В операта „Ернани“ са заложени принципите на романтичния театър, с неговите ярко обагрени, сложни и често противоречиви характери. Джузепе Верди композира операта по либретото на Франческо Мария Пиаве, което следва сюжета в едноименната драма на Виктор Юго. Избраник на красивата Елвира е бунтовникът Ернани, който всъщност е благородник, но тя е сгодена за Гомес да Силва – неин чичо, а и кралят на Испания Дон Карлос претендира за сърцето й. В любовния четириъгълник бушуват страсти, героите се борят за своята любов, но и за своята чест и Верди дава блестящ музикален израз на този сложен емоционален възел. Представена за пръв път на 9.03.1844 г. във Венеция, операта „Ернани“ се превръща в един от бисерите в творчеството на великия композитор.

В 75 – годишната история на Държавна опера Варна постановката на „Ернани“ 2022 е четвърта поред след сценичните реализации през 1960, 1989 и 2010 г. Диригентският прочит в най – новата варненска постановка на „Ернани“ принадлежи на маестро Григор Паликаров, един от най – големите съвременни наши диригенти с международно признание, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна. „В „Ернани“ се срещат дълги красиви музикални епизоди, всичко върви сякаш спокойно и изведнъж ситуацията рязко се променя. Мотивацията за тази промяна трябва ясно да бъде откроена, защото тя обосновава следващите ходове на действието.

За „Ернани“ наистина трябва да има много добри гласове, а ние разполагаме с четирима великолепни певци, при това и четиримата дебютират в „Ернани“. Това са Иван Момиров – Ернани, Сузана Бранкини – Елвира, Деян Вачков – Гомес да Силва и Пламен Димитров – Дон Карлос. Може би някои биха оценили подобно стечение на дебюти като риск, но аз намирам, че това е по – скоро една чудесна възможност за утвърдени певци като нашите солисти да избягат от рутината“, предрече маестро Паликаров.

И наистина – дебютът на четиримата солисти с международна кариера, се превърна от прецедент в в брилянтна демонстрация на тяхното певческо и артистично можене. В рецензията си за „Ернани“ в „Литернет“ музиковедът Димитър Сотиров намира ярки квалификации за всеки от тях. Според него Иван Момиров, „завладяващо убедителен в титулната роля, изгражда плътен и наситен с нюанси образ, благодарение и на красивия си теноров тембър“, Пламен Димитров впечатлява „с изящността на фразирането, тембровата плътност и цялостната красота на изпълнението“, Деян Вачков има „мощно, но и изключително фино вокално присъствие, отчетливо фразиране, емоционална наситеност и лиричност“, а „великолепното спинтово лирично сопрано Сузана Бранкини изключително точно влиза „в обувките“ на своя персонаж, преодолявайки техническите предизвикателства на централната сопранова партия“.

Режисьорът от Националната опера и балет на РС Македония Деян Прошев, поставял вече няколко пъти на варненска сцена, отбелязва, че „присъствието на това заглавие в афиша на един оперен театър говори само по себе си за неговото високо ниво“. 

Художникът Денис Иванов допълва творческите амбиции на постановъчния екип: 

„В изкуството на онази епоха изкривяването на перспективата е било много модерен способ, т.е. ние не виждаме сценичната кутия в нормалния й вид, тя винаги е леко в ракурс. В „Ернани“ съм се постарал да направя точно това, да създам усещане, сякаш цялата публика е седнала леко встрани от сцената. 

Това дава един много дързък диагонал, оправдан и от многопластовия сюжет, в който има и политическа, и любовна линия, преплетени с темата за честта, както и с много други теми“.