ТРИПТИХ ПУЧИНИ
едноактни опери от Джакомо Пучини
Оркестър и хор на Държавна опера Варна, с участието на ВДЮО
Оркестър и хор на Държавна опера Варна, с участието на ВДЮО
В годината, когато светът отбелязва 100 години от смъртта на Джакомо Пучини, Варненската опера представя неговия Триптих.
Трите едноактови опери, включени в Триптиха, са „Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“.
Сюжетът на „Мантията“ е любовна история с трагичен край, която се случва в романтичния Париж.
„Сестра Анджелика“ отвежда зрителите в манастир през XVII век. Там едно момиче изтърпява наказание, принудено да носи монашески одежди, без да може да види детето си.
Главният герой в комичната опера „Джани Скики“ е замесен във фалшифициране на завещанието на богат мъж, а действието се развива във Флоренция.
Критиката прави паралел между Дантевата „Божествена комедия“ („Ад“, „Чистилище“ и „Рай“) и творбата на Пучини.
Пучини действително се вдъхновява от Данте, както и от интереса си към френската литература и театър, в частност „Grand Guignol“, където кратки пиеси в контрастни стилове и жанрове често се играят в една и съща вечер. Въпреки че драматургично заложен в Триптиха е стилистично – жанровият контраст на трите опери, трилогията е замислена като едно цяло.
Пучини се движи от негативното към позитивното, от тъмнината към светлината, от отчаянието към блаженството, от безнадеждността към оптимизма. И трите опери са само с едно действие, без смяна на сцената; във всички присъства смъртта; и трите имат като втори план бягство от обстоятелствата и търсене на нов и по-добър живот.
Триптихът е последното завършено произведение на Джакомо Пучини, който умира, преди да финализира „Турандот“.
История на създаването
„Триптих“ е цикъл от три едноактни опери на Джакомо Пучини. Замислен още през първите години на 20 век, той се създава в периода 1913 – 1918 г. Либретистите са Джузепе Адами и Джоакино Форцано. Трите опери – трагичната „Мантията“, лирическата „Сестра Анджелика“ и комичната „Джани Скики“ представят различни епохи, места и социални среди. Според концепцията на Пучини цикълът е неразривно цяло, трите му части трябва да се изнасят заедно в определен ред, при който контрастът между „Мантията“ и „Джани Скики“ се уравновесява от „Сестра Анджелика“. „Триптих“ е последното завършено от Пучини произведение и се оценява като върхово постижение на неговото творчество. Премиерата е на 14 декември 1918 г. в Метрополитън опера.
Трите опери на „Триптих“ внушават аналогия с частите на „Божествена комедия“ на Данте – мрачната тема оприличава „Мантията“ с Ад, идеята за Чистилище се представя със сюжета на пречистване и спасение чрез Божествена прошка в „Сестра Анджелика“, в „Джани Скики“ смехът и радостта се развиват във Флоренция, райското място на земята. Структурата на цикъла напомня тази на симфония, при която между двете бързи части има една по-бавна: драматичната „Мантията“ има динамиката на „алегро“; следва „адажио“ на сантименталната „Сестра Анджелика“; заключителната част е „алегро кон фуоко“ на фарсовата „Джани Скики“.
В трите опери смъртта играе ключова роля, макар и различна по своята природа: насилствена – убийството на любовен съперник; изкупителна – самоубийството на прегрешилата героиня; измамна – имитацията на смърт с цел облага. Идеята на оперния триптих до голяма степен отговаря на концепцията на Пучини за музикалния театър – „да поразява“, „да трогва“, „да развлича“.
МАНТИЯТА
СЕСТРА АНДЖЕЛИКА
ДЖАНИ СКИКИ
Артисти
