МАЕСТРО МАУРИЦИО БАРБАЧИНИ ОТ МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА OPERA STUDIO – VARNA 2019 И СЪВРЕМЕННИТЕ ПЪТИЩА НА ОПЕРАТА

„Севилският бръснар“  - 20 септември, 11.00, 19.00, Opera Studio – Varna 2019

Маестро Барбачини, за нас е привилегия диригент от Метрополитън опера да води майсторски клас в първото Opera Studio във Варна. Каква е Вашата оценка за него?

Моите поздравления за чудесната идея на Варненската опера да съберете млади хора и добри оперни педагози от цял свят за майсторски класове. Участвал съм в майсторски класове и в други страни, но тук подходът е по-различен. Да подготвиш и представиш за кратко време 5 оперни заглавия, това е много впечатляващо. Още повече, че не става дума просто за обучение, а за изграждането на истински оперни спектакли с много добри оркестър и хор, със сериозно подготвени солисти. Като диригент, който от 15 години дирижира в Метрополитън опера, Чикаго, Сан Франциско и навсякъде в Америка, определено мога да кажа, че добрите критерии в оперното изкуство се задават най-напред от добрите учители и техните високи изисквания.

17 септември, 11.00 и 19.00, Основна сцена

„Дон Жуан“ от Моцарт, диригент Айрат Кашаев, режисьор Донгми Лий, финалисти на Opera Studio – Varna 2019, Оркестър на Държавна опера Варна

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Щастливи сме, че в първото Оперно студио – Варна 2019 свой майсторски клас води диригент от Болшой театър. Как се чувствате във Варна, Маестро Кашаев?

Чувствам се прекрасно. Бил съм в много страни в Европа, но в България съм за пръв път. Съпругата ми, която неотдавна посети с детския си хор Варна, разказваше с възторг за вашия град, така че аз се отзовах с голямо удоволствие на поканата да водя майсторски клас тук. Предвкусвах наслаждението от срещата с вашия хубав град, с морето и прекрасния колектив на Варненската опера.

Защо се фокусирате върху „Дон Жуан“ от Моцарт?

Музиката на Моцарт е като лакмус, върху който всичко се вижда. Дали пееш добре или не, дали играеш добре или не, то това ще забележи всеки човек, дори да не е музикант. В този смисъл Моцарт изисква особено отношение и уважение. Номер едно сред всички световни композитори, Моцарт е създал сакрална музика, която предполага същото благоговение, както когато влизаш в храм, за да разговаряш с бог. Намирам „Дон Жуан“ за изключителна творба и за мен е огромна чест да работя във Варна именно върху Моцарт.

Как постигате баланс между различните нива на участниците в майсторския клас?

Много трудно. Няма да кажа, че всичко веднага се получава, защото хората са дошли от различни страни, имат различно образование и различен маниер на пеене. Нашата задача е да приведем всичко това под един общ знаменател и заедно да постигнем най-доброто.

Не се стремите към една единствена, предварително зададена интерпретация?

Не мисля, че трябва да се стремим към една единствена интерпретация, колкото и тя да е добра. Нужно е да работим в необходимия стил, докато достигнем едно добро ниво. В крайна сметка ние сме академия и в нашия майсторски клас се учим как да се усъвършенстваме. Сред участниците има например певци, които никога досега не са изпълнявали Моцарт и ето сега те получават възможността да се докоснат за пръв път до неговата вълшебна музика. Ние се стараем да се доближим до Моцарт или както казва руската поговорка за подобни случаи: “Я не волшебник, я только учусь.“ (Аз не съм вълшебник, аз само се уча).

Кои са опорните точки на Вашата диригентска методика?

При всяко музикално изпълнение пред диригента стоят няколко задачи - от задача минимум до задача максимум. Задача максимум е да се доближим максимално до Моцарт, до слънцето Моцарт, като се пазим то да не ни изгори. Да се приближаваме все по-близо и колкото може по-близо до слънцето, за да може то да ни огрее. Важно е също да им е удобно на певците да пеят, важно е те да пеят заедно, важно е заедно да постигаме хубави темпа, оттам и хубави ансамбли. Разбира се, държим и на добрия италиански език. Не бива да си поставяме свръхзадачи, за които не разполагаме с достатъчно репетиционно време. Стараем се да направим всичко, което зависи от нас, за да ни харесат зрителите.

Екипът на „Дон Жуан“, забелязва се веднага, е много ентусиазиран преди утрешния пръв спектакъл на Оперно студио – Варна 2019. На какъв Моцарт каните варненската публика?

Предлагам на уважаемата варненска публика да дойде и да чуе нашия международен Моцарт. Това няма да е Моцарт, какъвто го познават в Мексико, Азия или Русия, това ще бъде един международен Моцарт с руски диригент и с великолепния Оркестър на Варненската опера.

Да завършим със спомените Ви за Вашия учител, Маестро Генадий Рождественски, един от най-големите диригенти на нашата съвременност.

Така се случи, че работих с Маестро Генадий Рождественски точно 10 години. Първо учих в неговия клас по дирижиране, после работих заедно с него в оперния театър. Знаете ли, той никога не казваше, ти си длъжен да направиш това или онова. Никога не използваше изрази, като трябва или не трябва, само внимателно ни предлагаше да опитаме. В същото време с поведението си и всеки свой спектакъл той ни показваше как би било добре да го направим. Така неусетно той ни учеше как да се отнасяме към творческата си работа като към мисия.

Маестро Генадий Рождественски беше знаменита личност и за мен беше истинско щастие да го познавам. Той владееше няколко езика, спектаклите и световните оперни премиери, които е дирижирал, не биха могли да се изброят. През 10-те години, в които бях с него, всеки път при появата му в класа, в Консерваторията или в оперния театър, осъзнавах, че сега, в този момент, се твори история...

Този велик човек ни напусна преди година и това е загуба не само за Русия и хората, които лично го познаваха, това е загуба за целия музикален свят. Личности като Маестро Генадий Рождественски вече рядко се срещат. Трябва да пазим паметта за него и уроците, които той ни завеща. Това е наш дълг. Какъвто е дългът ни към родителите, към предците, към родината, такъв е и дългът ни към учителя. И аз се старая да следвам този дълг.

АЙРАТ КАШАЕВ е роден през 1984 г. в Казан, Република Татарстан. Завършва с отличие както Казанското музикално училище „И. В. Аухадеева“, така  и Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски“ със специалностите хорово и оперно-симфонично дирижиране. Спечелва първа премия на Всерусийския конкурс на хоровите диригенти (2009). Дирижира Симфоничния оркестър на Московската консерватория, Симфоничния оркестър „Рахманинов“, Московския оперетен театър, Оркестъра на Московския музикален театър „Геликон-Опера“ и др.

Като художествен ръководител на Академичния хор на Руската академия по музика имени Гнесиных, Държавния хор на Татарстан и и на други хорове печели престижни награди на различни фестивали.

Диригент е на Московския камерен оркестър „П. Слободкин“, а от 2018 г.,  по покана на худ. рък на Болшой театър Генадий Рождественски, и на Камерната сцена на Болшой театър „Б. А. Покровский“.

Айрат Кашаев е диригент и асистент на Маестро Генадий Рождественски в спектаклите «Блудният син» от Б. Бритън, «Лазар или Торжеството на Възкресение“ от Ф. Шуберт и др. Диригент-постановчик е на оперите «Stabat Mater» от Дж. Б. Перголези,  «Тит Безупречният» от А. Маноцков и др. В творческата му биография влизат балетите „Пулчинела“, „Лешникотрошачката“, оперите „Дидона и Еней“, „Евгений Онегин“ и др.     

Режисьорката ЕДИ ЛОВАЛЬО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката си „Турандот“, копродукция между Държавна опера Варна и Парма ОперАрт. Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno - Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър ММФ „Варненско лято“ 2019

Какви особености характеризират Вашата постановка на „Турандот“?

Щастлива съм да бъда във Варна с моята постановка на „Турандот“, която е съвместна продукция на Парма ОперАрт с Държавна опера Варна. В режисьорската си концепция следвам класическите оперни образци, като се отнасям с респект към китайската културна традиция, толкова различна от европейската.

Пучини умира след като композира предсмъртната ария на Лиу и не успява да довърши „Турандот“. Известно е, че на премиерата Артуро Тосканини дирижира точно до там, докъдето е спряло перото на великия композитор. Съществуват няколко продължения на операта от различни композитори, но ние работим с версията на ученика на Пучини Алфано, която най-често се изпълнява.

Операта разказва притчата за жестоката китайска принцеса, която погубва кандидатите за женихи, не успели да разгадаят гатанките й. В асоциация с леденото сърце на Турандот, замъкът й също е обвит с лед и въобще цялата сценографска визия на постановката е решена в леден синкаво-бял оттенък. Друг специален акцент поставихме върху хореографията, за да подчертаем иконографското значение на източния танц.

Наложи ли се да внасяте промени в постановката, предназначена за две различни открити пространства, за Парма и Варна?

Откритата сцена на Летния оперен фестивал в Парма, в Замъка Reggia di Colorno, е голяма, но сцената на Летния театър във Варна е още по-голяма и предлага повече възможности. Различията между двете пространства изискват съответна адаптация. Вероятно “варненският замък” на китайската принцеса ще стане по-просторен, ще се наложат и други леки промени, но това няма да се отрази на вече взетите, основни постановъчни решения.

Как бе посрещната премиерата на „Турандот“ в Парма?

Италианската премиера, която се състоя на 10 юли в нашия Летен оперен фестивал Reggia di Colorno, премина с огромен успех. Всички билети бяха разпродадени месец по-рано, а на самата премиера имаше много правостоящи. Публиката много хареса и дълго аплодираше варненските солисти – сопраното Илина Михайлова в ролята на Лиу и тенора Валерий Георгиев в ролята на Калаф. Двамата ще пеят и на варненската премиера, в която образа на Турандот ще пресъздаде Димитринка Райчева. Разпределението на ролите е много добро и аз се надявам, че успехът на Турандот в Италия ще се повтори и във Варна.

Какво място заема Пучини във Вашата лична оперна йерархия?

Музиката на Пучини звучи много модерно, а „Турандот“ е неговото оперно завещание. С „Турандот“, а също и с „Мадам Бътерфлай“, той въвежда нов етап в развитието на оперната музика и променя бъдещето й. След Пучини опера се пише по различен начин. Много обичам „Турандот“ както заради прекрасната музика, така и заради великолепно изградените женски характери. При Пучини жената е много важна, тя винаги е централен персонаж.

Как една жена режисьор се справя в днешния, доминиран предимно от мъже режисьори, оперен свят?

Мисля, че като оперни режисьори жените имат по-всеобхватна визия за нещата от мъжете. В самата природа на жените е заложено умението да се справят с много неща в едно и също време, а това е изключително важно качество за един режисьор. Що се отнася до Пучини, една жена режисьор най-добре би разбрала неговите толкова емоционални, едновременно силни и крехки женски характери. Пучини разкрива същността на жената в едни от най-красивите арии в световната оперна съкровищница.

ЕДИ ЛОВАЛЬО е завършила Conservatorio di Musica "A.Boito" в Парма, работи като оперен режисьор в Парма ОперАрт, основател и директор е на Летния оперен фестивал Reggia di Colorno - Парма. Разположен в околностите на Парма, Замъкът на Дука, известен още като Замъкът на Колорно, е построен в началото на XVIII век от дука на Парма Франческо Фарнезе

"ТУРАНДОТ"

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма

Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

Лирична драма в три действия от Джакомо Пучини

Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони по едноименната пиеса на Карло Гоци

Диригент Лоренцо Бизари

Режисьор Еди Ловальо

Сценография и костюми Нела Стоянова

Действащи лица и изпълнители:

ТУРАНДОТ - Димитринка Райчева

ИМПЕРАТОР - Христо Ганевски

ТИМУР - Деян Вачков

КАЛАФ - Валерий Георгиев

ЛИУ - Илина Михайлова

ПИНГ - Венцеслав Анастасов

ПАНГ - Марк Фаулър

ПОНГ - Пламен Долапчиев

МАНДАРИН - Свилен Николов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Прочетет още по темата :

ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ: КАЛАФ Е СПОРЕД МЕН НАЙ-ТЕЖКАТА ПАРТИЯ ЗА ТЕНОР

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА: ГЕНА ДИМИТРОВА Е НАЙ-ДОБРАТА ТУРАНДОТ

ИЛИНА МИХАЙЛОВА: ЛИУ Е СИМВОЛ НА БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ

„Rock Symphony“ - 29 август, 19.30, ФКЦ, зала 1, МФФ „Любовта е лудост“ - Варна 2019

 Главният диригент на Симфониета София СВИЛЕН СИМЕОНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първия си концерт във Варна

 Разбрах, че имате сантимент към варненския концерт на “Rock Symphony”…

Благодарен съм за възможността да гостувам за пръв път във Варна, където завърших НУИ „Добри Христов“ в класа по кларинет на Иван Германов през 1981 г. Така се случи, че животът ме отвя в София, после в чужбина и само минавах през Варна. И ето сега, близо 40 години по-късно, за пръв път ще се появя на варненска сцена. В този смисъл концертът “Rock Symphony” на 29 август във ФКЦ, освен в професионално отношение, като част от МФФ „Любовта е лудост“, ще бъде и много емоционален за мен.

Как се съчетават рок и симфония?

През 2015 г. се зароди идеята за Symphony Rock“, съвместен проект между Симфониета София и Денс Формация София с нейната рок група. Точно този пръв проект с мои аранжименти за симфоничен оркестър и рок група ще чуят варненци. Обявяваме го като „Rock Symphony“, за да обхванем по-широк спектър от меломани, но при аранжирането и адаптацията от клавир за пиано към симфоничен оркестър аз отдавам приоритет на гласоводенето, а при оркестрирането - на симфоничния оркестър, не толкова на рок групата. Затова и някои от песните съм аранжирал само за симфоничен оркестър, без рок група и вокал. В концерта ще предложим интересна симбиоза между симфоничен оркестър, рок група и вокали с електрическа цигулка и саксофони.

Освен инригуващото преплитане на жанровете, ще има ли други предизвикателства в концерта?

Всичко това ще бъде поднесено по атрактивен и достъпен за публиката начин, с кратки обяснения от мен около историята на създаването на всяка от песните, със закачки и въпроси към публиката, дори с награди за верните отговори.
Този проект вече пожъна аплодисменти в България и чужбина и аз се радвам, че мога най-сетне да го представя и във Варна. Успехът на „Rock Symphony“ ме мотивира да разработя още 5 подобни проекта – „АBBA Mania“, „Queen Тоpia“, „Broadway“ с евъргрийни, аранжирани от мен отново за симфоничен оркестър, рок група, вокали и саксофон и „Le grand Tango” с най-известните танга на Карлос Гардел, Астор Пиацола и др. Надявам се в бъдеще да имаме възможност за гастрол във Варна и с тези проекти.

За начало ще дойдем на „Rock Symphony“...

Разчитам на това. Искам сърдечно да поканя варненци и гостите на града да станат част от общото музициране в емоционалната „Rock Symphony“ с емблематични рок парчета, в изпълнение на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна и Джаз Формация София. Очакваме ви на 29 август в зала 1 на Фестивалния и конгресен център.

СВИЛЕН СИМЕОНОВ завършва НУИ „Добри Христов“ във Варна и ДМА „Проф. Панчо Владигеров” в София със специалност кларинет. Учи дирижиране в АМТИИ в Пловдив и специализира във Виена при проф. Салватор Конде. Диригентската му кариера преминава през Оперно-филхармоничното дружество в Бургас, където е музикален мениджър и диригент. От 2003 г. е главен диригент на оркестър Симфониета София и втори диригент на Operettenbühne Heinz Helberg във Виена. Маестро Симеонов дирижира на най-престижните съвременни сцени в Европа и света, сред които Берлинската филхармония, Musikverein Wien, Konzertgebau Amsterdam, Victoria Hall Geneva, Suntory Hall Tokio, също в Барселона, Мадрид, Кливланд и др. Едновременно с диригентската си работа преподава и води курсове и майсторски класове в София, Сеул – Република Корея, Ханой – Виетнам, Солун и Птолемейда – Гърция, Янгстаун – САЩ

8 агуст, 21.00, Премиера на ММФ "Варненско лято" и Опера в Летния театър 2019

ЧОВЕК, ИЗРАСНАЛ КРАЙ МОРЕТО, УСЕЩА ПО-РАЗЛИЧНО СИЛАТА НА СТИХИИТЕ

На базата на реални, макар и отдалечени във времето исторически събития, а именно борбата между патриции и плебеи за управлението на Генуа, Верди създава шедьовър. И генуезкият дож Симон Боканегра, и моят герой Габриеле Адорно са реални и познати исторически фигури. Пречупени през майсторството на гениалния композитор, те са пресъздадени като достойни мъже, които отстояват с чест своята кауза. Борят се в тази братоубийствена война, като се опитват да запазят и личното си щастие.
Верди винаги е бил знаме в борбите за обединението на Италия. Свидетел съм, как на представление в Италия, в големия ансамбъл във финала на първо действие, където дожът призовава за мир, смирение и обединение, аплаузите продължават с минути.
Макар и по-рядко представяна в България, тази опера, според мен, е една от най-красивите творби на Верди и особено близка до италианската чувствителност. 
Операта е специфична и с това, че основен мотив е образът на морето. Не просто фон, а протагонист. Мисля, че за нашия град Варна, за варненци, това е особено разбираемо и вълнуващо. Човек, израснал край морето, усеща по-различно силата на стихиите.

На една от репетициите ми в Пиза, в последно действие, диригентът прекъсна оркестъра. Каза, че със сигурност много от музикиантите имат лодки и ходят на сутрешен риболов. И поиска от тях да свирят така, както когато морето сутрин е в покой, когато е част от тяхната душа. Ефектът беше поразителен!
За мен е чест да съм част от екипа на „Симон Боканегра“, заедно с моите колеги, великолепните певци и актьори от двата солистични състава, също с безупречно подготвените хористи. Благодаря на директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна, г-жа Даниела Димова, както и на режисьора г-н Деян Прошев за усилията им по реализацията на този проект.
Пожелавам си да сме достойни наследници на варненската оперна традиция, на големите имена от златното време на театъра в постановката отпреди 40 години с Кирил Кръстев, Стефан Циганчев и Мари Крикорян.

ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019
8 август, 21.00, Опера в Летния театър
"СИМОН БОКАНЕГРА" - ПРЕМИЕРА
Опера от Джузепе Верди
Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ
Сценография АЛЕСАНДРА ПОЛИМЕНО
Костюми АЛЕКСАНДЪР НОШПАЛ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ
Действащи лица и изпълнители: 
СИМОН БОКАНЕГРА - Кирил Манолов
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - Дария Масиеро
ЯКОПО ФИЕСКО - Деян Вачков, Гео Чобанов, Евгений Станимиров
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - Иван Момиров
ПАОЛО АЛБИАНИ - Пламен Димитров, Свилен Николов
ПИЕТРО Мартин Киров, Петър Петров
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ Пламен Долапчиев, Христо Ганевски
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ Благовеста Статева, Марина Иванова
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Прочетете още :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2561-simon-bokanegra-na-scena-leten-teatar

Световноизвестният тенор ФАБИО АРМИЛИАТО, след участието си в Арена ди Верона и „Кармен“, идва във Варна за своя емблематичен „Рецитал Кантанго“ на 27 юли в ММФ "Варненско лято", а на 29 юли ще бъде специален гост на Италианската оперна гала на Паметника Създатели на българската държава в Шумен

27 юли, 21.00, ММФ Варненско лято“ 2019, Опера в Летния театър

Маестро Армилиато, Варна Ви очаква с нетърпение!

Генуа и Варна са побратимени градове и като културен посланик на моя роден град по света, за мен е чест и отговорност да допринасям за задълбочаване на италианско-българските културни взаимоотношения. Генуа и Варна имат много общо помежду си - и двата града са красиво разположени на море, гордеят се със забележителна история, привличат туристи от цял свят, център са на много културни събития, обичат красивата музика. За мен е голямо удоволствие да идвам във Варна. Пазя хубав спомен от участието си в оперната гала, с която завърши Опера в Летния театър през миналата година. Радвам се, че сега съм отново тук, за да представя, отново в Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“, моя „Рецитал Кантанго“, с който успешно съм гастролирал в много страни.

За какво разказвате в „Рецитал Кантанго“?

„Рецитал Кантанго“ обединява тангото с италианската традиция на белкантото. Създадох този проект преди две години с идеята да покажа хронологията в развитието на модерното танго пеене от Тито Скипа до Карлос Гардел. Живял дълго време в Буенос Айрес, италианският певец и композитор Тито Скипа, е бил влюбен в аржентинското танго. Тази своя любов той предал и на ученика си Карлос Гардел, който мечтаел да стане прочут оперен певец. Поддържал приятелства с оперни величия като Енрико Карузо, Тита Руфо, Артуро Тосканини и т.н., но не успял да стане оперна звезда, не бил надарен със силен глас. Тогава Тито Скипа му предложил да се посвети на тангото и Карлос Гардел наистина започнал да пее танго, но в италианския стил белканто.

И този обрат променя историята на тангото...

При това доста чувствително. До тогава танго музиката, не особено добре приета от знатното общество, била смятана за аморална и дори вредна за жените и децата. С намесата на Тито Скипа и Карлос Гардел тангото от музика за простолюдието се превръща в аристократичен жанр. Певците свалят опърпаното пончо на гаучото и обличат изискан фрак, за да излязат на сцената и да разкрият, при това с подчертан артистизъм, дълбоката поетичност на чувствените танго ритми.

„Кантанго“ – от итал. cantare – пея, проследява именно тази тясна връзка между тангото и оперното пеене. Като на филмова лента рециталът връща назад във времето, когато се заражда тангото. Тангото, което благодарение на операта става такова, каквото днес го познаваме. И обичаме.

ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Рокси Харт от мюзикъла „Чикаго“ на Джон Кандър. Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър – 24 юли, 16 август 2019, 21.00

 Присъствието на Лилия Илиева в афиша на последните мюзикъли на Държавна опера Варна обещава онези артистизъм и прецизност, каквито публиката познава и харесва у теб. Сред Инес в „Зоро, Кати Селдън в „Да пееш под дъжда“ и Кристин в „Любовта никога не умира“, как изглежда последната ти героиня Рокси Харт от „Чикаго“?

Всяко момиче, обичащо и занимаващо се с мюзикъл, мечтае да играе в класиката "Чикаго". За мен да играя Рокси е още една сбъдната мечта. Хубавото на това да си артист е, че имаш щастието всеки ден да бъдеш различен, да се предизвикваш да влизаш в различни кожи и емоции. Ако Кристин от „Любовта никога не умира“ е нежната, млада и пълна с емоции, тъга, милост и доброта жена, Рокси е точно обратното - момиче, готово на всичко за слава и сцена. Тя изневерява на мъжа си, само защото си мисли, че любовникът й Фред Кейсли ще я направи звезда. След като разбира обаче, че няма нищо такова, тя по същия безапелационен и лишен от всякакви чувства начин, го убива.

Хладнокръвна и пресметлива убийца, която в същото време не е лишена от чар и дори притежава някаква харизма – това си е голямо предизвикателство за една актриса.

За мен Рокси Харт е огромно предизвикателство, тъй като единственото, по което ние с нея си приличаме, е младостта ни и любовта ни към сцената. Рокси е, бих казала, тоталната кучка, готова да мине през всекиго и всичко, за да стане звезда. Може би това ми беше най-трудното да разбера у нея.

Самата аз съм изключително емоционална, болката и проблемите на хората не са ми безразлични, любовта е всичко и е само една, там няма място за трети. Уважавам колегите си и никога не бих играла мръсна игра, за да взема някоя роля например. Смятам, че всичко трябва да се постига с труд, усилия и честност. И по всичко това се различаваме с Рокси.

Как тогава тази толкова различна Рокси става част от теб?

Приемам я такава, каквато е и я обичам с всичките й лудости. Обичам я, защото ме предизвиква да я усетя и разбера.

Предпремиерата на „Чикаго“ буквално зашемети зрителите както с режисьорския прочит и артистичните превъплъщения, така и с хореографията, динамиката и общото ансамблово внушение. Каква ли ще бъде премиерата?

Подготвяме още изненади, така че премиерата ще бъде още по-завладяваща. Всяко нещо подлежи на усъвършенстване и на нас тази амбиция ни е присъща. Екипът ни се състои от прекрасни и енергични артисти, които си тежат точно на мястото. Целият репетиционен процес беше като един голям празник, преминал в смях и работа. Сега ни остава да приобщим и зрителите към него. Вярвам, че празникът ще се получи.

ММФ "Варненско лято" 2019

24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър

"ЧИКАГО"

Мюзикъл от Джон Кандър
Либрето Фред Еб и Боб Фос
Текст на песните Фред Еб
По пиесата на Морин Далас Уаткинс
Адаптация на сценария Дейвид Томпсън

Постановка Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Анастасия Неделчева
Сценография Константин Гарнизов
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Ирина Радованова
Втори режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители: 
БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев
ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова
РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева
МАМА МОРТЪН - Милена Захариева
ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов
ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева,
Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова
КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров-Реджи
СЪДИЯТА - Пламен Георгиев
МЕРИ СЪНШАЙН - Антоанела Петрова
СИЛВЪР СЪНШАЙН - Сребрина Соколова
ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ - Калина Жекова
СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ - Николай Димитров
ФРЕД КЕЙСЛИ - Нейчо Петров-Реджи
ЛЕКАР - Николай Димитров

С участието на оркестър и балет на Държавна опера Варна
Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров
Асистент хореограф Гергана Караиванова
Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев
Суфльор Димитър Фурнаджиев

МАРИАН БАЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой в мюзикъла „Чикаго“ от Джон Кандър. Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър – 24 юли, 16 август 2019, 21.00

С какво ти е интересна ролята на Били Флин, очарователния и безскрупулен адвокат, който може да извади всекиго от затвора, независимо заради какво е попаднал там?

Тази роля е много любопитна за мен, тъй като за първи път играя нещо, което не е чак толкова в комедиен план и публиката ще ме види в една различна светлина.
Във вокално отношение поработихме прекрасно, както винаги, с маестро Страцимир Павлов. Казвам както винаги, макар че всъщност е за втори път. Нали знаеш, срещаш веднъж даден човек и от втората дума разбираш, че сте били заедно много отдавна, но просто не сте се познавали физически. Отдавна не бях пял в мюзикъл на английски със субтитри на български. Но за улеснение на публиката, диалозите на премиерите в Летния театър ще бъдат изцяло на български.

Би ли взел за себе си нещо от характера на Били Флин?

От Били Флин бих взел изобретателността и усета му да се възползва от ситуацията. Мисля, че съм взел и най-главното - да гледам професионално на работата си, а емоциите да ги оставя за друг терен.

Режисьорът Борис Панкин отново е създал не просто екип, а отбор от съзаклятници, които очевидно са се устремили към следващия творчески връх. Имам предвид успеха на „Да пееш под дъжда“, удостоен с Награда ВАРНА.

Сега си давам сметка, че работата ми с Борис Панкин, с когото работя над 20 години и срещата ми с маестро Страцимир Павлов, с когото се познаваме само от две години, върви с лекота. Ценно е да се отбележат и двете прекрасни нежни присъствия в лицето на Десислава Николова и Лилия Илиева, с която вече бяхме заедно в "Да пееш под дъжда''.

Великолепно превъплъщение на Борислав Веженов, който все повече обира симпатиите на варненската публика, но много скоро ще стигне и по-надалеч. Впечатляващата Милена Захариева като Мама Мортън - глас и присъствие, които биха били гордост за всеки мюзикълен театър. Изключителните Сребрина Соколова и Антоанела Петрова, като сестрите Съншайн - дуетът, в който класиката и джазът си подават ръка.

И въобще целият екип на „Чикаго“ е върхът. 
Остава да направим и подходящ хеттрик за идното лято.

Имаш предвид 3 мюзикъла със същия екип?

Точно така. Продукциите „Да пееш под дъжда“ от миналото лято, „Чикаго“ от това лято и третото заглавие през следващата година. Би било страхотен хеттрик за българската столица на мюзикъла Варна, както я нарече Борис Панкин.

ММФ "Варненско лято" 2019

24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър

"ЧИКАГО"

Мюзикъл от Джон Кандър
Либрето Фред Еб и Боб Фос
Текст на песните Фред Еб
По пиесата на Морин Далас Уаткинс
Адаптация на сценария Дейвид Томпсън

Постановка Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Анастасия Неделчева
Сценография Константин Гарнизов
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Ирина Радованова
Втори режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители: 
БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев
ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова
РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева
МАМА МОРТЪН - Милена Захариева
ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов
ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева,
Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова
КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров-Реджи
СЪДИЯТА - Пламен Георгиев
МЕРИ СЪНШАЙН - Антоанела Петрова
СИЛВЪР СЪНШАЙН - Сребрина Соколова
ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ - Калина Жекова
СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ - Николай Димитров
ФРЕД КЕЙСЛИ - Нейчо Петров-Реджи
ЛЕКАР - Николай Димитров

С участието на оркестър и балет на Държавна опера Варна
Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров
Асистент хореограф Гергана Караиванова
Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев
Суфльор Димитър Фурнаджиев

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата българска постановка на „Любовта никога не умира“, за тенденциите в съвременния музикален театър и Сър Андрю Лойд Уебър като Моцарт на мюзикъла, за символиката в „Любовта никога не умира“ и логичната поява на този мюзикъл на варненска сцена

Проф. Донев, Вие доведохте в България мюзикълите на Сър Андрю Лойд Уебър, които не спират да будят възхищението ни и това повишава очакванията към най-новия му мюзикъл „Любовта никога не умира“.

Сър Андрю Лойд Уебър оправдава твърдението, че неговото творчество очертава бъдещето на световния музикален театър. С всеки нов мюзикъл, с всяко следващо произведение той изкачва още едно стъпало нагоре по стълбата, на която той и без това стои най-високо. Сравнението с него трудно се издържа, да не говорим за онези творби, които само с няколко музикални номера гръмко претендират да се наричат мюзикъл.
Уебър определя посоките в развитието на жанра в световен мащаб. Благодарение на него съвременният мюзикъл вече се доближава до операта, може дори да се каже, че той е съвременна опера.

Оперните шедьоври от миналото принадлежат на друго време и това обяснява защо днес не се създават подобни произведения.

Точно така. А Сър Андрю Лойд Уебър със своя музикален език отразява съвременния човек с неговата чувствителност и неговите мечти. Няма друг композитор като него, който така добре да познава душевността на съвременните хора, затова и те толкова го обичат. Обичат го не заради прекрасните хитови мелодии, тук моментът не е търговски, а чисто художествен. Като композитор той е гениален, заради начина, по който улавя съвременния човек и пресъздава неговото светоусещане чрез музиката. Уебър е музикалният гений на нашето съвремие. Той е Моцарт на мюзикъла.

С какво откроявате „Любовта никога не умира“ сред останалите мюзикъли на Уебър?

„Любовта никога не умира“ е продължение на „Фантомът на операта“ и за мен е многозначително, че Фантомът е композитор, музикант, един от нас. Фантомът живее не къде да е, а в подземието на Парижката опера, където се крие заради недъга си и пише музика. Не са без значение и твърденията, че подобна личност наистина е съществувала.

В „Любовта никога не умира“ героите от „Фантомът на операта“ се срещат 10 години по-късно в Манхатън. Не в Париж, а на съвсем друго място, където Фантомът вече не е долу, в подземието на операта, а на самия връх на изкуството. Той е известен композитор, със свой собствен театър. Оттам и режисьорската ми идея за фара и тази висока кула, откъдето Фантомът наблюдава другите и откъдето се направляват събитията.

В „Любовта никога не умира“ Фантомът среща отново голямата си любов и разбира, че двамата имат син, заченат някога в лодката, в единствената им среща в езерото под Парижката опера. Сега на същото това място се пресичат линиите на метрото, Парижката опера носи името на архитект Гарние, проектирал зданието и на нейната сцена се изнасят само балетни спектакли. Оперните спектакли са се изместили в Операта на Бастилията. Цялата тази символика и това преплитане между реалност и измислица в „Любовта никога не умира“ създават неустоимия чар на мюзикъла.

Наистина въздействието на мюзикъла върху артистите е поразително, всички са влюбени в „Любовта никога не умира“...

Това е така, защото самият Уебър е написал произведението с любов и защото в него той по несравним начин показва силата на това най-красиво човешко чувство. Исторически любовта никога не умира и Уебър го доказва. Аз потърсих в тази връзка още един режисьорски символ - лодката, в която Фантомът и Кристин са прекарали своята първа незабравима нощ. В сценария нямаше лодка, но по моя идея в края на спектакъла именно лодката отново събира Фантомът и Кристин, заедно с рожбата на любовта им - техния син.

Проф. Донев, Варненската опера Ви дължи благодарност за това, че тук поставяте за пръв път в България „Любовта никога не умира“. Защо?

Пристрастен съм към варненската сцена. Във Варненската опера логично се появява българската премиера на „Любовта никога не умира“, втората част на „Фантомът на операта“. Причината е, че тук работи една творческа група със специално отношение към Уебър, а и към мюзикъла въобще. Тук съществува една взаимна любов между Уебър и артистите на Варненската опера. Смея да кажа, че ако премиерата на „Любовта никога не умира“ беше в друг град, това щеше да бъде неестествено.

ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

"ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" – ПРЕМИЕРА

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза днес, 10 юли 2019 г., премиерният спектакъл за България на най-новия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира", ще бъде представен, вместо в Летния театър, на Основна сцена, 21.00. Билетите важат без заверка.

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
Текст на песните Глен Слейтър 
Допълнителен текст на песните Чарлз Харт
Либрето Бен Елтън
Базирано на "Фантомът на Манхатън" от Фредерик Форсайт
По договаряне с The Really Useful Group ltd

Режисьор Светозар Донев
Диригент Страцимир Павлов
Хореограф Анна Донева
Сценограф и костюмограф Нела Стоянова
Диригент на хора Цветан Крумов
Асистент-режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМ - Пламен Долапчиев 
КРИСТИН - Лилия Илиева 
МЕГ - Сребрина Соколова
РАУЛ - Велин Михайлов 
ЖИРИ - Вяра Железова
ГУСТАВ - Кристиян Славеев
ГАНГЪЛ - Людмил Петров
СКУЕЛЧ - Николай Димитров
ФЛЕК - Милена Захариева

АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев

Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян.

Очаквайте следващия премиерен спектакъл на „Любовта никога не умира“ на 13 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

ДАНИЕЛА ДИМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Царица Дидона в операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, за женското и мъжкото мислене, за любовта и избора, за пластовете свише и сетивността за тяхното разместване

„Дидона и Еней“ от Х. Пърсел. Либрето Н. Тейт. Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Цвета Христофору. Хореография Мария Захариу Карапита. Сценография Андреа Параскева. Костюми Катя Лозанова. В ролите: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариос Андреу, Свилен Николов; БЕЛИНДА - Тасула Ворка, Мария Павлова; МАГЬОСНИЦА – Цвета Христофору; ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС – Христо Ганевски, ДУХ - Лиляна Кондова. Пиано Жанета Бенун. Оркестър на Държавна опера Варна. Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

Царица Дидона управлява с държавническа мъдрост основания от нея град Картаген, щастлива е с любовта на героя от Троянската война Еней. Тя има всичко, но слага край на живота си, защо?

Много хубав въпрос, който се отнася не само до Дидона, а също до Клеопатра и другите древни царици, актуален е и в днешни времена. Ако направим съпоставка, в последните години наблюдаваме бум на жени президенти, премиери и на други високи управленски постове. Женската мъдрост, женската гъвкавост и женското мислене работят винаги минимум на три пласта, за разлика от мъжкото мислене. То е обикновено еднопластово със силно активиране на мощна енерия и бързо постигане на целта, но тя е една, а след нея веднага може да дойде друга цел. Приоритет на женското мислене е едновременно да движи повече задачи, било в личния или в обществения живот. Това е женската природа. На жената е дадено да бъде майка, за да може освен за себе си, да мисли за семейството и децата си. Едновременно.

Така че за мен е богатство да се докосна чрез нотния и драматургичния текст на „Дидона и Еней“ до музикалното пресъздаване на тази антична драма. Вълнува ме личната среща с тази велика жена и шанса ми да я пресъздам, да се превъплътя в нейния образ така, както аз го усещам.  

Какво е усещането да си Дидона?

Респект от боговете. Това е може би нещото, което на мен най-много ми харесва. Една стара поговорка гласи, че всеки сахиб си има своя сахиб, над всеки цар стои друг цар, т.е. ти никога не си върха на пирамидата, дори така да изглежда на околните. И точно историята и музикалната градация, която Пърсел по гениален начин разписва в тази драма, показва, че дори и най-красивите, дори и най-щастливите, не могат да имат всичко.

Нека не забравяме, че Дидона, в първия си брак с много по-възрастния от нея финикийски жрец, не е била щастлива. Първата й среща с любовта всъщност е била разминаване с любовта. Останала вдовица, тя успява да стане царица, да поведе воините, да изгради своя Картаген и да защити държавническата си кауза. Дворът край нея е бил в очакване да дойде следващият цар, защото една сама царица е хубаво нещо, но цар и царица е още по-хубаво. С появата на Еней това изглежда напълно възможно. Младостта, силата и харизмата на героя от Троянската война събуждат любовта на Дидона. Но това нейно първо, голямо, истинско влюбване я прави различна. Любовта изведнъж се оказва по-важна от всички спечелени досега от нея управленски битки. Оттам идва и решението й, след като не може да задържи Еней, да сложи край на своя живот.

А Еней ще основе Рим и така ще изпълни предопределената му от боговете съдба. Тази тема за божията намеса е особено предпочитана в оперната литература.

Да, това е любима тема на Верди и не само. А операта на Пърсел наистина е пропита с респект към съдбовната предопределеност. Дидона решава да се самоубие, защото не може да продължи живота си като царица с цар Еней до нея. Това е волята на Зевс, а тя знае, че никой не може да се бори с боговете. Любопитно е, че в хода на действието Пърсел включва и момент на колебание. В опит да пренебрегне предсказанието, Еней се връща от кораба, който ще го отведе към бъдещия Рим, за да остане при любимата, но тя го отблъсква. Щом е имал дори само една мисъл да я напусне, тя вече не го желае до себе си. Решението й показва голямата женска сила, бих казала дори, космическата сила, която е притежавала тази жена. Има още нещо. Допуснала да се влюби и да стане подвластна на други чувства, тя вече не е онази хладнокръвна царица Дидона, каквато е била досега, така че оттук нататък единственият изход за нея остава смъртта.

Другата възможна интерпретация на този сюжет е, че любовта е истинска, само когато е 100-процентова. Тя е много силна за кратко време, след това се превръща в приятелство, сближаване на характери и преминава в други измерения. Силната и страстна любов живее кратко време. Дидона, завладяна от това всепобеждаващо чувство, прави своя избор, който в крайна сметка съвпада с волята на боговете.

Или пък нейната любов е толкова голяма, че може да освободи другия от себе си...

И това го има.

Какви послания изпраща Дидона към съвременните жени?

Ако търсим препратка към днешното време, може да си изведем като поука, че всички жени, с какъвто и властови ресурс да разполагат, могат да бъдат застигнати от любовта, без да я чакат, без да знаят откъде ще дойде. Любовта е неподвластна на разума и няма значение дали си царица, премиер или каквото и да е друго. Когато любовта те докосне, ти си просто жена, без всичко останало.

Другата препратка от тази древна история е, че в крайна сметка над всеки един, колкото и той да е на върха, над него стои дали Зевс, дали Йехова, дали Исус, дали космическият разум, над него стои някой друг. Независимо как ще го наречем, той размества пластовете на живота и ако човек не успее да усети тези размествания свише, ако влезе в противоречие с тях, единственият начин да се спаси, е като се оттегли. Да развиват сетивността си за тези процеси е качество, еднакво важно за древните и за съвременните хора.

Прочетете още : 

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2531-interviu-s-cveta-hristoforu-muzikata-i-teatura-sa-celiqt-mi-jivot

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2530-didona-enei-tatar-rimski-termi-2019