„Джоконда“, с премиера през 1876 година, е най – известната опера на Амилкаре Понкиели, която исторически се появява между „Аида“ и „Отело“ на Верди и заедно с тях е едно от най – ярките оперни произведения на своето време. В основата на либретото на Ариго Бойто стои драмата „Анжело – тиранинът от Падуа“ от Виктор Юго, а музиката, много интересна сама по себе си, прави своеобразен преход от Верди към Пучини. Огромна, голяма опера, Opera Grande с 4 действия, 2 антракта и визитна картичка известният „Танц на часовете“.

В концепцията на режисьора и сценографа Кузман Попов е залегнала идеята за театрална трупа от улични певци, танцьори, разказвачи. Самата Джоконда е улична певица, Барнаба пък е разказвач. Вмъкнат е и един особен типаж – маски в стила на Комедия дел арте. Маските, вплетени в спектакъла, участват по време на цялото действие. Във всяка сцена присъства и морето – истинско, трагично, черно – бяло... Морето, един ням свидетел, който измерва вечността на живота.