В своята хореографска версия Сергей Бобров споделя със зрителя способи и техника, придобити от дългогодишния му опит в Болшой театър, както и от различни модерни школи. В сюжетната линия той разкрива елементи от Шекспировата творба, които до сега не са показвани в други балетни постановки.

„Смисълът е в това“ – казва хореографът, „че в операта либретото е езика на разказвача, а в балета това е хореографията. Тя трябва да е увлекателна, завладяваща и достатъчно красноречива, за да успее да предаде посланието и емоцията на произведението.“

Сергей Бобров разказва за вдъхновението, което е получил от няколко глинени скулптури в Катедралата в Йорк, Англия, които са в основата на танцовата стилистика при клана Капулети.

За образа на Меркуцио хореографът разказва, че „не е просто друг Ромео, в моя спектакъл той има свой театър и там разсмива хората. Меркуцио се надсмива над Ромео и неговата любов, както и над чувствата между Тибалти Лейди Капулети, което обаче му коства живота.“

Постановката ни пренася в красив карнавал, който постепенно се превръща в карнавал на Смъртта – Смъртта, която се прекланя пред Любовта– „Всички вие сте прашинки в сравнение с тази ЛЮБОВ! Тя е вечна!“

С годините творбата на Шекспир е била източник на вдъхновение за множество произведения в литературата, скулптурата, живописта, киното и музиката. За веронските влюбени са написани 14 опери (най-известните са на Белини, Берлиоз, Шарл Гуно), Чайковски пише увертюра-фантазия, Берлиоз – драматична симфония за солисти, хор и оркестър.

Сергей Прокофиев (1891 – 1953) написва музиката към балета „Ромео и Жулиета“ през 1935 г., но поставянето му на сцена се оказва трудно. Замислен в тандем с режисьора Сергей Радлов и драматурга Адриан Пиотровски като балет в четири действия, девет картини и със щастлив край, той сериозно озадачава постановъчните екипи и всички се отказват да я поставят. 

Музиката била твърде необичайна за своето време и среща съпротивление от страна на танцьорите и хореографите. За да улесни нейното възприемане, Прокофиев я оформя като отделни сюити и пиеси за пиано.

За първи път балетът е бил поставен през 1938 г. в театър Бърно, Чехословакия от балетмайстора Иво Псота, но получава широка известност след постановката на Леонид Лавровски в Кировския театър в Ленинград през 1940 г. Лавровски се готви за тази постановка, като изучава в Ермитажа художниците от епохата на Ренесанса, чете средновековна литература. 

Той моли Прокофиев да промени замисъла за тази хореографска драма и след много дискусии, композиторът пише музика за няколко нови танца и драматични епизода. Премиерата протича в изискана атмосфера на старинна мебел, гоблени и тежки скъпи завеси, дело на известния театрален художник Пьотър Вилямс, а в главните роли са Галина Уланова и Константин Сергеев. 

Спектакълът е удостоен със Сталинска награда. През 1954 г. се снима филм – балет „Ромео и Жулиета“ с участието на Лавровски, който е отличен с награда на филмовия фестивал в Кан. В тази нова редакция, балетът се превръща в една от най – популярните постановки на XX век.