ЛЕОШ ЯНАЧЕК (1854–1928) пише музиката и либретото на „Хитрата лисичка“ (1923), вдъхновен от фейлетони и комикси, публикувани в чешкия вестник „Народни новини” в началото на миналия век. В своята алегорична творба той влага общочовешки послания за свободата, любовта и вечното повторение в природата. „Това е весела опера с тъжен край. Хванах лисичката в гората в залеза на моя живот“, шегува се със себе си 69–годишният композитор. 

Образът на Хитрата лисичка е своеобразно огледало, в което останалите герои се оглеждат и което ги кара да се замислят за себе си. А самата тя следва неотклонно своите инстинкти, поставя свободата над всичко и не допуска да ѝ я отнемат. Копнежа за свобода, за споделена любов откриваме във всички герои. Централен образ в този контекст е лесничеят, който разсъждава за смисъла на живота. Меланхолията, натрупана в годините, го връща към спомена за една невъзможна, отдавна изгубена любов, която намира своето второ Аз в образа на Хитрата лисичка. 

Хитрата лисичка е част от природата, респективно и от човешката природа, откъдето логично следва успоредяването на човешките и животински образи в произведението.

ДИРИГЕНТЪТ ПАВЕЛ БАЛЕВ

Музиката на Яначек носи специфична интонационна среда, адекватна на своето време, но за съжаление ние не я познаваме. „Хитрата лисичка“ догодина ще стане на 100 години, а в България едва сега правим първото й цялостно представление. Яначек е скромен и естествен, не е самоцелен експериментатор. Той  изгражда един приказен сюжет, в който внася детското възприятие, но „Хитрата лисичка“ не е опера за деца, а една философска приказка за възрастни. Тя показва връзката на човека с животните и птиците, с хората и въобще с цялата природа в паралел, поднесен с фина музикална окраска, много блага, много чувствителна, много изтънчена. Най-красивата музика се свързва с животните и техните чувства, отношения, страданията им, често причинени от хората. 

Да, в „Хитрата лисичка“ най–трогателните моменти не са при хората, а при животните и природата. У Яначек откриваме една завладяваща и същевременно непретенциозна поетичност, която има за цел да ни покаже одухотвореността на природата. Докосването до природата пречиства и извисява. В „Хитрата лисичка“ е закодирано точно това послание за природата, която ни дава усещането за свобода, прави ни по–добри, тя е нашата алтернатива за спасение и затова трябва да я пазим и обичаме.

РЕЖИСЬОРЪТ ВЕРА НЕМИРОВА 

„Хитрата лисичка“, създадена през 1920 г., е късноромантична музика, която има своето място в световната музикална съкровищница. Яначек е писал музика в епохата на Шьонберг и Албан Берг, но „Хитрата лисичка“ не е атонална. Тя е много по–мелодична и красива, рисува ярки природни картини, в които живее и човешката природа с нейните вълнения. Интересно е да се знае, че Яначек е имитирал природни звуци, имитирал е също мелодиката в говора на хората. Той е обожавал гората, прекарвал е дълго време сред природата. Ощетен от живота, загубил жена си и децата си, страдащ от несподелена любов, Яначек конвертира тежката си съдба в чудно хубава музика. Неговият музикален език е нов за българските певци, те трябва да свикнат с особената му ритмична структура и вокалните му хрумвания. 

В Рощок, по време на ковид пандемията представихме „Хитрата лисичка“ в специално подготвена камерна версия, която звучеше доста интересно, но все пак камерно. Така че за мен варненското представление е истинската премиера в пълния й блясък, с оркестър в пълен състав, под диригентската палка на великолепния Павел Балев и с два разкошни екипа. Щастлива съм, че участват и младите артисти от Варненската детско-юношеска опера, които влизат в ролята на деца, превъплъщаващи се в животните от „Хитрата лисичка“. Това е ключът към концепцията на постановката за един училищен клас, който подготвя театрално представление.