ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА

ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА

опера от В. А. Моцарт

Премиера

ВЪЛШЕБНАТА ФЛЕЙТА

Купете билети

Хор и оркестър на Държавна опера Варна

Либрето: Емануел Шиканедер, Диригент – постановчик: Христо Христов, Диригент: Стефан Бояджиев, Режисьор: Антониу Замфир, Сценография: Ася Стоименова, Костюмография: Ася Стоименова, Консултант – сценография: Иван Токаджиев, Диригент на хора: Цветан Крумов, Мултимедия: Elektrick.me, Фотография: Росен Донев
С участието на:
Евгений Станимиров ,
Александър Баранов,
Людмил Петров,
Мариана Буликану,
Ирина Жекова,
Мария Павлова,
Галина Великова,
Бойка Василева,
Веселина Андреева,
Мария Палматите,
Калина Жекова,
Иво Йорданов,
Лилия Илиева – Михайлова,
Христо Ганевски,
Пламен Райков,
Лъчезар Александров,
Антоанета Маринова,
Лев Караван,
Мартин Киров и
Евгени Димов

Хор и оркестър на Държавна опера Варна

Продължителност: 1 час и 30 минути
2 действия | 1 антракт
Премиера: 22 юни 2021 г.

Премиерната среща с операта – завещание на В. А. Моцарт „Вълшебната флейта”, която не е поставяна от 32 години на варненска сцена, е посветена на 230 години от кончината на великия композитор. Прочитът на диригента Христо Христов и режисьора Антониу Замфир от Опера Крайова в Румъния впечатлява с мащабния режисьорски замисъл, костюмите и сценографията на Ася Стоименова, атрактивно доразвита с мултимедията на Лора Руневска от Elektrick.me. Премиерата се реализира със съдействието на фонд „Култура“ при Община Варна.

 

Последната си опера „Вълшебната флейта” Моцарт изгражда като Singspiel – говорни диалози с пеене, по сюжета на приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан”. Вдъхновена от философията на Просвещението и вярата в човешкия разум, „Вълшебната флейта” е наситена и с масонска символика – Моцарт и либретистът Шиканедер са били масони. Историята пресъздава пътя, който човечеството изминава в търсене на познанието – от хаоса, през суеверието, до разума, като крайната цел е да се превърне „Земята – във небесно царство, а смъртните – в богоподобни”. Неслучайно този куплет се повтаря във финала и на двете действия. Премиерата във „Freihaus Theater” край Виена на 30.09.1791 г., под диригентската палка на самия Моцарт, жъне незапомнен успех. Една година по – късно вече се играе 100 – тното представление, но Моцарт не го доживява.

„Вълшебната флейта“ засяга проблема за вътрешната свобода на човека. Свободата е вечна тема, защото тя е най – първото нещо, за което копнеят всички биологични същества, хората, птиците, животните. Свободата е висша ценност, която човек трябва да заслужи и да употребява добре”, отбелязва диригентът Христо Христов.

 

„Във „Вълшебната флейта“ откриваме голяма част от идеите на Просвещението с онази непрекъсната борба между доброто и злото, между деня и нощта, между слънцето и луната, между светлината и мрака. Светлината – много ми харесва как звучи тази дума на български, има много музика в нея. Светлината, която побеждава. Що се отнася до масонските символи в сюжета, те отдавна са разкрити, но за мен по – важни са масонските символи в музиката на Моцарт. 

 

Като тритонуса – акорд, който съдържа интервал от три цели тона или „Маршът на жреците“ във второ действие, както и на други места в операта. Не смятам обаче, че трябва да разпознаеш масонските символи, за да разбереш смисъла и хуманистичните внушения на „Вълшебната флейта“. Същите символи съществуват и в християнската религия, например Светата Тройца“, смята режисьорът Антониу Замфир.

История на създаването

„Вълшебната флейта” е последната опера на Моцарт. Писана е в годината на неговата смърт – 1791. Операта е в две действия, в популярната по онова време форма зингшпил, която включва едновременно говорни диалози и пеене. Създадена е по либретото на Емануел Шиканедер – известен за времето си актьор, режисьор, автор на пиеси, импресарио, както и извънреден ценител на таланта на Волфганг Амадеус. След като става директор на прочутия виенски театър „Ан дер Вин”, Шиканедер възлага на композитора да напише опера върху негово либрето. За сюжет избира приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан”.  Моцарт е ентусиазиран – не само че отдавна мечтае да напише опера върху немски текст, а от „Отвличане от сарая” това все не му се удава, но е и много доволен от либретото – не само защото е на немски, а и понеже в него присъства всичко, което тогавашната публика харесва: приказен сюжет с чести смени на лирични и комични сцени, епизоди, наситени със символизъм, тайнствени обреди…

 

Моцарт работи с охота и вдъхновение и вече е доста напреднал в създаването на музиката, когато се налага Шиканедер почти изцяло да преработи либретото. Причината е предстоящата премиера на конкурентния тетатър „Маринели” на доста подобната приказна опера на Винцел Мюлер „Вълшебната цитра, или Каспар Фаготистът”, също по сюжет на Виланд. При преработката на либретото този път Шиканедер използва и мотиви от фантастичната поема на абат Терасо „Сетос”. В новото либрето са нанесени редица поправки и изменения, някои преди това отрицателни герои стават положителни – и обратно.

 

Въпреки създадените от новия текст затруднения, Моцарт работи с хъс и увлечение и успява да завърши операта през септември 1791. Премиерата е на 30 септември в извънградския „Фрайхаус театер”. Оркестърът дирижира Моцарт; в образа на Папгено се превъплъщава самият Шиканедер, а Царицата на нощта – роля, изискваща значителни вокални умения – е поверена на снахата на Моцарт Йосефа Хофер.

 

„Вълшебната флейта” жъне незапомнен успех. Изключително впечатлен от операта, Гьоте я нарича „утопична и странна приказка, в която се проповядват човешките добродетели: любов, трудолюбие и нравствено съвършенство.”

 

Стотното изпълнение на „Вълшебната флейта” е през ноември 1792 година. За зла участ, Моцарт не успява да стане свидетел на това важно събитие, тъй като, след кратко боледуване, умира няколко месеца след премиерата – на 5 декември 1791, ненанвършил 36 години.

 

„Вълшебната флейта”, вдъхновена от философията на Просвещението и вярата в човешкия разум, е наситена и с масонска символика (Моцарт и Шиканедер са били масони). Историята сама по себе си представлява портрет на пътя, който човечеството изминава в търсене на познанието: от хаоса, през суеверието, до разума по метода на пробата (Тамино) и грешката (Папагено), като крайната цел е да се превърне „Земята – в небесно царство, а смъртните – в богоподобни”. Неслучайно този куплет се повтаря във финала и на двете действия.

 

От премиерата си до днес „Вълшебната флейта” е между най-обичаните и най-често изпълнявани произведения във всички световни оперни театри.

 

Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран, която намира място и в Златната плоча на Вояджър – (грамофонна плоча, поставена на борда на двата космически апарата, изстреляни през 1977 г. по програма Вояджър. Плочата съдържа записи на звуци и снимки, изобразяващи разнообразието на живота и културите на Земята.)

Още по темата

„Вълшебната флейта” – музика в устата на бога

„Вълшебната флейта” е последната опера на Моцарт, писана в годината на неговата смърт – 1791. Композирана е в две действия, в популярната по онова време форма Singspiel, която включва едновременно говорни диалози и пеене. Създадена е по либретото на Емануел Шиканедер – известен за времето си актьор, режисьор, автор на пиеси, импресарио, както и извънреден ценител на таланта на Моцарт.

Антониу Замфир: „Вълшебната флейта” или светлината, в която има музика

Известният румънски режисьор Антониу Замфир разказва за своята постановка на „Вълшебната флейта“ от Моцарт в Държавна опера Варна и къде точно се крие магията в това последно произведение на Моцарт; за символиката на Просвещението и масонството, както и за трудността на свободния избор; особеностите в работата с няколко солистични състава, изискванията на режисьора към себе си и въпросите, които остават след края на представлението.

Среща след 30 години с първата любов

Маестро Христо Христов разказва за първото си работно място като диригент на Варненската филхармония, амбицията, загубите и опита на младостта, за Моцарт като музикален фитнес и повторната среща с варненските оркестранти в премиерната постановка 2021 на „Вълшебната флейта“ от Моцарт, за македонското потекло, Фондация „Гоце Делчев“ и свободата, която трябва да се заслужи...

Артистите във „Вълшебната флейта“

Митични създания, обединили светлината и мрака, ще се спуснат на сцената на „Вълшебната флейта“.

Артисти

Александър Баранов
Александър Баранов
Принц Тамино
Людмил Петров
Людмил Петров
Говорител
Мариана Буликану
Мариана Буликану
Царицата на нощта
Мария Павлова
Мария Павлова
Първа дама
Галина Великова
Втора дама
Бойка Василева
Бойка Василева
Трета дама
Веселина Андреева
Първо момче
Мария Палматите
Второ момче
Калина Жекова
Калина Жекова
Трето момче
Папагено
Христо Ганевски
Христо Ганевски
Моностатос
Първи мъж в броня
Лъчезар Александров
Втори мъж в броня
Антоанета Маринова
Стара жена
Лев Караван
Лев Караван
Жрец
Мартин Киров
Жрец
Евгени Димов
Жрец
Репертоар