Инцидентът в Театрално-музикален продуцентски център Варна, възникнал при късо съединение с кабел, захранващ осветлението на сцената, към края на спектакъла „Красавицата и Звяра“ в събота, 28 януари 2023 г., е овладян своевременно. Дежурните осветители и сценичната група са използвали наличните пожарогасители за да потушат огъня, още преди пристигането на автомобилите на пожарната. Присътвалите на спектакъла 400 зрители са изведени от залата, съгласно предписанията на евакуационния план. Няма пострадали, нито щети в театралната зала.

На 30 януари, понеделник, директорът на ТМПЦ Варна, Даниела Димова, свика заседание на ръководството с техническите служби, на което бе направен подробен анализ на ситуацията. Бяха взети още мерки за повишаване на превантивния контрол, сред които въвеждане на профилактика на осветителните тела и осветителната инсталация на 6 месеца, вместо на 1 година, както изискваха досегашните вътрешни правила на ТМПЦ, и изготване на проект за допълнително захранване на сценичното електротехническо оборудване. Ще се следи още по-стриктно за спазване на светлинната партитура за всяко представление, подчерта г-жа Димова.

Няма промени в програмата на ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна. Предвиденият за днес гастрол на Плевенския драматичен театър с „Опашката“ по романа на Захари Карабашлиев, както и всички следващи спектакли на Театрално-музикален продуцентски център Варна ще се състоят на обявените в афиша дати.

Наситена с много пътувания е била 2022 година за Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, отчете директорката на Театрално-музикалния продуцентски център Даниела Димова. По думите ѝ за първи път в историята си трупата е провела толкова много пътувания. Над 40 спектакъла са играни в турне. Гледали са ги около 19 000 зрители, както в големите, така и в по-малки български градове. Заслугата е на маркетинговия отдел, рекламата и разгласата, но най-важното е, че има интерес към заглавията ни, отбеляза Димова.

Друг рекорд в над стогодишната история на Варненския театър, според нея, е посещаемостта при представянето на спектакъла „Тютюн“ в Летния театър, където са били заети всички 2 400 места. Сто и три представления са изиграни в салона на Варненския театър през изминалата година с над 30 000 зрители, отчете още Димова.

Галопиращите цени на строителните материали причиниха забавянето на ремонта на Сцена „Филиал“ на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Това каза пред журналисти кметът на Варна Иван Портних, който направи оглед на започналите на обекта дейности. В момента се прави демонтаж на всичко в сградата, след което тя ще бъде изцяло обновена, съобщи той.

Щастлив съм, че въпреки всички трудности, които изживяхме през последните години, началото е факт, отбеляза Портних и благодари на екипа на театъра, който е положил усилия проектът да бъде одобрен за финансиране с европейски средства. Той припомни, че след като бе избран изпълнител през 2019 г., последва период, в който всичко спря заради пандемията от Ковид-19. „Междувременно дойде инфлацията и галопиращите цени на строителните материали. Това доведе до невъзможност да бъде реализиран проектът при първоначалните разчети и започнаха мъките“, каза кметът. Друга причина за забавянето, по думите му, е безпрецедентното връщане на средства на стойност около петдесет милиона лева в държавния бюджет от страна на Министерството на културата през миналата година. „Това също попречи на проекта ни, който беше готов с разрешително за строеж и избран изпълнител“, обясни Портних и добави, че след това е имало и период на надлъгване по темата индексации в целия Европейски съюз, с отчитане на поскъпването на материалите. „Сега приключихме с индексацията. Радвам се, че изпълнителят пое ангажимент да спази крайния срок, защото Оперативната програма, по която е проектът - „Региони в растеж“ 2014-2020, изтича, а би било грехота да изгубим европейското финансиране“, каза кметът и добави, че Община Варна осигурява допълнително около милион и половина лева, за да се случи в срок и качествено този важен за града ремонт.

Засега всичко върви по график, съобщи Стефан Соколов от фирмата-изпълнител и уточни, че до края на годината трябва сградата да влезе в експлоатация. Материалите са осигурени, подписани са договори с доставчиците и нямаме притеснения при ново увеличение на цените, добави той.

Сцена „Филиал“ не е ремонтирана от 55 години, посочи директорката на Театрално-музикалния продуцентски център - Варна Даниела Димова и изрази надежда, че в обекта няма да бъдат открити изненади като подпочвени води. Сцената ще бъде буквално изкопана и построена наново с въртящ кръг, съобщи тя и припомни, че сградата се ползва освен от варненските и гостуващите театрали, така и от международния фестивал „Варненско лято“. По думите ѝ досега заради затворения филиал много спектакли не са гостували поради техническата невъзможност да се представят в оригиналния им вид.

Ще имаме една нова сцена, оборудвана по всички модерни стандарти, както и достатъчно репетиционни, за да не се налага да ползваме под наем, каза Димова. Ще се купи ново сценично оборудване и обзавеждане - горна и долна механизация за сцената, съвременно осветление и озвучаване, модерна апаратура. Капацитетът на голямата зала с 330 места ще се запази, а камерната е за сто и двадесет зрители, каза още тя.

Даниела Димова - директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Фулвио Мафиа - директор на Консерватория "Джузепе Мартучи" в Салерно подписаха на 20 януари 2023 г. Протокол за сътрудничество, в който се предвижда размяна на музиканти и майсторски класове. Документът бе подписан в присъствието на Ирене Тортора - директор на Солистичния департамент във висшето учебно заведение и Якопо Сипари ди Песласерпли - постоянен гост- диригент на Държавна опера Варна, във фоайето на първи балкон, Основна сцена, където е експонирана документалната изложба, посветена на 75-годишния юбилей на Варненската опера. Партньорите си направиха снимка и пред скулптурния портрет на основателя на Варненската опера Петър Райчев.

ДАНИЕЛА ДИМОВА - ДИРЕКТОР НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА

За пръв път ТМПЦ – Държавна опера Варна сключва Протокол за сътрудничество с висше музикално учебно заведение – Консерваторията по музика „Джузепе Мартучи“ в Салерно, една от най-известните и уважавани държавни консерватории в Италия. Предвиждаме обмяна на музиканти и майсторски класове с акцент върху следдипломното развитие на възпитаниците на консерваторията. Благодарение на този протокол ние ще имаме възможност по различни проекти да приемаме талантливи млади музиканти от различни групи – духови, струнни и всички инструменти, застъпени в оркестъра. Италианската страна поема транспорта и възнаграждението на младите музиканти, а ние се ангажираме с настаняването им за репетиционния период и участието им в наши представления.

СОПРАНОТО ИРИНА ЖЕКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си в ролята на Мими от „Бохеми“ на Пучини, 20 януари 2023, 19.00, Държавна опера Варна

След Виолета, Норина, Адина, Джилда, Графиня Марица, Лиза, за да изброя само някои от главните оперни героини, които влизат в твоя богат репертоар, идва ред и на такава знакова сопранова роля като Мими от „Бохеми“ на Пучини.

Мими е 25-та роля в репертоара ми.

Хубаво число! Нежна и ранима, романтична и влюбена, Мими като характер е напълно противоположна на виталната Мюзета, която ти вече познаваш и на която си изградила един запомнящ се образ. Тръгваш ли към Мими от гледната точка на Мюзета?

Обикновено Мюзета се представя като противоположност на Мими. За мен двете са както много различни в някои отношения, така и еднакви в други. Основната разлика е, че Мюзета е екстроверт, а Мими - интроверт. Но и двете се борят за щастие, любов, за по-добър живот, само начините им за постигане на тези желани неща са различни. Изборът на всяка от тях води до своите последствия и те трябва да се справят с трудностите, всяка по своему.

Какво още е Мими за теб?

Мими е една от „малките жени” на Пучини – така самият композитор нарича женските образи в своите опери. Обрисувани с голяма любов от него, крехките външно жени са носителки на огромна вътрешна сила, дълбоки чувства, желание за борба за по-добро, а понякога и за самия си живот. На пътя им винаги застават сериозни препятствия, които подлагат на изпитание любовта им, избора им и това, какво са готови да жертват.

В „Бохеми” на пътя на любовта между Мими и Родолфо застава болестта.

И тази любов е толкова голяма, че е успяла да преодолее различията и дребните неразбирателства между тях. Но Родолфо разбира, че Мими е много болна и в студената им стая състоянието й се влошава с всеки изминал ден. Както самият Родолфо се изразява: „Любовта не е достатъчна, за да я върне към живота. Мими е обречена.” За съжаление наистина е така. За силата на духа, на любовта говори желанието, в последните минути от живота си Мими да се върне при Родолфо – там, в неговата стая, където любовта им е разцъфнала. Тя иска за последно да говори с него: „Има толкова много неща, които бих искала да ти кажа или само едно, но огромно като морето. Като морето дълбоко и безкрайно – ти си моята любов и целият ми живот!” Какво признание!

Към какво се стремиш в изграждането на образа във вокално отношение?

Според мен, за оперите на Пучини е нужен богат глас, защото освен лиричната линия трябва да има и истински драматична такава. Оркестърът е много плътен на моменти, не е с акомпанираща функция. За Пучини са характерни големи динамични амплитуди, много чести отклонения от темпата, забавяния, забързвания, както и една пластичност, произлизаща от самата италианска реч. Това бе основното, което исках да намеря за себе си, за гласа си и за моята Мими. Маестро Якопо Сипари ди Пескасероли изключително помага именно в тази насока - оркестър, хор и солисти да представим операта във верния за Пучини стил.

28 декември 2022 г. от Майк Смит

Коледа нямаше да е същата в Кардиф без балетите в St David’s Hall. През изминалата година видяхме множество трупи предимно от Русия, но след ужасната инвазия в Украйна това изглежда вече не е възможно. Руският държавен балет на Сибир трябваше да прекъсне сезона си в St David’s Hall, поради наложената от COVID-19, абсурдна отмяна на развлеченията за Бъдни вечер и планираните представления на „Лебедово езеро“ през 2021 г. не се състояха.

Тази година руснаците направиха път на българите и Варненската интернационална балетна трупа, която гастролира във Великобритания и Кардиф с четири балета, между които и "Лебедово езеро".

Пропуснах и затова не мога да коментирам "Лешникотрошачката" на руснаците миналата година и "Лешникотрошачката" на българите тази година. Но успях да проследя руското "Лебедово езеро" през януари миналата година в Оксфорд. Мога само да предположа, че промоутърите и на руснаците, и на българите оптимизират ресурсите, тъй като, ако не греша, в спектакъла на Варненския балет, ръководен от директора на оперния театър Даниела Димова, са използвани същият декор и същите костюми.

В празничното време около коледните и новогодишни празници интернационалната балетна трупа на Държавна опера Варна гастролира едновременно на 3 континента - Северна Америка, Азия и Европа. След големия си успех миналата година в Мексико, Варненският балет отново е поканен там. От ноември до Коледа част от състава, начело с репетитора Светлана Тоншева, представя в различни градове на страната, включително в световния курорт Канкун, „Лешникотрошачката“, редакция на известния хореограф Сергей Бобров, в главните роли с премиер солиста на Държавна опера Варна Павел Кирчев и примабалерината от Скопие Мария Кичевска. От 5 декември, пак до Коледа, втори балетен екип гастролира на различни сцени в Южна Корея с близо 20 представления на „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“, хореографска редакция на Йордан Кръстев. За чудесния прием, най-напред в Сеул, говорят кратките видеа, които артистите  споделят след всеки спектакъл в социалните мрежи.

„В ОЧАКВАНЕ НА КОЛЕДА“ С МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ

XXIII Коледен музикален фестивал – Варна 2022

23 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Празничен концерт с диригент Григор Паликаров.

Солисти: Габриела Георгиева – сопран; Бойка Василева – мецосопран; Валерий Георгиев – тенор; Гео Чобанов – бас.

Оркестър и хор на Държавна опера Варна. Концертмайстор Анна Фурнаджиева. Диригент на хора Надежда Маккюн. Хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева.

В програмата:

Лудвиг ван Бетовен – Увертюра „Леонора“ № 3;

Лудвиг ван Бетовен - Меса в до мажор, оп. 86.

В концерта на 23 декември „В очакване на Коледа“ - празнична кулминация на XXIII Коледен музикален фестивал – Варна 2022, маестро Григор Паликаров, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна, ще дирижира две творби от титана на класическата музика Лудвиг ван Бетовен - Увертюра „Леонора“ №3 и Меса в до мажор, op. 86. Участват солистите на оперния театър: Габриела Георгиева – сопран, Бойка Василева – мецосопран, Валерий Георгиев – тенор и Гео Чобанов – бас;

Оркестър и хор на Държавна опера Варна. Концертмайстор Анна Фурнаджиева. Диригент на хора Надежда Маккюн. Хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева.

Известно е, че Лудвиг ван Бетовен (1770-1827) изминава трънлив път, докато получи признание. Момчето, малтретирано от алкохолизиран баща, е принудено насила да се занимава с музика: „Гледах да впрегна цялото си внимание в музиката. Но не от страст. Да, не от страст. В онези години за мен музиката беше път към собственото ми оцеляване”, признава с горчивина години по-късно Бетовен. Но жестоките наказания и лишения, редом с трескавата работа, упоритостта и таланта, превръщат момчето във виртуозен пианист и органист, а след това и в най-великия композитор в историята на музиката. Своенравен и с непредвидим характер, прочутият вече Бетовен поставя сам себе си близо до Бог: „Вибрациите във въздуха – това е диханието на Господ. Той говори с душата ми. Музиката – това е езикът на Бог. А аз съм толкова близо до Бог, колкото изобщо е по силите на човека.“

Напълно оправдано самочувствие за творец, когото 30 000 съвременници изпращат във вечния му път и чиято недостижима в съвършенството си музика светът продължава да слуша и днес с благоговение. Можем да си представим как музиката на Бетовен, преодоляла земната орбита, се устремява към астероида, носещ неговото име, носи се към кратера „Бетовен“ на планетата Меркурий, или лети с космическия кораб „Вояджър“, като висше послание към други цивилизации във вселената.

ЦИГУЛАРЯТ ВЕСЕЛИН ДЕМИРЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за традиционния в края на всяка година варненски концерт „С музиката на Щраус“, в който той ще се изяви като диригент и солист.

След Вашата солова изява миналата година сега отново се завръщате в родния град като солист и диригент на концерта „С музиката на Щраус“. За пореден път това любимо на варненци събитие ще има 3 издания - на 16 и 17 декември от 19.00 ч. и матине на 17 декември от 11.00 ч.

Надявам се нашият концерт да излъчва настроението, което носи всяка година новогодишният концерт на Виенската филхармония. Ние ще свирим също много от нещата, които тя свири. Преди концерта се чувствам – как да кажа - приятно притеснен, защото ще бъда диригент и солист, обикновено съм само солист (усмихва се). Да дирижирам е чудесно предизвикателство, правил съм го и друг път, но сега ми предстои варненски дебют в тези две роли едновременно. Вълнувам се, защото срещата с родна публика, колеги и приятели, с които съм израснал, е отговорна.

В какво се състои предизвикателството?

Предизвикателството се състои в това да направя музиката такава, каквато аз искам да прозвучи. Ако си само солист или само концертмайстор, винаги зависиш донякъде от диригента, а когато самият ти си и диригент, можеш сам да избереш начина на интерпретация.

На какво държите в професията?

Във всеки концерт номер едно за мен винаги е качеството, то е водещо. На второ място поставям цялостното отношение, което трябва да вложа в изпълнението. Определено не обичам показността на сцената, която понякога се превръща дори в палячовщина. Но нашият Щраусов концерт е различен, все пак не е Малерова симфония, примерно (усмихва се). Сега целта ни е да заразим публиката с празнично настроение и аз съм убеден, че това ще стане, защото става дума за популярни творби от Йохан и Йозеф Щраус, Франц Лехар, Имре Калман, Жул Масне и Николо Паганини, които хората обичат да слушат, а ние обичаме да свирим. Още повече, че солистка на концерта ще бъде обаятелната и изключително талантлива Илина Михайлова, също варненка.

Песенно-поетичен спектакъл с представяне на поетичната книга на тенор Арсений Арсов "Театрален антракт"

12 декември 2022, 19.00, Концертно студио на БНР - Радио Варна

Когато един известен тенор влиза в необичайно амплоа на поет, това наистина е специално събитие. Поздравления за първата ти стихосбирка, с пожелание да ни събираш и на следващи литературни премиери, Арсений!

Благодаря, Вили! Моята поетична книга „Театрален антракт“ отдавна беше готова за печат, но пандемията забави излизането й. Щастлив съм, че ръководството на Варненската опера откликна на моето предложение да представим официално книгата на 12 декември от 19.00 часа в Концертното студио на Радио Варна. Всъщност това няма да бъде само литературна премиера, а песенно-поетичен спектакъл, който съм озаглавил „Омая в сърцето лей“, цитат от едно мое стихотворение.

Не беше трудно, вярвам, да намериш толкова приятели и съмишленици за тази първа твоя поетична среща с публиката.

Радвам се, че много колеги откликнаха на поканата ми да участват спектакъла – сопраното Ирина Жекова, басът Гео Чобанов и баритонът Георги Петков, мой колега от самото начало на певческата ми кариера, който идва от София специално за събититието. Известно време той също беше в редовете на Варненската опера, много роли сме направили заедно. Благодарен съм също на концертмайстора Красимир Щерев, който ще има солова изява и на пианиста Стефан Бояджиев, който ще акомпанира на солистите. Аз също ще се включа, разбира се. Режисьор на спектакъла е театроведът Сия Папазова, едно голямо име в културния живот на града, дългогодишен драматург на Варненския театър, сега художествен ръководител на Детско-юношеския театър „Златното ключе“. Нейните възпитаници Дариан Генков и Невяна Петкова, лауреати на национални рецитаторски конкурси, ще изпълнят творби от книгата. С тези млади хора се получава онази приемственост между поколенията, на която аз винаги съм държал - преди, когато израстнах като певец, благодарение на моите учители и сега, когато самият аз се занимавам с вокална педагогика.