В своя анализ на творбата Вера Немирова изтъква, че ако през 2007 г. е търсела един по-реалистичен прочит на „Дама Пика“, сега нейните търсения във варненската постановка определено са в сферата на психологическата драма.

За разлика от новелата на Пушкин, в която героят Герман е показан като безчувствен и пресметлив, П.И. Чайковски го дарява с богата, опасна за него самия и обществото свръхчувствителност.

Една разделена на две личност, разкъсана между две страсти: невъзможната любов към Лиза и страстта към хазартната игра.

До момента, в който увлечението към играта го обзема изцяло, той носи съпричастието на зрителя. Все повече обаче страстта към играта и печалбата надделяват в него и той забравя своята първоначална цел: да се пребори за любовта си.

За разлика от него, Лиза преследва своята докрай, зарекла се да свърже живота си с Герман, даже и той да е престъпник. С цената на това да погуби себе си тя тръгва с цялото си същество към него. 

Тук се разделят техните пътища, а меридианът, който едновременно ги свързва и дели, е съдбата на старата Графиня.

Бившата „Московска Венера“, известна светска дама и страстна картоиграчка, среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като в холограма. Както им предсказва баладата на Томски, че Графинята ще получи смъртен удар от онзи, който страстно любящ ще дойде да й изтръгне тайната на печелившите три карти, те са свързани съдбовно.

Любовният триъгълник на Ерос и смърт оплита Герман, Графинята и Лиза и води до фатален край на тримата.

Самият Чайковски е част от всеки един свой образ. Силуети от неговия комплексен и много изстрадал характер се намират във всеки един от героите му. 

На първо място, „Дама Пика“ поради това е една силна психологическа драма, а на второ и не последно, разтърсваща социална трагедия, в която в светът на богатите няма място и право на любов един беден и обикновен човек като Герман.