ДИДОНА И ЕНЕЙ

ДИДОНА И ЕНЕЙ

опера от Хенри Пърсел

Премиера

ДИДОНА И ЕНЕЙ

Купете билети

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна, ученици от балетната специалност при НУИ „Добри Христов”

Съвместен проект на Държавна опера Варна  и Оперна организация Кипър

Текст: Наум Тейт, Диригент: Стефан Бояджиев, Режисьор: Цвета Христофору, Хореография: Мария Захариу Карапита, Сценография: Андреа Параскева, Костюмография: Катя Лозанова, Втори режисьор: Сребрина Соколова, Помощник – режисьор: Димитър Левичаров, Фотография: Росен Донев
С участието на:
Даниела Димова,
Мариос Андреу,
Свилен Николов,
Тасула Ворка,
Мария Павлова,
Стелияна Стоянова,
Вяра Железова ,
Благовеста Статева,
Христо Ганевски и
Лиляна Кондова

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна, ученици от балетната специалност при НУИ „Добри Христов”

Съвместен проект на Държавна опера Варна  и Оперна организация Кипър

Продължителност: 1 час и 30 минути
3 действия | 1 антракт
Премиера: 8 юли 2019 г.

Един от най – големите древногръцки и римски митове разказва за царица Дидона, дъщеря на финикийски цар и вдовица на жрец, която основава и изкусно управлява прочутия с богатствата си град Картаген. Любовта между нея и героя от Троянската война Еней прави щастието й пълно. Божията намеса обаче кара Еней да предпочете дълга пред любовта и да се отправи на поход, за да изпълни пророчеството, като създаде династията на римските царе и на свой ред положи основите на друг велик град – Рим. Дидона не понася раздялата с любимия и се самоубива. На смъртното си ложе предсказва бъдещата вражда между Рим и Картаген, довела до пуническите войни.

 

Написана през 1689 г. от Хенри Пърсел (1659 – 1695), по либрето на Neyum Tate върху мотиви от „Енеида“ на Вергилий, операта е поставяна само веднъж през живота на автора. Трябвало е много време да изтече до 1895 г., когато на премиерата в Лондон „Дидона и Еней“ привлича вниманието на ценителите. Пърсел майсторски съчетава елементи от френската и италианска барокова музика с мотиви от шотландския фолклор, като същевременно създава изтънчен, чисто английски бароков стил. Удивителен пример за истинска опера в страна, в която националната опера все още не е била създадена, „Дидона и Еней“ на Пърсел се приема за първата английска опера, която при това, по мнението на редица критици, не отстъпва по своето художествено съвършенство на най – добрите италиански образци.

 

Цвета Христофору – режисьор 

 

В „Дидона и Еней“, подобно на редица други митове, присъстват  Горе – светът на боговете и Долу – подземният свят, светът на страданията, на сенките, светът на демоните и мъртвите. И земята – или както се нарича в българския епос, белият свят. 

На нас се пада най – тежката задача. Ние сме пазителите на равновесието и хармонията между другите два свята. Равновесието между Горе и Долу! Един човек може да бъде за някого лош, за другиго – много добър, зависи в какъв момент от живота му са го срещнали. Затова, въпреки че по либрето и по Вергилиевата „Енеида“ Дидона се самоубива, заедно с нея ще умре и злото (Магьосницата). Архимагьосницата ще бъде огледален образ на Дидона, сянка приела σάρκα (от гр. плът) – живот роден от страховете, неувереността и негативните мисли на Дидона. Водещи постоянна борба, двете сили, смирени и равностойни в смъртта, се сливат и спират старото си съществуване. Със смъртта идва освобождението от дуалистичното възприятие на създаваната от човека реалност и героите, надхвърлили понятията за добро и зло, съблекли старите си обвивки, ще са готови за живот, окъпан в цветовете на дъгата. Ритуал на равновесието и трансформацията в нова форма на живот.

 

Даниела Димова Дидона

 

 

За мен е богатство да се докосна чрез нотния и драматургичния текст на „Дидона и Еней“ до музикалното пресъздаване на тази антична драма. Вълнува ме личната среща с тази велика жена и шанса ми да я пресъздам, да се превъплътя в нейния образ така, както аз го усещам. Респектът от боговете е може би нещото, което на мен най – много ми харесва. Една стара поговорка гласи, че всеки сахиб си има своя сахиб, над всеки цар стои друг цар, т.е. ти никога не си върха на пирамидата, дори така да изглежда на околните. И точно историята и музикалната градация, която Пърсел по гениален начин разписва в тази драма, показва, че дори и най – красивите, дори и най – щастливите, не могат да имат всичко.

История на създаването

Хенри Пърсел /1659 – 1695/ е единственият английски композитор преди Елгар, който придобива световна известност. Първоначално пее в Кралската капела, а по-късно постъпва като органист в катедралата в Уестминстър, където работи до края на живота си. Започва да композира от малък, но първото му завършено произведение е от 11– годишната му възраст – „Ода за рождения ден на краля” /1670 г./. Въпреки многобройните опити да се създаде по-подробен портрет на личността на Пърсел, тя до ден днешен си остава загадка. За англичаните той е почти митологична фигура. Пърсел получава висше благоволение да бъде погребан до органа в Уестминстърското абатство, а на плочата му пише, че в смъртта си той е отишъл на единственото място, което с хармонията си „може да превъзхожда създадената от него”.

 

Пърсел е автор на множество оди, кантати, песни, полуопери (музика към театрални постановки), сакрални произведения и сонати. Характерно за музиката му е съчетаването на елементи от френския и италианския барок с такива от английския, който се отличава с особена чувствителност към мелодичните особености на английската реч. 

 

В оперния жанр, Пърсел оставя едно единствено произведение – майсторската опера „Дидона и Еней” /1689 г./, която се приема за първата английска опера. В композицията, освен елементи на бароковата музика, могат да се открият и мотиви от шотландския фолклор и готическата музика. Хорът играе ролята на говорител и коментира действието. Създадена през 1689 г. по либрето на известния английски поет Наум Тейт, стъпило върху епическата поема на Вергилий „Енеида”. Операта е написана по поръчка на Джузая Прийст по повод преместването на пансиона за благородни девици в Челси, Лондон, в нова сграда.

 

Операта разказва за обречената любов на картагенската кралица Дидона към принца на Троя – Еней. Злата магьосница, която не одобрява вмешателството на Дидона, се оказва пречка за отношенията им. Финалът е трагичен – Дидона се самоубива.

 

Историята на тези реално съществуващи в историята личности, е много интересна. Дидона е митична царица, основателка на град Картаген. Дъщеря на финикийския цар на Тир и вдовица на жреца Мелкарт (Херкулес), който бил убит от брат й Пигмалион, заради богатството му, което искал да присвои. След смъртта на мъжа си, тя бяга към Магреб в Северна Африка с много съкровища и спътници. Там купува от берберския цар Ярба земя. Според условието на сделката, тя получила право на толкова земя, колкото заеме една волска кожа.

 

Съобразителната Дидона нарязала кожата на тънки ивици и така оградила много земя. Според римската митология, Дидона се влюбила в бягащия след Троянската война Еней. Той, обаче, бил принуден от боговете да я изостави и тя се самоубива. Тогава Еней отплавал за Италия, за да основе там династията на римските царе, положили основите на Древен Рим. Умирайки, Дидона предсказала враждата между Рим и Картаген, залегнала в основата на пуническите войни.

 

Предполага се, че първото изпълнение на операта е било през 1688 г. В България е поставена за първи път на 6 Януари 1978 г. в Благоевград. В историята на Варненска опера „Дидона и Еней” е била изпълнявана само в концертен вариант.

Още по темата

„Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел – първата премиера на Театър Римски терми – Варна 2019

На 8 и 16 юли, 21.00 ч., предстои първата премиера в XVII издание на Театър Римски терми – Варна 2019 – операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър.

Музиката е театър, целият живот е театър

ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел; за античния театър като еталон за нейните творчески решения; за бароковата естетика, възраждането на античните традиции и максимата „Музиката е театър, целият живот е театър“; за Дидона и нейния огледален образ Магьосницата като израз на  дуалистичната борба у човека.

Когато цариците се влюбват

ДАНИЕЛА ДИМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Царица Дидона в операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, за женското и мъжкото мислене, за любовта и избора, за пластовете свише и сетивността за тяхното разместване.

Артисти

Даниела Димова
Даниела Димова
Дидона
Мариос Андреу
Мариос Андреу
Еней
Тасула Ворка
Белинда
Мария Павлова
Мария Павлова
Белинда
Стелияна Стоянова
Първа вещица
Вяра Железова
Вяра Железова
Втора вещица
Благовеста Статева
Втора жена
Христо Ганевски
Христо Ганевски
Матрос
Лиляна Кондова
Лиляна Кондова
Дух
Репертоар