„Набуко“ 2022 е третата постановка в 75 – годишната история на Държавна опера Варна след първата през 1970 г. и втората през 1996 г. Операта жъне триумфален успех в Ла Скала през 1842 г. и носи на Джузепе Верди огромна слава. Либретото, написано от Темистокле Солера и базирано на събитията, описани в библейските книги на Даниил и Йеремия, е вдъхновено също от драмата „Навуходоносор“ от Огюст Анисе – Буржоа и Франсис Корню. 

Сюжетът е древен, но алюзията е прозрачна: Италия се бунтува срещу австрийското владичество и тази прекрасна, завладяваща музика става повод за мащабни политически демонстрации из цялата страна, а Хорът на поробените евреи „Лети мисъл на златни криле!“ (Va pensiero) се запява като национален химн. Неслучайно съвременниците наричат Верди „Маестро на италианската революция“. Името му, заедно с имената на Мадзини, Кавур и Гарибалди, става символ на италианското Ризорджименто.

Най – новата варненска трактовка на „Набуко“ е дело на постоянния гост диригент Якопо Сипари ди Пескасероли от Италия и режисьорката Сребрина Соколова. Дългогодишната асистентка на незабравимия главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов обновява предначертаните от него творчески жалони със свои оригинални идеи в духа на класическата оперна традиция.

„Набуко“ – история за силата на вярата, за пагубната деградация на човек със свръхего, приравнил се с Бог и дори поставил се над него. Това е история за грешките, наказанието и изкуплението извън времето“, изтъква в режисьорската си експликация Сребрина Соколова. Ролята на Набуко изпълни световноизвестният драматичен баритон от Мексико Карлос Алмагер, който гостува за пръв път във Варна с тази своя коронна роля, поднесена с перфектна вокална техника и изработено в детайли артистично превъплъщение.

Йоана Железчева постигна своя вокален и артистичен връх като Абигаил: „Обичам Абигаил. Ролята е емблематична за всички нас, българските сопранови певици. С тази роля великата Гена Димитрова триумфира по света, тя задава и еталона за Абигаил, който ние се опитваме да достигнем“, посочва Йоана Железчева.

Сценографията на Нела Стоянова, която търси решения извън оперното клише и великолепните костюми на Денис Иванов, достойни за най – престижните сцени, заедно с динанамиката, изградена с 3D мапинга на Тодор Тодоров и светлинния дизайн на Даниел Йовков, придават съвременна елегантност и допълват енергетичното излъчване на този Вердиев шедьовър.