РЕЖИСЬОРЪТ ПЕТКО БОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерните вълнения около първата българска професионална продукция на мюзикъла „Красавицата и Звяра“, предизвикателствата за постановъчния екип и авторските решения, водещата роля на музиката, емблематичната песен “Change In Me” и останалите хитове, импровизациите и защо в крайна сметка побеждава този, който победи себе си.

Първа постaновка на професионална сцена в България на мюзикъла „Красавицата и звяра“, създаден по анимационния филм на Дисни, а след това и по едноименния игрален филм. Според историята на мюзикъла, най-голямото предизвикателство е било пренасянето на героите от филма на сцената с живото изкуство.

Да, това са предизвикателствата на този невероятен мюзикъл, характерен със своите вълшебства, нека така най-общо ги наречем, които трябва така да бъдат пресъздадени, че всичко да изглежда истинско, а не бутафорно. С мисъл за публиката, която трябва да ни повярва, ние го правим честно, искрено, с похватите и техниките на музикалния театър.

Всички знаем за „Красавицата и звяра“, но е любопитно как ще разкаже сюжета на мюзикъла режисьорът на първата професионална българска продукция на този мюзикъл Петко Бонев.

-ова е историята на момиче, което се преселва с родителите си в едно малко село във Франция. Бащата, който е изобретател, отива да продаде свое изобретение на панаира в съседното селище, но по пътя натам, в гората го нападат вълци. В същото време вълшебство преобразява зелената гора в снежна и човекът се озовава в двореца на звяра, който го пъха в затвора. Бел намира изплетеното от нея и подарено на баща й шалче в гората, разбира, че той е изчезнал и тръгва да го търси. Намира звяра, моли го тя да замести баща си в затвора, звярът се съгласява. Грубо и недодялано той настоява Бел да вечеря с него, тя упорито отказва. Бел успява да избяга от замъка, но в гората я нападат вълци и тогава звярът я спасява. Той вече се държи по различен начин, има по-изискани обноски, за пръв път употребява думи като „моля“, той вече не е предишният звяр. Бел му благодари, оттам тръгва промяната и в нея: „Нещо се променя в мен“, разказва тя на баща си в известната песен „Change In Me“.

ОПЕРНАТА ПЕВИЦА И РЕЖИСЬОР ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дейността си като вокален педагог и основател на Детско-юношеския театър и Оперната организация в Кипър, за работата си като сценарист и режисьор на оригиналния спектакъл „Моцарт се забавлява с Бродуей“, търсенето на еквиваленти между операта и мюзикъла, преходите от Моцарт към мюзикъли на Уебър, Лоу, Бърнстейн и радостта от музицирането с колеги от Варненската опера

9 август 2022, 21.00, Лятна сцена зад театъра

След твоите варненски постановки на камерните опери «Орфей и Евридика» и «Дидона и Еней» в Театър «Римски терми», сега представяш на Лятна сцена зад театъра «Моцарт се забавлява с Бродуей». Преди всичко, нека да те поздравя за последователните усилия, с които печелиш приятели на оперното изкуство в Кипър. Твои ученици от Кипър вече следват в Juilliard School в Ню Йорк, Виена, Залцбург, Милано, София. Респект пред твоето наистина пионерско дело.

Благодаря. Когато попаднеш в страна, която няма изградени традиции в оперното изкуство, а не можеш да живееш без него, трябва да направиш нещо.Така аз основах първия Детско-юношески театър в Кипър през 2003 г., а през 2008 г. създадох и Оперната организация, в която продължаваме активно да работим. Започнах с тематични концерти с познати арии и канцонети, включени в интересни сценарии. Вярвам, че мисията на изкуството е „да повдига хората“, както казва Петър Дънов, т.е. изкуството да бъде поднесено с такива средства и в такава форма, че да бъде прието по най-красивия начин. Следвам този принцип и в спектакъла „Моцарт се забавлява с Бродуей“.

ТЕНОРЪТ ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Ернани – един от най-големите герои на романтизма; за идеалите, заложени в едноименната драма на Виктор Юго, надградени в операта на Джузепе Верди и „Битката за Ернани“; за някогашните първи срещи на известния певец с ранния Верди и сегашната дългоочаквана среща с „Ернани“, която завършва цикъла с испанските опери на композитора в неговия репертоар; за Жерар Филип, Жан Маре, Франко Корели, Марио дел Монако и защо „Ернани“ е шлагерна опера.

Режисьорът Деян Прошев смята, че ролята на Ернани сякаш е написана за теб, в такава степен тя отговаря на твоя артистичен и личностен натюрел.

Благодаря за хубавите думи. С „Ернани“, след „Дон Карлос“ и „Силата на съдбата“, затварям триъгълника с испанската опера на Верди. В „Ернани“ имаме един ранен и доста сложен, но много красив Верди. Твърде млад бях, когато от Римската опера ми предложиха „Двамата фоскари“ – една от най-трудните ранни опери на Верди, под диригентството на Бруно Бартолети, с Ренато Брузон, след това дойде „Жана Д`Арк“ на сцената на Театър „Карло Фениче“ в Генуа, с Мариела Девиа, както и „Йерусалим“ – френската версия на „Ломбардци“, с диригент Мишел Пласон, която излезе на DVD. Имам поглед върху ранния Верди от много млад артист и ето сега, след 27 години на сцената, отново се срещам с него.

25-годишната ти сценична дейност отбелязахме, макар и с една година закъснение, заради пандемията, с твоя великолепен Хофман в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах м. г. в Опера в Летния театър.

А през тази година, с дебюта ми като Ернани се навършват 27 години, откакто съм на оперната сцена. Започнах някога с „Травиата“, изпях почти целия Верди, а „Ернани“ бе заглавието, което истински ми липсваше. За него копнея от години и се радвам, че най-сетне му дойде времето. Вярвам, че всяка една роля идва в точния момент.

Ернани е един от квартета протагонисти в четирите главни роли, всеки от тях още с влизането си изпълнява една голяма ария и след това кабалета. Изобщо „Ернани“ предполага много добре технически подготвени певци.

Режисьорът ДЕЯН ПРОШЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си среща с операта „Ернани“ на сцената на Държавна опера Варна в нейния юбилеен 75-ти сезон; за маестро Борислав Иванов, за постановъчния екип, сценографията и костюмите на художника Денис Иванов; за сложността на масовите сцени, изискванията към солистите и партията на Ернани, сякаш написана за Иван Момиров; за възможността варненската постановка да бъде видяна и на сцената на Националната опера и балет на РС Македония

6 август 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

Каква е поредната среща на Деян Прошев с екипа на Държавна опера Варна, този път за постановката на „Ернани“.

За мен е голямо щастие, че точно в 75-ия юбилеен сезон на Държавна опера Варна съм тук и поставям „Ернани“, както разбрах, това е четвърта постановка в историята на оперния театър. Спектакълът е посветен на маестро Борислав Иванов, когото много ценях и който за съжаление не е вече сред нас. На 2 август щеше да има рожден ден, да е светла паметта му.

В какво се състои сложността за режисьора на „Ернани“?

Сложността идва от многото масови сцени, които трябва да бъдат поставени красиво и да отразяват взаимоотношенията между героите. В „Ернани“ има любов, страст, омраза и чест. „Ернани“ е опера на честта с трагичен завършек за главния герой. Това е една от ранните опери на Верди, в която могат да се намерят сходни мотиви с „Набуко“ и „Травиата“. Често пъти композиторът доразвива своите мелодии в няколко произведения.

Маестро Григор Паликаров за работата над предстоящата премиера на „Ернани“, предизвикателствата в музикалната драматургия, необходимата креативност от солистите и достойнствата на ранния, но пълнокръвен Верди в „Ернани“.

6 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022

Маестро Паликаров, преди началото на днешната, да попитам бързо как завърши снощната репетиция на „Ернани“?

Събрахме вече всички музикални компоненти на операта, които включват солисти, хор и оркестър и трябва да кажа, че се получава много добре. Вървим към една, вярвам, хубава премиера с тази много красива опера на Верди.

Какво е особеното в тази творба?

Персонажите не са еднопланови и търпят развитие. Сюжетът е с много обрати, като някои от тях се случват изключително бързо, буквално в няколко реплики на героите. В текста обратите присъстват ясно, но работата на диригента е така да ги изведе, че дори когато чете субтитрите, публиката да ги усети и в музикално-драматургичен план.

В „Ернани“ се срещат дълги красиви музикални епизоди, всичко върви сякаш спокойно и изведнъж ситуацията рязко се променя. Мотивацията за тази промяна трябва ясно да бъде откроена, защото тя обосновава следващите ходове на действието. Тази ранна музикална драматургия на Верди е предизвикателство за диригента и солистите, с което се надявам ние да се справим по възможно най-добрия начин.

6 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022

В операта „Ернани“ са заложени принципите на романтичния театър, с неговите ярко обагрени, сложни и често противоречиви характери. Джузепе Верди композира операта по либретото на Франческо Мария Пиаве, което следва сюжета в едноименната драма на Виктор Юго. Избраник на красивата Елвира е бунтовникът Ернани, който всъщност е благородник, но тя е сгодена за Гомес да Силва – неин чичо, а и кралят на Испания Дон Карлос претендира за сърцето й. В любовния четириъгълник бушуват страсти, героите се борят за своята любов, но и за своята чест и Верди дава блестящ музикален израз на този сложен емоционален възел.

Представена за пръв път на 9.03.1844 г. във Венеция, операта „Ернани“ се превръща в един от бисерите в творчеството на великия композитор. В 75-годишната история на Държавна опера Варна постановката на „Ернани“ 2022 е четвърта поред след сценичните реализации през 1960, 1989 и 2010 г.

Диригентската трактовка в най-новата варненска постановка на "Ернани" е на маестро Григор Паликаров, един от най-големите съвременни диригенти с международно признание, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна. Режисьорът от Националната опера и балет на РС Македония Деян Прошев, който вече е поставял няколко пъти на варненска сцена, е поканен да направи сега първия си прочит на "Ернани". Автор на сценографията и костюмите на солистите е Денис Иванов, останалите костюми са дело на Лора Маринова и Мария Трендафилова. Хореографията на „Ернани“ поставя Светлана Тоншева, балетмайстор на Държавна опера Варна.