Творбата отразява зараждането на рокендрола през 50–те години на миналия век в средите на т. нар. „грийзъри“ (от англ. „grease” – грес, мазнина, брилянтин в случая), но самото понятие е синоним за контракултурата на емигрантите, които искат да заявят себе си в новия свят. Приглаждането на косата, характерно предимно за латиноамериканските емигранти, се превръща в запазена марка на непокорните и свободолюбиви млади „грийзъри“ и ясно се разпознава във визията на Елвис Пресли от ранните години.

„Брилянтин“ описва точно периода, в който понятието „американска мечта“ е било в силата си. Тази захаросаност, която виждаме, е била реална – всичко е трябвало да изглежда лъскаво, пластмасово, светещо, неоново... Позитивно, леко, енергизиращо е цялото преживяване“, разказва диригентът Страцимир Павлов, според който мюзикълът е по–въздействащ от филма. 

Държавна опера Варна поставя за пръв път на професионална сцена в България мюзикъла „Брилянтин“ (Grease), създаден от Джим Джейкъбс, Уорън Кейси и Робърт Стигууд през 1971 г. Едноименният филм от 1978 г. прави мюзикъла още по-популярен и става най–касовият филм за годината. 

„Брилянтин“ се оказва най–касовият мюзикъл в историята на киното и третият най–популярен филм след „Междузвездни войни“ и „Челюсти“. Първият български „Брилянтин“ представлява симбиоза между театралната и филмовата версия с много нови песни, взети от филма.

Връщайки се към същия период у нас, той обяснява защо тогава музиката в България е звучала доста по–различно: „В хармоничния език на музиката съществува една последователност от акорди, която е била забранена, защото е напомняла на американската. А точно тази последователност от хармонии е матрицата, върху която е изградена музиката в „Брилянтин“.

В ролите на Санди и Дани се превъплъщават солистите на Държавна опера Варна обаятелните Лилия Илиева и Велин Михайлов, които пресъздават в някаква степен ивзаимоотношенията помежду си като артистичен и житейски тандем. Двамата, според режисьорката Сребрина Соколова, „отговарят по всички параграфи на изискванията за Санди и Дани в „Брилянтин“, които се разделят, събират и отново се разделят във вихъра на шеметни танци, завладяваща музика и всякакви приключения, преди да си признаят: „Ти си този, когото желая“.