
ХОФМАНОВИ РАЗКАЗИ
опера от Жак Офенбах
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
5 действия | 1 антракт

„Хофманови разкази“ 2021 от френския композитор Жак Офенбах e втора постановка в историята на Варненската опера след тази от 1968 г.
Офенбах се вдъхновява от вкуса към фантастичното и мистичното у германския писател, композитор, диригент, музикален критик и художник Е. Т. А. Хофман. В операта Хофман е прототип на главния герой със същото име – поетът Хофман, който в една весела нощ с приятели разказва три невероятни истории, случили се може би само в неговото въображение. Любовта към Олимпия – механичната кукла, която само в неговите очи е жив човек, срещата с куртизанката Жулиета и трагичната развръзка с оперната певица Антония, която не бива да пее, илюстрират многоликите превъплъщения на човешката фантазия. Оттам вероятно и на реално съществуващата актриса Стела, която докато тече действието на „Хофманови разкази“, играе някъде другаде в операта „Дон Жуан“.... „Хофманови разкази“ е един прекрасен оперен фантазъм за изкуството, в което реалното и нереалното се преплитат, за да предизвикат размисъл и емоционално съпричастие у зрителя. Неслучайно операта на Офенбах се смята за еталон на музикантска и актьорска дарба, с много образци в световната оперна история.
МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ
„Хофманови разкази“, като сюжет и драматургия, е много сложен пъзел, отличаващ се с особена фрагментарност. За кратко време се появяват образи, които бързо изчезват, което не пречи те да бъдат подплатени със силна артистична и звукова характеристика. Постоянно се преплитат герои и сюжетни линии и цялата тази разпокъсаност изисква изключителна дисциплина от оркестъра и диригент, безупречна техника на дирижиране, детайлно познаване на либретото и гъвкава реакция.

Притегателната сила на операта тръгва от вселената Хофман и продължава във вселената Офенбах, за да стигне до нас с възхитата на един автор към друг автор. А ние имаме предимството да се насладим на непреходните образци на изкуството, завещани от двама велики творци. Любовта също е водещо начало в „Хофманови разкази“. Без тези любовни преживявания поетът Хофман не би могъл да твори. Той черпи вдъхновението, творческата инвенция и силата си от любовта и ако спре да обича, ще се самоунищожи като творец. Любовта го държи буден като творец, тя му позволява да създава, да измисля, да импровизира, да изгражда живота си и това да рефлектира върху живота на другите.
ИВАН МОМИРОВ
Именно заради Варна и всичко, което родният град означава за мен, реших, след моите 25 години на сцена, да пробвам опита си в нещо, по – рядко правено, дълбочинно и поради това още по-вълнуващо. „Хофманови разкази“ е френска опера, а френският език, вече 30 години, ми е особено близък и като изразност, и като вътрешно усещане. Радвам се, че принадлежа към уникалната многопоколенческа общност, възпитавана и градена от Френската гимназия във Варна във връзка с такава блестяща култура като френската. Щастливо стечение на обстоятелствата е да изработя ролята на Хофман с големия български диригент Павел Балев, на когото дълбоко се възхищавам и към когото изпитвам респект и признателност. Изключителен музикант и човек, той толкова естествено и красиво води целия екип – оркестър, солисти, хор и само с един жест прави цели фрази. В работата си досега никога не съм изпитвал подобно усещане – едновременно на отговорност и удоволствие.
История на създаването
Операта „Хофманови разкази“ е последнoтo произведение на вече световно известния френски композитор Жак Офенбах (1819 – 1880). Той умира през октомври 1880 г., четири месеца преди премиерата. Животът на гениалния немски поет – романтик, композитор, диригент и художник Ернест Теодор Амадеус Хофман (ЕТА Хофман) е привлекателен сюжет за произведение на изкуството. В основата на либретото са три от разказите на Хофман, но и трите се обединяват от участието на Хофманв тях и описват любовта му към една и съща жена в три образа. Олимпия – механичната кукла, която само в неговите очи е жив човек, срещата с куртизанката Жулиета и трагичната развръзка с певицата Антония, която не бива да пее, илюстрират многоликите превъплъщения на човешката фантазия. Оттам вероятно и на реално съществуващата актриса Стела, която докато тече действието на операта, играе нейде другаде в „Дон Жуан“. И в трите действия и епилога прозвучава нежната и спокойна мелодия на Баркаролата.
В единствената опера на Офенбах са съчетани най-хубавите страни на френската лирична опера с немската романтична опера. Музиката е наситена с лирика и чисти човешки чувства – фантастичните и реалистичните сцени оказват силно въздействие на зрителя.
Петте действия се определят като пролог, три действия и епилог. Трите действия, разказващи три различни истории от живота на Хофман, са независими едно от друго, с изключение на това, че Олимпия се споменава в действието на Антония. Замисълът на Офенбах е следният: Пролог, Олимпия, Антония, Жулиета, Епилог. През ХХ век обаче действието на Жулиета е преди това на Антония. Причината, изтъквана от постановчиците, е фактът, че действието на Антония е по-ярко и пълноценно в музикално отношение. Едва напоследък оригиналният авторов ред е възвърнат, както е и в новата постановка на Метрополитън. Офенбах оставя след себе си огромни размери нотен материал с различни варианти за всяко действие.
Още по темата
Диригентът Павел Балев: Сам създаваш света, в който да живееш
Големият диригент Павел Балев ще изпълни за пръв път в кариерата си „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах с оркестъра на Държавна опера Варна. Премиерата на спектакъла ще бъде на 14 юли в Летния театър на морския град, в рамките на фестивала „Варненско лято“.
Никлаус, Олимпия, Жулиета и Антония от „Хофманови разкази”
МИХАЕЛА БЕРОВА: НИКЛАУС Е БУДНАТА СЪВЕСТ НА ПОЕТА ХОФМАН, КОЯТО МУ ПОДСКАЗА ИСТИНАТА
Съдбата има някакъв пръст точно сега да изпея ролята на поета Хофман
Тенорът ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Варна като пристан в траекторията на живота му, за Френската гимназия и френската опера „Хофманови разкази“, за дълбочинността и многоликостта на творбата, заложените в образа на поета Хофман послания и щастието да изработи партията с диригент като Павел Балев, за оперните върхове, театрите по света и Варненската опера .
Фантастичните разкази трябва да се разказват с фантастично осветление
РЕЖИСЬОРКАТА УРСУЛА ХОРНЕР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за пристрастието си към „Хофманови разкази“ и варненската постановка; за богатството на гласове и тембри; защо осветлението е душата на постановката и какви са различията в светлинния дизайн за закрита и открита сцена.




























































