„Княз Игор“ се счита в оперната история за изключително произведение в много отношения. Първо – това е гениална музика, второ – тя е дело на творец, чието основно занимание не е музиката. 

Александър Бородин (1833 – 1887) е руски медик и химик, доктор по медицина, професор по химия, академик с научни открития, но също така и композитор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен, както и музикант – пианист, виолончелист, флейтист. Трето – Бородин работи 18 години над „Княз Игор“, но не успява да довърши операта и след неговата кончина над увертюрата и оркестрацията работят неговите приятели Н. Р. Корсаков и А. К. Глазунов. Четвърто – Бородин, Корсаков и Глазунов, които често са работили заедно, до такава степен са отстоявали един и същ художествен стил в „Княз Игор“, че днес е невъзможно да се определи кое от чия ръка е написано. Но Корсаков, по повод участието си в „Княз Игор“, изрично подчертава, че авторството на „Княз Игор“ принадлежи само и единствено на Бородин. Премиерата на операта преминава с голям успех на сцената на Мариинския театър на 4.11.1890 г.

С произведенията си на историческа тематика, сред които и „Княз Игор“, Бородин разкрива драматичната история на руския народ. „Княз Игор“ е мащабна опера, базирана върху руския средновековен епос „Слово за полка на Игор“ от XII век. В пролога Княз Игор, княз на град Путивъл, се готви за поход срещу половците номади, които опустошават Русия. Неочаквано пада мрак – това е слънчево затъмнение, в което народът вижда лоша поличба. Княгиня Ярославна моли мъжа си да отложи похода, но Игор е непреклонен и твърдо решен да разгроми завоевателя и да спаси отечеството си.

В тази история за героизъм и предателство князът е пленен от врага, но истинската заплаха, която тегне над него, е зет му Галицки – той се възползва от отсъствието на Игор и прави заговор, за да заеме мястото му. Княз Игор успява да избяга, но ще намери ли града си в същото състояние, в което го е оставил след машинациите на Галицки?

Без да използва директни цитати от народни песни, Бородин създава забележително епично платно, в което известните „Половецки танци“ и някои от ариите, като арията на Княз Игор „Ни сън, ни покой за измъчената ми душа“, придобиват световна слава. През годините „Половецки танци“ се прославят и като самостоятелно произведение. Те се използват в много постановки на Руския балет на Сергей Дягилев, който завладява Париж през първите десетилетия на ХХ век; звучат в известния бродуейски мюзикъл Kismet, изпълняват се по време на церемонията за откриването на Олимпийските игри в Сочи през 2014 г.

„Княз Игор“ се отличава с изкусния начин, по който Бородин съчетава две съвсем различни музикални концепции – едната изразява характера на руснаците чрез мелодии, вдъхновени от фолклорни песни в родината му, докато другата, по – екзотична, характеризира половицките номади чрез гами, асоциирани от европейците с азиатската музика.

В историята на Варненската опера постановката на „Княз Игор“ през 2019 г. е четвърта поред след премиерите през 1952, 1965, 1977 г. След диригентите Йоско Йосифов и Влади Анастасов, сега „Княз Игор“ поставят Маестро Борислав Иванов и младият диригент на Варненската опера Кръстин Настев. Режисьор на последните две постановки е Кузман Попов, който сега е и сценограф. За костюмите на „Княз Игор“ е привлечена Лора Маринова, дългогодишен художник на Варненската опера. Хореография Светлана Тоншева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент – режисьор Сребрина Соколова.