„Аз пея под дъжда“ (Singin' in the Rain) е американски филм, музикална комедия с режисьор и хореограф Джийн Кели и Стенли Донън, с участието на Кели, Доналд О'Конър и Деби Рейнолдс. 

Филмът, заснет от Метро Голдуин Майер, представя Холивуд в края на 1920–те години, когато ерата на немите филми е към края си. 

Днес той има статут на легенда, оглавява списъка на Американския филмов институт за най–добра филмова комедия и е класиран на пето място като най–добрия американски филм на всички времена. 

„Да пееш под дъжда” в сценичния си вариант, дело на бродуейските легенди Бети Комдън и Адолф Грийн – създатели и на филмовия сценарий, носители на „Оскар”, е равностоен на филмовия оригинал, с огромното предимство, че се случва на живо.

„Този мюзикъл е мечта. Всичко, от което е създаден – музика, сюжет, диалог, стихове е такова, каквито са мечтите. Красиви и съвършени. Затова и в него става дума за човешките мечти. Не непременно сбъднати, но живи. 

Хората са единствените в природата, които мечтаят. Ние сме все повече и все по–близо до глобалното. Разбираме и виждаме всичко за секунди, чрез върховете на пръстите, които управляват екраните на електронните ни устройства. Изображенията и новините изместват мечтите. За мечтите трябва въображение и духовност, а не просто любопитство и тач скрийн. 

„Да пееш под дъжда“ разказва за това, как мечтите сме самите ние. А всяка сбъдната мечта е едно чудо. За онези, които ги сбъдват, и за тези, които са свидетели на сбъдването. Човек има святото задължение да е щастлив. С онова щастие, което не се постига с пари и власт“, споделя Борис Панкин.