Световната прима КРАСИМИРА СТОЯНОВА и великолепният тенор МИЛЕН БОЖКОВ споделят пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА отношението си към Вердиевия шедьовър „Аида“ на великия оперен и филмов режисьор, сценограф и костюмограф Франко Дзефирели. Двамата изтъкнати оперни певци изпълняват на 15 юли в XIV Опера в Летния театър  - Варна 2023 ролите на Аида и Радамес. Правата за постановката на Дзефирели са откупени от Държавна опера Варна, в колаборация с Националната опера и балет на Албания. Спектаклите на „Аида“ в Тирана и Варна дирижира Якопо Сипари ди Пескасероли, постоянен гост-диригент на оперния театър във Варна.

На 25.07.2023 г. Летният театър на Варна ще се изпълни „С музиката на Енио Мориконе“, в изпълнение на оркестъра на Държавна опера Варна, под диригентската палка на Бенедетто Монтебелло, с режисурата на Сребрина Соколова и солистите Франческо Барбаджелата – пиано и Мария Павлова – сопран.

За пръв път в България, единствено във Варна на 14 и 15 юли, 21.00, XIV Опера в Летния театър 2023, ще бъдат показани два спектакъла на култовата постановка „Аида“ от Верди на режисьора, сценограф и костюмограф Франко Дзефирели (1923-2021), по повод 100 години от рождението на великия оперен творец през 2023 г. Под диригентската палка на Якопо Сипари ди Пескасероли в ролята на Аида ще се преобразят Красимира Стоянова и Йоана Железчева. 

“КРАСИМИРА СТОЯНОВА – ИСТИНСКАТА ДИВА НА ВОКАЛНОТО ИЗКУСТВО“

Оперната прима Красимира Стоянова ще блести в XIV Опера в Летния театър – Варна 2023 като Аида в „Аида“ от Верди (15.07) и като Тоска в „Тоска“ от Пучини (16.08), под палката на постояните гост-диригенти на Държавна опера Варна, съответно Якопо Сипари ди Пескасероли и Павел Балев. 

Аида е една от коронните роли на световноизвестната певица, макар че тя превръща всяка своя роля в безценна перла от богатия си репертоар. Като Аида триумфира в Театро Реал Мадрид (2022), във възстановената грандиозна постановка отпреди 24 години на Уго де Ана. „След успешните изяви на Красимира Стоянова в образа на етиопската принцеса в Метрополитън опера, Миланската скала, Земперопер Дрезден, Баварската опера в Мюнхен и на други престижни сцени, нейният дългоочакван дебют в Театро Реал Мадрид покори публиката с изразителния глас, финеса и възхитителните пианисими на певицата“, отбелязва изданието за класическа музика „Ritmo.es“, което публикува обширно интервю със примата, озаглавено “Красимира Стоянова – истинската дива на вокалното изкуство“. След премиерата вестник “La Vanguardia“ написа: „Красимира Стоянова извая образа на Аида с възхитително вокално благородство и изящност“, а вестник “El Mundo“ подчерта: “В своята интерпретация Красимира Стоянова разкрива цялата сила и дълбочина на централната сопранова роля“. 

7 юли, 21.00, Варненска опера, Основна сцена

Заради неблагоприятната метеорологична прогноза за 7 юли, премиерата на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек в ММФ „Варненско лято“, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, се измества от Летния театър във Варненската опера, Основна сцена.

Началният час на спектакъла остава 21.00.

Закупените билети важат без заверка.

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ, диригент-постановчик на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за превода на оперното либрето от чешкия оригинал, спецификата на структурата и интонационната среда в музиката на Яначек, завладяващата и същевременно непретенциозна поетичност в одухотворяването на природата, която пречиства и извисява. Към всяка своя постановка Вие винаги подхождате много задълбочено, проучвате и изследвате контекста на творбата, а за „Хитрата лисичка“ направихте още повече - преведохте либретото, в тандем с режисьорката Вера Немирова.

Задачата се оказа много трудна, посветихме много време на превода, търсихме всевъзможни варианти, като решението кой вариант да остане вземахме двамата с Вера Немирова. На базата на своя режисьорси опит с „Хитрата лисичка“, тя даде редица ценни идеи, "пречисти" и полира" със своя опит и вкус детайлите, така изградихме обща концепция на този нелесен превод. Разполагахме с няколко варианта на немския превод, но аз превеждах от оригиналния чешки език. Тъй като обикновен преводач не би могъл да се съобрази с музикалната линия, сричките, необходими за отделни тонове и т.н., той трябва да работи в плътно сътрудничество с диригента.

Без съмнение преводът на оперно либрето изисква не само езикова, но и музикална култура.

Да, още повече, че Яначек е изключително педантичен при представяне на чешкия текст в нотите. Това е неговият специалитет – да намери най-чистата и най-естествена музикална интонация, която да съответства на говорната интонация. Отказах да използваме преводач, който щеще да превежда от немския клавир, защото това би означавало да правим копие на копието и да променяме вече промененото. Това щеше да ни отдалечи от оригинала, тъй като чешкият и немският език имат различна специфика. Чешкият и българският език също са изградени по различен начин, но преводът от оригиналния език по принцип е правилният подход.

Като човек, който владее френски, немски, руски, италиански, английски и естествено български, Вие всъщност сте най-подходящият преводач в случая.

Наистина, поради липсата на време и невъзможността да намерим специалист в тази толкова специфична област, се наложи аз да започна тази работа, която щастливо завършихме с Вера. Неволята учи, както казва народът. Освен това, когото и да бяхме наели, той трябваше ежедневно да се консултира с мен, така че си казах "мечка страх, мен не страх", което после влезе буквално и в либретото (усмихва се). Аз съм правил „Русалка“ на Дворжак“ на оригинален чешки език във Франция, имаме дори запис за националната телевизията там и работата на чешки не ми е непозната. Работил съм дълго с чешки пианист - корепетитор, който репетираше 5 седмици с певците и с мен. Това ми даде импулс да се заема с превода на либретото на „Хитрата лисичка“. Следвайки ценните идеи на Вера, нанесохме някои промени на базата не само на текста, а и на подтекста. Изискваха се фини малки редакции къде тонът да бъде удължен или скъсен, къде да падне ударението на българската дума, къде мотивът или фразата да получи ауфтакт, какъв вокал да изпеят певците на височините. Не е без значение дали певецът ще пее в най-високия си регистър на „и“, „а“, „у“ или „о“, затова търсехме най-удобния вариант за пеене , също и в ниския регистър. Думата, която освен всичко останало трябва да се чуе и разбере. Неизбежните промени не трябва да променят същността и достоверността на текста. Много са изискванията, дори само в рамките на една фраза, които трябва да се спазят в подобен превод. Знаех това, но го осъзнах още по-ясно в самия процес на превода.

 Именитата оперна режисьорка ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек - премиера за Варна и първо цялостно представление в България; философската подплата и автобиографичният характер на творбата; стремежът към свобода и любов, нарушената връзка с природата; пътят на „Хитрата лисичка“ от Балтийско до Черно море; спецификата в музиката на Яначек; морето като полет на душата.

„Хитрата лисичка“ от Л. Яначек, диригент-постановчик Павел Балев, режисьор Вера Немирова, продукция на ТМПЦ – Държавна опера Варна в колаборация с Volkstheater Rostock, съвместен проект с ММФ „Варненско лято - 7 юли, 21.00, XIV Опера в Летния театър – Варна 2023

- Ако започнем разговора още от „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана, която поставя началото в летоброенето на Варненската опера (1947), в нейната история има още няколко постановки на същото заглавие. Следва премиерата за България на балета „Кача и дяволът“ от Антонин Дворжак (1971) и „Хитрата лисичка“ (2023), която се оказва третото произведение от чешки композитор във варненската оперна история и първата среща с Леош Яначек. Какво е мястото на „Хитрата лисичка“ в целия български оперен контекст?

- Това е първото цялостно представление на „Хитрата лисичка“ в България. В София е играна съкратена детска версия, без философските сцени. „Хитрата лисичка“ обаче не е детска опера, тя е за цялото семейство. Това е универсална творба с дълбока философска подплата, която се обръща към зрителите от всички поколения. Нейната философия за природата и за нашето отношение към нея, за първичните инстинкти, които ни зоват, и най вече стремежът към свобода - всичко това са теми за съвременния човек.

- Зелена опера...

- Да, Даниела Димова го каза на пресконференцията и наистина тази формулировка е много подходяща, защото нашата интерпретация насочва към екологичната тема и опасностите пред природата. В описанията на красивата природа е заложено посланието, че в нея всичко подлежи на цикличност, на смърт и раждане, на нов живот и ние, като обитатели на природата, сме длъжни да я пазим. Вместо да изсичаме горите, да замърсяваме реките и моретата, да избиваме дивите животни за трофеи, трябва да осъзнаем, че сме част от всичко това и че застрашавайки природата, ние застрашаваме съществуването си на планетата, нашия дом.

„Хитрата лисичка“, може също да се каже, е алегория за несломимото и непреклонимото - лисичката не се подчинява на никакви закони, освен на законите на природата. В центъра стои нейната воля за свобода. Лесничеят разпознава в очите й своята несподелена любов към една красавица, която му се е изплъзнала на младини, точно по същия начин като лисичката. Винаги, когато се появи, лисичката събужда подобни асоциации – дали у застаряващия учител, впиянчения свещеник или пък у лесничея, който според мен е най-близо до образа на самия композитор. Яначек също е преживял една такава несподелена любов с много по-младата от него, при това щастливо омъжена, Камила Щьослова.

Празникът на музиката, който ежегодно се организира на 21 юни от Алианс Франсез Варна/ Alliance Française de Varna и Френския културен институт, с финансовата подкрепа на Община Варна, тази година бе почетен от Н. Пр. Жоел Мейер - посланик на Република Франция в България и Пиер Колио – съветник по културните въпроси и сътрудничеството към Посолството на Франция в България и Директор на Френския институт в България.

На специална церемония предната вечер посланикът връчи високата държавна награда „Кавалер на Ордена за изкуство и литература“ на Франция на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

В Празника на музиката, преди програмата на Държавна опера Варна с арии на водещи солисти от балкона на оперния театър, Милена Ангелова, директор на Алианс Франсез Варна, поздрави варненци, като изтъкна, че екипът, вече за 11 път поднася с голяма радост разнообразните събития в Празника на музиката на своите съграждани. Мосю Пиер Колио също отправи поздравления за празника към варненци и благодари на Варненската опера за партньорската подкрепа. Той припомни, че Празникът на музиката, възникнал преди 40 години във Франция, вече се чества в над сто държави по цял свят, обединявайки професионалисти, любители и възторжена публика в най-дългия ден от годината.

Под аплодисментите на гостите и жителите на града тенорът Арсений Арсов изпълни любими песни от репертоара на Едит Пиаф. Прекрасният „Котешки дует“ на Росини прозвуча в изпълнение на сопраното Жана Костова и мецосопраното Михаела Берова, а басът Гео Чобанов подари на публиката „Насладите на любовта“ от Жан-Пол Мартини. На певците акомпанираше пианистката Руслана Шевельова.

Тъкмо на 21 юни, Празника на музиката с френски привкус, Държавна опера Варна поднесе на меломаните световната премиера на операта-мюзикъл "Калас и Онасис", на която присъстваха и висшите френски дипломати.

Снимки: Яков Шустов и Алианс Франсез Варна

Н. Пр. Жоел Мейер, посланик на Република Франция в България, връчи отличието „Кавалер на Ордена за изкуство и литература“ и Грамота с подпис от министъра на културата на Франция, на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. На церемонията, състояла се на 20 юни 2023 г. на Сцена Ротонда в Държавна опера Варна, присъстваха: Пиер Колио – съветник по културните въпроси и сътрудничеството към Посолството на Франция в България и Директор на Френския институт в България, Иван Портних – кмет на Община Варна, Недялко Неделчев - Почетен консул на Франция и Германия във Варна, Добрич и Бургас, Евгени Станимиров – ректор на Икономически университет Варна, Милена Ангелова – директор на Алианс Франсез Варна, представители от Община Варна и публични личности от различни сфери на обществения и културен живот в града.

„За мен е истинско удоволствие да бъда днес сред вас във Варна, за да удостоя с престижното звание „Кавалер на Ордена за изкуство и литература“ директора на ТМПЦ Варна г-жа Даниела Димова, още повече, че балетната трупа на Варненската опера току-що се завърна след три успешни спектакъла на „Лебедово езеро“ на великолепната „La Seine Musicale“ в Париж, под патронажа на Първата дама на България. Свикнали сме да казваме, че Варненската опера е франкофонска и франкофилска опера. Едва ли е изненадващо, че Париж я посрещна толкова топло и че имаме големи планове за съвместна работа в бъдеще”, отбеляза посланикът.

ЕВА ПЕРЧЕМЛИЕВА и МАРИОС АНДРЕУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за емоционалната си среща с великата любовна двойка Мария Калас и Аристотел Онасис в операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ от Христос Папагеоргиу. Продукция на Държавна опера Варна, световна премиера 21 юни, 12 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023

- Какво означава за Ева Перчемлиева да пресъздаде образа на божествената Мария Калас?

- Ева Перчемлиева: Още в началото ме грабна самата идея, че е написана съвременна творба за Мария Калас, която всички сопрани по света обожават. Малко е да кажа, че за мен е чест да бъда първата Мария Калас в световната премиера на операта-мюзикъл „Калас и Онасис“, това е повече от чест. Когато започнах да се подготвям за прослушването, се задълбочих в нейната биография и бях разтърсена от трагичната й съдба. Хората я познават предимно като певица, най-великата певица на всички времена, но знаят малко за нея като човек. Тя е имала нерадостно детство, израсла е без ласката на родителите си, които очаквали момче, а се родило момиче. Нямала избор за нищо, наложили й дори заниманията с пеене. Амбициозната й майка се интересувала единствено от кариерата на дъщеря си и не я дарила с любовта, от която всяко дете има нужда. Всичко това белязало характера и живота на Мария. Посветила се на операта, тя достига неземни висоти в изкуството, но пропуска личното си щастие.

- Защо една оперна дива се оставя на мъж да погуби живота й?

- Ева Перчемлиева: Отговорът е лесен. Мария, свикнала да я харесват като певица, изведнъж среща мъж, който я харесва като жена. Разбира се, тя и за него е великата Калас, но това не е от първостепенно значение. С този естествен, весел и забавен човек, със силно развито чувство за хумор, тя се е чувствала като дете.

- Хм, весел и забавен човек... Имаме сякаш различна представа за Онасис - егоцентричен и високомерен финансов магнат, преследващ единствено личните си интереси. Какво мисли Мариос за своя герой?

- Мариос Андреу: Това, което казваш, е вярно и не съвсем. Онасис наистина е бил доминантен, целеустремен, решителен. Човек на действието, той сам определя правилата, не се съобразява с нищо и никого, никому не дава обяснение, винаги взима и получава това, което иска – от любовта до убийството. Той стига до край във всяко свое начинание и на мен ми беше трудно да пресъздам точно тази негова същност. Да настроя съзнанието и чувствителността си така, че докато изпълнявам ролята, да не се отклонявам нито за миг от основното в характера му. А срещата с Мария за него е била като магия, той няма какво да вземе от нея, той просто силно се влюбва.

- Трябва ли да питам тогава, чия любов е по-силна – неговата или нейната?

- Мариос Андреу: Нейната, разбира се (усмихва се). Мария вижда в Онасис повече от това, което другите виждат в него и му подарява своята най-голямата и истинска любов, каквато той не получава от никоя друга жена.

Балетната трупа на Държавна опера Варна е първата балетна формация от България, която танцува в La Seine Musicale - най-новата музикална сцена в Париж, наричана архитектурната икона на XXI век. Под патронажа на съпругата на Президента на Република България Десислава Радева, варненските балетните артисти представят в 3 поредни вечери постановката на хореографа Сергей Бобров „Лебедово езеро“ от Чайковски, с оркестър на Държавна опера Варна, под диригентската палка на Петър Тулешков. Екипа придружава Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

В най-новата си интерпретация на „балета на балетите“ известният хореограф и режисьор се завръща към оригиналния замисъл на Чайковски, преиначен в придобилата световна популярност първа хореографска версия на Мариус Петипа. Ролята на Одета/Одилия изпълняват не една, а две балерини и това е само един от акцентите в новото „Лебедово езеро“, което възкръсва в своя първоначален замисъл най-напред в Париж.