ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО
балет от П. И. Чайковски
ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО
2 действия | 1 антракт
Бляскавата история на най – обичания балетен спектакъл в светазапочва през 1895 г. на сцената на Мариински театър, Санкт Петербург. Новаторската хореографска редакция на Лев Иванов пресъздава образа налебедите с изразителни движения на ръцете, вместо дотогавашните бутафорни криле, прикрепвани върху раменете на балерините.
Мариус Петипа поставя валса, мазурката и останалите танци за сцената в двореца. Следвайки решенията на следващия голям хореограф на „Лебедово езеро“ Юрий Григорович, Сергей Бобров на свой ред внася нови елементи както в сюжета, така и в хореографията.

Той доразвива идеята на Григорович за черните лебеди и трагичния финал. Одилия и Принцът загиват, Одета остава сама с мъката си, но нейният край също е предизвестен, защото лебедът е единствената птица, която не може да живее без половинката си...
Наситена с много повече драматизъм, версията на Сергей Бобров е по – завършена като психологическа обосновка на борбата между доброто и злото, по – ефектна във визуалните контрасти и по – органична като концепция.
История на създаването
Историята на „Лебедово езеро“ е много интересна. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле.
По-късно в Болшой театър направили друга редакция, но пак не се получило. Успехът дошъл, едва когато починал Чайковски и в Мариински театър замислили балетна вечер, посветена на композитора. Мариус Петипа поръчал на Лев Иванов да направи редакция на неуспешните досега „бели сцени“ (сцените с лебедите) и това дало възможност на Лев Иванов да извърши истинска революция в класическия балет.Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете.
Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Освен това Лев Иванов добавя в редакцията си дуета на Зигфрид и Одета, както и танца на малките лебеди.
На свой ред Мариус Петипа, вдъхновен от Лев Иванов, поставя валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и нямат нищо общо с „белите сцени“. Така през 1895 г. музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживяват в пълен синхрон. Получава се онази органична сплав между двата компонента, която продължава да омайва публиката и днес. Познати са редакции, в които Зигфрид и Одета загиват, но в нашата постановка те остават живи. Любовта при нас побеждава.