
ТУРАНДОТ
опера от Джакомо Пучини
ТУРАНДОТ
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна; с участието на ВДЮО
Копродукция с Parma „OperArt“ – Summer Reggia Opera Festival
ОНЛАЙН БИЛЕТИ: ФКЦ
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна; с участието на ВДЮО
Копродукция с Parma „OperArt“ – Summer Reggia Opera Festival
ОНЛАЙН БИЛЕТИ: ФКЦ
3 действия | 1 антракт

Мария Йелич е родена през 1993 в Белград. Началото на успешната ѝ професионална кариера е през 2017, когато постъпва в Оперното студио на Белградския национален театър. Тя играе Микаела („Кармен“) и Станка („На разсъмване“ от Бинички) в Белградския национален театър и Мими („Бохеми“), Аида и Тоска в едноименните опери в Сръбския национален театър в Нови Сад, Елизабет („Дон Карлос“).
Изнася множество концерти в Китай с Държавния симфоничен оркестър на Санкт Петербург, в Русия, Азербайджан, Аржентина, Италия, Латвия, Естония, Германия, Мексико, Аржентина, България, Северна Македония, Хърватия и Словения.
Престижни са изявите ѝ: на фестивала в Любляна през 2021 в концертното изпълнение на „Кармен“ с Елина Гаранча и Джонатан Тетелман, и Карл Марк Чичон като диригент; в Охрид на гала концерта при откриването на 60-ия Охридски летен фестивал; в Белград с Пласидо Доминго и Симфоничния оркестър на Сръбското радио и телевизия през 2021; в Хърватия с Хосе Кура; в „Античния театър“ в Пловдив като солист на Симфония № 9 на Бетовен през 2019, с Пловдивската опера като Елизабет от „Дон Карлос“.
С Йерусалимския симфоничен оркестър и маестро Себастиен Рулан представя ролята на Мими в „Бохеми“ на оперния фестивал в Йерусалим. Същата роля изпълнява в Естония на оперния фестивал в Нарва. В Латвия пее с оркестъра на Националната опера в Рига на Оперния фестивал в Сигулда и със Симфоничния оркестър на Лиепая.
През 2021 Мария Йелич изнася солов концерт в „Карнеги хол“ с пианиста Антъни Маноли, а през 2022 се представя на фестивала „Охридско лято“ с цикъла „Илюминации“ на Бритън.
Изпълнявала е Аида в Кайро (Египет) и в Националната опера в Северна Македония, Графинята в „Сватбата на Фигаро“ в Шарлот, Северна Каролина (САЩ), Юдит в „Замъкът на херцога Синята брада“ на Барток в оперния фестивал в Нарва (Естония), Мадалена ди Коани в „Андреа Шение“ в Белград, Мими в „Бохеми“ в Сеул в концертната зала „Seoul Lotte“, както и в Пусан, Поханг и Чичон с диригента Маурицио Коласанти.
През 2023 Мария Йелич е солист в Симфония № 3 на Горецки с Белградския филхармоничен оркестър и маестро Габриел Фелц, в Симфония № 4 на Малер със Софийска филхармония, в гала оперен концерт с Филхармоничния оркестър на Толука (Мексико) и др.

Винченцо Костанцо е един от най-ярките и вдъхновяващи имена в съвременния оперен свят. Роден в Неапол през 1991 г., той носи в гласа си автентичната страст и емоционална дълбочина на италианската традиция. Неговият път към голямата сцена започва впечатляващо рано – едва на 11-годишна възраст той прави своя дебют в детския хор на легендарния театър „Сан Карло“, където за първи път вдишва магията на операта.
Музикалното му израстване е белязано от класическо образование по пиано и солфеж, последвано от вокално усъвършенстване при изключителни майстори като Марчело Ферарези и Марко Берти. Резултатът е глас, който съчетава техническа прецизност с рядка психологическа нюансираност. През 2014 г. талантът му получава най-високо признание – престижната международна награда „Oscar della Lirica“ в категорията „Ново поколение тенори“.
Костанцо се утвърждава като незаменим интерпретатор на големите италиански класици Верди и Пучини. Неговите превъплъщения в образи като Пинкертон („Мадам Бътерфлай“), Алфредо („Травиата“) и Рудолфо („Бохеми“) се отличават с мощ, лиризъм и драматично присъствие, които завладяват публиката от пръв тон.
Днес Винченцо Костанцо е желан гост на най-елитните оперни сцени в света. От историческата „Ла Скала“ в Милано и величествената „Арена ди Верона“ до престижния Болшой театър в Москва, той продължава да изгражда мостове между миналото и бъдещето на операта, утвърждавайки се като истински посланик на италианското изкуство в XXI век.
История на създаването
„Турандот” завършва дългия творчески път на композитора, който пишейки операта, повтаря, че основното за него е „човечност, искреност, страст, действие”. Произведението е вдъхновено от екзотичната приказка на Карло Гоци, чийто сюжет възпламенява творческото въображение на Пучини. Преминал през веризма на деветдесетте години, гениалният продължител на Вердиевия реализъм в последната си опера сякаш излиза от обичайния си образен кръг, за да се обърне внезапно към приказен сюжет, да създаде една изненадваща с декоративната си пищност и театрална условност творба.
Сюжетът на „Турандот” се появява за първи път в поезията на Низами през XII век и оттогава се разпространява ту като китайска, ту като персийска приказка. Към нея се обръща през 1762 година Карло Гоци в своята „Комедия дел арте”. По-късно Шилер пише драма (1801), подчертавайки драматизма и свободолюбивия дух на своята героиня. За разлика от Карло Гоци, Пучини още повече засилва драматичната атмосфера, акцентирайки на контраста между трагично и комично. Композиторът въвежда нови персонажи: Лиу, Пинг, Понг, Панг и разработва нова лирична линия (любовта и верността на Лиу).
Идеята за тази опера възниква още през 1919 г. Пучини активно участва в работата над либретото, заедно с драматурга Адами и поета Симони, а от април 1921 година започва да пише музиката, бързайки, сякаш в смътно предчувствие, да завърши произведението. Но работата на либретистите продължава до 1924 година и последните страници от партитурата остават недописани. По желание на самия Пучини, след смъртта му по негови скици, операта (заключителният дует) е довършена от неговия ученик Франко Алфано.
Премиерата на „Турандот” се е състояла в Миланската скала на 25 април 1926 г. под диригентството на Артуро Тосканини. След като отзвучава последният акорд, написан от Пучини, Тосканини пуска палката и казва: „Тук смъртта изтръгна перото от ръката на композитора.” Певците, оркестърът и публиката в дълбоко мълчание напускат залата. Едва след тази вечер операта се изпълнява изцяло.
Още по темата
Във Врненската опера има професионалисти на високо ниво
За пръв път съм в България и във Варна се почувствах почти като у дома. Климатът, хората, атмосферата ми допадат. Във Варненската опера има професионалисти на високо ниво, с които не беше трудно да намеря общ език. Колаборацията между Парма ОперАрт и Варненската опера започна обещаващо.
„Турандот“ – оперното завещание на Пучини
Режисьорката ЕДИ ЛОВАЛЬО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката си „Турандот“, копродукция между Държавна опера Варна и Парма ОперАрт.
Димитринка Райчева: „Гена Димитрова е най – добрата Турандот”
Турандот има славата на Ледена принцеса, дала обет никому да не открива сърцето си. Без пощада тя изпраща на смърт всички женихи, които напразно се опитват да разгадаят странните й гатанки – условието, за да седнат на трона до нея.
Валерий Георгиев: „Калаф, е според мен, най – тежката партия за тенор”
Ролята на Калаф е не само трудна, но и дълга, операта спокойно би могла да се казва „Калаф“, не „Турандот“. Красивата ария „Nessun Dorma” е може би най – известната ария за тенор в света.
Илина Михайлова: „Лиу е символ на безграничната любов”
Лиу е символ на безграничната любов. Да обичаш другия повече от собствения си живот, да копнееш щастието на любимия и да отнемеш собствения си живот, за да запазиш тайната на неговото име, това е възможно най – голямата жертва.






























































