки един от младите хора е завършен персонаж сам за себе си. В този смисъл драматургичната връзка в „Бохеми“ за мен като диригент е най-важната.

Усещате ли публиката, когато дирижирате?

О, да. Всъщност ние винаги правим всичко за публиката. Това не бива да се забравя. Нашата цел е винаги една и съща – да пренесем чувствата на героите отвъд рампата и да ги предадем на зрителите.

След Варна какво предстои?

Много неща. Знаете, че от 40 години съм извън България, живея и работя в Берлин, дирижирам по целия свят. След Варна съм ангажиран в Щутгарт и Кралската опера в Копенхаген. Следват още много други ангажименти, но да не ги изброявам.

Позволете ми накрая още няколко думи. Много съм впечатлен, че Варненската опера се е развила толкова силно през последните години. Поднася разнообразен репертоар, разполага с толкова добри певци, кани и интересни творци от чужбина. Намирам, че Варненската опера води много гъвкава и много съвременна управленска политика.

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

ЖАН АНГЕЛОВ

Възпитаник на Музикалната академия в София и впоследствие специализирал в Русия, Франция и Германия, Маестро Жан Ангелов е добре познат диригент в много европейски и световни оперни театри и концертни зали. До 1981 година работи в България, след което се установява в централна Европа, заемайки важни диригентски позиции в Швейцария, Монте Карло, Германия и Словакия.

Развитието на диригентската му кариера бележaт гастроли в най-големите оперни театри в Европа – Париж, Виена, Берлин, Брюксел, Верона, Амстердам, Стокхолм, Копенхаген, Хелзинки, Прага, Будапеща и още много други. Симфонични концерти дирижира в Москва, Токио, Сантяго де Чили, Мексико сити и др.

Като Главен диригент на Националната словашка опера в Братислава (1994-1998) получава наградата “Furtwängler“, присъдена на колектива за изключително високи художествени постижения, а за негов СD запис на “Тристан и Изолда“ е отличен с годишната награда “Златен Орфей“ на Опера “Bastille“ в Париж.

От 40 години Жан Ангелов живее в Германия и е гост-диригент на престижни оперни сцени, сред които в Берлин - Дойче Опер и Комише Опер, също в Мюнхен, Хамбург, Щутгарт, Кьолн, Дрезден, Лайпциг и други.

Неговата богата звукозаписна дейност – над 30 CD е със симфоничните и радиооркестри на Монте Карло, Берлин, Базел, Щутгарт, Нюрнберг, София. Като главен гост-диригент на Словашкия Радиосимфоничен оркестър (1998-2006) прави интеграл на всички 9 симфонии на Дворжак (6 CD / OEHMS Classics, München), високо оценен от световната музикална критика.

ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА В ЕДИН И СЪЩ ФЕСТИВАЛ С ЛАРА ФАБИАН

ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието на Варненската опера в Международния музикален фестивал в Крайова

Г-жо Димова, да започнем този разговор за представянето на Варненската опера на румънската фестивална сцена с предисторията.

За пръв път Държавна опера Варна участва в международния музикален фестивал в Крайова, Румъния. Носещ името на голямата румънска оперна певица Елена Теодорини, родена в Крайова, този фестивал, който има биенален характер, през тази година се провежда за 16-ти път. В сравнение с ММФ „Варненско лято“, който датира от 1926 г., той е много млад фестивал, но също като нашия се радва на многобройна публика.  Директорът на операта в Крайова Антониу Замфир и артистичният съветник Кристиян Франческони ни поканиха да участваме с две постановки от нашия репертоар - едно класическо оперно заглавие,  спряха се върху „Норма“ от Белини, и една съвременна продукция - мюзикъла „Уестсайдска история“ от Бърнстейн, който подготвихме в копродукция с Операта в Крайова. Още през юни месец направихме кастинг за мюзикъла тук във Варна и заедно с директора на оперния театър в Крайова Антониу Замфир избрахме артисти за представлението. Веднага след варненската премиера на „Уестсайдска история“ в края на откомври заминахме за Крайова, за да се представим и на тяхната фестивална сцена. Бяхме радушно приети от публиката и на двата спектакъла. Особено ме впечатлиха младите хора в препълнената зала на Националния театър „Марин Сореску“, където играхме „Уестсайдска история“.

Какво впечатление Ви направи фестивалната програма?

Оперният фестивал „Елена Теодорини“ предлага много сериозна програма, която, наред с операта „Джани Скики“, нашата „Норма“, Оперна гала, мюзикъла „Уестсайдска история“ и други интересни събития, включва и премиера на „Травиата“, новото им заглавие. Фестивалът завършва на 17 ноември с попоперен концерт с Лара Фабиан, солисти, хор и оркестър на Операта в Крайова. Много ми беше приятно да установя, че Варненската опера участва в един и същ фестивал с Лара Фабиан.

Как експертите оцениха варненските продукции?

Посрещнахме ВИП гост за представлението на „Уестсайдска история“, за което специално пристигна от САЩ Майкъл Бърнстейн, племенник на великия композитор. Той познава всички по-големи постановки в света на този мюзикъл, така че приех оценката му “Great Show”за нашия прочит като едно високо признание. Анализирайки в детайли видяното, той отправи препоръки за някои дребни детайли, с които ние, разбира се, ще се съобразим. Получихме похвала от него за общото звучене на оркестъра, за добрия английски на артистите в подготвения от нас изцяло на английски език мюзикъл, както и за динамиката на музикалното построяване с драматични и лирични моменти. Екипът постигна върхови точки в изпълнението си, публиката го забеляза и възнагради нашата „Уестсайдска история“ с 15-минутни аплаузи. Специални поздравления получихме от Майкъл Бърнстейн и за удачния каст, според който няма нито един артист, който да не е бил разпределен точно за ролята, която му подхожда. Много комплименти заслужи Маестро Александър Фрай, чиято превъзходна работа стоеше в центъра на всички коментари. Висока оценка дадоха за представлението и италиански експерти, гости на фестивала.  

До какви творческите перспективи доведоха работните Ви срещи?

На работната среща с директора на Националния театър в Крайова Александру Буреану обсъдихме възможности за творческа колаборация с Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Споделих, че нашият театър се готви да посрещне 100-годишния си юбилей през 2021 г, а той разказа, че техният театър има още по-дълголетна история, основан е преди 170 години. Националният театър „Марин Сореску“ се ползва със славата на един от най-реномираните румънски театри, в който са поставяли световноизвестни режисьори като Питър Брук. Екипът организира международен Шекспиров фестивал, също биенале. 12-то издание на фестивала предстои в края на април, началото на май 2020 година и програмата му отдавна е готова. Аз поканих румънските колеги да видят нашето Шекспирово заглавие „Отело“ на режисьора Пламен Марков, чиято премиера ще излезе в края на януари. Надявам се Варненският драматичен театър да получи своята изява с хубаво Шекспирово представление в изданието на Международния Шекспиров фестивал в Крайова през 2022 година. Да припомня тук, че Националният театър „Марин Сореску“ е гостувал с „Бурята“ от Шекспир“ преди няколко години на нашата сцена, в рамките на МТФ „Варненско лято“.

Творческите контакти между Варна и Крайова продължават и може би ще се стигне до размяна на театрални продукции още преди Шекспировия фестивал през 2022 година.

След всичко това мога с удовлетворение да кажа, че в Крайова Варна е вече известен партньор, който защити името си с най-високи стандарти и качество.

МАЕСТРО АЛЕКСАНДЪР ФРАЙ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за приятелството си с композитора Ленард Бърнстейн, създаването на мюзикъла „Уестсайдска история“ и неговите особености, метода на Станиславски, чувството за хумор и още за племенника на Бърнстейн и сина на първия продуцент на мюзикъла, които се очакват за премиерата на 24, 25 октомври 2019

Маестро Александър Фрай, Вие сте нашият VIP, нашият много специален човек за премиерната постановка на „Уестсайдска история“, личен приятел на композитора, великия Ленард Бърнстейн.

Имах прекрасно приятелство с Лени Бърнстейн, той беше много мил и щедър с мен. Водихме безкрайни разговори за музика, научих много от него. Щастлив съм, че той е един от моите учители. Дълбоко съм свързан с неговия мюзикъл „Уестсайдска история“, едно невероятно произведение, което се отличава от всички предишни мюзикъли в редица отношения - невероятно труден за дирижиране, за танцуване и пеене, с много бързи темпа и уникална хореография. Това е първият мюзикъл, в който пеенето и танците са напълно равностойни и първият, в който всеки герой, който излиза на сцената, има своето име и своя характер.

„УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ“ Е КРАСИВА ИСТОРИЯ И КРАСИВО СТОИ НА СЦЕНАТА

Хореографката НАДЯ ДИМОКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Уестсайдска история“, необходимия хореографски компромис, младостта и

защо не можеш просто ей така да заличиш любимия човек...

Защо ти харесва „Уестсайдска история“?

„Уестсайдска история“ ми харесва, защото мюзикълът е поставен за пръв път от легендарния Джером Робинс. Неговата хореография е перфектна, начинът, по който движенията съвпадат с музиката, е образец за всеки хореограф. В началото имах притеснения дали, правейки моята хореография, бих могла да се състезавам с оригиналната постановка на Джером Робинс. Но от 1959 г., когато излиза мюзикълът, танцовият театър е претърпял сериозно развитие, така че реших да следвам своите виждания за хореографията, като внасям иновации, но винаги с мисълта да задържа стила и нивото, зададени от Джером Робинс. Щастлива съм, че в хода на репетициите този подход се оказа работещ.

В „Уестсайдска история“ характерите се проявяват в еднаква степен в пеенето и в танците, но от хореографска гледна точка кои персонажи са по-интересни?

Танците в „Уестсайдска история“ са много, общо 17. От главните герои Мария и Тони пеят повече и по-малко танцуват, но Риф и Анита са почти непрекъснато на сцената и танцуват през цялото време. Особено активен е Риф, той трябва да бъде млад, да бъде лидер и затова имах повече работа с неговата хореография. Анита също е интересен персонаж, тя е от Пуерто Рико и хореографията е важна за изграждането на образа й.

Режисьорът КРИС КАТЕНА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за особеностите на мюзикъла „Уестсайдска история“ и работата си над варненската постановка

24, 25 октомври 2019, 19.00, Основна сцена. „Уестсайдска история“ - Премиера на Държавна опера Варна, 73-ти творчески сезон (2019-2020). Мюзикъл от Ленард Бърнстейн. Концепция Джером Робинс. Либрето Артър Лорънс.Текст на песните Стивън Зондхайм. Режисьор Антониу Замфир. Асистент режисьор Крис Катена. Диригент постановчик Александър Фрай (Alexander Frey) (24.10), Кръстин Настев (25.10). Сценография и костюми Нела Стоянова. Хореография Надя Димокова.

Интересът към „Уестсайдска история“, вдъхновена от шедьовъра на Шекспир „Ромео и Жулиета“, не престава, откакто мюзикълът на Ленард Бърнстейн се поставя за пръв път на Бродуей (1959). Едноименният филм на Джером Робинс с Натали Ууд печели 10 награди „Оскар“ и 3 награди „Златен глобус“ (1961). Филмът, получил статут на културно наследство, се съхранява в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ (1997). Съвсем наскоро и Стивън Спилбърг завърши своята „Уестсайдска история“, първия си филм по мюзикъл, с латино актьори в главните роли, премиерата се очаква през 2020.

„Палячи“ - 21 септември, 11.00, 19.00, Opera Studio – Varna 2019

Маестро Бизари, имате вече натрупан варненски опит, след като през лятото дирижирахте премиерата на „Турандот“ в Опера в Летния театър и сега „Любовен еликсир“ в майсторските класове на Opera Studio, предстои Ви и представление на „Палячи“...

Наистина, мога да кажа, че във Варна се чувствам вече почти като у дома. Бях много впечатлен от професионализма на оркестъра, хора и солистите на Варненската опера, които вложиха най-доброто от себе си в подготовката и представянето на „Турандот“ през лятото. След тази първа среща с Варненската опера много ме зарадва поканата да водя майсторски клас в рамките на първото варненско Opera Studio. 

Как оценявате работата си с младите хора над „Любовен еликсир“?

Участниците в майсторския клас бяха много мотивирани и ентусиазирани, с огромно желание и любов подготвяха и усъвършенстваха своите интерпретации, докато се доближат до нивото на истинския Доницети. Точно това беше и нашата задача – да ги насочим към верния музикален стил, отговарящ на естетиката на съответния композитор. Високият емоционален градус по време на целия репетиционен процес и на самото представление бяха отличителен знак за нашия „Любовен еликсир“, така че приехме аплодисментите на публиката като заслужена награда. Удовлетворен от свършената работа, си стегнах куфара и тръгнах за летището. Но се оказа, че трябва да дирижирам и „Палячи“ – последния спектакъл на варненското Opera Studio 2019. Да се върна толкова бързо и отново да се потопя в познатата творческа атмосфера, станала през последните седмици част от мен, това беше приятна изненада.. Отсега вярвам в успеха и на „Палячи“.  

„Селска чест“ от П. Максани – 21 септември, 11.00, 19.00, Оpera Studio - Varna 2019

Идвате от Ерусалим във Варна...

За пръв път съм във Варна, но вече съм бил в България като участник в конкурс за диригенти. Много съм впечатлен от вашия град, от архитектурата и морето, макар че нямах много време за плаж. Репетициите в майсторския клас вървят всеки ден една след друга, първо с пиано, после с оркестър, хор и солисти, непрекъснато сме в репетиции.

Как изглежда отвътре тази динамична музикална вселена, говореща световния език на музиката?

Оркестърът на Варненската опера е великолепен, в хора има много хубави гласове и мисля, че заедно с нашите млади солисти ще направим добър спектакъл. Участниците в майсторския клас идват от различни краища на света, цяла група от Мексико, също от Русия, Италия, Грузия, Израел, Америка, Япония, Китай, Южна Корея.